Решение по дело №970/2017 на Районен съд - Асеновград

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Асеновград , 15.05.2018 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори  наказателен състав в публично съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ

 

        с участието на секретаря Дафинка Карамфилова, като разгледа НАХД № 970 по описа на Асеновградския районен съд – ІІ н.с. за 2017 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

       Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

       Обжалвано е наказателно постановление № 16-001743 от 29.11.2017г., издадено от Директора на Д-я “ ИТ”- гр. Пловдив   - инж.А.Ч., с което на „***“ ООД  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград  ул.“***“ № 31, представлявано от Г. И. П.   –управител, в качеството му на работодател, на основание чл. 416 ал.5, във вр. с чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 лева, за  нарушение по  чл.61 ал.1 от  Кодекса на труда.

       Жалбоподателят „***“ ООД, чрез пълномощника си адв. С.  в жалбата оспорва наказателното постановление откъм законосъобразност и обоснованост, като отрича факта на нарушението и навежда твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в процедурата по издаването му както и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.  

       Въззиваемата страна Дирекция “ОИТ”-гр. Пловдив се представлява от ю.к. К., която моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно и правилно.

       Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери за установено следното:

       Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕоснователна. 

      С акт за установяване на административно нарушение от 30.10.2017 г. е констатирано, че при извършена проверка на 26.09.2017 г. по документи в Дирекция “Инспекция по труда“ – гр. Пловдив на фирма „***“ ООД , жалбоподателят в качеството му  на работодател на 20.06.2017 г. приел и допуснал да работи като шофьор, работил през периода от 20.06.2017 г. до 27.08.2017 г. С.Р.К., без да е сключен с него преди постъпването му на работа трудов договор. За констатираното нарушение, касаещо допускането и приемането на работа на работника  С.Р.К., без да има сключен за това писмен трудов договор на работодателят „***“ ООД бил съставен АУАН. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не били депозирани и в срока по 44 ал.1 от ЗАНН.

        Съдът намира, че административното нарушение е надлежно установено. Безспорно се установява от доказателствата, че на 20.06.2017 г. в дружеството жалбоподател е започнал работа като шофьор С.К. и е работил в дружеството „***“ ООД  до 27.08.2017 г., като е престирал работна сила и е получавал трудово възнаграждение. Безспорно е установен факта, че между страните е възникнало и съществувало трудово правоотношение, както и обстоятелството, че за възникването му и  преди постъпване на работа на работника К. между страните не е бил сключен в надлежна форма трудов договор. АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Същият кореспондира и със събраните доказателства по делото и с него безспорно се установява факта на нарушението, което правилно е квалифицирано по чл. 61 ал.1, КТ, която норма въвежда правилото, че Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Нормата на чл.62 ал.1 от КТ пък въвежда писмената форма  на трудовия договор като форма за действителност. За да е налице валидно сключен трудов договор, същият следва да е в писмена форма и да е подписан от страните. В конкретния случай в показанията си като свидетел самият работник К. заявява, че с него преди постъпването му на работа не е бил сключен трудов договор в писмена форма и същият не е подписвал такъв, а е започнал работа само по устна уговорка с управителя на дружеството Г.П., от когото е получавал на ръка и трудовото си възнаграждение. Показанията му се кредитират от съда, тъй като се потвърждават от факта , че в крайна сметка по делото не е представен и не е бил наличен изобщо при работодателя писмен трудов договор, който да е подписан от която и да е страните. Действително по делото е представена бланка за трудов договор, в която обаче липсват подписите както на работодателя, така и на работника, при която хипотеза от юридическа гледна точка на практика не е налице трудов договор в писмена форма. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и  на основание чл. 414 ал.3 от КТ  е  наложена имуществена санкция  в размер на 2500 лв. НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентен орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. В него правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 414 ал.3 от КТ въз основа на която е наложена санкцията.

По отношение на наложената имуществена санкция от 2500 лева, същата като вид е законосъобразно определена, а като  размер  е съобразена с критериите по чл. 27 ал.2 от ЗАНН, като правилно е съобразена тежестта на нарушението. Същата е оразмерена малко над минимума  предвиден в закона, който размер съответства на тежестта на нарушението.

Ето защо,  НП като постановено при спазване на административно-производствените правила и като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед на изложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

                                            РЕШИ:

 

         ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-001743 от 29.11.2017г., издадено от Директора на Д-я “ ИТ”- гр. Пловдив   - инж. А.Ч., с което на „***“ ООД  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград  ул.“***“ № 31 , представлявано от Г. И. П.   –управител,  в качеството му на работодател, на основание чл. 416 ал.5, във вр. с чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда  е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ  в размер на 2500 лева, за  нарушение по  чл.61 ал.1 от  Кодекса на труда.

         Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

         

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: