Р Е
Ш Е Н
И Е № 118
гр. Шумен, 09.07.2020
г.
Шуменският
окръжен съд, в закрито заседание на девети юли, две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: Азадухи Карагьозьн
Членове:1.
Теодора Димитрова
2. Соня Стефанова
като
разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозьн В.гр.д. № 161 по описа за
2020 г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по реда на 435 ал.2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№
8456/27.04.2020 г. от Р. ***, длъжник по изп. дело № 20198760401019 по описа на
ЧСИ Д.З..., с район на действие ШОС, против действия на съдебния изпълнител,
представляващи насочване на изпълнението върху несеквестируемо вземане, а
именно суми по банкова сметка ***, с произход земеделски субсидии от ДФ
„Земеделие” в размер общо на 13963,14лв. Излага, че отказа на ЧСИ да му върне
внесената по банковата сметка сума е неправилен и незаконосъобразен. От ДФЗ на
24.03.2020 г. в Банка ДСК постъпил превод на сумата от 4056,62лв., а на
15.04.2020 г. -сумата от 9635,52 лв. Според жалбоподателя тези средства са
несеквестируеми съгласно чл. 444, т.8 ГПК. Средствата, с които се субсидират
земеделските производители, включват такива от държавния бюджет и бюджета на
ЕС. Чл.92, ал.1 от Закона за държавния бюджет указва, че е недопустимо
използването за обезпечения на целево представяните средства от държавния
бюджет на нефинансови предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери
за възложени от държавата дейности и услуги. Тези средства не могат да се
използват за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания и
вземания на трети лица. Изплатените средства са публични финансови средства
съгласно чл.17а от ЗПЗП, които ДФЗ като разплащателна агенция по чл.11, а.2 т.4
ЗПЗП на осн. чл.11 от Регламент /ЕО/ № 1360/2013 г. следва да преведе в пълен
размер само и единствено на бенефициента. Със ЗДБРБ за 2017 г. /чл.94, ал.1 и
2/ е въведена забрана осъществяване на принудително изпълнение с посочените
средства. Сочи още, че съгласно чл.288 ДФЕС /предишен чл.249, ал.2/ регламентът
е акт с общо приложение, прилага се
пряко и е задължителен във всички държави –членки. Правото на финансова помощ
от ЕС на земеделските стопани, по посочените мерки и схеми не се предоставя
целево от държавния бюджет, а от ЕС, но независимо от това, се подчинява на
същия режим, поради което е обект на специален режим и е несеквестируема.
Позовава се и на т.13 от ТР № 2/2015 по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК, където е
прието, че са несеквестируеми вземанията на длъжника по сметка в банка, когато
по сметката постъпват само плащания от напълно несеквестируеми вземания или
вземания по които не се допуска принудително изпълнение. Излага подробни
съображения в тази насока. Моли съдът да отмени атакуваното действие на ЧСИ.
В срока по
чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от първоначалния взискател „Омега Агро Инвест“
ЕООД гр. П., в което взема становище за неоснователност на жалбата.
Постъпило е
и писмено възражение от присъединения взискател „Агро Финанс“ АДСИЦ, гр.
Пловдив, в което взема становище за неоснователност на жалбата.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви
по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема становище
за неоснователност на жалбата. Счита, че субсидиите на ЗП Р.М.Р. са
секвестируемо вземане.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, при наличието на правен интерес и е процесуално допустима.
Приложеното изп. дело № 20198760401019 по описа на ЧСИ Д.З...,
с район на действие ШОС,
е образувано по молба на взискателя „Омега Агро Инвест“ ЕООД гр. П., въз основа
на изпълнителен лист от 05.09.2019 г., издаден по ч.гр.д. № 2644/2019 г. на ШРС, съгласно
който длъжникът Р.М.Р., следва да заплати на взискателя сумата 37507,93лв., главница по Договор за аренда на земеделски
земи от 09.08.2017 г., сумата от 8348,45лв. лихва за периода 31.03.2018 г. –
05.09.2019 г., 8348,45лв. лихва за периода 31.03.2019 г. – 05.09.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 05.09.2019 г., както и разноски по делото в
размер на 1084,10лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
По молба, с приложен към нея изпълнителен лист е присъединен като взискател срещу
същия длъжник и „Агро Финанс“ АДСИЦ гр. П., за вземането си по изп. лист от
23.08.2019 г. по ч.гр.д.№ 2487/2019 г. на ШРС, за сумата 20191,43лв., главница
по договор за аренда на земеделски земи от 09.08.2017 г., лихва за забава в
размер на 6719,95лв. за периода 31.03.2018 г. – 28.08.2019 г., лихва за забава
в размер на 6719,95лв. за периода 31.03.2019 г. – 22.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.08.2019 г., до изплащане на
вземането, както и разноски по делото в размер на 672,63лв.
На основание чл.458 ГПК е присъединена
държавата като взискател за дължимите й от длъжника публични вземания в размер
на 4095,44лв.
По молбата на взискателя ЧСИ е
пристъпил към изпълнение, като е наложил запор на вземанията на длъжника,
постъпващи по банковата му сметка, открита в Банка ДСК. Запорното съобщение е
получено от банката на 16.01.2020г. В отговор на съобщението по реда на чл.508 ГПК от 17.01.2020 г., третото задължено лице е уведомило ЧСИ, че длъжникът има
открита разплащателна банкова сметка - ***. Запорно съобщение е изпратено и до
ДФЗ, като видно от представения от 07.01.2020 г. отговор длъжникът Р. е
кандидатствал по мерките и схемите прилагани по Директни плащания през 2015 г.,
2016 г., 2017 г., 2018 г., и 2019 г. като е посочил две банкови сметки – в ОББ
кл. Централен и Банка ДСК. Плащанията по схемите и мерките за директни плащания
на площ за съответната кампания се извършва от 1 декември на годината, в която
се кандидатства, до 30 юни на следващата календарна година, след извършване на проверки
по допустимост на кандидата и заявлението за подпомагане, съгласно изискванията
на националното и европейското законодателство.
На длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение, с която е уведомен и за наложените запори на 21.01.2020
г.
Видно от приложеното
извлечение от сметката на длъжника в Банка ДСК, на 24.03.2020 г. е постъпила
сумата 4057,62лв. от ДФЗ, а на 15.04.2020 г. сумата от 9615,52лв., също от ДФЗ.
Видно от приложеното преводно нареждане,
Банка ДСК е превела по сметката на ЧСИ Д. З. сумата от 13681,48лв. на
21.04.2020 г. С молба до ЧСИ от 16.04.2020 г. длъжникът е поискал да бъде
изпратено съобщение до банката за вдигане на запора за сумите 4057,62лв. и
9635,52лв., тъй като представляват субсидии от ДФЗ, а банката отказва да му ги изплати.
В случай, че сумите са преведени по сметката на ЧСИ, длъжникът моли същите да
му бъдат върнати от ЧСИ. С писмо до длъжника, изпратено по електронна поща на
21.04.2020 г. ЧСИ е отговорил, че с оглед становището на взискателите и
практиката, сумата ще бъде предмет на разпределение, което длъжникът може да
обжалва. За изготвяне на разпределението ще бъде надлежно уведомен.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
На основание чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Съгласно приетото
по т.1 ТР № 2/2015 г. ОСГТК ВКС принудителното изпълнение се насочва срещу
отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху
този обект. Запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на
обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху
несеквестируемо имущество. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе,
секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В
жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои
действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на
продан и др.. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените
отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този
смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако
приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни
действия, които нарушават/несъвместими са/ с несеквестируемостта и без да е
отправено изрично искане за това.
Съдът приема, че в случая длъжникът
обжалва насочването на изпълнението върху вземанията му от ДФЗ, по мерките и
схемите прилагани по директни плащания за подпомагане на земеделските
производители, получени по банковата му сметка открита в Банка ДСК и преведени
от банката, въз основа на наложения запор на ЧСИ, в размер на 13693,14лв. /като
преведената сума от Банка ДСК по сметката на ЧСИ, въз основа на запора е в
размер на 13681,48лв./, с твърдение за тяхната несеквестируемост.
Не
се спори от взискателите по делото, че длъжникът е земеделски производител и
процесните средства са с произход субсидии от ДФЗ. Настоящият състав споделя
разбирането, че макар и плащанията от ДФ „Земеделие”, извършвани по посочените
схеми за подпомагане на земеделските производители от фондовете на ЕС, да са
публични /така чл. 17а от ЗПЗП/, то същите не са част от държавния бюджет на
страната ни /неговата структура е определена в чл. 42-44 от ЗПФ/. Въпреки това
обаче, изхождайки от уредбата на финансовите средства, предоставяни в
изпълнение на реализирането на общата селскостопанска политика на ЕС
/като начин на предоставяне, субекти и органи, мониторинг и контрол/ - Регламент
/ЕС/ № 1360/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.13г., следва да се приеме, че те се
подчиняват на същия режим като средствата от държавния бюджет. Аргументите,
които и настоящият състав на съда споделя, са изложени в решение №
143/25.10.2017г. по гр.д. № 4666/2016г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено в
производство по чл.290 ГПК след допускане на касационно обжалване - правото
на финансова помощ от ЕС се предоставя с оглед качеството и личността на
земеделския производител, когато са изпълнени определени изисквания, има
предназначението да служи за реализиране целите и политиките на ЕС, за
съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите интереси на ЕС се
осъществява мониторинг и оценка, плащането се извършва в пълен размер, в
определен срок и се оповестява. Бенефициер на това плащане е земеделският
стопанин, а ДФ „Земеделие” е акредитирана
разплащателна агенция. Разпоредбите са императивни, по положителен начин
овластяват бенефициера да получи пълния размер на публичното целево финансиране /чл. 11 от Регламента/. Поради
това, като целево предоставени, те са обект на специален режим и са
несеквестируеми.
От горната несеквестируемост /която е
относителна, а не абсолютна/ обаче, длъжникът не може да се ползва за
вземането си, ако е учредил особен
залог, когато взискател е заложният кредитор - по арг. от чл.445, ал.1 от ГПК.
В настоящия случай, от доказателствата по изпълнителното
дело се установява, че по отношение на длъжника няма взискател, първоначален
или присъединен по право, по реда на чл.456 или чл.459 ГПК, който да има вземане
от учреден особен залог върху паричните суми, представляващи субсидии за
земеделски производител от ДФЗ. Предвид това по отношение кредиторите по делото
вземането се явява несеквестируемо.
Предвид
изложеното и доколкото вземането, а
именно постъпили суми по банковата сметка на ЧСИ в размер на 13681,48лв. от Банка
ДСК въз основа на наложен запор, с произход
земеделски субсидии от ДФ „Земеделие“ се явява несеквестируемо, обжалваното
действие насочване на изпълнението върху него се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ насочването на изпълнението по
изп.д. № 20198760401019
по описа на ЧСИ Д.З..., с район на действие ШОС, върху вземане на длъжника по
изпълнителното дело Р.М.Р., ЕГН **********, с адрес *** – земеделски
производител, от банковата му сметка, открита в Банка ДСК ...., с произход на средствата земеделски
субсидии от ДФЗ, поради несеквестируемост на средствата, за сумата от 13681,48лв.,
преведена по сметката на ЧСИ, с рег. № 876, Даниела Златева на 21.04.2020 г.,
по наложен запор на банкова сметка ***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.437, ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.