РЕШЕНИЕ
№ 265
гр. К., 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320100504 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 34 от ЗС в
първата фаза на делбеното производство.
Ищецът М. ХР. Т. твърди, че с ответниците Н. Н. Ш. и А. М. Ш. са
съсобственици на следните недвижими имоти:
1. Дворно място, ведно с построените в него двуетажна масивна
жилищна сграда, лятна кухня, плевня на два етажа и гараж, цялото застроено
и незастроено, с площ от 1160 кв.м (хиляда сто и шестдесет квадратни метра),
находящо се в с.В., община К., област П., представляващо **********
(****************************) в квартал 30 (тридесети) по плана на
селото, одобрен със Заповед № 187/1979 г, при съседи: Х.К., П.П., М.К. и
М.К..
2. Поземлен имот – лозе-терасирано, с площ от 3.934 дка (три
декара деветстотин тридесет и четири квадратни метра), девета категория на
земята, находяща се в землището на с.В., ЕКАТТЕ 12005, община К., в
местността „К.“, представляващо имот № ******
(****************************), при граници и съседи: № ********-нива
на наследниците на М.С.М.; № ******-дере, овраг, яма на Община К.; №
*******- лозе- трасирано наследниците на М. П.Т.; № *******- лозе-
терасирано на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; № *******- лозе –терасирано на И.К.
Т.а; № ******- дере овраг, яма на община К..
Съсобствеността върху ********** и сградите в него възникна,
както следва: Дядото на ищеца, А.Х. Т., ЕГН ********** придобил имота по
силата на наследствено правоприемство и давностно владение, продължило
повече от 10 години. На същата дата дядо му А.Х. Т., ЕГН **********
1
сключил с баба му Т.Н. Т.а договор за издръжка и гледане на същия
недвижим имот, за което е бил съставен нотариален акт № 22, том І, рег. №
400, дело 200 от 19.01.2006 г. на *** Н.Н.. В резултат на така сключения
договор ********** било придобито от баба му и дядо му в режим на СИО,
тъй като договорът за издръжка и гледане бил възмезден по своя характер. На
03.02.2006 г. починал дядо му А.Х. Т., което се установявало от
представеното удостоверение за наследници № 134/15.12.2020 г. –село В.,
като оставил наследници по закон съпругата си Т.Н. Т. и сина си Х.А. Т., ЕГН
**********. Със смъртта на дядо му, СИО върху ********** и сградите в
него се прекратявала като баба му запазила собствената си ½ (една втора)
идеална част от прекратеното СИО, а останалата ½ (една втора) идеална част
била наследена от баба му и Х.А. Т., ЕГН ********** с равни права или по ½
(една втора) идеална част. При това положение, баба му била собственик на ¾
(три четвърти) идеални части от този имот, а синът й Х.А. Т., ЕГН
********** на ¼ (една четвърт) идеална част. Х.А. Т., ЕГН ********** е бил
баща на ищеца, който починал на 15.03.2012 г., след като приел наследството
на своя баща А.Х. Т.. След смъртта на баща си, ищецът останал негов
единствен наследник по закон, установено с удостоверение № 135/15.12.2020
г. – с. В.. При това положение по силата на наследяване ищецът бил
собственик на ¼ (една четвърт) идеална част от този имот. Въпреки, че бил
съсобственик с баба си Т.Н. Т.а, същата на 04.03.2020 г. сключила с ответника
договор за издръжка и гледане на целия ********** заедно със сградите.
Счита, че прехвърлянето на чужда вещ не е нищожно, но не поражда права
спрямо действителния собственик.
По отношение на Поземлен имот- Лозе с № ******, съсобствеността
между страните възникнала, както следва: С решение № 10271 от 28.05.1999
г. на Поземлена комисия гр.К., по преписка с вх. № 15854 от 02.08.1992 г. на
прадядото на ищеца Х.А. Т., ЕГН ********** било възстановено правото на
собственост върху Лозе с № ******. Прадядо му Х.А. Т., ЕГН **********,
починал на 28.01.1993 г., като оставил наследници по закон съпругата си Т.П.
Т. и сина си А.Х. Т.. Прабаба му Т.П. Т.а починала на 09.03.1999 г., като е
оставила наследник по закон сина си А.Х. Т.. При това положение, след
смъртта на родителите си, дядото на ищеца А.Х. Т. придобил правото на
собственост върху целия имот. След смъртта на дядо му на 03.02.2006 година,
негови наследници по закон останали баба му Т.Н. Т.а и баща му Х.А. Т.,
ЕГН **********. Същите придобили с равни права – по ½ (една втора)
идеална част процесния имот № ******. След смъртта на баща му Х.А. Т.,
ЕГН ********** на 15.03.2012 г., ищецът като негов единствен наследник по
закон, придобил правото на собственост върху този имот. Въпреки че баба му
Т.Н. Т.а по никакъв начин не отблъсквала владението, нито на баща му, нито
на ищеца, същата се снабдила с нотариален акт № 3, том ІІІ, рег. № 3338, дело
№362 от 09.07.2019 г. на *** Т.Р., с който била призната за собственик на
основание изтекла придобивна давност на целия поземлен имот. На същата
дата 09.07.2019 г. баба му Т.Н. Т.а сключила договор за издръжка и гледане с
ответника, като прехвърлила правото на собственост върху целия имот
№******. Твърди, че баба му не е придобила идеалната част на ищеца по
давност, предвид факта, че не е отблъсквала владението, нито на баща му,
нито неговото и в тази връзка оспорва нотариален акт № 3 том ІІІ, рег. №
3338, дело №362 от 09.07.2019 г. –*** Т.Р. за размера над ½ /една втора/
2
идеална част. След като не е придобила право на собственост върху
наследствената му идеална част, разпореждането, което баба му извършила с
имота не можело да му бъде противопоставено за частта на ищеца. Години
наред на този имот ходили да работят заедно с баща му, като баба му Т. не се
държала като едноличен собственик на имота. Винаги били със съзнанието,
че го работят като собственици. Преди родителите му да се разведат майка
му, баба му и дядо му по майчина линия също помагали на този имот.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да допусне съдебна
делба на техните съсобствен недвижим имоти, а именно:
1. ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено с площ от 1160
(хиляда сто и шестдесет) квадратни метра, находящо се в село В., община К.,
област П., представляващо ******** (шестнадесет, отреден от имот
планоснимачен номер триста седемдесет и четири) в квартал 30 (тридесети)
по плана на селото, одобрен със Заповед №187/1979 г., при съседи: Х.К., П.П.,
М.К. и М.К., ВЕДНО с построените в него двуетажна масивна жилищна
сграда, лятна кухня, плевня на два етажа и гараж, при квоти: ¼ (една четвърт)
идеална част за М. ХР. Т. и ¾ (три четвърти) идеални части за Н. Н. Ш. и А.
М. Ш..
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ лозе-терасирано с площ от
3.934 дка (три декара деветстотин тридесет и четири квадратни метра), девета
категория на земята, находящ се в землището на село В., община К., област
П., ЕКАТТЕ 12005, в местността „К.”, представляващо имот № ****** (сто
петдесет и две хиляди и осем), при граници и съседи: № ********-нива на
насл. на М.С.М.; № ******-дере, овраг, яма на Община К.; № *******- лозе-
трасирано насл. на М. П. Т.; № *******- лозе- терасирано на земи по чл.19 от
ЗСПЗЗ; № *******- лозе-терасирано на И.К. Т.а; № ******- дере овраг, яма
на община К., който имот понастоящем представлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ******* (****************************), находящ се в село
В., община К., област П. по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-609 от 03.09.2019 г. на Изпълнителен директор
на АГКК; последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма
данни за изменение; адрес на поземления имот: местност К.; площ: 3916 (три
хиляди деветстотин и шестнадесет) кв. метра; трайно предназначение на
територията: земеделска; начин на трайно ползване: лозе; категория на
земята: 9 (девета); предишен идентификатор: няма; номер по предходен план:
******; съседи: **************************** при квоти: ½ (една втора)
идеална част за М. ХР. Т. и ½ (една втора) идеална част за Н. Н. Ш. и А. М.
Ш..
Ответниците Н. Н. Ш. и А. М. Ш. оспорват иска за делба. Сочат, че:
По силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 134, Том I
рег. № 1035, дело № 122 от 2020г. на Т.Р.- *** с район на действие РС К., Т.Н.
Т.а прехвърлила на първия ответник - Н. Н. Ш. правото на собственост върху
ПОЗОМЛЕН ИМОТ- ДВОРНО МЯСТО, ведно с построените в него
двуетажна масивна жилищна сграда, лятна кухня, плевня на два етажа и
гараж, цялото застроено и незастроено с площ от 1160 кв.м, находящо се в с.
В., общ. К., обл. П., представляващо ******** в квартал 30 по плана на
селото, срещу задължението да издържа и гледа прехвърлителя, до края на
3
живота й, като й осигурява нормален и спокоен живот, какъвто
прехвърлителя е имала до момента, като й осигурява средства за издръжка и
медицински грижи и полага грижи за бита й, и при условието, че
прехвърлителят си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване
върху имота. Праводателя им Т.Н. Т.а придобила от съпруга си А.Х. Т.
гореописания имот по силата на договор за продажба на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 22,
том I, рег. № 400, дело № 200 от 2006г. на Н.Н., *** при Карловски съдебен
район с рег. № 118 на НК. А.Х. Т. бил признат за собственик на този имот, за
което е се снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по наследство и придобивна давност. А.Х. Т. починал на
03.02.2006г., като е оставил наследници, съпругата си и сина си Х.А. Т.. Х.А.
Т. е починал на 15.03.2012г. Синът на Т. Т.а и А. Т.- Х.А. Т. знаел, че между
майка му и баща му бил сключен посочения договор за продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. От момента на
сключване на този договор същият знаел, че собственик на имота е неговата
майка – Т. Т.а, като не се противопоставял на това. От момента на сключване
на посочения договор, Т. Т.а се държала, като собственик на имота и
демонстрирала това пред всички, включително и пред ищеца. До момента на
разпореждане с имота никой не оспорвал правото на собственост на Т. Т.а, а
от друга страна тя осъществявала фактическа власт върху имота. В случай, че
съдът приеме, че процесния имот е бил в режим на съпружеска имуществена
общност и Т. Т.а не е станала едноличен собственик на имота по силата на
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, молят съда да приеме, че същата след смъртта на съпруга си е била
собственик на ¾ ид.ч. от имота, и е придобила собствеността върху
останалата ¼ ид.ч. от същия по силата на давностно владение, продължило
повече от пет години, с начало на придобивната давност 03.02.2006г.- датата
на смъртта на съпруга й А.Х. Т.. Налице били всички основания да се приеме,
че владението на Т. Т.а върху имота било добросъвестно по смисъла на чл. 70,
ал.1 от ЗС. Същата владяла имота на правно основание, годно да я направи
собственик, без да знае, че праводателят й не е собственик или че
предписаната от закона форма е била опорочена, поради което е придобила
собствеността върху имота с кратката пет годишна давност на основание чл.
79, ал. 2 от ЗС. Съгласно задължителна съдебна практика – ППВС 6/1974г.,
раздел ІІІ на същото, правно основание за добросъвестно владение по чл. 70,
ал. 1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни (транслативни) двустранни
или едностранни сделки, като продажбата, замяната, дарението, завета, както
и административни актове с вещноправни последици. В случай, че съдът
приеме, че праводателя на ответниците не е била добросъвестен владелец на
имота и не е могла да придобие с кратката пет годишна давност останалата ¼
ид.ч. от същия, молят съда да приеме, че Т. Т. е придобила имота по давност,
чрез непрекъснато владение, продължило повече от 10 години, на основание
чл. 79, ал. 1 от ЗС, с начало на придобивната давност 03.02.2006г.- датата на
смъртта на съпруга й А.Х. Т.. В случай, че съдът приеме, че Т. Т.а не е
придобила нито с кратката, нито с десет годишната придобивна давност
собствеността върху ¼ ид.ч. от имота, молят съда да приеме, че ответниците
по делото са придобили собствеността върху ¼ ид.ч. от имота, чрез
непрекъснато владение, продължило повече от 10 години, на основание чл.
4
79, ал. 1 от ЗС, с начало на придобивната давност 03.02.2006г.- датата на
смъртта на А.Х. Т., като са осъществили самостоятелно владение върху имота
от 04.03.2020г. до датата на предявяване на настоящия иск, към което е
присъединено владението осъществено от праводателя им Т. Т.а от
03.02.2006г. до отчуждаване на имота.
По силата на договор за покупко- продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 4, том III, рег. № 3340, дело № 363 от 2019г.
на Т.Р.- *** с район на действие РС К., Т.Н. Т.а продала на първия ответник -
Н. Н. Ш. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – лозе – терасирано, с площ от 3.934 дка.,
девета категория на земята, находящ се в землището на с. В., ЕКАТТЕ 12005,
общ. К., в местността „К.“, представляващо имот № ******, при граници и
съседи: № ********- нива на насл. На М.С.М.; № ******- дере, овраг, яма на
Община К.; № *******- лозе, терасирано на насл. На М. П. Т.; № *******-
лозе, терасирано на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; № *******- лозе- терасирано на
насл. На И.К. Т.; № ******- дере, овраг, яма на Община К.. Праводателя им
Т.Н. Т.а се легитимирала, като собственик на имота въз основа на нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание изтекла
придобивна давност № 3, том III, рег. № 3338, дело № 362 от 2019г. на Т.Р.-
*** с район на действие РС К.. Съпругът на Т. Т.а, А.Х. Т. починал на
03.02.2006г., като до този момент двамата с него са упражнявали фактическа
власт върху имота. От смъртта на А. Т. фактическата власт върху този имот
се е упражнявала единствено от Т. Т.а, която се е грижела за имота и е
обработвала същия. Синът на Т. Т.а и А.Х. Т. – Х.А. Т. е починал на
15.03.2016г., като същият никога не е осъществявал фактическа власт върху
този имот. Той никога не е обработвал имота и не се е грижил за него.
Ищецът по делото – М.Т. никога не прекъсвал владението на имота,
осъществявано от Т. Т.а. Същият никога не обработвал процесния имот. В
тази връзка оспорват изложеното в исковата молба твърдение на ищеца, че
години наред, заедно с баща си ходил да работи процесния имот и че
праводателката им Т. Т.а не се държала като едноличен собственик на имота,
както и твърдението, че ищецът и баща му винаги са били със съзнанието, че
работят имота като собственици и твърдението, че преди родителите му да се
разведат, майка му, баба му и дядо му по майчина линия също са помагали на
този имот. Тези твърдения не отговаряли на исТ.та. Твърдят, че след смъртта
на съпруга на Т. Т.а, същата се държала, като собственик на имота и
демонстрирала това пред всички, включително и пред ищеца. До момента на
разпореждане с имота никой не оспорвал правото й на собственост, а от друга
страна тя осъществявала фактическа власт върху имота демонстрирайки, че е
собственик. В тази връзка, считат за необосновано направеното оспорване на
нотариален акт № 3, Том III, Рег. № 3338, дело № 362 от 2019г. на Т.Р.- *** с
район на действие РС К., като молят съда да не го уважава. В случай, че съдът
уважи направеното от ищеца оспорване на нотариален акт № 3, том III, рег. №
3338, дело № 362 от 2019г. на Т.Р.- *** с район на действие РС К., молят съда
да отчете, че Т. Т.а е собственик на ½ ид.ч. от процесното лозе, и да приеме,
че същата е придобила по давност, чрез непрекъснато владение, продължило
повече от 10 години останалата ½ ид. част от процесния поземлен имот –
лозе, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, с начало на придобивната давност
03.02.2006г.- датата на смъртта на съпруга й А.Х. Т..
5
Във връзка с наведените от ищеца твърдения за собственост по
отношение и на двата процесни имота и оспорването им, както и като
допълнение на гореизложеното сочат, че синът на праводателката им – Х. Т.
сключил граждански брак с майката на ищеца през 1981г., който брак бил
прекратен три, четири месеца след това. Майката на ищеца Г.Н.Г. веднага
след раздялата със съпруга си напуснала село В., и заживяла в с. П.. Ищецът
М.Т. се родил години след развода на родителите си, на 10.09.1993г. Ищецът
гостувал в дома на праводателката им в много редки случаи, като имало
периоди от по 5 и повече години, през които двамата не се виждали и не са
поддържали контакти. При посещението му там, ищецът никога не
предявявал собственически претенции, като Т. Т.а от своя страна
демонстрирала, че е едноличен собственик на имота. Ищецът винаги се
държал като гост и никога не нощувал в дома на баба си.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като
неоснователен.
Въз основа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да се произнесе по въпросите, поставени в чл. 344, ал.1, пр. І-во
от ГПК, съдът следва да установи наследниците по закон на общия
наследодател, респективно – съсобствениците на имотите, които попадат в
делбената маса и частта на всеки съсобственик от нея.
Х.А. Т. с ЕГН **********, бивш жител на село В. е починал на
28.01.1993 г. като е оставил наследници по закон съпругата си Т.П. Т.а с ЕГН
********** (прабаба на ищеца) и сина си А.Х. Т. с ЕГН ********** (дядо на
ищеца), установено с представеното удостоверение за наследници с изх. №
133 от 15.12.2020 г. на Кметство В. (л.11-12).
Т.П. Т.а с ЕГН **********, бивш жител на село В. е починала на
09.03.1999 г. като е оставила наследници по закон сина си А.Х. Т. с ЕГН
********** (дядо на ищеца), установено с представеното удостоверение за
наследници с изх. № 136 от 15.12.2020 г. на Кметство В. (л.7-8).
Така, след смъртта на двамата общи наследодатели, техен наследник
по закон е бил единствено синът им А.Х. Т. с ЕГН **********.
По делото не се спори, че Х.А. Т. с ЕГН ********** и Т.П. Т.а с
ЕГН ********** са били собственици на недвижим имот – дворно място
ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, лятна кухня,
плевня на два етажа и гараж, цялото застроено и незастроено, с площ от 1160
кв.м (хиляда сто и шестдесет квадратни метра), находящо се в с.В., община
К., област П., представляващо ********** (****************************)
в квартал 30 (тридесети) по плана на селото, одобрен със Заповед № 187/1979
г, при съседи: Х.К., П.П., М.К. и М.К. (нататък – **********).
С решение № 10271 от 28.05.1999 г., взето по преписка вх. №
15854/02.08.1992 г. на ПК К., на Х.А. Т. с ЕГН ********** е възстановено
правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални
граници върху два земеделски имота, единият от които лозе-терасирано, с
площ от 3.934 дка (три декара деветстотин тридесет и четири квадратни
метра), девета категория на земята, находяща се в землището на с.В.,
6
ЕКАТТЕ 12005, община К., в местността „К.“, представляващо имот №
****** (****************************), при граници и съседи: №
********-нива на наследниците на М.С.М.; № ******-дере, овраг, яма на
Община К.; № *******- лозе- трасирано наследниците на М. П.Т.; №
*******- лозе-терасирано на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; № *******- лозе –
терасирано на И.К. Т.а; № ******- дере овраг, яма на община К. (нататък –
лозе).
На 16.01.2006 г. с нотариален акт № 14 том І рег. № 269 дело №
14/2006 г. на *** Н. Н. с рег. № 118 на Нотариалната камара, район на
действие – Районен съд К., А.Х. Т. с ЕГН **********, син на двамата
наследодатели и дядо на ищеца, е бил признат за собственик на основание
наследство и давностно владение на **********.
На 19.01.2006 г. дата А.Х. Т. с ЕГН ********** е прехвърлил на
съпругата си Т.Н. Т.а с ЕГН ********** правото на собственост върху
**********, като с нотариален акт № № 22 том І рег. № 400 дело № 200/2006
г. на *** Н. Н. с рег. № 118 на Нотариалната камара, район на действие –
Районен съд К., като двамата са сключили договор за издръжка и гледане.
А.Х. Т. с ЕГН **********, е починал на 03.02.2006 г. като е оставил
наследници по закон съпругата си Т.Н. Т.а с ЕГН ********** (баба на ищеца)
и сина си Х.А. Т. с ЕГН ********** (баща на ищеца), установено с
представеното удостоверение за наследници с изх. № 134 от 15.12.2020 г. на
Кметство В. (л.10). на основание чл. 5 и чл. 9 от ЗН, съпругата и синът на
А.Х. Т. са го наследили с равни права – по ½ ид. част от оставеното от него
наследство. От същото удостоверение и от представеното удостоверение за
наследници изх. № 136 от 15.12.2020 г. на Кметство В. се установява, че Х.А.
Т. с ЕГН ********** е починал на 15.03.2012 г. като е оставил единствен
наследник по закон сина си М. ХР. Т. с ЕГН **********, ищец по делото. При
това положение към 15.03.2012 г. Т.Н. Т.а и ищецът са били собственици с
равни права на наследството, останало от А.Х. Т..
На 09.07.2019 г. с нотариален акт № 3 том ІІІ рег. № 3338 дело №
362/2019 г. по описа на *** Т.Р. с рег. № 517 на Нотариалната камара, район
на действие Районен съд К., Т.Н. Т.а с ЕГН ********** е призната за
собственик на основание изтекла придобивна давност върху процесния имот –
лозе.
С договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт
№ 4, том IІІ, peг. № 3340, дело № 363/2019 г. на *** Т.Р. с рег. № 517 на
Нотариалната камара, район на действие Районен съд К. Т.Н. Т.а с ЕГН
********** е продала на ответника Н. Н. Ш. процесното лозе.
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане 04.03.2020 г., сключен с нотариален акт № 134 том I рег.
№ 1035 дело № 122/2020 г. на *** Т.Р. с рег. № 517 на Нотариалната камара,
район на действие Районен съд К., Т.Н. Т.а с ЕГН ********** е прехвърлила
на ответника Н. Н. Ш. правото на собственост върху процесния имот -
**********.
Не се спори и се установява от представеното удостоверение за
сключен граждански брак, че договорът за покупко-продажба е сключен по
време на брака на двамата ответници, които са съпрузи от 05.06.1999 г.,
7
установено с представеното удостоверение за граждански брак.
ОТНОСНО иска за делба на **********:
Страните не спорят, че процесното дворно място и сградите в него
са били собствени на Х.А. Т. с ЕГН ********** и Т.П. Т.а с ЕГН **********,
съпрузи и родители на А.Х. Т. с ЕГН **********. Тъй като дядото на ищеца е
единствен наследник по закон на всеки от тях, след смъртта им е придобил
правото на собственост върху този имот и то е било негова лична
собственост. Бракът между А. Т. и Т. Т.а е бил прекратен със смъртта на
наследодателя на 03.02.2006 г., при действието на СК от 1985 г. (отм.).
С решение № 137 от 24.04.2012 г. по гр. дело № 42182010 г. на ВКС,
І г.о. по реда на чл. 290 от ГПК е даден отговор на правния въпрос става ли
съпружеска общност имот – индивидуална собственост на единия съпруг,
прехвърлен възмездно от него на другия съпруг по време на брака. В
решението е прието, че уговорената алеаторна престация – полагане на грижи
и даване на издръжка изключва приноса на съпруга прехвърлител, който чрез
прехвърляне на своя имот цели да удовлетвори своя нужда. Преобретателят-
съпруг поема изцяло задължението да гледа и издържа съпруга си.
Изпълнението на този договор изключва приноса на съпруга прехвърлител, а
неизпълнението е основание за разваляне. Предвид изложеното следва да се
приеме, че лични на съпруга - преобретател са вещните права индивидуална
собственост, които другият съпруг му е прехвърлил по време на брака срещу
гледане и издръжка.
В конкретния случай съдът е изправен именно пред тази хипотеза.
Т.Н. Т.а с ЕГН ********** е придобила правото на собственост върху
процесния недвижим имот – дворно място с къща по силата на сключения
алеаторен договор, тъй като имотът е бил лична собственост на нейния
съпруг, придобит по наследство от родителите му. При това положение, Т.Н.
Т. с ЕГН ********** се е разпоредила с изцяло лично имущество, поради
което праводателят на ищеца и негов баща Х.А. Т., роден през *** г. не е
придобил право на собственост върху този имот при отриване на
наследството, останало от А.Х. Т. с ЕГН **********, доколкото последният
не е притежавал права предвид сключения договор за издръжка и гледане.
По тези съображения, съдът не обсъжда наведените твърдения за
наличието или липсата на давностно владение. Ответниците по време на
брака си са придобили правото на собственост върху този имот, той е тяхна
съсобственост при условията на имуществена общност и при липса на
съсобственост искът следва да се отхвърли като неоснователен.
ІІ. ОТНОСНО иска за делба на земеделска земя -лозе:
Ищецът основава правото си на собственост на наследствено
правоприемство, а правото на собственост на ответниците – на наследствено
правоприемство и договор за продажба, сключен между от другия
сънаследник и ответниците, по време на брака на ответниците.
За да отговори въпросите по чл. 344, ал.1, пр. І-во от ГПК, първо
съдът следва да се произнесе по възражението за придобивна давност,
направено от ответната страна, като спорният въпрос е изгубил ли е Х.А. Т.,
роден през *** г. правото на собственост върху този имот, което е придобил
по наследство от баща си А.Х. Т. с ЕГН **********.
8
Както съдът посочи по-горе, А.Х. Т. с ЕГН ********** е единствен
наследник по закон на своя баща - Х.А. Т. с ЕГН **********, и след смъртта
му през 1993 г. и смъртта на майка му през 1999 г. е станал собственик на
цялото имущество, останало в наследство от родителите му. Процесното лозе
е било заявено като лична собственост на Х.А. Т. с ЕГН **********. А.Х. Т. с
ЕГН ********** е починал на 03.02.2006 г., като след смъртта му неговата
съпруга и син са го наследили с равни права – по ½ ид. част. По делото са
разпитани свидетели и на двете страни, от които се установява, че бащата на
ищеца Х. е живял с майка си в нейния имот до смъртта си през 2012 г.
родителите на ищеца били разведени, ищецът живеел с майка си и ищецът е
посещавал баба си и баща си инцидентно след раздялата им. Приоритетно
лозето обработвала Т.Н. Т.а след смъртта на съпруга й. Свидетелят М. често
помагал при обработката. Бащата на М., Х., ходел понякога да помага при
обработката на лозето, но работата му се свеждала до това да махне връзките,
за да може свидетелят да ореже лозите. Свидетелят Г. сочи, че е виждал
ищеца на лозето, но рядко. По делото е представени справка от Агенция по
вписванията за сключен договор през 2012 г., от която се установява, че
ищецът и неговата баба (праводател на ответниците) съвместно, като
съсобственици с равни права са продали и други земеделски недвижими
имоти, находящи се в землището на село В., но по делото не е установено
дали същите са били лична собственост на дядото на ищеца А.Х. Т. с ЕГН
**********. Установено е, че на 02.05.2019 е продаден вторият реституиран с
посоченото по-горе решение на ПК К. земеделски имот с № 200020, отново от
ищеца и баба му.
Основен елемент на фактическия състав на придобивната давност е
владението. То се дефинира от чл. 68 ЗС като „упражняване фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез други го“, т.е.
дефинира се като фактически отношения между гражданско-правните
субекти, изразяващи се в това, че едните имат фактическата власт върху
вещта без да се позовават на правото на собственост за това, а само на
обстоятелството, че в даден момент именно те упражняват съдържанието на
правото да си служат с вещта като своя. Владението се характеризира основно
с двата признака - упражняване фактическа власт върху вещ (обективен) и
това, че лицето което държи вещта, я държи като своя (субективен). Да се
държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със
съзнанието, че той е собственик – титуляр на вещното право. Намерението е
психическо, душевно, субективно състояние. За доказването, законодателят е
установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която „предполага се,
че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за
другиго“. Презумпцията е установена в полза на владелеца, но тя е оборима и
оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че
владелецът не държи вещта за себе си - т.е. презумпцията размества тежестта
на доказване. В същото време трайната съдебна практика, включително –
задължителната такава (решение № 566 от 21.06.2010 г. по гр.д. №
1053/2009г. ВКС, I г.о., постановено по чл. 290 ГПК) приема, че когато един
имот е сънаследствен и само някой от наследниците упражнява фактическата
власт спрямо останал в наследство недвижим имот, то този наследник е
владелец само на притежаваните от него идеални части по наследство и се
явява държател по отношение на идеалните части по наследство на
9
останалите наследници. За да се приеме, че този наследник е установил
владение и по отношение на чуждите наследствени части, не е достатъчно да
е упражнена фактическа власт на целия недвижим имот, но и е необходимо да
са налице установени факти на активно поведение, с което се демонстрира, че
упражняването на собственически правомощия е в пълен обем, че с тях се
демонстрира промененото отношение и превръщането на държането във
владение за себе си. Тогава сънаследникът може да придобие по давност и
частите на останалите сънаследници след изтичане на предвидения в чл.79
ал.1 от ЗС десетгодишен давностен срок, ако в този период упражнява
фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато
(решение № 5 от 25.01.2010 г по гр.дело № 2728/2008 г на ВКС, ІІ г.о.).
По делото е изяснен въпроса, че правото на собственост до
03.02.2006г. е принадлежало на А.Х. Т., който е бил едноличен собственик по
наследство от родителите си на процесното лозе (лична собственост на
бащата на А. Т., доколкото реституционната процедура е била започната от
него, но приключена едва след смъртта и на двамата родители). Ответниците
твърдят, че праводателят им Т.Н. Т.а е придобила правото на собственост
върху целия имот по силата на давностно владение с начало 2006 г. след
смъртта на съпруга си, като е установила лично фактическа власт върху
имота. Според съда, безспорно е установено, че Т.Н. Т.а е установила
фактическа власт върху имота, но не са ангажирани каквито и да било
доказателства тя да е своила ½ ид. част от него, която е принадлежала на сина
й. Не са събрани доказателства Т.Н. Т. да е манифестирала промененото си
отношение към имота и това да е достигнало до знанието на съсобственика,
неин син, който макар да е имал проблем с алкохола, е живял с нея, понякога
е посещавал имота (установено и с показанията на свидетеля, доведен от
ответника). Бащата на ищеца е починал през 2012 г., т.е. към датата на
смъртта му изискуемият 10 годишен срок по чл. 79, ал.1 от ЗС не е изтекъл.
По делото не са събрани и доказателства, след като ищецът е придобил право
на собственост върху имота по наследство от баща си, баба му спрямо него да
е манифестирала собственически поведение върху наследената от ищеца ½
ид. част. При това положение, съдът намира, че Т. Т.а се е явявала държател
на частите, принадлежали първоначално на сина й, после на внука й.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2012 г. от 06.08.2012г. по т.д № 1/2012г.
на ОСГК на ВКС, независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение, като негова е доказателствената тежест
за установяване на действията, с които е манифестирал владението пред
съсобствениците си. Такива доказателства в процеса по отношение
праводателката на ответниците не са доказани. При това положение, Т.Н. Т.
се е разпоредила с вещно право върху ½ ид. част от процесното лозе, което не
е притежавала, респективно – сключеният договор за покупко-продажба не
може да се противопостави на действителния собственик – ищеца по делото.
Предвид на изложеното съдът счита иска за делба на процесното
лоце основателен и доказан и следва да допусне до делба при квоти ½ ид.
част за ищеца и общо ½ ид. част за ответниците, в режим на СИО.
Предвид факта, че праводателката на ответниците се е снабдила с
10
констативен нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка, на
основание чл. 537, ал.2 от ГПК съдът е длъжен да се произнесе служебно и да
отмени акта до размера над ½ ид. част.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между М. Х. Т. с ЕГН
********** от град С., община С., област П., ул. „И.В.“ № ******** от една
страна и Н. Н. Ш. с ЕГН ********** и А. М. Ш. с ЕГН ********** с адрес:
село В., община К., област П., ул. „Г.“ № **, от друга страна, на техния
съсобствен недвижим имоти, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ лозе-терасирано с площ от
3.934 дка (три декара деветстотин тридесет и четири квадратни метра), девета
категория на земята, находящ се в землището на село В., община К., област
П., ЕКАТТЕ 12005, в местността „К.”, представляващо имот № ****** (сто
петдесет и две хиляди и осем), при граници и съседи: № ********-нива на
насл. на М.С.М.; № ******-дере, овраг, яма на Община К.; № *******- лозе-
трасирано насл. на М. П. Т.; № *******- лозе- терасирано на земи по чл.19 от
ЗСПЗЗ; № *******- лозе-терасирано на И.К. Т.а; № ******- дере овраг, яма
на община К., който имот понастоящем представлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ******* (****************************), находящ се в село
В., община К., област П. по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-609 от 03.09.2019 г. на Изпълнителен директор
на АГКК; последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма
данни за изменение; адрес на поземления имот: местност К.; площ: 3916 (три
хиляди деветостин и шестнадесет) кв. метра; трайно предназначение на
територията: земеделска; начин на трайно ползване: лозе; категория на
земята: 9 (девета); предишен идентификатор: няма; номер по предходен план:
******; съседи: ****************************
при квоти: ½ (една втора) идеална част за М. ХР. Т. и общо ½ (една
втора) идеална част за Н. Н. Ш. и А. М. Ш., в режим на съпружеска
имуществена общност.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 3
том ІІІ рег. № 3338 дело № 362/2019 г. по описа на *** Т.Р. с рег. № 517 на
Нотариалната камара, район на действие Районен съд К., с който Т.Н. Т.а с
ЕГН ********** е призната за собственик на основание изтекла придобивна
давност върху лозе-терасирано с площ от 3.934 дка (три декара деветстотин
тридесет и четири квадратни метра), девета категория на земята, находящ се в
землището на село В., община К., област П., ЕКАТТЕ 12005, в местността
„К.”, представляващо имот № ****** (сто петдесет и две хиляди и осем), при
граници и съседи: № ********-нива на насл. на М.С.М.; № ******-дере,
овраг, яма на Община К.; № *******- лозе- трасирано насл. на М. П. Т.; №
*******- лозе- терасирано на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; № *******- лозе-
терасирано на И.К. Т.а; № ******- дере овраг, яма на община К., за размера
над ½ ид. част.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М. ХР. Т. с ЕГН ********** от град
11
С., община С., област П., ул. „И.В.“ № ******** против Н. Н. Ш. с ЕГН
********** и А. М. Ш. с ЕГН ********** с адрес: село В., община К., област
П., ул. „Г.“ № **, за допускане до съдебна делба на следния недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено с площ от 1160 (хиляда
сто и шестдесет) квадратни метра, находящо се в село В., община К., област
П., представляващо ******** (шестнадесет, отреден от имот планоснимачен
номер триста седемдесет и четири) в квартал 30 (тридесети) по плана на
селото, одобрен със Заповед №187/1979 г., при съседи: Х.К., П.П., М.К. и
М.К., ВЕДНО с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда,
лятна кухня, плевня на два етажа и гараж, при квоти: ¼ (една четвърт)
идеална част за М. ХР. Т. и ¾ (три четвърти) идеални части за Н. Н. Ш. и А.
М. Ш. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
12