Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 78
10.03.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в открито съдебно
заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева-Иванова
при участието на секретаря Ангелина Латунова и присъствието на прокурор Елеонора
Иванова от Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Бодикян
АНД (К) №1356 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Агенция пътна
инфраструктура (АПИ) – София, представлявана от председателя на управителния
съвет на АПИ, подадена чрез юрисконсулт, срещу Решение №212/21.10.2019г.,
постановено по НАХД №424/2019г. по описа на Районен съд – Димитровград.
В касационната жалба се излагат доводи за
незаконосъобразност на съдебното решение, като се счита, че изводите на съда са
неправилни. От съдебния акт не ставало ясно дали съдът приел, че водачът на ППС
не бил наказателноотговорно лице при състав на нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП. Сочи се, че като мотив за отмяна на НП съдът приел, че в съдебно
заседание свидетелят Г. заявил, че проверката била извършена в с.В., община Д.,
като се твърди, че същият посочил извършване на проверка „на Върбица“, тъй като
един от постовете, на който правоприлагали инспекторите се водил пост „В.“, намиращ
се извън населено място. Изтъква се, че другият свидетел по делото – Т.,
посочил мястото на извършване на проверката ясно и непротиворечиво, но неговите
показания не били коментирани в решението. Не била отчетена и доказателствената
сила на АУАН, съгласно чл.189, ла.2 от ЗДвП – не било доказано обратното на
изложеното в него, а именно, че описаните факти не били осъществени. Не били
представени никакви доказателства от нарушителя, с които да се оспори мястото
на извършване на нарушението. Неправилен бил и изводът на съда, че наказаното
лице не е наказателноотговорно за нарушение по чл.139, ла.6 от ЗДвП, поради
липса на вина. В тази връзка се счита се, че за извършване на нарушението е
ирелевантно обстоятелство кой е собственик на автомобила. Твърдението, че
собственикът на ППС имал задължение да заплати винетната такса не било правилно
и подкрепено с доказателства. Навеждат се доводи, че именно наказано лице
следвало да бъде подведено под отговорност в случая, а не собственикът на
управляваното от него ППС, тъй като законът не третирал въпроса за
собствеността, от значение било единствено заплащането на винетната такса за
превозното средство. Същественото в случая било, че водач на ППС бил именно
наказаното с НП физическо лице и точно то извършило нарушение на чл.139, ал.6
от ЗДвП.
В писмени
бележки, представени в хода на делото, касационната жалба се поддържа. Иска се
отмяна на съдебното решение с аргумент, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила,
както и необосновано. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на
120 лева.
В съдебно заседание, процесуалният представител на
касационния жалбоподател допълва, че не споделя извода на районния съд за
недоказаност на нарушението, както и този за липса на вина на нарушителя. Иска
отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Ответникът – П.А.П., се представлява от пълномощник,
който в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Счита, че районният съд пълно,
съставно и обективно изследвал всички спорни факти и обстоятелства по делото,
като стигнал до правилни изводи. Изразява несъгласие с възраженията на касатора,
относно доказаността на мястото на извършване на нарушението. В тази връзка
изтъква, че ако представителят на АНО имал съмнения относно мястото на
нарушението, то те можело да бъдат изяснени в съдебното заседание пред РС, като
следвало да попита свидетелите къде са се
намирали – преди с.В. или след с.В., къде точно са спирали за проверка водача
на ППС. Заявява, че след като това не било сторено, на база установената
фактическа обстановка, съдът достигнал до правилни фактически изводи. Счита за
правилни и изводите на съда относно субективния елемент от състава на
нарушението. Претендира разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
пледира за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на отмененото с
него наказателно постановление.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в
жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е основателна.
С атакуваното Решение №212/21.10.2019г., постановено
по НАХД №424/2019г., Районен съд – Димитровград отменил Наказателно
постановление №99/15.08.2019г., издадено от член на Управителния съвет на АПИ,
с което на основание чл.179, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), за нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, на П.А.П. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева.
За да постанови решението съдът приел, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган. Отбелязал, че АУАН съдържа
процесуални дефекти, които били санирани от административнонаказващия орган.
Посочил, че въпреки съдържащите се в АУАН и НП множество законови разпоредби,
не било ясно кои точно били нарушени – сочени били чл.139, ал.6 и чл.179, ал.3
от ЗДвП. Стигнал до извода, че проблемът на АНО бил в две насоки – не било
описано твърде ясно мястото на нарушението и не били изяснени собствеността на
ППС и действителните отношения между жалбоподателя и собственика на ППС. След
това съдът е посочил, че НП е законосъобразно. По отношение мястото на
извършване на нарушението приел, че в НП било записано „км 280+400 м. на път
1-8“, а в съдебно заседание св. Генов заявил, че проверката била извършена в
с.В., т.е. в населено място, където винетна такса не се дължала. Изложеното
имало пряко отношение с надлежното доказване на твърдяното нарушение. Още
по-съществен момент, според съда било това, че АНО не извършил обследване на
факта в какви отношения били жалбоподателят и собственикът на ППС „Кивиа-Оил“
ЕООД. Очевидно било, че наказаното лице било в договорни отношение с
дружеството. Посочил, че тъй като електронната винетка не била визуализирана на
камиона, нямало как жалбоподателят да знаел дали такава била закупена, и нямало
как да презюмира недобросъвестно поведение на работодателя си в тази насока. Формирал
и мотиви за неоснователно ангажиране на отговорността на наказаното лице,
поради липса на вина у него. Не можело да се изиска от водача да проверява дали
всички данъци и такси били платени. Не можело „абстрактният“ водач на МПС да
предполага недобросъвестно поведение на своя работодател. Следвало в случая той
да бъде информиран за плащането или не на винетната такса, което не било
сторено. Лицето било неправилно наказано. Крайният извод на съда, предвид
изложението му за мястото на нарушението и вината е, че наказателното постановление
е недоказано, съответно неправилно.
Касационната
инстанция намира обжалваното съдебно решение за неправилно относно отмяна на
оспореното НП изцяло, както и относно приложението и тълкуването на приложимите
материалноправни разпоредби.
На първо
място, не се споделя изводът на съда за неяснота, относно нарушените разпоредби
на ЗДвП. На
наказаното лице е вменено нарушение по чл.139, ал.5 и ал.6 ЗДвП (ред. ДВ, бр.
105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.), съгласно които движението на определена
категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на съответната такса за тях, определена в чл.10. ал.1 от Закона за
пътищата, а водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1,
т.1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според
категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от
трето лице. Според приложимата санкционна разпоредба – чл.179, ал.3, т.1,
действаща към момента на извършване на нарушението (ДВ, бр. 6 от 2004г., изм. и
доп., бр. 51 от 2007г., изм., бр. 39 от 2011г.), водач, който управлява пътно
превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна
такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е
залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното,
се наказва с глоба, както следва: т.1. при управление на пътно превозно средство,
предназначено за превоз на товари, на състав от пътни превозни средства, както
и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за
пътищата с 2 (две) и повече оси, които имат технически допустима максимална
маса 12 (дванадесет) или повече тона - 3000 лв.
Предвид цитираната законова регламентация, настоящият
съдебен състав приема, че нарушението, описано в НП е правилно квалифицирано,
като не е налице неяснота относно извършеното деяние, съответно деецът не е
лишен от правото си да разбере за какво нарушение се ангажира
административнонаказателната му отговорност.
Не се споделя и изводът на районния съд за неправилно
посочване в АУАН и НП на мястото на извършване на нарушението. В санкционния
акт ясно и недвусмислено е посочено, че нарушението е извършено на „км 280+400
на път I-8, в посока
на движение гр.Пловдив“, за който път се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура. Така формулирано в НП, напълно покрива критериите за описание
на мястото на извършване на нарушението. Обстоятелството, че в съдебно
заседание св. Г. заявил, че проверката била извършена на В., не следва да се
приема за порок на наказателното постановление,т.к. описаното място не
съответства по кординати на населеното място,а от друга страна всеизвестно е,
че се влага друго разбиране на местонахождението, а не на самото населено
място- селото. Има се предвид известно заведение преди селото. Следва да се има
предвид и, че свидетелят по делото, който е бил и свидетел и по съставения АУАН,
е дал показанията си на 03.10.2019г., близо 7 месеца след съставяне на акта. В
този случай, следва да се приеме, че доказателствената сила на акта не е била
оборена, съответно мястото на нарушението е правилно описаното в АУАН и НП.
Лишен от правна опора е и изводът на районния съд за неизясняване
на собствеността на ППС, доколкото не АНО не извършил обследване на факта в
какви отношения били жалбоподателят и собственикът на ППС „Кивиа-Оил“ ЕООД. В
тази връзка следва да се има предвид, че както материалната, така и
санкционната разпоредба в случая визират като наказателно отговорен субект,
водача на пътно превозно средство, а не неговия собственик. След като е
установено, че към момента на проверката за управляваното от водача П.П. ППС не
е била заплатена винетна такса, то основателно на същият бил подведен под
отговорност в качеството си на субект на констатираното административно
нарушение. Предвид последното неправилен е и изводът на съда за липсата на вина
на водача.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че
като е отменил наказателното постановление районният съд е постановил
незаконосъобразно решение, което следва да се отмено, но наказателното
постановление вместо да се потвърди, следва да се измени по следните
съображения:
Към момента на извършване на нарушението -
19.03.2019г., съответно съставянето на АУАН, както и към момента на издаване на
НП – 15.08.2019г., е действала разпоредбата на чл.179, ал.3 т.1 от ЗДвП/ ред ДВ
бр. 39 от 2011г.) , която предвижда, че при управление на пътно превозно
средство, предназначено за превоз на товари, на състав от пътни превозни
средства, както и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5
от Закона за пътищата с 2 (две) и повече оси, които имат технически допустима
максимална маса 12 (дванадесет) или повече тона, водачът на ППС се наказва с
глоба в размер на 3000 лв. С изменението на чл.179, ал.3 от ЗДП, в сила от
16.08.2019г. за извършеното нарушение е предвидена глоба в размер на 300 лв.,
като новата редакция на разпоредбата визира наказването на субектите за
неплащане на такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, сред които такси
е и винетната. При това положение, макар и към момента правният режим за
дължимите такси за ползването на пътната инфраструктура, касаещ ППС с маса над
3.5 тона, да е променен изцяло, и ППС с маса над 3.5 тона да дължат не винетна,
а тол такса, следва да се приеме, че е налице хипотезата на по-благоприятния
закон до влизане в сила на наказателното постановление. Поради това, приложение
в случая намира разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, съгласно която, ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Въз основа на изложеното, настоящата инстанция приема,
че изводите на районния съд за отмяна на наказателното постановление са
неправилни, не са налице визираните от съда пороци на санкционния акт.
Последният е законосъобразен, но следва да се измени в частта за наложената
глоба, поради влизане в сила на по благоприятна за дееца разпоредба.
С оглед изхода на делото и предвид заявеното от касатора
в искане за присъждане на разноски, съдът намира същото за основателно и като
такова следва да бъде уважено, предвид разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН. Поради
това, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на Агенция пътна инфраструктура – София
се следва юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 120 лева,
определено съобразно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, във вр.
с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2,
пр.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №212/21.10.2019г.,
постановено по НАХД №424/2019г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което
е отменено Наказателно постановление № 99/15.08.2019г. на член на Управителния
съвет на АПИ – София.
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление №
99/15.08.2019г. на член на Управителния съвет на АПИ – София, като намалява
наложеното на П.А.П. наказание „глоба“ от 3000.00 лева на 300.00 (триста) лева.
ОСЪЖДА П.А.П., ЕГН:**********, с адрес: ***,
да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 (сто и двадесет) лева
в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ – София.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.