Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4654 06.12.2019
година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично
съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11026
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против С.Е.Я., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че
ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и
чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос
на топлинна енергия, която доставя в абонатните станции на сградите за
отопление и горещо водоснабдяване. Ответницата като собственик на топлоснабден
имот, находящ се в гр. П, ул. „П. Д. П.” №., ет., ап. имала качеството на клиент на топлинна
енергия, а като такава била длъжна да заплаща месечно дължимите суми за
доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение в срок,
дължала обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения
при общи условия договор за покупко - продажба на топлинна енергия, дружеството
доставило такава на стойност 174,18 лв. през периода 01.11.2017 г. – 30.04.2018
г, която не била платена. Предвид забавата, се дължала и сумата от 21,92 лв. -
лихва за периода 03.01.2018 г. – 30.05.2019 г. Ответницата не изпълнила
задълженията си да погаси горните суми, поради което ищецът се снабдил със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4942/04.06.2019 г.
по ч.гр.д. № 9153/2019 г. на ПРС, ХXI гр.с.,
срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал
правен интерес да предяви искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли за
уважаването им. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор от ответницата, макар исковата молба и приложенията към нея да са
редовно връчени лично. Същата
е била редовно призована за първото съдебно заседание, като в изпратената
призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 11195/08.10.2019 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане
делото да се гледа в нейно отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание на 06.11.2019 г.
ответницата не се е явила, не е изпратила представител, няма и направено искане делото да се гледа в нейно отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.
238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу нея.
Съдът намира, че всички
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответницата
не е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
не се явява и не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно
призована и не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие. От
писмените доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на
исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото
решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по
реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове да бъдат уважени
изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. Направено е искане, представени са доказателства за сторени такива в
размер на 75 лева – платена ДТ. Претендира се и юрк. възнаграждение, което
следва да бъде присъдено в минимален размер от 100 лева, на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 25, ал. 1 НЗЗПрП.
Дължат се и разноските в заповедното производство /т.12
на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/, които възлизат на 25 лева – ДТ и 50 лева
– юрк. възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с
чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 26 от НЗПрП, предвид едностранния характер на
производството и липсата на фактическа и правна сложност.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С.Е.Я., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 174,18 лева - главница, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2017 г. – 30.04.2018
г. за обект на потребление, находящ се в гр. П. ул. „П Д. П” № , ап. , с ИТН: …;
21,92 лева - обезщетение за забава
за периода 03.01.2018 г. – 30.05.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 31.05.2019 г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № № 4942/04.06.2019 г. по ч.гр.д. № 9153/2019
г. на ПРС, ХXI гр.с.
ОСЪЖДА С.Е.Я., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните
суми: общо 75 лева /седемдесет и пет
лева/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 9153/2019 г. на ПРС,
ХXI гр.с. и общо 175 лева /сто
седемдесет и пет лева/ - разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може
да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП