Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК вр. чл. 121 ГПК. Образувано е по частна жалба на “Е. Б. П.” против Определение № 1986 от 06.07.2012г. постановено по гр.д. № 1094/2012г. по описа на РС Г. О., с което е отхвърлено възражението на жалбоподателя за местна неподсъдност на делото. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Развиват се аргументи, че ищецът по делото няма качеството на „потребител” по смисъла на § 13 т. 1 ЗЗП по отношение на количеството ел. енергия, което е предмет на извършената корекция. Отправя се искане за отмяна на обжалваното определение на РС Г. О. и изпращане на делото на компетентния варненски съд. В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК другата страна в производството не депозирала отговор. Великотърновският окръжен съд, след като съобрази изложеното в частната жалба, както и доказателствата по делото, приема за установено следното: Частната жалба е срочно подадена от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и се явява процесуално допустима: Разгледана по същество е неоснователна. Ищцата В. Г. от гр. Г. О. е предявила пред РС Г. О. отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК срещу “Е. Б. П.” гр. В., с който иска да се приеме за установено по отношение на ответника “Е. Б. П.” , че ищцата не му дължи сумата от * лв. по фактура № * за периода от 25.02.2011г. до 23.08.2011г. за доставена и потребена ел. енергия на адрес гр. Г. О., ул. „П. Ц.” № 19. В срока за отговор, на основание чл. 119 ГПК ответникът по делото е направил възражение за местна неподсъдност на делото, тъй като Г. не може да бъде квалифициран като потребител по смисъла на чл. 113 ГПК. Корекционната процедура не е договор за продажба, с оглед на което страната в нея не е потребител съгласно § 13 т.1 на ДР на ЗЗП. С обжалваното определение РС Г. О. е приел, че е сезиран с иск на потребител във връзка с начислената му сума за потребление на ел. енергия и е отхвърлил възражението на ответника по чл. 119 ал. 3 ГПК Настоящият състав на ВТОС намира атакуваното определение за правилно. Съгласно § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП „потребител” е всяко физическо лице, която придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Наред с това според § 1 т. 42 от ДР на ЗЕ потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Според съдът дефиницията за потребител по § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП е дадена, за да обслужва целите на конкретния нормативен акт. По смисъла на чл. 113 ГПК понятието „потребител” е с по – широк обхват като включва в себе си и легалните дефиниции дадени в специалните закони. В настоящият случай ищцата се намира в договорни отношения с ответното дружество за доставка на ел. енергия, тъй като е ползвател на електрифициран имот използван за жилищни нужди /домашен потребител според твърденията в исковата молба/. Неразделна част от договорното съдържание на облигационната връзка между страните са ОУ на ДПЕЕМ, в което е уредена корекционната процедура. При това положение настоящата инстанция приема, че ищцата има качеството на потребител на основание специалния закон /по § 1 т. 42 от ДР на ЗЕ/, поради което искът по чл. 124 ГПК за недължимост на сумата, с която е коригирана сметката й се явява иск на потребител по чл. 113 ГПК. Съгласно последната разпоредба този иск може да бъде предявен и по нейния настоящ или постоянен адрес. Законодателят е предвидил алтернативна местна подсъдност за този вид искове, която се определя по избор на ищеца. С предявяване на иска пред РС Г. О. ищцата се е възползвала от алтернативата, която й дава закона и която се явява изключение от общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, доколкото от приложената по делото справка е видно, че настоящият и постоянният й адрес е в гр. Г. О., ул. „Г. Измерлиев” № 2. Ето защо, след като ищцата е прибегнала до дадената й по закон опция, местнокомпетентен да разгледа процесната претенция е РС Г. О.. В този смисъл е константната съдебната практика на ВКС на РБ - Определение № 257 от 06.04.2010 Г. по т. д. № 194/2010 г., т. к., ІІ т. о., Определение № 214 от 15.03.2010 г. по ч. т. д. № 173/2010 Г., т. к., ІІ т. о. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанция, окръжния съд намира, че районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1986 от 06.07.2012г.. постановено по гр.д. № 1094/2012г. по описа на РС Г. О.. Определението е окончателно и неподлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |