№ 11472
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.Ч. И.А
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.Ч. И.А Гражданско дело №
20221110134921 по описа за 2022 година
„.... ЕООД е предявило срещу Б. Й. Й. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми, за
които е издадена Заповед за изпълнение от 23.03.2022 г. по ч. гр. д. № 10213/2022 г. на СРС,
82 състав: 4125,93 лв., представляващи главница по .. № .. от 04.02.2020 г., ведно със
законната лихва от 25.02.2022 г. до окончателното изплащане; 908,20 лв., представляващи
обезщетение за забава за периода 11.03.2020 г. - 03.12.2021 г. и 1437,28 лв., представляващи
договорно възнаграждение /възнаградителна лихва/ за периода 10.11.2020 г. - 03.12.2021 г.
Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК за заплащане на сумата от 1093,68 лева, представляваща възнаграждение за
закупена услуга Фаст и сумата от 2260,28 лева, представляваща възнаграждение за закупена
услуга Ф.
Ищецът твърди, че вземанията произтичат от сключен с ответника .. № .. от
04.02.2020 г., по силата на който на ответника бил отпуснат кредит в размер на 5000 лв. за
срок от 24 месеца, с размер на месечна вноска 308,65 лв., ГПР - 48,84 %, като общото
задължението по кредита било в размер на 7407,41 лв. Твърди, че по избрани и закупени
пакети за допълнителни услуги ответникът дължи сумата от 1500 лева за закупена услуга
Фаст и сумата от 3100 лева за закупена услуга Ф. като размерът на вноската по закупения
пакет била месечно в размер на 191,67 лв. Поддържа, че общият размер на главницата по
кредита и сумата по пакета от допълнителни услуги била на стойност 12007,41 лв., а общият
размер на вноската – 500,32 лева, платима на 10-то число от месеца. Твърди, че ответникът
се е запознал с Общите условия на договора преди подписването му. Посочва, че е изпълнил
1
задълженията си по договора, като на 04.02.2020 г. е превел на ответника сумата в размер на
5000 лв., представляваща отпуснатата сума по процесния договор. На 13.04.2020 г. е
намален размерът на 2 дължими вноски, като последният станал в размер на 125,32 лв. Бил
подписан Анекс, с който било договорено да бъде отложено плащането на една погасителна
вноска, която да бъде платена в края на погасителния план. Ищецът твърди, че ответникът е
преустановил плащането на погасителните вноски по договора, като в резултат на това
договорът за потребителски кредит станал предсрочно изискуем на 03.12.2021 г., за което до
ответника е изпратено уведомително писмо с обратна разписка, която не било потърсено.
Поддържа, че към датата на подаване на исковата молба размерът на погасеното от
ответника задължение е в общ размер на 3212,25 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение между нея и ищцовото дружество. Оспорва, че процесната сума в размер
на 5000 лева, представляваща главница, е реално предоставена. Твърди, че подписът върху
процесния договор е неин, но същият е пренесен върху документа чрез специални
технически средства. Оспорва действителността на договора за кредит поради
несъответствието му с клаузите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Твърди, че не са спазени
изискванията на ЗПК относно вид, форма и размер на шрифта на договора за потребителски
кредит, както и относно съдържание на законово изискуемите реквизити на погасителния
план. Заявява, че лихвеният процент и ГПР са фиксирани като процент от общата сума и не
може да се извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска
суми за главница, лихва и такса за обслужване на кредита. Твърди, че договорът е в
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20, т. 23 и т. 24 ЗПК поради липса на право на отказ на
потребителя от него, както и уговорен срок, в който това да може да бъде направено.
Заявява, че на основание чл. 22 и чл. 23 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. Оспорва начисления лихвен процент, посочен в договора, като счита, че
същият е неправомерно завишен и в противоречие с добрите нрави. От това следвала
недействителността на целия договор, доколкото същият не би бил сключен без тази клауза.
По отношение на възнагражденията за допълнителна услуга счита, че същите са уговорени
по нищожна клауза на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и при заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Оспорва дължимостта на мораторната лихва. Оспорва, че е бил уведомен от
ищцовото дружество за процесната предсрочна изискуемост. Релевира възражение за
настъпила погасителна давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК в тежест на ищцовото дружество е да установи следните
обстоятелства: наличието на валидно правоотношение по .., по силата на което е
предоставил на ответницата съответната парична сума, а последната се е задължила да я
2
върне в посочения срок, заедно с претендираната възнаградителна лихва; че е настъпила и е
обявена предсрочна изискуемост на кредита спрямо ответницата и стойността на
непогасената му част; че оспорените клаузи са действителни, в т.ч. индивидуално
уговорени. С оглед заявеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца
е да докаже наличието на факти, водещи до спиране/прекъсване на давността.
Установява се, че между страните е сключен валиден .. от 04.02.2020 г., по силата на
който „.... ЕООД е предоставило на Б. Й. Й. кредит в размер на 5000 лева срещу
задължението на ответницата да върне кредита заедно с договорена възнаградителна лихва и
ГПР на 24 месечни вноски с краен срок на договора до 10.02.2022 г. Размерът на месечната
вноска по кредита е 308,65 лева, годишният лихвен процент е 41%, а ГПР е 48,84%. С Анекс
№ 1 към договора от 24.04.2020 г. е намален размерът на втора и трета вноска до 125,32 лева
и ГПР до 43,01%. С Анекс № 2 към договора от 25.06.2020 г. се отлага четвъртата вноска и
ГПР е намален до 39,57%. Видно от представените погасителни планове общият размер на
месечната вноска включва главница, лихва и вноска по закупени допълнителни услуги.
Съдът счита, че договорът е валиден, доколкото твърдението за липса на подпис в
договора и приложенията към него не бе установено от ответницата, като в течение на
производството не бяха направени доказателствени искания за установяване на тези
твърдения, поради което съдът приема, че ответницата е подписала и се е съгласила с
клаузите на процесния договор, както и с приложените към него общи условия и анекси.
Неоснователно е възражението за непредоставяне на заемната сума, доколкото това е
видно от представеното извлечение от банковата сметка на ищеца на 04.02.2020 г. същата е
била задължена с 5000 лева и за получател на сумата е посочена ответницата.
Съдът намира, че договорът за кредит отговаря на изискванията на чл. 10 и чл. 11
ЗПК, доколкото същият е сключен в писмена форма на хартиен носител по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, също така е изготвен на разбираем език и съдържа всички
необходими законови реквизити. Правото на отказ на потребителя от договора и условията
за това е предвидено в чл. 7.1.2. от общите условия към договора, с които ответницата се е
запознала и е подписала същите.
В чл. 12.3 от Общите условия е предвидена възможност за кредитора да обяви
предсрочна изискуемост с писмено уведомление, когато са просрочени две или повече
последователни месечни вноски в пълен размер. По делото е представено Уведомително
писмо за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от 03.12.2021 г., но
разписката, с която е изпратено писмото до ответницата, се е върнала без да е получена.
Поради това съдът намира, че кредитът не е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем.
Съгласно т. 1 от ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС допустимо е
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
3
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските
с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. С оглед
посочената дата като краен падеж на вноските по процесния договор за кредит – 10.05.2022
г. съдът намира, че неговият краен падеж е настъпил и всички неплатени вноски са станали
изискуеми.
С възражението по чл. 414 ГПК ответницата е представила доказателства за
заплатени суми по процесния договор за кредит в общ размер на 2811,32 лева. В Извлечение
по сметка към .. № .. е посочено, че платените суми са в общ размер на 3053,10 лева, която
съдът следва да вземе предвид като извършени плащания по процесния договор.
Като съобрази направените плащания съдът намира, че неизплатената главница по
процесния договор е в размер на 1946,90 лева, до който размер следва да бъде уважен
предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.
Ищецът претендира заплащане на възнаградителна лихва за периода 10.11.2020 г. –
03.12.2021 г. Заплащането на такава е предвидено в договора. От своя страна
възнаградителната лихва представлява печалбата на кредитора за ползването на паричната
сума, дадена в заем на длъжника. Същата се дължи през време на действие на договора и
доколкото ползването на отпуснатата в заем на длъжника сума продължава. В разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, чийто размер не
може да надвишава законната лихва, като уговорка в различен смисъл би представлявала
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП, доколкото би наложила изпълнение
на задължение на потребителя при отпадане задължението на кредитора да осигури
ползването на заемната сума през срока на договора, макар и това да е следствие от
неизпълнение на договорно задължение на длъжника. Съдът намира, че определеният в
договора лихвен процент от 41% е несъразмерно висок при отпуснат кредит в размер на
5000 лева за срок от 24 месеца. Такава клауза е неравноправна, тъй като поставя
потребителя в значително неблагоприятно положение. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът
служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Така съдът намира, че уговорената лихва е прекомерна и следва да се намали до средните
нива за лихвени проценти при уговаряне на възнаградителна лихва. След справка в сайта на
БНБ относно лихвената статистика съдът установи, че средният лихвен % за кредити за
потребление в лева за срок от 1 до 5 години през февруари 2020 г., когато е сключен
договорът за кредит, е 17,96 %, като размерът на претендираната възнаградителна лихва
следва да се намали до този процент. Така определен на основание чл. 162 ГПК размерът на
дължимата възнаградителна лихва за претендирания период е в размер на 898 лева, до който
размер следва да бъде уважен предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
4
Ищецът е претендирал и лихва за забава за периода 11.03.2020 г. - 03.12.2021 г. С
оглед определената дължима сума по договора съдът определя на основание чл. 162 ГПК
лихвата за забава за исковия период в размер на 342,34 лева, до който размер искът по чл.
86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен.
С оглед на изложеното съдът приема, че в тежест на ответницата е възникнало
задължение за връщане на заетата сума, ведно с възнаградителна и мораторната лихва в
определените от съда размери, като съдът взе предвид направените от ответницата
плащания.
Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за заплащане на сумата от 1093,68 лева, представляваща възнаграждение
за закупена услуга Фаст и сумата от 2260,28 лева, представляваща възнаграждение за
закупена услуга Ф. по който в тежест на ищцовото дружество е да установи, че е налице
валидна клауза, съгласно която ответницата дължи възнаграждения за закупени услуги Фаст
и Ф. както и техният размер. Ответницата е навела възражение за нищожност на клаузите,
определящи възнагражденията за допълнителна услуга. Ответницата е физическо лице и
като такова има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и се ползва от
защитата на потребителите, предвидена в специалния закон. Законът обявява за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя (чл. 143 ЗЗП), като примерно изброява редица типични случаи.
Претендираните суми представляват допълнително задължение, несвързани пряко с
договора. Възнаграждението за допълнителни услуги е дължимо независимо дали
последните са предоставени, т. е. заплаща се хипотетичното предоставяне на услуга.
Необосновано е предвиждането на допълнително задължение за извънсъдебно събиране на
задължението, тъй като по този начин се договоря допълнително възнаграждение за
кредитодателя, което би трябвало да се включва в предоставяната от него услуга. Наличието
на подобни клаузи води до значително неравновесие в правата на длъжника и на кредитора
по договора (т.е. на потребителя на кредита и на търговеца), а следователно представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, която норма е приложима на
основание чл. 24 ЗПК. Неравноправните клаузи са нищожни (чл. 146, ал. 1 ЗЗП), а за
наличие на основание за нищожност съдът следи служебно.
За пълнота следва да се отбележи, че направеното възражение за погасяване на
процесните суми по давност е неоснователно, доколкото падежът на процесния договор е
10.05.2022 г., заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено
на 25.02.2022 г.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На ищеца следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски съразмерно уважената част от предявените
искове в размер на 146,34 лева, от претендирани разноски в размер на 401,14 лева за
държавни такси в исковото и заповедното производства и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева за исковото и
5
заповедното производства. Процесуалният представител на ответницата е претендирал
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в общ размер на 2910 лева,
което съдът намалява до 1283 лева с оглед направеното възражение за прекомерност и чл. 7,
ал. 2, т. 2 НМРАВ, от което следва да бъде присъдена сума в размер на 866,80 лева
съразмерно отхвърлената част от предявените искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „.... ЕООД, ЕИК ..., срещу Б. Й.
Й., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск, че Б. Й. Й. дължи на „.... ЕООД на
основание 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК сумата от 1946,90 лева,
представляваща неплатена главница по .. № .. от 04.02.2020 г., ведно със законната лихва от
25.02.2022 г. до окончателното изплащане, за която е издадена Заповед за изпълнение от
23.03.2022 г. по ч. гр. д. № 10213/2022 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 1946,90 лева до пълния предявен размер от 4125,93 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „.... ЕООД, ЕИК ..., срещу Б. Й.
Й., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск, че Б. Й. Й. дължи на „.... ЕООД на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 898 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода 10.11.2020 г. - 03.12.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 898 лева до
пълния предявен размер от 1437,28 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „.... ЕООД, ЕИК ..., срещу Б. Й.
Й., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск, че Б. Й. Й. дължи на „.... ЕООД на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 342,34 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 11.03.2020 г. - 03.12.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 342,34 лева до
пълния предявен размер от 908,20 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.... ЕООД, ЕИК ..., срещу Б. Й. Й., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за
заплащане на сумата от 1093,68 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга
Фаст и сумата от 2260,28 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга Ф. като
неоснователни.
ОСЪЖДА Б. Й. Й., ЕГН **********, да заплати „.... ЕООД, ЕИК ..., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 146,34 лева – разноски, сторени в исковото и заповедното
производства.
ОСЪЖДА „.... ЕООД, ЕИК ..., да заплати на адв. Н. И.а И., ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 866,80 лева - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7