Р Е Ш Е Н И Е

 

град Ловеч, 18.12.2020 година

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. МИТЕВА

 

при   секретаря           ДАНИЕЛА КИРОВА        като изслуша докладваното от  съдия МИТЕВА гражданско дело № 249 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл. 87, ал.3 и чл. 79, ал.1 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба вх.№ 2798/14.05.2020 година, подадена от В.Г.Г., ЕГН ********** *** чрез адвокат С. ***, пл.”Т.К.” № 1,к-с „Д.”, вх.Б, ет.*, ап.* срещу Т.Ж.С., ЕГН ********** и Т.Н.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, с посочено правно основание чл.87,ал.3 вр. ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и цена на иска 50310,20 лева за иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и 1400 лева за иска по чл.79, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата излага, че на 15.07.2014г. с покойния си съпруг Г.В.Г. са сключили договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 100, том V, peг. № 3100, дело № 397/2014г. на нотариус Н.Т., вписан в Служба по вписванията - гр. Ловеч с вх. peг. № 3965, акт № 112, том 10, дело № 1993/2014г. По силата на този договор са прехвърлили на ответниците правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда -апартамент, с идентификатор 43952.514.48.1.3 по КККР на гр. Ловеч, одобрени със Заповед № Рд-18-10/17.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Ловеч, ул. „Ц.О." № 3, блок „В.", вх. *, ет. *. ап.*, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.514.48. с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива: едно, със застроена площ 103.20 кв.м. състоящ се от: две спални, дневна, столова, бокс, баня тоалетна, килер и антрета, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 43952.514.48.1.4, под обекта: 43952.514.48.1.1, над обекта: 43952.514.48.1.5. заедно с избено помещение № 7, със застроена площ от 21.28 кв.ви таванско помещение № 2, със застроена площ от 10,67 кв.м, ведно с прилежащите 4.701% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху общински поземлен имот с идентификатор 43952.514.48.

Срещу прехвърленото право на собственост върху описания апартамент и прилежащите му помещения, приобретателите - ответници Т.Ж.С. и Т.Н.С., поели задължение лично да гледат, обслужват и издържат прехвърлителите Г.В.Г. и В.Г.Г., да полагат ежедневни грижи за здравословното им състояние, прехрана, лична хигиена и хигиена на жилището и всичко необходимо за ежедневните им нужди, в това число и медицински грижи, да им засвидетелстват почит и уважение и осигурят спокоен и нормален живот, докато са живи.

Ищцата твърди, че независимо от поетото задължение към двамата прехвърлители, те не са изпълнявали своевременно и точно задълженията си по договора. Считано от сключването на договора и до настоящия момент, ответниците не са давали средства за издръжка за нито един от прехвърлителите. Всички необходими техни разноски за храна, консумативи, лекарства и др. ищцата и съпругът ѝ са заплащали от собствените си средства от пенсия за осигурителен стаж и възраст. По отношение на Г. Г. никой от ответниците не е полагал и никакви грижи за ежедневието и нуждите му, а такива е полагала само ищцата, която го е преживяла. На 04.02.2015г. Г. е починал. След смъртта му неизпълнението на договора по отношение на доверителката ми е продължило. Ищцата поддържа, че не са ѝ давани средства за издръжка, а единствената грижа към нея се изразявала в пазаруване по списък със средства от пенсията ѝ, които предварително предоставяла, както и да се сготви по нейни указания веднъж месечно, която храна се е замразявала за следващия половин месец. Освен това и двамата ответници се държали неведнъж грубо и неуважително към ищцата- наричали я „кръгла нула", Т.С. я обиждала, наричала я „лъжкиня" и дори „мръсница". Ищцата сочи, че е била принудена да продаде собствен наследствен имот - гора, за да осигури достатъчно средства за издръжката си, в потвърждение на което представя Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 134. том I, per. № 1781, дело № 110 от 2018г. на нотариус Н.Х..

На следващо място ищцата заявява, че домът ѝ за целия период от 2014г. досега е почистван само веднъж, без да се мият прозорците. Не са полагани достатъчни грижи и за личната ѝ хигиена. Т.С. е отказала всякакви грижи и ищцата се стараела да се изкъпе през лятото веднъж седмично сама с много усилия. Двамата ответници дори ѝ заявили да се храни по-малко, за да не се налага да ѝ се сменят често памперси.

Ищцата твърди, че е със 100% степен на увреждане с чужда помощ, инвалидизирана е трайно от 23.10.2019г. с решение на ТЕЛК за обши заболявания при МБАЛ – Ловеч и от което е видно, че дори освидетелстването ѝ е извършено в дома ѝ. Трудноподвижна е и си помага  с проходилка. Страда от двустранна коксартроза и гонартроза, десният й крак е скъсен с 5 см. Изключително трудно извършва ежедневни дейности като обличане, къпане, домашен тоалет, но е принудена да се справя сама. Никой от ответниците не се е постарал нито веднъж да я изведе навън дори пред блока на слънце и чист въздух. От години живее сама, затворена в апартамента. Многократно е падала вкъщи и съседи са я намирали, за да я вдигнат и окажат помощ след часове престой на земята. Още през есента на 2019г. ищцата е била оставена без никакво посещение и грижа за период от две седмици.

В същото време ищцата е оказвала внимание на ответниците- подарявала подаръци за всичките им лични и други празници, а на ответницата С. дарила немалка сума пари, за да упражни правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

На 29.03.2020г. ищцата помолила ответника Т.С. да я посети следобед, той ѝ отказал, като я нагрубил. Считано от 31.03.2020г. и до настоящия момент никой от ответниците не я е посещавал, нито по телефона се е информирал за състоянието ѝ. За да оцелее, ищцата се сближила със своя приятелка, която всекидневно ѝ носи храна, помага ѝ в домакинството и за личната хигиена. Двамата ответници са пенсионери, нямат служебна заетост, която да ги възпрепятства по какъвто и да е начин да изпълняват задълженията си по договора.

Според ищцата, действията на ответниците представляват пълно отклонение от договора и значително неизпълнение, поради което за нея е налице правен интерес от развалянето на сключения с ответниците договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължения за гледане и издръжка и за връщане на прехвърляния имот обратно в патримониума ѝ. Сочи, че задължението за издръжка и гледане е неделимо и се изпълнява непрекъснато, а неизпълнението за част от периода се приравнява на пълно неизпълнение поради неделимостта и постоянния подневен характер на задължението. Счита, че поради забавата на длъжниците изпълнението е станало безполезно /още повече за починалия ѝ съпруг/, както и поради обстоятелството, че задълженията е трябвало да се изпълняват своевременно и ежедневно, поради което не е необходима покана до ответниците. Вече няма интерес от изпълнение от страна на ответниците, тъй като е ангажирала жена, която да се грижи ежедневно за нея срещу ежемесечно възнаграждение по 200 лева от средствата, изплащани ѝ като добавка за чужда помощ и месечна финансова помощ от ДСП-Ловеч. Размерът на заплатените от нея разходи съставляват имуществена вреда, причинена от неизпълнението на договора. Нещо повече, ищцата твърди, че е претърпяла и неимуществени вреди вследствие от поведението на ответниците, тъй като в продължение на почти два месеца се чувствала безпомощна, несигурна и изгубила всякакво спокойствие за ежедневното си оцеляване. След като ответниците преустановили всякакъв контакт с нея, е била оставена на произвола без храна, вода, лекарства, без възможност за лична хигиена - не била къпана три седмици. Благодарение на контакта, който осъществила със своя близка, която започнала да се грижи за нея, успяла да оцелее, тъй като е почти неподвижна и е на легло. Наред с това ищцата чувствала и голяма болка и обида, вследствие поведението на ответниците, които не са се поинтересували дори дали е жива след края на месец март 2020, и то във време на пандемия и извънредно положение, когато е трудно да се открие заместваща грижа. Затова счита, че е претърпяла и неимуществени вреди от поведението на ответниците, които оценява в размер 2000 лева.

Като единствен наследник на своя съпруг и прехвърлител по договора Г. Г., заявява, че и по отношение на него договорът не е изпълняван. Позовавайки се на TP № 30/17.06.1981г. на ОСГК на ВКС, счита, предвид неделимостта на поетото задължение за гледане и издръжка към двамата продавачи, че ответниците са солидарно отговорни пред всеки един от прехвърлителите по договора за издръжка и гледане. Затова и правоимащият прехвърлител при неизпълнение на задължението по отношение само на някое от лицата, на които се дължи издръжка и гледане, може да иска развалянето на договора изцяло, ако има интерес от това. Затова за нея се поражда правен интерес от предявяване на обективно съединените искове.

Моли да бъде постановено решение, с което на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД да бъде развален Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 100, том V, per. № 3100, дело № 397/2014г. на нотариус Н.Т., вписан в Служба по вписванията - гр. Ловеч с вх. per. № 3965, акт № 112, том 10, дело № 1993/2014г., с който ищцата и нейният съпруг са прехвърлили на ответниците правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, с идентификатор 43952.514.48.1.3 по КККР на гр. Ловеч, одобрени със Заповед № Рд-18-10/17.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Ловеч, ул. „Ц.О." № 3, блок „В.", вх. А, ет. 2, ап. 3, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.514.48, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива: едно, със застроена площ 103,20 кв.м, състоящ се от: две спални, дневна, столова, бокс, баня тоалетна, килер и антрета, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 43952.514.48.1.4, под обекта: 43952.514.48.1.1, над обекта: 43952.514.48.1.5, заедно с избено помещение № 7, със застроена площ от 21,28 кв.ви таванско помещение № 2, със застроена площ от 10,67 кв.м, ведно с прилежащите 4,701% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху общински поземлен имот с идентификатор 43952.514.48.

Да се постанови връщане на описания апартамент, ведно с прилежащите към него части, в патримоннума на ищцата.

На основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищцата претърпените от нея имуществени вреди от неизпълнението на договора за издръжка и гледане в размер 400 лева и неимуществени вреди в размер 2000 лева.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

Призовката, заедно с исковата молба и приложенията са изпратени на посочения в исковата молба адрес на ответниците и редовно връчени.

В срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците, чрез адвокат С.Д..

Ответниците изразяват становище, че исковете са допустими, но са неоснователни  и недоказани. Оспорват твърденията в исковата молба. Твърдят, че ищцата и покойният ѝ съпруг са техни кумове  и семействата са се уважавали.В продължение на 11 години всеки ден, без изключение, ответниците са посещавали семейството, помагали са с каквото могат.

Твърдят, че грижите са покойния съпруг на ищцата са започнали през 2009 г., когато е претърпял операция  и през  следващите години е бил лекуван два или три пъти годишно в МБАЛ, където са го посещавали и носели храна по три пъти на ден.Воден е и на прегледи в гр.Плевен. Бил е доволен от грижите към него.Оспорват твърдението на ищцата, че са готвели веднъж месечно, както и че жилището не е било чистено, като твърдят обратното.Оспорват и твърдението, че не са полагали грижи за личната хигиена на ищцата, както и че са отказали да я извеждат на разходка.Твърдят, че по желание на ищцата е била къпана на две седмици през зимата, а дрехите ѝ били редовно прани.Предлагали да я изведат на терасата на чист въздух, но тя е отказвала категорично. Подчертават, че грижите за ищцата са започнали преди осем години, когато е претърпяла операция за смяна на тазобедрената става на 12.08.2012 г.Винаги са се обаждали, за да се интересуват от здравословното  ѝ състояние,а при нужда - на „Спешна помощ”. Признават, че не са давали пари за издръжка на ищцата, но тя не е пожелавала такива.

Акцентират, че на 01.04.2020 година ищцата е изгонила ответника от дома си и изхвърлила приготвените от него ястия. Заявила му, че няма нужда повече от тях, намерила се човек, който да я посещава и да се грижи за нея и че отношенията помежду им са приключили. След този ден, когато я търсели по телефона, тя вдигала слушалката, но когато чуела, че са те- я затваряла. Признават, че от тази дата не са ходили в жилището на ищцата.

Ответниците са въвели възражение за изтекла погасителна давност по отношение претенцията на ищцата за разваляне на договора за издръжка и гледане и по отношение наследствената ѝ част от покойния ѝ съпруг Г.В.Г., починал на 04.02.2015 г., тъй като исковата претенция е подадена след изтичане на 5-годишния срок от смъртта му.

В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от адв. С. Лозанова, която от името на доверителката си поддържа исковата претенция, така както е заявена и моли да бъде уважена, като им бъдат присъдени разноските по делото. Представя писмена защита, в която развива съображенията си подробно.

Ответниците се явяват лично и адв. С.Д., оспорват предявените искови претенции, правят възражение за изтекла погасителна давност, претендират направените по делото разноски. Представят писмени защити.

 Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира следното:

С договор от 15.07.2014 година оформен с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка № 100, том Vрег. № 3100, дело № 397/ 2014 година на ищцата В.Г.Г. и съпругът й Г.В.Г. прехвърлили на ответниците в настоящото производство Т.Ж.С. и Т.Н.С. правото на собственост върху недвижимия имот, представляващ самостоятелен обект в сграда- апартамент, с идентификатор 43952.514.48.1.3 по КККР на гр. Ловеч, одобрени със Заповед № Рд-18-10/17.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Ловеч, ул. „Ц.О." № 3, блок „В.", вх. А, ет. 2, ап. 3, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.514.48, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива: едно, със застроена площ 103,20 кв.м, състоящ се от: две спални, дневна, столова, бокс, баня тоалетна, килер и антрета, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 43952.514.48.1.4, под обекта: 43952.514.48.1.1, над обекта: 43952.514.48.1.5, заедно с избено помещение № 7, със застроена площ от 21,28 кв.ви таванско помещение № 2, със застроена площ от 10,67 кв.м, ведно с прилежащите 4,701% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху общински поземлен имот с идентификатор 43952.514.48., срещу задължението приобретателите да поемат лично гледането, обслужването и издръжката на прехвърлителите, да полагат ежедневни грижи за здравословното им състояние, прехрана, лична хигиена и хигиена на жилището и всичко необходимо за ежедневните им нужди в това число и медицински грижи, да им засвидетелстват почит и уважение, осигурят спокоен и нормален живот, докато са живи.

От приложеното удостоверение за наследници изх. № 367/ 09.02.2015 година единият от прехвърлителите – Г. Г. е починал на 04.02.2015 година, като ищцата е единствена негова наследница.

Видно от експертно решение № 2843-171/ 11.12.2019 година на В.Г. е призната 100 % степен на увреждане с чужда помощ пожизнено. За водеща диагноза е отбелязано: наличие на ортопедични импланти на стави, общо заболяване: двустранна коксартроза и гонартроза. Състояния след пластика на дясна ТБС. Скъсяване на десет крак с пет см.

Представен е нотариален акт за покупко-продажба № 134, том 1, рег. № 1781, дело № 110 от 2018 година на нотариус Н.Х., по силата на койт В.Г. е прехвърлила правото на собственост на И.А.Р.на недвижим имот, подробно описан за сумата от 1000 лева.

Със Заповед от 17.02.2020 година на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ловеч на ищцата е  отпусната еднократна месечна помощ за м. февруари 2020 година в размер на 90.75 лева. Представени са доказателства, че получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 464.18 лева.

По делото са допуснати и разпитани свидетели – М.А.К., П.И.П. Н.С.К., В.В.И., Ж.Т.Н.(дъщеря на ответниците) Ф.Х.Ч..  

Свидетелката М.К., дългогодишна приятелка на ищцата, посочва, че последните години В. не била в добро здравословно състояние, поради което за нея следвало да се полагат повече грижи. След двукратно падане е претърпяла операции и ходела с помощни средства, като лично тя й намерила проходилка. Твърди, че ответникът Т.С. ходил един път на ден сутрин най-често от 7.30 до 8.30 часа. Един път в седмицата В. му диктувала по телефона рецепта за сума, затварял я в буркани и ядяла цяла седмица от нея.  Посочва, че Т. й пазарувал, но с нейни средства, споделяла й, че никога не са й давали пари, че тя е дала 3000 и няколко лева на Т., за да може да се уреди за пенсия, защото няма стаж, без да й ги връщат. Споделяла й, че никога не са се карали освен двата пъти, когато Т. правила страхотни скандали, след което В. се разстройвала, вдигала кръвно и свидетелката ходела да я утешава. Ищцата се оплаквала пред нея, че Т. я наричала  „лъжкиня, че е нула, че нищо не представлявала…., че й трябвал психиатър, че била луда“. Св. М.К.посочва, че е работила като психолог в психиатрията 30 години и счита, че В. е с бистър ум и няма признаци на деменция. Заявява, че не е виждала Т. да идва при В., не знае, от нея, че ходела да я къпе, т.е. да й изтрие гърба, което и тя е правила, когато ответницата е била заета.

Ищцата В.Г. й споделила за скандала на 01.04.2020 г. и от тогава двамата ответници не са идвали. Причината за скандала било желанието на ищцата да ходят поне два пъти на ден, но те отказали.

Свидетелката твърди, че за ищцата се грижат и нейните приятелки и най-много П. (св. П. П.), й носела храна и полагала други грижи,  за което В. й плащала. Посочва още, че жилището не е почиствано с години, единствено стаята, в която живеела ищцата „минаваха с мопа и толкова“. Счита, че с оглед заболяването й, здравословното състояние и невъзможността за придвижване на ищцата се налагало да се ходи по-често, а ответниците не полагали нужните грижи. Твърди, че В. често падала, въпреки проходилката, лично тя е виждала това и дори се наложило да извика за помощ съседка от блока, за да я вдигнат до леглото. В. при нужда е викала лекар, като е плащала таксито за това. Посочва, че в един предишен период отново са имали проблем и отказ да се грижат за ищцата и св. П. ходила да ги моли да си оправят отношенията и да се грижат за нея. В. й споделяла, че си е продала имот, за да може да се издържа, даже помолила Т. и Т. да го продават и да си поделят парите, но те не са успели и тя намерила начин и го продала. Пенсията я взимал св. Н.К., който живее на горния етаж.

В тази насока са и показанията на свидетеля П. П., която  твърди, че познава В. и починалият й съпруг от около 53 година. Твърди, че здравословното състояние и възрастта на ищцата изискват непрекъснати грижи, да се изхвърли урината, да се обслужи и пр. През 2019 година пак имало един период от десет дни, в който ответниците отказали да се грижат за ищцата и тя лично ходила да ги моли да поемат отново грижите за нея. Пред нея Т. споделила, че повече не може да понася и да търпи В.. Вторият такъв случай е от 01.04.2020 година, когато ищцата й се обадила разстроена и споделила, че нямало кой да й даде вода, храна, да й изхвърли гърнето. Свидетелката посочва, че често се налагало да ходи да й помага, да я вдигне когато е паднала, да й пазарува, да й готви да я подстриже, да й изреже ноктите, да я изкъпе. След първи април тя ходила да й помага, дори са наложило да извикат друга жена за една седмица. Преди това през м. март, свидетелката й казала, че не може да ходи при нея, тъй като си има и други грижи. В. й казала, че ще ми плаща, ако ходя да я гледам по 200 лева на месец. Не помни дали й плащала за м. април, но след това по 200 лева месечно й заплащала, за да се грижи за нея. Посочва, че ищцата й споделяла, че се чувства като затворник, тъй като нямало кой да я изведе дори на терасата.

Свидетелят Н.К., съсед на ищцата, споделя, че до м. април 2020 година идвали ответниците, след това преустановили. Посочва, че той взима пенсията, налагало се да й пазарува, да й помагат когато е паднала, да й приберат храната в хладилника. Виждал е Т. да идва сутрин, да пазарува, да изхвърля боклука, Т. идвала по-рядко. Според него ищцата била взискателна жена и преди това е държала много на чистотата, но вече не е така чисто. Посочва, че тя е доста възрастна и трудно подвижна, от доста време е на легло и с проходилка и трудно се обслужва и да ходи до тоалетна. Счита, че в това състояние е необходимо да се ходи поне два пъти на ден. От нея разбрал, че поради отказа на ответниците да ходят и след обяд е станал последния скандал.

Свидетелката В.И.живее в кооперацията на ищцата в съседния вход. Познава ответницата от дете и впоследствие са работили заедно. Твърди, че Т. и Т. се грижили за ищцата и съпруга й. Виждала ги с чанти, всеки ден, виждала ги във входа, на терасата, Т. да чисти прозорци. Т. й споделяла, че се грижила за личната хигиена на Венчето, боядисвала я, къпела я. Споделила й, че ищцата искала друга жена да се грижи за нея и не им вдигала телефона. От април не ги е виждала да я посещават, от ответницата разбрала, че В. им казала повече да не идват. Според свидетелката ответницата била  позитивен човек, изпълнявала всички претенции на В., която била много взискателна. Не зная за скандали между тях.

Дъщерята на ответниците Ж.Н.-М.,  посочва, че прехвърлителната сделка била сключена по желания на съпруга на ищцата, за да ги обезпечи за дългогодишните грижи. Посочва, че живее заедно с родителите си и всяка сутрин в 7 часа баща й ходи при В., за да й сложи закуска, да й изхвърли подлогата и пр. Майка й ходела по-късно, но имало дни в които не ходи по желание на ищцата. Твърди, че чистят и готвят, не харесвала да яде два или три пъти едно ядене, два пъти в годината циклели паркета и го лакирали, дрехите й се перяли на ръка. Баща й пазарувал по конкретен списък с продукти и от къде трябва да бъдат купени, всеки ден и всеки ден се готвело. Майка й се грижела за личната хигиена на ищцата, боядисва й косата, да я къпе два или един път в седмицата по нейно желание. На първи април ищцата пожелала да ходят по два пъти на ден, но поради пандемията, баща й отказал. По тази причина тя им казала да не ходят повече, че ще си намери друг човек за се грижи да нея. Споделя, че знае за здравословното състояние на В. и че трудно се придвижва, но счита, че родителите й са полагали необходимите грижи за нея и единствено не са я посещавали, когато са били болни, както и че не е необходима постоянна помощ. Твърди, че след април са й се обаждали и за да си оправят отношенията, но В. им затваряла телефона. Когато майка й трябвало да се пенсионира не й достигал трудов стаж и трябвало да работи, но В. и покойния й съпруг я помолили да не приема предложената работа, за да се грижи за тях и самата ищца й предложила да й даде пари, за да си заплати трудовия стаж. Показанията на тази свидетелка съдът преценява по реда на чл. 172 от ГПК, предвид родствените й отношения с ответниците.

В показанията си свидетелят Ф.Ч.споделя, че познава ответниците отдавна и тъй като отговарял за довършителните работи на катедралния храм в Ловеч в продължение на четири години, всеки ден ги виждал заедно и поотделно да минават по улицата. От тях узнал, че се грижат за възрастни хора. Виждал ги на терасата с възрастен мъж, с торбите с продуктите, виждал е Т. да чисти терасата. Не може да каже колко време на ден са прекарвали там.

 

По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза, съгласно чието заключение е, че при В.Г. не се установяват изменения в мисловния процес същата е ориентирана за време, място и собствена личност, не се обективират симптоми на склероза или деменция, Не се разкриват заболявания

Съдът е сезиран с иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по реда на чл. 87, ал. З ЗЗД, поради неизпълнение, предявен от В.Г.Г. лично и като наследник на починалия си съпруг Г.В.Г., против Т.Ж.С. и Т.Н.С., съединен с иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 400 лева и на неимуществени вреди в размер на 2000 лева от неизпълнението на договора - чл.79, ал.1 ЗЗД.

По иска за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по реда на чл. 87, ал. З ЗЗД.

Така предявеният иск е частично основателен и доказан. Съображенията за това са следните: В конкретния казус между страните и сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължението приобретателите да поемат лично гледането, обслужването и издръжката на прехвърлителите, да полагат ежедневни грижи за здравословното им състояние, прехрана, лична хигиена и хигиена на жилището и всичко необходимо за ежедневните им нужди в това число и медицински грижи, да им засвидетелстват почит и уважение, осигурят спокоен и нормален живот, докато са живи. Продавачите са си запазили правото на ползване на жилището съгл. т.2 от договора, от което следва, че страните по договора няма да живеят заедно, т.е. налице е изрична уговорка в този смисъл.

Видно от свидетелските показания и медицинската документация В.Г.Г. е на 90 години с увредено общо здравословно състояние – 100% увреждане с чужда помощ пожизнено, трудно се придвижва, нуждае се от помощ при задоволяване на естествените си нужди, поради което се нуждае от ежедневни грижи и обслужване. Тази непрекъсната помощ е следвало да бъде осигурена от ответниците, чрез трето лице при съгласие на ищцата, или лично. Не се оспорва, че ищцата е посещавана ежедневно от ответника С., който й пазарувал, осигурявал готвена храна, но предвид напредналата възраст и трудната подвижност на прехвърлителката, това не е съответствало на нуждите й. От събраните гласни доказателства се установява, че полаганите грижи не са в пълен обем, в който са конкретизирани в договора – лично гледна, обслужване, издръжка, ежедневни грижи за здравословното състояние, прехрана, лична хигиена и хигиена на жилището. Налагало се ищцата да моли съседи и познати да й помагат за пазаруване, за приготвяне на храна, да й помогнат след падане да се придвижи до леглото и пр. Продала свой имот, за да може да се издържа, наложило се да плаща на св. П. П. по 200 лева месечно, за да се грижи за нея.

   Недоказани са твърденията на ответниците, че след сключването на договора са полагани необходимите грижи, съответни на здравословното състояние на В.Г.. Събраните гласни доказателства, а именно показанията на дъщерята на ответниците, преценени и при условията на чл. 172 от ГПК, остават изолирани и неподкрепени от останалите. Общи и неконкретни са показанията и на св. В.И.и св. Феодор Чернев, от които се установява, че ответниците заедно или поотделно посещавали ежедневно ищцата.

В производството по чл. 87, ал.3 от ЗЗД следва да бъде проведено пълно, главно доказване от страна на ответниците за точно изпълнение по договора, така както е уговорено. Изпълнението следва да бъде изпълнявано в съответствие на всички нужди на прехвърлителя (р.№ 653/ 08.7.2002 г. гр.д. № 259/ 2002 г. на ВКС). Предвид събраните по делото доказателства, съдът счита, че полаганите от Т. и Т. С. грижи не са съответствали в пълен обем на поетите в договора задължения, поради което следва да се приеме, че договорът не е изпълняван.

Не се спори, че от 01.04.2020 година ответниците не са посещавали ищцата. Спорни са причините, поради което това не се е случвало. Ищцата Г., твърди, че това е станало след скандал и техен отказ да я посещават два пъти, а ответниците С., твърдят, че тя не желаела повече да се грижат за нея и не им отговаряла на позвъняванията.

Действително от събраните по делото гласни доказателства и заключението на съдебно-психиатричната експертиза се установява, че при шщцата – кредитор по договора са настъпили изменения както в здравословното състояние, така и в поведението и в психиката, вследствие на възрастта, но това не освобождава длъжниците от поетите задължения, с оглед същността на самия договор.

В случай, когато кредиторът неоправдано отказва да получи изпълнението, за да е изправен длъжникът е следвало да поиска трансформация на задължението си в парично, като му заплаща определена сума, или поиска от съда да определи нейния размер. В конкретния случай такива твърдения не са правени и не представяни доказателства в тази насока.

От доказателствата по делото е видно, че ищцата е единствен наследник на съпруга си – другият прехвърлител по договора, поради което същата може да иска разваляне и за неговата част от имота. Съдът приема, че същата е в размер на ½ ид.ч., предвид на това, че в обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че имотът е бил в режим на СИО, прекратена със смъртта на съпруга-наследодател, което не е оспорено от ответниците.

В отговора на исковата молба ответниците са направили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на частта на починалия на 04.02.2015 година Г.В.Г.. Предвид разпоредбата на чл. 87, ал. 5 от ЗЗД правото за разваляне на договора се погасява с изтичането на петгодишна давност. При действието на чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. С оглед на това, че изпълнението по договора за гледане и издръжка е периодично, то всяко неизпълнение е основание за разваляне и в този смисъл е начало на петгодишната погасителна давност. В случая Г. е починал на 04.02.2015 година видно от приложеното удостоверение за наследници, поради което към него до този момент задълженията на ответниците са били изискуеми. Следва неговата смърт започва да тече петгодишната погасителна давност за наследниците да искат разваляне на договора по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Към датата на исковата молба 13.05.2020 година, правото да се развали договора по отношение на неговата част е погасено. Следователно правопогасяващото възражение на ответниците е основателно и предявеният иск за 1/2 ид.ч. от процесния имот следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност.

По отношение на претендираните имуществени вреди в размер на 400 лева. От обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че претенцията произтича от платено възнаграждение в размер на 200 лева месечно от 01.04.2020 година за положени от трето лице грижи.

Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал.1, изр.2 от ЗЗД при разваляне на договора кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора. В случая предпоставката за разваляне на договора е виновно неизпълнение от страна на длъжниците – неполагане на необходимите  грижи съгласно уговорката в договора за прехвърляне на имота срещу задължение за гледане и издръжка. Подробни съображения в тази насока са изложени по-горе.

От свидетелските показания на свидетелите М.К., П. П. и Н.С. се установява, че от м. април 2020 година за ищцата се грижила св. П.. Ответниците също не спорят, че след края на м. март 2020 година не са посещавали ищцата и не са се грижили за нея, като посочва, че това се е случило по нейно желание. Съгласно събраните гласни доказателства за полаганите от св. П. П. грижи ищцата Г. заплащала по 200 лева месечно. По аргумент от чл. 164 от ГПК съдът счита, че за установяване на тези отношения и заплащането на уговореното възнаграждения, свидетелските показания са допустими, поради което приема за доказана претенцията за заплащане на имуществени вреди в размер на 400 лева за периода м. април и м. май 2020 година са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

Предявен е иск и за заплащане на обезщетение в размер за 2000 лева за претърпени от неизпълнението на договора неимуществени вреди. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че неимуществените вреди се изразяват в това, че в продължение на почти дава месеца тя се чувствала безпомощна, несигурна, и изгубила всякакво спокойствие за ежедневното си оцеляване.

С Тълкувателно решение № 4/ 2012 година от 29.01.2013 година по т.д. № 4/ 2012 година на ОСГТК на ВКС е прието при договорна отговорност може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди. В мотивите е посочено, че на налице предпоставките на чл. 46, ал.2, изр.1 от Закона за нормативните актове за прилагане по аналогия на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост от съда. Преценката за справедливост не е произволна, а се основава на установените по делото конкретни факти, които имат отношение, в конкретния случай, към степента на душевните преживявания, тяхното времетраене, интензитет. Ищцата носи тежестта да докаже тези факти, от които произтича исковата й претенция, при условията на пълно главно доказване. От събраните по делото доказателства не се установяват по безспорен начин твърдените обстоятелства, на които се основава исковата претенция. В показанията си св. Калчева посочва, че когато Т. и Т. спрели да идват ищцата не й е споделяла да е нещастна, защото приятелките й се грижили за нея. Само в показанията си св. П. П. е посочила, че първият месец всеки ден плачела и казвала, че няма кой да я погледне, че разчитала на Т.. Други доказателства в тази насока не са сочени и не са представени. Предвид изложеното искът за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

При този изход от процеса на основание чл. 78 ал.1 от ГПК Т.Ж.С. и Т.Н.С., следва да заплатят на В.Г.Г. сумата 523.76 лева от представляваща разноски по делото съразмерно уважената част от иска. На основание чл. 78, ал.6 от Т.Ж.С. и Т.Н.С., следва да заплатят по сметка на ОС – Ловеч сумата от 1 022.20 лева, представляваща дължима държавна такса съразмерно уважената част от иска. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК В.Г.Г., следва да заплати на Т.Ж.С. и Т.Н.С. сумата от 463.66 лева представляваща разноски съразмерно отхвърлената част от иска.

Мотивиран от горното, Ловешкият окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

РАЗВАЛЯ до размера на ½ ид.ч. на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД поради неизпълнение, по иска предявен от В.Г.Г., ЕГН **********,***, против Т.Ж.С., ЕГН ********** и Т.Н.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, на Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № ***, том V, peг. № 3100, дело № 397/2014г. на нотариус Н.Т., вписан в Служба по вписванията - гр. Ловеч с вх. peг. № 3965, акт № 112, том 10, дело № 1993/2014г., с който ищцата В.Г. и нейният съпруг Г. Г. са прехвърлили на ответниците Т. и Т. С. правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, с идентификатор 43952.514.48.1.3 по КККР на гр. Ловеч, одобрени със Заповед № Рд-18-10/17.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Ловеч, ул. „Ц.О." № 3, блок „В.", вх. А, ет. 2, ап. 3, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.514.48, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива: едно, със застроена площ 103,20 кв.м, състоящ се от: две спални, дневна, столова, бокс, баня тоалетна, килер и антрета, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 43952.514.48.1.4, под обекта: 43952.514.48.1.1, над обекта: 43952.514.48.1.5, заедно с избено помещение № 7, със застроена площ от 21,28 кв.ви таванско помещение № 2, със застроена площ от 10,67 кв.м, ведно с прилежащите 4,701% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху общински поземлен имот с идентификатор 43952.514.48, и постановява на основание чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД връщане на тази част от имота в патримониума на ищцата,  като искът за разваляне на договора за останалата ½ ид. част от описания имот, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1, пр.2, вр. чл. 88, ал.1, изр.2 от ЗЗД Т.Ж.С., ЕГН ********** и Т.Н.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят на В.Г.Г., ЕГН **********,***, сумата от 400 (четиристотин) лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи платено възнаграждение в размер на 200 лева месечно от 01.04.2020 година за положени от трето лице грижи.

ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 79, ал.1, пр.2, вр. чл. 88, ал.1, изр.2 от ЗЗД от В.Г.Г., ЕГН **********,*** , против Т.Ж.С., ЕГН ********** и Т.Н.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, иск за заплащане на сумата от 2 000 (две хиляди) лева за претърпени от неизпълнението на договора неимуществени вреди, изразяващи се в това, че в продължение на почти дава месеца тя се чувствала безпомощна, несигурна, и изгубила всякакво спокойствие за ежедневното си оцеляване, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Т.Ж.С., ЕГН ********** и Т.Н.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят на В.Г.Г., ЕГН **********,***, сумата 523.76 (петстотин двадесет и три 0.76) лева от представляваща разноски по делото съразмерно уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК Т.Ж.С., ЕГН ********** и Т.Н.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят по сметка на ОС – Ловеч сумата от 1 022.20 (хиляда двадесет и два 0.20) лева, представляваща дължима държавна такса съразмерно уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК В.Г.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Т.Ж.С., ЕГН ********** и Т.Н.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата от 463.66 (четиристотин шестдесет и три 0.66) лева представляваща разноски съразмерно отхвърлената част от иска.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: