№ 311
гр. Костинброд, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20221850100546 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на Д. Н. И. и И. Б. И., с която на основание
чл. 50 от СК искат прекратяване на брака им по взаимно съгласие.
Твърдят, че са сключили граждански брак на 282.10.1994 г., като отбрака си нямат
непълнолетни в момента деца. Заявяват желанието си за прекратяване на бракът между тях,
като представят споразумение, уреждащо въпросите по чл. 51 от Семейния кодекс.
В съдебно заседание се явяват лично, както и с упълномощен общ представител –
адвокат Г. К., като чрез него и лично поддържат молбата си за развод. Заявяват сериозно и
непоколебимо желание за прекратяване на брака при условията на представеното
споразумение.
Производството е по чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 от СК.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Видно от представен в оригинал дубликат на удостоверение за граждански брак,
издаден на 19.09.2005 г., молителите са сключили граждански брак на 28.10.1994 г. в гр.
София, за което е съставен акт № 3290 от същата дата на гр. София 10 рн Триадица, Община
Столична, област София град.
От изложеното от молителите в молбата и в споразумението се установява, че
страните са се споразумели относно всички последици от прекратяването на брака. Страните
са се споразумели, че не си дължат взаимно издръжка, и че след развода съпругата ще носи
1
предбрачното си фамилно име Л., което е променила при сключване на брака.
При тези факти съдът намира молбата за допустима и основателна. Налице са
предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие,
молителите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на
брака, постигнали са споразумение, отговарящо на законовите изисквания (чл. 51 от СК), с
което уреждат изцяло личните и имуществените си отношения след развода, като нямат
други претенции един към друг за издръжка, споразумението не противоречи на закона и
същото следва да бъде утвърдено от съда.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото
в размер на 40 лева, като при предявяване на молбата са внесени 25 лева, като предвид
липсата на договорка в тази насока остатъкът следва да бъде възложен на двамата съпрузи в
равни части. Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака, за който е съставен акт № 3290 от 28.10.1994 г. на гр.
София 10 рн Триадица, Община Столична, област София град между Д. Н. И., ЕГН
********** и И. Б. И., ЕГН ********** ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 от СК,
както следва:
1. Имуществени отношения: Съпрузите по време на брака не са придобили недвижими
имоти, представляващи СИО /съпружеска имуществена общност/.
Съпрузите не са придобили по време на брака МПС-та -СИО/съпружеска имуществена
общност/
Движимите вещи са разделени извънсъдебно преди одобряване на споразумението от
съда, като не си дължат уравняване на дяловете.
2. Всеки един от съпрузите не носи отговорност за задължения па другия съпруг, по
договори за кредит, договори за заеми с банкови и други и кредитни институции,
договори за услуги, сключени с телекомуникационни оператори /ВИВАКОМ,
ТЕЛЕНОР, МТЕЛ и Др/, сключено от всеки от тях поотделно по време па брака им,
както и за задълженията им към държавни институции, към юридически и
физически лица, задължения към КАТ, НАП и МДТ /неплатени данъци за имоти и
МПС/.
3. Издръжка между съпрузите: Не се дължи. Съпрузите са в трудоспособна възраст;
4. Фамилно име: След развода съпругата Д. Н. И. ще носи предбрачното си име – Л..
5. Съпрузите заявяват че са уредили по между си всички лични и имуществени
отношения.
6. Държавната такса се поема от двамата съпрузи по равно.
2
ОСЪЖДА И. Б. И., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС Костинброд
сумата от 7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща държавна такса
за производството - половината от дължимата част на окончателната държавна такса.
ОСЪЖДА Д. Н. И., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС Костинброд
сумата от 7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща държавна такса
за производството - половината от дължимата част на окончателната държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
3