Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1735
гр.
Пловдив, 30.9.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 17.9.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4706/2019 г. по описа на ПРС, 1 наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен
фиш серия К, № 2255071, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на К.А.Д. е наложена глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В
жалбата и писменото допълнение към нея жалбоподателят К.Д., чрез своя
процесуален представител излага конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и
моли за неговата отмяна. Сочи, че в ЕФ липсвало посочване подлежи ли ЕФ на
обжалване и пред кой орган, липсвали също така дата на издаване на ЕФ, както и
негов издател, което възпрепятствало преценката за спазване на нормата на чл.
34 ЗАНН, както и преценката за компетентността на контролния орган. Навежда се
довод, че необходимостта в ЕФ да се посочва конкретен издател произтичала от
разпоредбата на чл. 39, ал.4 ЗАНН. На следващо място не ставало ясно дали при
издаване на ЕФ бил отчетен толеранс от минус 3 км.ч. Счита се, че при уредбата
на ЕФ в закона била налице празнота, която следвало да се попълни по реда на чл.
46, ал.2 ЗНА. Твърди се, че нарушението не е описано надлежно и не ставало ясно
защо разрешената скорост е именно 50 км.ч.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
по следните съображения:
Електронният
фиш е издаден за това, че на 13.07.2018г. в 14:59 ч. в гр. Пловдив, на бул.
Санкт Петербург № 1 , посока към бул. Кукленско шосе , при максимална разрешена скорост за движение в
населено място - 50 км/ч, МПС с рег. № *****, при отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в
полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 93
км/ч., тоест с превишение на скоростта от 43 км.ч. Собственик на когото е
регистриран автомобилът е К.А.Д..
Изложената в Електронния
фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната
преписка статично изображение № 0066737, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и чл. 16, ал.5
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената
наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 км.ч. В този смисъл следва да се
съобрази, че съгласно приложението към Удостоверение за одобрен тип №
17.09.5126 допустимата грешка при отчитане на измерена скорост до 100 км.ч е
+/- 3 км.ч. В приложеното статично изображение № 0066737 е посочено, че АТСС е
отчело скорост на движение на процесния автомобил от 96 км.ч. След приспадане
на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан
дееца с ЕФ, а именно 93 км.ч. От гореизложеното е видно, че е неоснователно
възражението, че не било ясно дали е приспаднат законоустановения толеранс. Ако
същият не бе приспаднат дееца би бил наказан за управление със скорост 96 км.ч,
каквато е измерена с техническото средство, а не за 93 км/ч, каквато скорост е
посочена като установена в ЕФ.
Само за пълнота на изложението, макар
и такъв довод да не е изложен в жалбата, следва да се посочи, че извода за несъмнена
установеност на фактическата обстановка, не се разколебава от обстоятелството,
че на статичното изображение се забелязват три автомобила. Това е така,
доколкото процесният автомобил с рег. № *****
не се намира на една равнина
с останалите два автомобила и в този смисъл не може да възникне съмнение, че
скоростта отчетена от АТСС е именно неговата. В този смисъл и трайната практика
на административните съдилища от страната- Решение № 1277 от 12.06.2019 г. по
к. адм. н. д. № 847 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив, Решение от 16.07.2019 г. по к.
адм. н. д. № 10180 / 2019 г. на Административен съд - Велико Търново.
Отново само за пълнота на изложението следва
да се отбележи, че установената фактическа обстановка не се разколебава и от
справката за регистриран собственик на МПС, от която е видно, че процесното МПС
е собственост именно на наказаното лице К.А.Д., като тя е и притежател на
свидетелството за регистрация. Действително в справката има посочено и още едно
лице-Д.Д., но видно от отбелязването същият не е собственик, а е упълномощено
лице, което е подало документите и получило свидетелството за регистрация. В
тази връзка следва да се отбележи, че с жалбата не е оспорвано, че именно
жалбоподателката е легитимирана да носи отговорност за нарушението, не е
подавана и декларация по чл. 188, ал.2 или чл. 189, ал.5 ЗДвП.
Налице
са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. в
редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ.
бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол.
-нарушението
е установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743СА, представляващо
преносима система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
-
техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по
метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване
-техническото
средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява
от приетото като доказателство по делото писмо от Българския институт по
метрология, както и от Приложения по делото Протокол по чл. 10, в който е
удостоверено, че техническото средство е преминало проверка, която е валидна до
31.10.2018г.
-надлежно
съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ
документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола
и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата
законосъобразност.
Посочена
е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП. Приложена е
коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.5 ЗДвП, като наложената санкция
кореспондира с законоустановения размер.
В
тази връзка е неоснователно възражението за неясно описание на нарушението
досежно определяне на разрешената скорост. В ЕФ достатъчно подробно е описан
точния адрес на извършване на нарушението, като е уточнено, че се намира в
границите на гр. Пловдив. Посочена е величината на разрешената скорост, а
именно 50 км.ч. В същото време като нарушена е посочена нормата на чл. 21, ал.1 ЗДвП. От посочените данни става съвършено ясно, че нарушена е именно общата
разрешена скорост за движение в населено място по смисъла на чл. 21, ал.1 ЗДвП,
която е 50 км/ч. Неоснователно се поддържа от защитата, че жалбоподателят не
може да разбере дали в конкретния случай е нарушил общото ограничение на скоростта
в населено място или ограничение въведено с пътен знак. Това е така, доколкото
специалните ограничения на скоростта с пътен знак са уредени в чл. 21, ал.2 ЗДвП, а позоваване на тази норма в ЕФ липсва. Следва да се отбележи и че в
протокола за използване на АТСС по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. изрично е
отбелязано, че е нарушено общото
ограничение на скоростта от 50 км/ч, както и че няма поставен знак
въвеждащ специално ограничение на скоростта.
Само за пълнота на изложението следва да се
посочи, че са изцяло неоснователни доводите, наведени в жалбата, че ЕФ е
порочен, поради непосочване в него на името и длъжността на лицето издало фиша
и на датата на неговото издаване. Още с ТР 1/2014г. на ВАС е изяснено, че
електронния фиш се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие
(съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в
електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис,
както и датата на издаване на фиша.
Неоснователен
е доводът, че ЕФ бил издаден след изтичане на сроковете по чл. 34 ЗАНН /които
впрочем съгласно задължителната тълкувателна практика на ВАС не са преклузивни,
както се твърди в жалбата, а давностни/. В тази връзка следва да се посочи, че
относима за преценката спазени ли са тези давностни срокове не е датата на връчване
на съответния документ /АУАН или НП/, а датата на неговото съставяне. В този
смисъл датата на получаване на ЕФ от жалбоподателката, сочена в допълнението
към жалбата-3.7.2019г. е напълно неотносимо. От приложения към преписката списък с намерени фишове се установява,
че процесния ЕФ № 2255071 е издаден
на 04.09.2018г, тоест по-малко от 2 месеца от датата на заснемане на
нарушението-13.07.2018г, тоест преди изтичане както на тримесечния срок за
издаване на АУАН, така и на шестмесечния срок за издаване на НП.
Действително
с липсата на посочване на издател като реквизит на ЕФ съдът не може да направи проверка дали ЕФ е издаден от
компетентно физическо лице. Това обаче не е и необходимо, предвид
законодателната оценка дадена на ЕФ, която е видна от легалната дефиниция за
ЕФ. Съгласно т.63 от Параграф 6 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
Виден е законодателния стремеж при уредбата на ЕФ да се дистанцира от разбиранията за традиционния санкционен акт,
каквото е НП, което се разглежда в теорията и практиката като властническо
волеизявление на конкретно оправомощено лице. При ЕФ от друга страна, видно от дадената легална дефиниция, водеща е идеята
за автоматизъм при налагане на санкцията, като нарушенията се установяват и санкциите се налагат чрез административно-информационна система.
В този смисъл кое е било лицето, което е привело в действие информационната
система и било ли е то компетентно не е от значение, доколкото от една страна
нарушенията се установяват автоматично, а санкциите
са в твърдо установен размер съгласно величината на превишението на
скоростта, като не е възможна
дискреция при налагане на санкцията. В този смисъл са и задължителните
указания на ВАС дадени с ТР 1/2014г., в което е посочено изрично, че ЕФ е приравнен на НП, но само по
последици, но не и по форма и процедура на издаване.
В
тази връзка е неоснователен доводът, че необходимостта от посочване на конкретно
физическо лице като издател на ЕФ произтичала от чл. 39, ал.4 ЗАНН.
Действително тази разпоредба говори за „овластените
контролни органи“ При систематическото тълкуване на тази разпоредба с
чл. 189, ал.4 ЗДвП се установява обаче, че под овластен контролен орган се
разбира съответната териториална
структура на МВР, като в случая с процесния случай това е ОДМВР-Пловдив,
което изрично е посочено в ЕФ.
Следва
да се отбележи, че при уредбата на ЕФ не е налице законодателна празнота, както
твърди жалбоподателя, а специфична
уредба, отличаваща се от общата, поради специфичния предмет на
регулиране, поради което и чл. 46, ал.2 ЗНА няма как да намери приложение.
Не
представлява основание за отмяна на ЕФ и непосочването пред кого и в какъв срок
подлежи на обжалване. Този въпрос е неотносим към законосъобразността на самия
ЕФ, а е от значение за упражняване правото на жалба на наказаното лице. В
случая доколкото жалбата е счетена за подадена в срок и е разгледана по
същество, то правата на жалбоподателя не са нарушени по никакъв начин.
Не
на последно място следва да се отбележи, че случая не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от подобни нарушения на ЗДвП, поради което и чл.
28 ЗАНН е неприложим.
Нещо
повече от представената по делото справка за нарушител водач е видно, че на
жалбоподателката за период по-малко
от два месеца са издадени два електронни фиша с глоба от по 600 лева за
превишение на скоростта в населено място над 40 км.ч, което говори, че същата е
водач със завишена лична степен на обществена опасност, спрямо която е особено
належащо да се упражни административно-наказателна репресия с оглед постигане
целите на чл. 12 ЗАНН.
Мотивиран
от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, №
2255071, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на
К.А.Д. е наложена глоба в размер на 600
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.