Решение по дело №80/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Р    Е    Ш   Е   Н  И  Е № 260003

                                              гр.Кюстендил, 25.08.2020г.

                                          В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

            Кюстендилският окръжен съд, търговска кО.ия, в откритото заседание на десети юни през две хиляди и двадесета  година в състав                                                                         

                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

при секретаря Мая Стойнева като разгледа докладваното от съдия Костадинова т.д. № 80 по описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искове, предявени от С.Г.С., ЕГН ********** ***, чрез адв. Р.М. ***, със съдебен адрес:*** срещу „*********“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***., район **., бул. „***.“ № *** с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от *******лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на смъртта на нейния брат – О. Г. С., починал при ПТП от 16.02.2015 г., както и законната лихва върху претендираната главница от датата на произшествието- 16.02.2015 г. до датата на окончателното изплащане на сумата.

Ищцата в исковата молба  сочи, че на 16.02.2015г., около 06.00 часа, О. Г. С., управлявайки лек автомобил марка „*****", модел „*****", с рег. № *** ***** **** се е движил по път ПП -1, Е-79 в посока от гр. ***** към гр. *****, като в района на километър 372+800 е бил ударен челно от движещия се в противоположна посока лек автомобил марка „*****", модел „*****", с рег. № *****, управляван от К.Г.Д., в резултат на което е причинена смъртта на О. Г. С.. Заявява, че с влязла в сила присъда от 19.02.2018 г., постановена по НОХД № 76/2018 г. по описа на Окръжен съд- гр. ******* К.Г.Д. е признат за виновен за престъпление по чл.343, ал. 4 вр. с ал.З б „б", пр. 1, вр.с ал.1, б. „в" от НК във вр. с чл. 42, ал.1, т. 2 и ал. 2, т.2 и 3, чл. 43, т.4 и чл. 20, а л. 2, изр.2 от ЗДвП. Твърди, че починалият в резултат на злополуката О. Г. С. е неин брат, с когото е имала изключително силна емоционална връзка. Със смъртта на брат си, тя е загубила част от семейството си, най-скъпото в своя живот и усеща празнота, която никой и нищо не може да запълни. Изпаднала е в тежко емоционално състояние. Към настоящия момент ритъмът й на живот е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Посочила е, че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие виновният водач, управлявал лек автомобил „*****", модел „*****", с рег. № *****, е притежавал валидна задължителна застраховка „********" на автомобилистите в „*************" ЕАД.

Ответникът ****** „**********” АД  в писмения отговор оспорва всички твърдения в исковата молба. Сочи, че в случая не са налице критериите по Тълкувателно решение № 1/2016, а именно: изключителни обстоятелства, различни от обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между брат и сестра, които да налагат присъждане на обезщетение на ищцата. При условията на евентуалност, оспорва претенцията на ищцата като завишена по размер, тъй като съдът е длъжен да определи размера на дължимото застрахователно обезщетение по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/ и в същото време в рамките на лимита от ***** лева, съгласно разпоредбата на §96 от ПЗР на кодекса. При условие на евентуалност, навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на т.а. „***** *****", който е управлявал МПС с несъобразена и превишена скорост, и без поставен предпазен колан. По отношение претендираната законна лихва, считано от датата на ПТП до окончателното плащане, прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, което има периодичен характер.

            КнОС, като събра необходимите доказателства за изясняването на делото от фактическа и правна страна и след обсъждането им както поотделно, така и в съвкупност и при усл.на чл.12 ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че на  16.02.2015г., около 06.00 часа, на път ПП -1, Е-79, в участъка 372+800, в района на м. „***********“  лек автомобил марка „***** *****", с рег. № *******, управляван от К.Г.Д., движейки се в посока гр. *******- гр. *******, при изпреварване на товарен автомобил „*******“ с полуремарке, навлизайки в лентата за насрещно движение  е ударил челно насрещно движещото се МПС- л.а. „***** *****“ с рег. *******, вследствие на което е причинена смъртта на О. Г..

С влязла в сила присъда от 19.02.2018 г., постановена по НОХД № 76/2018 г. по описа на Окръжен съд - гр. ******* К.Г.Д. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.343, ал. 4 вр. с ал.З б „б", пр. 1, вр.с ал.1, б. „в" от НК във вр. с чл. 42, ал.1, т. 2 и ал. 2, т.2 и 3, чл. 43, т.4 и чл. 20, а л. 2, изр.2 от ЗДвП и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изтърпяване е отложено при условията на чл. 66, ал.1 от НК за срок от 4 години.

От представеното удостоверение за родствени връзки №6/16.11.2018 г.  от км. *******е видно, че починалият О. Г. С. е брат на ищцата.

Няма спор по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „********“ между собственика на л.а. „***** *****", с рег. № *******, и ответното застрахователно  дружество към момента на процесното ПТП-  полица №*******, валидна до 29.08.2015 г.

Разпитани  като свидетели по делото са К. Д., В.Г. и Г. С.. Първият свидетел е участникът в настъпилото ПТП, в резултат на чиито виновни действия е настъпила смъртта на брата на ищцата. В показанията си този свидетел описва механизма на настъпването на ПТП, както твърди, че водачът на ***** се е движил с по- висока скорост. Свид. В.Г.- леля на ищцата заявява, че С. много трудно понесла новината за смъртта на брат си. Сочи, че С. и О. са живеели в едно домакинство и двамата не са били семейни, дълго време са обитавали една стая. О. много помагал на сестра си. Когато тя учела в гр. *****, той й карал багаж, ходел да я прибира, финансово я подпомагал. Според свидетелката двамата имали много добри отношения. След смъртта на брат си ищцата много се променила. Тя била весела, ходела по дискотеки с брат си, а сега вече не ходела, затворила се. Свид. Г. С.- баща на С. и О., твърди, че преди да стане катастрофата  братът и сестрата били в много добри отношения и много се разбирали. О.  купил на С. лаптоп, рокля за абитуриентския й бал, помагал й финансово, оказвал й морална подкрепа. Сочи, че и С. също се грижила за брат си. Твърди, че след  смъртта на брат си С., както и родителите й много се променили, не могат да превъзмогнат смъртта на О.. Според него С. изпитва болка от липсата на брат си, когато говорят за него на нея й ставало тежко. Преди била весела и спокойна, а сега била по нервна. При съобразяване с разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът кредитира свидетелските показания на свид. С. като логични, последователни и непротиворечиви /както вътрешно, така и с останалите доказателства по делото/, като приема, че свидетелят в най-голяма степен има непосредствени впечатленията за негативното отражение на смъртта на пострадалия в живота на ищцата.

По делото е приета съдебно- автотехническа- медицинска експертиза № 3007/01.06.2020 г., изпълнена от вещите лица д-р В.Н. и инж. Н.В.. В същата е посочено, че скоростта на автомобила, управляван от пострадалия О. С. непосредствено преди настъпването на ПТП е 100 км./ч., че водачът на л.т.а. «***** *****»  би могъл да предотврати настъпването на ПТП, ако в момента, в който е видял фаровете на рисковано изпреварващия «*****» е намалил рязко скоростта си  и е «избягал» върху банкета като даде по този начин възможност на «*****» да извърши успешно предприетата от него маневра. Сочат, че лекотоворният автомобил «***** *****» фабрично е бил снабден с обезопасителен колан на мястото на водача. Експертите не са дали категоричен отговор дали към момента на ПТП пострадалият е бил с поставен колан или не. Те сочат също така, че в случая  поставянето или не на обезопасителния колан от водача на «*****» няма значение за крайния вредоносен резултат от произшествието- причиняването на същия на конкретно установени тежки травматични увреждания, довели до смъртта му. Вещите лица сочат, че при процесното ПТП действието на обезопасителния колан не е би било ефективно, поради високата скорост на автомобилите /респ. Голямата мощност на удара/ и голямата сила, с която тялото би се ударило- притиснало в колана при продължаващото му инерционно движение напред, както и от причинените изразени деформации навътре в кабината на автомобила, които водят до допълнителни удари и натиск върху водача, независимо от наличието или не на предпазен колан.

От така установената фактическа обстановка се налагат следните правти изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./. В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка "********" между увредилото го лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования или от лице, което ползва неговия автомобил на законно основание; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените вреди. В тежест на ответника е да установи твърдяното от него съпричиняване В случая по делото няма спор, че е налице валидна застраховка „******** на автомобилистите", сключена между собственика на МПС, участник в ПТП и ответното застрахователно дружество. Въз основа на влязла в сила присъда по н. о. х. д. № 76/2018 г. на БлОС, съдът на основание чл. 300 ГПК, приема за доказано, че настъпилото на 16.02.2015 г. ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на наследодателя на ищците, А. С., е по вина на К.Г.Д..

По делото страните спорят по въпросите, свързани  наличието в конкретния случай на  критериите по Тълкувателно решение № 1/2016 за присъждане на обезщетение- изключителни обстоятелства, различни от обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между брат и сестра, които да налагат присъждане на обезщетение на ищцата, размерът на същото, приложимостта на параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, съпричиняване от страна на пострадалия. В тази връзка следва да се посочи следното:

Съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са както лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, така и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. В случая съдът приема за неоснователни доводите на ответника за липса на особена близост между ищцата и нейния брат. Въз основа на приетите като доказани факти, съдът приема, че ищцата е активно легитимирана по иска с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), тъй като с оглед конкретните житейски обстоятелства  тя е била изключително близка на починалия, и двамата са живеели в едно домакинство, не са били семейни, поради което между тях са поддържани постоянни отношения на взаимна обич, материална и морална подкрепа и емоционална близост, сочещи на силна привързаност, надхвърляща по интезитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка болки и страдания, поради което ищцата следва да бъде обезщетена за действително претърпели от нея неимуществени вреди от смъртта на брат си от ответника в качеството му на застраховател по застраховка "******** на автомобилистите".

Съгласно разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 КЗ размерът на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по  чл. 493а, ал. 2 КЗ, който предвижда приемането на наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от смърт и телесно увреждане на пострадало лице.

С параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ е ограничено до размер от 5000.00 лева за периода до влизане в сила на наредбата за утвърждаване на методиката.

Съдът намира, че така въведеното ограничение за размера на обезщетението за неимуществени вреди противоречи на основния принцип за определяне на обезщетение, регламентиран в чл. 52 ЗЗД – принципа на справедливостта. Нормата на параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ е в противоречие с чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката "********" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, която гласи: "Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква застраховката, посочена в чл. 3, да бъде задължителна най-малко по отношение на следните минимални суми: а/ в случай на телесно увреждане – минимална застрахователна сума 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите; б/ в случай на имуществени вреди – 1 000 000 евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите". Цитираната норма е възприета в чл. 266 КЗ (отм.) и в чл. 492 КЗ. Въвеждането в националното законодателство на нормите на редица директиви, в това число и Директива 2009/103/ЕО е видно и от параграф 7 от ДР на КЗ.

Въведеният с параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ лимит на максималното обезщетение, което може да се получи при застраховка "******** на автомобилистите" е значително по-ниско от минималния размер на застрахователната сума, уреден в Директива 2009/103/ЕО и от предварително уговорените между страните застрахователни лимити. Като противоречаща на европейското законодателство, тази норма не следва да се прилага от съда, а приложение следва да намери общностното право. Това е наложително и предвид разпоредбата на чл. 633 ГПК, доколкото с Решение на Съда на Европейския съюз от 24.10.2013 г. по дело С277/12, постановено по преюдициално запитване, е прието, че "държавите-членки трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване правото на Съюза и че разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването при произшествия при използване на моторни превозни средства, не могат да лишат посочените по-горе директиви от тяхното полезно действие". Постановено е в решението, че "чл. 3, пар. 1 от Директива 72/166 и чл. 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "********" при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, пар. 2 от Втора директива 84/5".

Предвид изложеното съдът счита, че в настоящия случай дължимото на ищцата обезщетение следва да се определи по справедливост, без да се съобразява предвидения в параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ максимален размер.

При определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 г., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, каквито са наличната емоционална връзка между ищцата и починалия, възрастта на починалия, начина на увреждането, водещо до смърт на лицето, последиците от събитието и отражението им върху ищцата.

Съобразявайки установените обстоятелства относно близките отношения между ищцата и починалия й брат, неговата възраст- 27 години, както и икономическите условия в страната, съдът счита, че сума в размер на 60 000.00 лева се явява справедливо обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания.

При тези изводи на съда, подлежи на обсъждане релевираните от страна на ответника по делото възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, а именно, че е управлявал МПС с несъобразена и превишена скорост както и че е бил с непоставен обезопасителен колан.

Съгласно постоянната практика на ВКС, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. В настоящия случай съдът намира, че е основателно възражението, че пострадалият е управлявал л.т.а. «***** *****»  с превишена и несъобразена скорост (нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДВП), което е създало условия за прякото настъпване на вредните последици. Данните от съдебно- автотехническата експертиза  сочат, че скоростта на движение на автомобила непосредствено преди да настъпи ПТП  е била 100 км/ч - стойност,  която надхвърля разрешената скорост за движение от 90 км/ч за район на извън населено място. Вещите лица са посочили, че водачът на л.т.а. «***** *****»  би могъл да предотврати настъпването на ПТП, ако в момента, в който е видял фаровете на рисковано изпреварващия «*****» е намалил рязко скоростта си  и е «избягал» върху банкета като даде по този начин възможност на «*****»-а  да извърши успешно предприетата от него маневра. Неоснователно е възражението, че пострадалият не е бил с поставен обезопасителен колан. В приетата по делото съдебно – автотехническа- медицинска  експертиза експертите не са дали категоричен отговор дали към момента на ПТП пострадалият е бил с поставен колан или не. Те обаче са категорични, че в случая  поставянето или не на обезопасителния колан от водача на «*****»-а няма значение за крайния вредоносен резултат от произшествието- причиняването на същия на конкретно установени тежки травматични увреждания, довели до смъртта му, тъй като действието на обезопасителния колан не е би било ефективно, поради голямата сила, с която тялото би се ударило- притиснало в колана при продължаващото му инерционно движение напред.

Изложеното мотивира съда, да приеме, че е налице съпричиняване от страна на починалия  по отношение на това, че е карал автомобила с превишена и несъобразена скорост, при което счита, че приносът на пострадалия, следва да бъда определен в размер на 30 %.

Предвид горното размерът на дължимото от застрахователя обезщетение се определя на 40 000. 00 лв. Искът следва да бъде уважен до този размер като за разликата до претендирания 80 000. 00 лв., следва да бъде отхвърлен.

Основателно е възражението за изтекла на основание чл. 111, б.“в“ от ЗЗД давност за вземането за законна лихва по чл.86 ЗЗД за периода от датата на деликта 16.02.2015 г. до 18.07.2016 г., предвид подаването на исковата молба на 18.07.2019 г.

По отношение на разноските:

На основание чл. 38, ал.2 от ЗА ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищцата адв. Р.М. от САК сума в размер на 1 730 лева, дължимото минимално адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.21 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати на Кюстендилския оръжен съд държавна такса в размер на 1 600 лв.

По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                             Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА *********“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, район ******, бул. „****“ № ***  да заплати на С.Г.С., ЕГН ********** ***, чрез адв. Р.М. ***, със съдебен адрес:*** на  основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД  сумата от ***** лв. /********/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на смъртта на нейния брат – О. Г. С., починал при ПТП от 16.02.2015 г., както и законната лихва върху претендираната главница, считано от 18.07.2016 г. до датата на окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над ****** лв. до пълния предявен размер от *******лв., както и за законна лихва за периода от 16.02.2015 год. до 18.07.2016 год. като неоснователна.

ОСЪЖДА *********“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, район *****, бул. „*******“ № ****  да заплати по сметка на Кюстендилския окръжен съд държавна такса в размер на 1 600 лв.

ОСЪЖДА *********“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, район ******, бул. „******“ № *****  да заплати на адв. Р. И. М. ***, с адрес на упражняване на дейността: гр. *****, ул. „*****“ №**, ет.*** сумата от 1 730 лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: