РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 17.05.2021 г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Димитър Ковачев
Мл. с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 3321/ 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното
Производството е по чл. 258 и сл. във връзка с чл. 317
от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от С.С. срещу Решение № 20020008 от 22.01.2021г.,
постановено по гр. д. № 35869/2020г. по описа на Софийски районен съд, 177 с-в,
с което са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу ВА „Г.С.Р.“ искове по
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225 КТ.
С жалбата моли
решението да се отмени като неправилно и немотивирано, поради неправилно прилагане
на материалния закон.
Прави оплакване, че съдът не е определил правилно приложимия
материален закон и е приложил закона (чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ), който не
бил приложим за случая.
Конкретния казус попадал в приложното поле на Закона
за висшето образование и закона за развитие на академичния състав, които като
специални изключвали приложението на КТ. Нарушени били разпоредбите на чл. 186,
187 и 188 от Правилника за развитие на академичния състава във ВА „Г.С.
Раковски“ и чл. 63, ал. 1 вр. ал. 3 от Правилника за устройство и дейността на
академията. Не били обсъдени всички събрани по делото доказателства, като излага
подробни съображения (базирани на посочените и представени по делото документи)
за начина на възникване на процесното ТПО, като такова от конкурс
Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.
Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и
се иска потвърждаване на решението.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС намира решението за валидно и допустимо. По отношение на
правилността му проверката на СГС е ограничена до оплакванията в жалбите и императивните материални норми.
След
преценка на твърдения и възраженията
на страните с оглед на събраните по делото писмени доказателства СГС намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните няма спор, че ищецът е заемал при
ответника академична длъжност „главен асистент“ след проведен конкурс и избор.
Няма спор, че той не е военнослужещ, а цивилен служител. Не се спори и че ТПО е
възникнало след като през 2015г. ищецът е упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Спорът между страните е правен и се свежда до
приложимост на основанията по чл. 328 КТ, включително това по т. 10“б“ към ТПО
на лица от академични състав на висше учебно заведение.
По този въпрос СГС в настоящият си състав намира
следното:
Съгласно чл. 50 от Закона за отбраната и въоръжените
сили военните академи са част от въоръжените сили на Р. България. Съгласно чл.
78 от същият закон военните академии са структури на пряко подчинение на
министъра на отбраната.
Съгласно чл. 93 от ЗОВС те се създават с решение на
народното събрание.
Съгласно чл. 94 от ЗОВС те прилагат закона за висшето
образование и закона за развитие на академичния състав само доколкото в ЗОВС и
в актовете за тяхното създаване не се предвижда друго.
Съгласно чл. 97, ал. 4 от ЗОВС академичният състав на
военните академии и висшите военни училища се състои от военнослужещи и цивилни
служители, заемащи академични длъжности, както и други лица по Закона за
висшето образование.
Съгласно чл. 291, ал. 2 от ЗОВС трудовите
правоотношения с цивилните служители, заемащи преподавателски и академични
длъжности във военните академии и висшите военни училища, възникват, изменят се
и се прекратяват при условията и по реда на Закона за висшето образование и
Закона за развитието на академичния състав в Република България.
Съгласно § 4б. от
ДР на Закона за развитие на академичния състав военните академии и висшите
военни училища прилагат разпоредбите на този закон, доколкото друго не е
предвидено в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
По отношение на
освобождаване на цивилни лица от академичния състав на военните академии в ЗОВС
не се предвижда специална правна уредба, която да се отклонява от предвиденото
в Закона за висшето образование и Закона за развитието на академичния състав в
Република България или в Кодекса на труда.
Напротив, както следва от чл. 291, ал. 2 от ЗОВС
именно последните два закона са приложими.
В чл. 35 от ЗРАС и в чл. 58, 58 „а“ от ЗВО се уреждат
специални основания за прекратяване на ТПО на лице от академичния състав на
висше учебно заведение.
Съгласно чл. 59 ЗВО за неуредените в него случаи се
прилага кодекса на труда.
От анализа на горепосочената правна уредба се налага
извод, че макар да имат особен статут, като част от въоръжените сили на
страната, военните академии във връзка с назначаване и освобождаване на лицата
от своя академичен състав по ТПО прилагат, както общото трудово законодателство
(КТ), така и специалната уредба в двата основни закона, уреждащи висшето
образование и придобиването и загубата на научни степени и звания и заемане и
освобождаване на академични длъжности.
По въпроса за приложимостта на съставите на чл. 328 КТ
към лице от академичния състав на висшите училища има трайна практика на ВКС
според която: по отношение
освобождаването от длъжност на членовете на академичния състав и преподаватели
във висшите учебни заведения са налице два паралелни режима - единият, уреден в
разпоредбите на чл. 58 от Закона за висшето образование, а другият в
разпоредбите на чл. 35 ЗРАСРБ. Законът за висшето образование с нормите на чл.
58 и чл. 58а създава специални основания за прекратяване на трудовите
правоотношения с тези лица предвид специфичната преподавателска дейност -
например при доказано по установения начин плагиатство, отнемане на научното
звание и научната степен, две последователни отрицателни атестации, при
осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление, когато не
може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност и не съществуват
възможности за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина, след
решение на съвета на основното звено и/или на филиала и пр. Тези специални основания за освобождаване
от длъжност обаче не изключват общите основания за прекратяване на трудовото
правоотношение по КТ, когато те са осъществени. Както изрично е посочено в
чл. 59 ЗВО, за неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на КТ.
Очевидно трудовото правоотношение с
преподавателите във висшите училища може да бъде прекратено и на някое от
предвидените в КТ общи основания (решение № 190/13.02.2001 г. по гр. д. №
1205/2000 г. и решение № 1725/07.01.2004 г.
по гр. д. № 1032/2002 г. - двете по описа на ВКС, ГК, III г. о.; Решение № 172 от 15.01.2020 г. на ВКС по гр. д. №
3825/2018 г., III г. о., ГК Решение № 29 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
2474/2020 г., IV г. о., ГК В обобщение нормите на КТ са приложими само когато
липсват специални норми в ЗВО, които да се отклоняват от общият режим.
В конкретния случай в прекратяването на ТПО е
извършено поради придобито право на пенсия още преди възникване на конкретното
ТПО.
В посочените по –горе два закона няма специално
установени изисквания за такава хипотеза, при което следва да се приеме, че е
приложима нормата на чл. 328, ал. 1, т. 10 „б“ от КТ и прекратяването на ТПО е
законосъобразно.
Неоснователни са оплакванията на ищеца, че са нарушени
чл. 186, 187 и 188 от Правилника за развитие на академичния състава във ВА
„Г.С. Раковски“ и чл. 63, ал. 1 вр. ал. 3 от Правилника за устройство и
дейността на академията.
Не може да се възприе тезата на ищеца, че съгласно чл.
63, ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на Военната академия членовете
на академичния състав, които са цивилни служители, се освобождават от длъжност
за заповед на началника на академията само въз основа на решение на Академичния
съвет по реда на ЗВО и ЗРАСРБ и КТ. На първо място трябва да се отбележи, че
изложеното от ищеца в тази насока изобщо не държи сметка за граматическото и
систематично тълкуване чл. 63, ал. 3 от Правилника за устройството и дейността
на Военна академия „Г. С. Р.“, тъй като пропуска логиката на разпоредбата,
която следва от ал. 1 и ал. 2, в който са предвидени сходни основания за
прекратяване на правоотношение, като обсъдените по-горе по ЗВО и ЗРАСРБ. Тоест,
логиката е, че решение евентуално би могло да е необходимо, но само при
специалните основания за прекратяване на трудовото правоотношение. Изискването
в специалните хипотези да има решение на академичния съвет има своята логика в
това, че академичните съвети се състоят от лица, които могат да преценят
спецификите на съответното специално уволнително основание, респ. да имат
компетентно мнение дали то се е осъществило – напр. при плагиатство. Не може
обаче когато е приложимо общо основание по КТ и няма специални изисквания за
неговото прилагане в ЗВО да се приеме, че отново е необходимо решение на
академичен съвет. Ролята на ал. 3 и на ал. 2 на чл. 63 от правилника е
единствено да определят кой е компетентния орган в хипотезата на ал. 1 от този
член да издаде заповед за освобождаване,
като критерия е дали се касае за лице имащо качеството военно служещ или за
цивилно лице.
Впрочем от самият чл. 187, ал. 1 вр. с чл. 186 от
Правилника на академията за развитие на нейния академичен състав (приложен по
делото) ясно следва, че изискването за решение на академичния съвет се изисква
само за хипотезите по чл. 186, ал.1 и ал 2, а те са идентични с тези по чл. 63,
ал. 1 от Правилника за устройство и дейността и с тези по чл. 58 и 58 „а“ от
ЗВО и чл. 35 от ЗРАСРБ.
Предвид съвпадане на изводите на настоящият съд с тези
на първата инстанция решението следва да се потвърди.
По разноските;
При този изход на делото право на разноски за
въззивното производство има само въззиваемото юридическо лице, което претендира
юрисконсултско възнаграждение.
СГС намира, че такова следва да се присъди в размер от
50,00 лева.
Водим от горното СГС, II-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20020008 от 22.01.2021г.,
постановено по гр. д. № 35869/2020г. по описа на Софийски районен съд, 177 с-в,
с което са отхвърлени, предявените от С.П.С. срещу ВА „Г.С.Р.“ искове по чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225 КТ
ОСЪЖДА С.П.С. ЕГН
**********, да заплати на Военна академия „Г.С.Р.“, ЕИК *******, направените по
въззивното дело разноски в размер на 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:
1. 2.