ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 31.08.2020 г.
Административен
съд-Русе, 7 състав,
в закрито заседание на 31 август, през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Йълдъз Агуш
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 416 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство
по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
по жалба на Т.И.Г. ***
срещу заповед № РД-01-1403/10.06.2020г. на кмет на Община Русе.
По
релевираните в жалбата оплаквания за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона, се иска отмяната на оспорената заповед.
Ответникът –
кмет на Община Русе, чрез
процесуалния си представител - юрк. Д.,
оспорва жалбата. Моли за оставянето й без разглеждане като недопустима, поради липса на правен интерес от
оспорването по отношение на Т.И.Г. ***.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, при проверка на предпоставките за допустимост на
жалбата, намира същата за процесуално недопустима, по следните съображения.
Предмет на обжалване в настоящото производство
е заповед №
РД-01-1403/10.06.2020г. на кмет на Община Русе, с която на осн.чл.44, ал.2 вр.с
чл.44, ал.1, т.1 от ЗМСМА и чл.72, ал.1 и ал.5, чл.73 и чл.74 от Наредба № 17
за символиката на Община Русе и във вр.с Протокол от 13.05.2020г. на комисия,
назначена със заповед № РД-01-1080/11.05.2020г. на кмет на Община Русе, по т.1
от заповедта са определени лицата, които следва да бъдат удостоени с награда
„студент на годината“ за 2020г., по т.2 е разпоредено на удостоените студенти
да се изплаща ежемесечна стипендия, в рамките на една учебна година, в размер
на 610лв., считано от 01.10.2020г. По т.3 от заповедта е разпоредено
стипендиите да се изплащат от бюджета на Община Русе за 2020г.
С оглед
характера и съдържанието на волеизявлението, обективирано в процесната заповед, същата
притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 АПК, чийто адресат са
конкретните лица, удостоени с награда „студент на годината“ за 2020г. и
за които
актът е облагоприятстващ, доколкото поражда
за тях права.
По делото
няма спор, че Т.И.Г. не
е участвал в административното производство, приключило
с оспорената заповед.
Оспорващият обосновава правният си интерес от
оспорването с качеството си на гражданин на гр.Русе, разполагащ с правото да
упражнява правото на контрол върху общинския бюджет, както и с качеството му на
субект, имащ право да осъществява граждански контрол в местното самоуправление.
По аргумент
на чл. 147, ал. 1 АПК, очертаващ кръга от лицата, притежаващи право на
оспорване на административните актове пред съда, за притежаването на активна
процесуална легитимация е необходимо актът да уврежда оспорващия (гражданин или
организация) било чрез нарушаване или застрашаване на негово субективно право
или законен интерес, било чрез създаване на задължения за него. Начинът на
формулиране на разпоредбата сочи, че пряк и непосредствен правен интерес от
обжалване на административния акт имат лицата, засегнати от него, независимо
дали са били конституирани като страна и дали са участвали в развилото се пред
административния орган производство.
Наличието на правен интерес по смисъла на чл.
159, т. 4 АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на
абсолютните за разглеждане на жалбата, която следва да бъде доказана във всеки
конкретен случай, при това доказателствената тежест се носи от оспорващия.
В случая Т.И.Г. ***, като подател
на жалбата,
не е обосновал и доказал правния
си интерес от оспорване
на процесната заповед.
Жалбоподателят
не е адресат на административния акт, пораждащ права и облагоприятстващ други лица. С обжалваната заповед не се засягат пряко негови лични субективни права и
законни интереси, което обстоятелство да обуславя допустимостта на жалбата
срещу акта.
С оглед
очертаното по-горе съдържание и характер на процесния административен акт,
същият не рефлектира в правната сфера на оспорващия
и не засяга пряко и непосредствено неговите интереси.
След като от
заповед №
РД-01-1403/10.06.2020г. на кмета на Община Русе не възникват
непосредствени правни последици за жалбоподателя, то същият
не е процесуално легитимиран да я
обжалва.
Действително, по силата на общата клауза на
чл. 120, ал. 2 КРБ е допусната обжалваемост пред съдилищата на всички
административни актове, с които се засягат права и законни интереси на граждани
и юридически лица, освен изключените със закон. Следва да се отбележи обаче, че
прогласеното от горепосочената конституционна норма право на обжалване на
актовете на администрацията, не е неограничено (по аргумент на Решение №
21/26.10.1995 г. по к. д. № 18/1995 г.). За да възникне такова е необходимо да
са налице всички елементи, характеризиращи едно волеизявление като
властническо, израз на субординационни отношения, издадено от орган на
изпълнителната власт или друг овластен за това орган, в изпълнение на
осъществяваната от него изпълнително-разпоредителна дейност, създаващо права
или задължения или засягащо (нарушаващо или застрашаващо) правната сфера на
конкретен адресат или на определен кръг правни субекти. Отсъствието на който и
да е от очертаните в закона (чл. 21 АПК) същностни белези, какъвто е настоящият
случай, сочи на недопустимост на търсената по реда на това
съдебноадминистративно производство защита.
В тази връзка, задължително конституционно
условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го атакува, като елементът
"засягане" е предпоставка за възникване на процесуалния правен
интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл. 120, ал. 2 от КРБ
"засегнати" в процесуалноправен аспект са онези лица, които са
носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, респ. в
чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочния административен акт.
В този
аспект негативно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в:
прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на
нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на
невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда
издаването на административен акт.
Процесуалноправният
интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни
правни последици, респ. - към предотвратяването им или към постигането на
благоприятни правни резултати.
Във всеки
отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е
обективното наличие в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или
защитения от правото интерес, засегнат с акта.
При
положение, че оспорената
заповед на кмет на Община Русе не рефлектира негативно и пряко
в правната сфера на жалбоподателя, то за него не възниква процесуалното право
на оспорване, поради което съдът намира, че подадената от Т.Г. жалба е
извън рамките на легитимацията по чл.147, ал. 1 АПК.
С оглед
гореизложеното, жалбата като подадена от лице, което няма правен интерес от
оспорването, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото - да се прекрати.
Водим от
горното и на основание чл. 159, т. 4 АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.И.Г. *** срещу заповед №
РД-01-1403/10.06.2020г. на кмет на Община Русе, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 416/2020г. по описа на Административен
съд – Русе.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: