Р Е Ш Е Н И Е
№ 130
гр. Трявна, 06.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
в публично заседание на
двадесет и трети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА
ПЕТРАКИЕВА
при секретаря Христина
Тунева, като разгледа докладваното от съдия Петракиева ГР.Д. № 67 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
В исковата
молба на „С.К.“ЕООД против „ПРЕМИУМ ТРАВЪЛ“ЕООД се посочва, че предявяваният с
нея иск е подаден поради постъпило възражение от длъжника в производство по
чл.410 ГПК. Твърди се, че между ищеца и ответника са съществували трайно
изградени търговски взаимоотношения във връзка с осъществяването на покупко –
продажба и доставка на стоки, за което не бил сключван писмен договор. Съгласно
установената практика между страните, представител на ответника заявявал в
телефонен разговор със служител на ищеца стоките, които да бъдат доставени на
съответна дата. За всяка доставка били съставяни стокови разписки и фактури. По
този начин на различни дати ищецът доставил на ответника стоки, за които били
издадени следните фактури: 1. №46803/29.10.2016г. за сумата от 1115,00 лв. /по
която било извършено частично погасяване за сумата от 403,17 лв., като оставала
дължима сума в размер на 711,83 лв./; 2. №47553/16.12.2016г. за сумата от
345,60 лв.; 3. №47575/17.12.2016г. за сумата от 148,80 лв.; 4.
№47627/20.12.2016г. за сумата от 2955,70 лв.; 5. №47708/24.12.2016г. за сумата
от 166,20 лв.; 6. №47750/27.12.2016г. за сумата от 1965,30 лв.; 7.
№47793/29.12.2016г. за сумата от 644,53 лв.; 8. №47843/31.12.2016г. за сумата
от 1365,25 лв.; 9. №47983/14.01.2017г. за сумата от 2255,11 лв.; 10.
№48054/21.01.2017г. за сумата от 1527,90 лв.; 11. №48155/28.01.2017г. за сумата
от 97,21 лв.; 12. №48199/31.01.2017г. за сумата от 839,05 лв.; 13.
№48269/04.02.2017г. за сумата от 934,54 лв.; 14. №48349/11.02.2017г. за сумата
от 1638,13 лв.; 15. №48418/18.02.2017г. за сумата от 1748,76 лв.; 16.
№48532/25.02.2017г. за сумата от 2647,79 лв. Общо дължимата сума по всички
фактури възлизала на 19 991,70 лв.
Претендира се в исковата молба да се постанови
решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
горепосочената сума, ведно със законната лихва върху нея за периода от
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на вземането, както и да се осъди ответника да заплати
на ищеца направените разноски в заповедното производство и в настоящото съдебно
производство
В срока по
чл.131 ГПК ответникът е представил писмен отговор чрез адв. Б. П. от САК, в
който се взима становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Прави се възражение, че приложените към исковата молба фактури са били подписани
от лицето И.Н., а не от законния представител на ответника – В.Й.. Освен това се
твърди, че между страните съществува писмен договор, след като на 09.02.2017г. е
бил подписан договор между „Бутилираща компания – Горна Баня“ /като доставчик/,
„С.К.“ЕООД /като дистрибутор/ и „Премиум Травъл“ЕООД /като купувач/. По силата
на този договор доставчикът приел да продава и да доставя стоки на
дистрибутора, предназначени за продажба на купувача. По този договор ищецът бил
неизправна страна, тъй като не изпълнил задължението си да заплати на ответника
предвидена в чл.5 от него такса в общ размер на 10 000,00 лв. с цел
популяризиране на стоките и търговските марки на доставчика в обектите на
купувача, както и за стимулиране на продажбите в тях.
В открито
съдебно заседание ищецът, чрез управителя си К.Г.К., поддържа предявения иск,
като счита за несъотносим към делото приложения с исковата молба договор от
09.02.2017г. Ответникът не изпраща представител, въпреки редовното му призоваване.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
съдът намира следното за установено от фактическа страна:
Със заявление вх.№171/12.02.2019г.
ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника.
Със заповед №15/12.02.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №37/2019г. по описа на
Районен съд - Трявна, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните
суми: СУМАТА от 19 991,70 лв. - главница, представляваща
стойност на доставени стоки съгласно договори за покупко-продажба на стоки по
фактури, издадени в периода 29.10.2016г. – 25.02.2017г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението 12.02.2019г. до
окончателното изплащане на задължението; СУМАТА от 399,83 лв. - разноски по
делото, включващи внесена ДТ в посочения размер.
В срока по чл.414 ал.2 ГПК ответникът е
депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в което е посочил,
че оспорва основанието и размера на вземането по заповедта.
Въз основа
на изложеното в исковата молба, както и въз основа на събраните по делото
доказателства, се установява следното:
По делото
са представени издадени през периода 25.10.2016г. – 20.02.2017г. стокови
разписки за доставени от ищеца „С.К.“ЕООД на ответника „Премиум травъл“ЕООД
стоки, представляващи алкохолни и безалкохолни напитки. Във всички стокови
разписки е положен подпис на получило стоките лице. За извършените доставки са
съставени 16 броя фактури, както следва: 1.
№46803/29.10.2016г. за сумата от 1115,00 лв. /за която се твърди, че има
частично погасяване в размер на за сумата от 403,17 лв., като оставала дължима
сума в размер на 711,83 лв./; 2. №47553/16.12.2016г. за сумата от 345,60 лв.; 3. №47575/17.12.2016г. за сумата от 148,80 лв.; 4.
№47627/20.12.2016г. за сумата от 2955,70
лв.; 5. №47708/24.12.2016г. за
сумата от 166,20 лв.; 6. №47750/27.12.2016г. за сумата от 1965,30 лв.; 7. №47793/29.12.2016г. за сумата от 644,53 лв.; 8.
№47843/31.12.2016г. за сумата от 1365,25
лв.; 9. №47983/14.01.2017г. за
сумата от 2255,11 лв.; 10. №48054/21.01.2017г. за сумата от 1527,90 лв.; 11. №48155/28.01.2017г. за сумата от 97,21 лв.; 12. №48199/31.01.2017г.
за сумата от 839,05 лв.; 13. №48269/04.02.2017г. за сумата от 934,54 лв.; 14. №48349/11.02.2017г. за сумата от 1638,13 лв.; 15.
№48418/18.02.2017г. за сумата от 1748,76
лв.; 16. №48532/25.02.2017г. за
сумата от 2647,79 лв. Във всяка от
фактурите като МОЛ на ответника „Премиум травъл“ЕООД е посочен И.Н.. Съобразно
извършената от съда служебна справка същият е бил управител на дружеството до
27.01.2017г., когато е заменен от В.Б.Й., който е управител на „Премиум
травъл“ЕООД и при разглеждане на настоящото производство.
От
заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвено
от вещото лице К.Н.Д., се установява, че търговските взаимоотношения между
страните се базират на подробна и точно водена документация, съобразена с
изискванията на Закона за счетоводството. Всички описани в исковата молба
фактури са осчетоводени и в двете дружества, като са в включени и в дневниците
по ДДС. За всяка от фактурите има и съответни стокови разписки, като съществува
препокриване между стойността на стоковите разписки и сумата по съответната фактура. При проверка
на документите в дружествата не е установена разлика в стойността на неплатените
задължения от страна на „Премиум травъл“ЕООД към „С.К“ЕООД, като тя е в размер
на 19 991,70 лв.
При гореустановеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
Съдът
намира за безспорно установено, че между страните е бил сключен договор за
търговска продажба по смисъла на чл.318 ал.1 от Търговския закон ТЗ/. Съгласно
чл.327 ал.1 от ТЗ, с договора за продажба купувачът се задължава да плати цената
при предаване на стоката или документите, които му дават право да я получи, а
продавачът се задължава да предаде стоката. В случая, ищецът като продавач е
изпълнил своето договорно задължение да достави стоката на купувача. Това е
видно от представените по делото стокови разписки и фактури, издадени от
ищцовото дружество, всяка от които е подписана от представител на ответника и е
осчетоводена в счетоводството му, както и включена в дневника за
покупко-продажбите по ДДС, съобразно посоченото в заключението на съдебно -
счетоводната експертиза. Фактът на осчетоводяването на фактурите в
счетоводството на ответника и включването им в дневника за продажбите по ДДС
представлява признание на задълженията по тях и доказва съществуването им, в
който смисъл е установената съдебна практика /в този смисъл са решение №23/07.02.2011г.
на ВКС по т.д. №588/2010г., II т.о.; решение
№103/11.07.2014г. на ВКС по т.д. №2334/2013г., II т.о. и много други/.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е видно също, че дължимата
сума по издадените за доставката общо 16 броя фактури е в размер на 19 991,70
лв. и не е заплатена от ответника, поради което се явява дължима от него.
Неоснователно
е възражението на ответника, че процесните фактури не могат да бъдат ценени
като доказателства поради факта, че в тях като представляващ е вписан И.Н., докато
към датата на издаване на някои от тях това лице вече не е бил управител и законен
представител на ответното дружество. При положение, че същите тези фактури са
били осчетоводени в счетоводството му и включени в дневниците за продажба, означава
че описаните в тях стоки са му били действително доставени, поради което се дължи
стойността за закупуването им.
Без правно
значение за спора по делото е твърдението на ответника, че по друго
облигационно правоотношение ищецът му дължи сума в размер на 10 000,00
лв., тъй като такава претенция не е включена в предмета на настоящото производство.
Поради
всички изложени по-горе съображения съдът намери предявеният по делото иск за
изцяло основателен и доказан. Следва да се признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца сумата от 19 991,70 лв. -
главница, представляваща стойност на доставени стоки съгласно договори за
покупко-продажба на стоки по фактури, издадени в периода 29.10.2016г. –
25.02.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението 12.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед №15/12.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
постановена по ч.гр.д. №37/2019г. по описа на Районен съд – Трявна, на
основание
чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на делото и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде
осъден да му заплати сумата от 399,83 лв. - направени разноски в заповедното
производство.
С оглед
изхода на делото, направеното от ищеца искане, както и на основание чл.78 ал.1 ГПК, ответникът следва да му заплати сумата от 399,83 лв. - направени разноски
в настоящото производство. Разноските по делото включват ДТ в посочения по-горе
размер.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на „ПРЕМИУМ ТРАВЪЛ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Трявна, ул. „Панорама“ №15,
представлявано от В.Б.Й., че дължи на „С.К.“ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Трявна, ул. „Ангел Кънчев“ №61,
представлявано от К.Г.К., СУМАТА от 19 991,70 лв. /деветнадесет хиляди деветстотин
деветдесет и един лева и 70 ст./ - главница, представляваща стойност на
доставени стоки съгласно договори за покупко-продажба на стоки по фактури,
издадени в периода 29.10.2016г. – 25.02.2017г., ведно със законната лихва,
считано от 12.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед №15/12.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
постановена по ч.гр.д. №37/2019г. по описа на Районен съд – Трявна, на
основание
чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
ОСЪЖДА „ПРЕМИУМ
ТРАВЪЛ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Трявна, ул. „Панорама“
№15, представлявано от В.Б.Й., да заплати на „С.К.“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Трявна, ул. „Ангел Кънчев“ №61, представлявано от К.Г.К., сумата от 399,83 лв.
/триста деветдесет и девет лева и 83 ст./ - направени разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „ПРЕМИУМ ТРАВЪЛ“ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Трявна, ул. „Панорама“ №15, представлявано
от В.Б.Й., да заплати на „С.К.“ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Трявна, ул. „Ангел
Кънчев“ №61, представлявано от К.Г.К., сумата от 399,83 лв. /триста деветдесет
и девет лева и 83 ст./- направени разноски в настоящото производство, на
основание чл.78 ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: