№ 9852
гр. С, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б С
при участието на секретаря А А
като разгледа докладваното от Б С Гражданско дело № 20241110100562 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „.....“ АД, ЕИК
......, срещу ЗК „.....“ АД, ЕИК ......., с която са предявени искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411, изр. 1, предл. II КЗ и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ищеца, че ответникът дължи сумата от
100,60 лв., представляваща главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, във връзка с щета №
......, ведно със законна лихва за период от 17.10.2023 г. до изплащане на
вземането, както и за осъждане на ответника да заплати сумата от 10,99 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 17.11.2022 г.- датата на
отказа, до 16.10.2023 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 28.06.2022 г. в гр. С, при
движение по бул. „С“, водачът на лек автомобил марка и модел „М“, рег. №
........, предприема маневра за навлизане в съседна средна пътна лента, като не
пропуска движещия се по нея лек автомобил марка и модел „М“, рег. № ....., и
го удря в областта на предна лява част със своята задна дясна част. В резултат
на ПТП настъпили материални вреди за МПС „М“, рег. № ....., за които при
ищеца имало сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № ..... г., валидна към датата на ПТП. За настъпилото
ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП. По
образуваната при ищеца ликвидационна преписка по щета № ...... било
определено и изплатено на собственика на увредения автомобил обезщетение
в размер на 88,60 лв. с платежно нареждане от 21.09.2022 г. Към датата на
настъпване на застрахователното събитие водачът на лек автомобил „М“, рег.
№ ........, имал сключена с ответника ЗК „.....“ АД застраховка „Гражданска
1
отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че до ответника е изпратена
регресна покана да заплати сумата от 103,60 лв., с включени 15 лв.,
представляваща обичайни разноски за определяне размера на
застрахователното обезщетение, като с писмо от 17.11.2022 г. ответникът
отказал да уважи претенцията. Претендира се и присъждане на мораторна
лихва. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба,
чрез юрк. Х П, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
наличието на виновно и противоправно поведение от страна на застрахования
при него водач. Оспорва механизма на ПТП. Поддържа, че водачът на МПС
„М“, рег. № ....., е нарушил правилото, съдържащо се в чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Оспорва иска по размер като неотговарящ на действително претърпените
вреди. Счита определното от ищеца обезщетение за надхвърлящо
действителната стойност на вредите. Оспорва да дължи мораторна лихва
поради недължимост на вземането за главница. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира присъждане на разноски.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 411 КЗ дава възможност на застрахователя по
имуществена застраховка при пътнотранспортно произшествие да встъпи в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или на неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. По този иск ищецът следва да установи наличието на валидно
сключен договор за имуществено застраховане, в чийто срок на
застрахователното покритие и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като
в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните
вреди.
С доклада по делото съдът е определил като безспорни обстоятелствата,
ищецът е заплатил по щета № ...... обезщетение в размер на 88,60 лв., както и
че ответникът е имал сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил марка и модел „М“, рег.
№ .........
Първият спорен въпрос е свързан с реализирания механизъм на
настъпилото ПТП.
От разпита на свидетеля по искане на ответника Х. Б. Ч., и от
заключението по допуснатата съдебна-автотехническа експертиза се
установява, че на 28.06.2022 г., около 21:50 часа, „М“, с рег. М .....
2
управляван от свидетеля Х. Б. Ч., се движи в лявата лента на бул. „ С “ в
посока от Сточна гара в посока към МОЛ „Сердика“. В същото време в
съседната средна пътна лента се в същата посока, но зад автомобила
управляван от свидетеля Х. Б. Ч. се движи лек автомобил „М“, с рег.№ ......
Водачът на лек автомобил „М“, с рег. М ..... възприел движещия се в
съседната средна пътна лента автомобил „М“, с рег.№ ....., но предприел
маневрата за престрояване в съседна пътна лента, а именно средната пътна
лента по която се е движил увреденият автомобил. Х. Б. Ч. не успял да
извърши маневрата и траекториите на „М“, с рег. М ..... и на „М“, с рег.№ .....
се пресекли и последвал удар между задната дясна част на автомобила М“, с
рег. М ..... и предната лява част на автомобила „М“, с рег.№ ......
При така установения механизъм на ПТП съдът намира че вина за
настъпване на ПТП има водачът на лек автомобил М“, с рег. М .... Х. Б. Ч..
Х. Б. Ч. нарушил разпоредбата на чл. 25, ал.2 ЗДВП, съгласно която при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея.
Свидетелят не е спазил горното правило като е предприел маневрата в
навлизане на съседната пътна лента без да пропусне движещият се по нея лек
автомобил „М“, с рег.№ ...... Ч. не се е ориентирал правилно в дистанцията на
която се намират и скоростта с която се движат двата автомобила.
На следващо място се установява, че лек автомобил „М“, с рег.№ .....
бил застрахован при ищеца със застраховка „КАСКО“ обективиран в
застрахователна полица от 03.10.2021г. която била валидна до 02.10.2022г.
Видно от заключението по допуснатата съдебно автотехническа
експертиза вследствие на настъпилото ПТП на лек автомобил „М“, с рег.№
..... били причинени вреди в предната лява част, подробно описани в
заключението. Възстановителната стойност на процесното МПС по средни
пазарни цени според експертизата възлиза на сумата от 432,00 лв.
Застрахователното обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2
КЗ трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към
момента на настъпване на застрахователното събитие. От съществено
значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат, като е
ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди действително са били
отстранени чрез тяхното отремонтиране. Обезщетението също така не може
да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото
към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната
стойност не може да надвишава пазарната му стойност.
3
Делинквентът, съответно застрахователят на неговата отговорност,
следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение от
преди реализирания деликт. Застрахователят на делинквента по застраховка
„Гражданска отговорност“ не следва да отговаря за повече, отколкото е
отговорен самият причинител на вредата.
В случая се претендира сума в по-малък размер, равен на 100,60 лева.
При това положение искът се явява установен по основание, установен
е и неговият размер поради което същият следва да бъде уважен изцяло.
Следва да бъде уважен и предявеният акцесорен иск за законната лихва
за забава в размер на 10,99 лева.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът, който
претендира разноски в размер на 275 лева разноски в исковото производство
за държавна такса и депозит по допуснатата автотехническа експертиза и 480
лева разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС.
По отношение на разноските в заповедното производство съдът намира
че следва да се присъдят разноски в размер на 25 лева за държавна такса и
100 лева адвокатско възнаграждение. За да присъди такъв размер съдът
намира, на първо място че в заповедното производство действията на ищеца
се изчерпват с депозиране на бланково възражение. Следва да се държи
сметка и за ниският материален интерес на претенцията 100,60 лева.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че отношенията между адвокат и
клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително
процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация
по Закона за адвокатурата /ЗА/. Обстоятелството че ответникът се е съгласил
да заплати необосновано висок адвокатски хонорар за възложената работа
(платено адвокатско възнаграждение от 960 лева с ДДС лева за исковото и
заповедното производство при дело с материален интерес от 100,67 лева)
представлява ярък пример за автономията на волята.
Тежестта от този необосновано висок хонорар обаче не следва да се
поема от ответника. Действително ответникът е отговорен за разноските и
неговата отговорност е деликтна. В съдебната практика на ВКС се казва:
Отговорността за разноски е обективна /безвиновна/ деликтна отговорност по
отношение на насрещната страна и от тази отговорност никоя страна не е и не
може да бъде освободена. (в този смисъл са постановени ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
87 ОТ 04.04.2013 Г. ПО ГР. Д. № 1082/2012 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС,
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 102 ОТ 12.06.2017 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 1911/2017 Г., Г. К., І
Г. О. НА ВКС ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 264 ОТ 05.06.2018 Г. ПО Ч. Т. Д. №
343/2018 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС. В случая обаче заплащането на
необосновано високия адвокатски хонорар не е пряка и непосредствена
последица от поведението на ответника, а от автономията на волята на ищеца.
Последно съдът държи да посочи,че съгласно Решение от 25.01.2024 г.
по дело С-438/22 на СЕС, с което е дадено тълкуване в смисъл: 1) че чл. 101,
4
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) чл.
101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди,
че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана
на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3) чл. 101,
параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Предвид всичко изложено може да се направи несъмнен извод, че в
конкретния случай уредбата на НМАВ не преследва легитимни цели, като
прилагането й от съда ще доведе до пряко нарушение на чл. 101 ДФЕС и ще
доведе до необсновано висока тежест за ищеца, която е несъразмерна с
фактическата и правна сложност на делото и неговия защитаван материален
интерес, а по аргумент от Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС
съдът не следва да я прилага. В този смисъл съдът намира, че определено с
решението по настоящото дело адвокатско възнаграждение на всеки един от
процесуалните представители на ответниците отговаря на фактическата и
правна сложност на делото, проявената процесуална активност на адвокатите,
както и на защитавания материален интерес. В този смисъл съдът намира, че
не са налице основания за определяне на адвокатско възнаграждение на
процесуалните представител на ищеца в размер по-висок от определения по-
горе.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове предявени по реда на чл. 422,
ал.1 ГПК, че ответника ЗК „.....“ АД, ЕИК ....... ДЪЛЖИ на ЗАД „.....“ АД,
ЕИК ...... на основание чл. 411, изр. 1, предл. II КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата от
100,60 лв., представляваща главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, във връзка с щета №
......, ведно със законна лихва за периода от 17.10.2023 г. до изплащане на
вземането, както и за осъждане на ответника да заплати сумата от 10,99 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 17.11.2022 г.- датата на
отказа, до 16.10.2023 г.
ОСЪЖДА ЗК „.....“ АД, ЕИК ......., ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „.....“ АД,
ЕИК ...... чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 275 лева разноски в исковото
производство за държавна такса и депозит за вещи лица, сумата от 480 лева
разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС в исковото производство както
и 25 лева държавна такса в заповедното производство и 100 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6