№ 147
гр. К., 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и
първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Габриел Р. Русев
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно
гражданско дело № *0225100500135 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 437, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е жалба от Г. гр. С., чрез представител по пълномощие, в
качеството му на длъжник по изпълнително дело № *0228120400574 по описа
на ЧСИ, против отказ на ЧСИ да намали размера на претендираните разноски
за адвокатско възнаграждение и начислените разноски по изпълнителното
дело, представляващи такси по ТТРЗЧСИ, обективиран в констативен
протокол с изх. № 38391/15.06.2022 г., с който се оставя без уважение
възражение на жалбоподателя с вх. № *2411/ 06.06.2022 г. относно размера на
приетото като разноски по делото адвокатско възнаграждение размера на
начислените от ЧСИ, съгласно ТТРЗЧСИ, авансови такси в размер на 186.30
лева. В жалбата се излагат съображения, че претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение в размер на 1 222.50 лева е прекомерно и
несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредбата). Изпълнителното дело не се
отличавало с фактическа и правна сложност, поради което следвало
възнаграждението да бъде определено в нормативно установения минимум. В
тази връзка излага съображения, че процесуалният представител на
взискателя не е извършвал действия в изпълнителното производство, които да
обусловят заплащането на разноски по чл. 10, т. 2 от Наредбата, поради което
1
съдебният изпълнител е следвало да определи размера на адвокатското
възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а именно – 200 лева.
Поради изложеното, моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител да
намали адвокатския хонорар на взискателя, като намали претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение до 200 лева. При условията на
евентуалност поддържа, че ако се следват разноски на взискателя за водене на
изпълнителното производство, то същите следва да бъдат намалени до
законоустановения минимум, съобразно чл. 10, т. 2 от Наредбата. С жалбата
длъжникът обжалва и размера на начислените от ЧСИ, съгласно ТТРЗЧСИ,
авансови такси по изпълнителното дело в размер на 186.30 лева. Излага
съображения, че начислените такси в размер на 186.30 лева не отговарят на
реално извършените действия от страна на съдебния изпълнител, като
дължими били единствено разноски за такси в размер на 48 лева с ДДС, от
които 20 лева такса за образуване на изпълнителното дело и 20 лева такса за
покана за изпълнение. Поради изложеното моли съда да отмени отказа на
съдебния изпълнител да намали авансовите такси, като намали начислените в
тежест на длъжника авансови такси до размер на 48 лева с ДДС.
Жалбодателят претендира и присъждане на направените в това производство
разноски под формата на платена ДТ, такси за администриране на жалбата и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е подадено възражение от
взискателката Г.И. Р., чрез представителя й по пълномощие, в което се
излагат съображения за неоснователност на жалбата.
Частният съдебен изпълнител с рег. № * е изложил мотиви, съгласно
разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които излага съображения за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено
следното:
От приложеното копие на изпълнително дело № *0228120400574 (№
574 по описа на ЧСИ с рег. № *) се установява, че същото е било образувано
по молба на взискателката Г.И. Р., подадена от представителя й по
пълномощие на 25.05.2022 г., въз основа на приложен към молбата
изпълнителен лист № 93 от 19.04.2022 г. на Апелативен съд – П., издаден
срещу жалбоподателя по настоящото дело Г. гр. С., който е осъден да заплати
2
на Г.И. Р. сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, от настъпилата на
06.11.2016 г. смърт на Р.Б.Р., причинена от неизвестен водач с
неидентифицирано МПС, напуснал местопроизшествието, ведно със
законната лихва, считано от 11.12.2019+ г. до окончателното изплащане. Към
молбата за образуване на изпълнително дело е приложено пълномощно и
договор за правна защита и съдействие, видно от който между взискателката
и нейния пълномощник адв. Я.М.С. от С. адвокатска колегия е било
договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 220
лева за образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело.
С разпореждане от 27.05.2022 г. ЧСИ е приел като разноски по делото
предявения адвокатски хонорар в размер на 1 220 лева, както и авансови
такси по ТТРЗЧСИ с издадена сметка по чл. 79 и 80 от ЗЧСИ в размер на 108
лева.
С молба вх. № 21494/30.05.2022 г. взискателката Г.Р., чрез
представителя си по пълномощие, е поискала за удовлетворяване на
вземането й по изпълнителното дело да бъде наложен запор на МПС и
банкови сметки на длъжника. С покана за доброволно изпълнение изх. №
34546/30.05.2022 г. ЧСИ е поканил длъжника по изпълнително дело №
*0228120400574 да заплати дължимите по изпълнителното дело суми, в това
число: 5 лева неолихвяема сума, 50 000 лева – главница, 12 513.89 лева лихви,
186.30 лева разноски по изпълнителното дело, такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в
размер на 4 523.59 лева с включен ДДС, както и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 222.50 лева, или общо задължение по
изпълнителното дело към 30.05.2022 г. в размер на 68 451.28 869.18 лева.
Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 02.06.2022 г.
(л. 22 от изпълнителното дело). С възражение вх. № *2411/06.06.2022 г.
длъжникът Г. гр. С. (жалбоподател в настоящото производство) е направил
възражение за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение и е поискал намаляването му на 200 лева, както и е поискал
намаляване на посочените в поканата за доброволно изпълнение разноски по
изпълнителното дело от 186.30 лева до 48 лева с ДДС. По така подаденото
възражение е постъпило становище от взискателката Г.Р., чрез представителя
й по пълномощие, в което се излагат съображения за неоснователност на
възражението.
3
С констативен протокол от 15.06.2022 г. (изх. № 38391/15.06.2022 г.)
ЧСИ е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване на
адвокатския хонорар и разноските по изпълнителното дело.
От материалите по изпълнителното дело се установява също така, че с
определение № *35 от 06.06.2022 г. по ч. т. дело № 1237/2022 г. на ВКС на РБ,
І о., ТК, е спряно изпълнението на решение № 64 от 07.02.2022 г. по т. д. №
*0215001000758/2021 г. на П. апелативен съд (въз основа на което е издаден
изпълнителния лист по изпълнителното дело) по отношение на ответниците
по касация – Г.И. Р. (взискател) и Б.Р. Р., до приключване на касационното
производство. Въз основа на цитираното определение с протокол от
08.06.2022 г. ЧСИ е спрял изпълнителното производство по изпълнително
дело № 574/2022 г., на основание чл. 432, ал. 1, т. 4 от ГПК.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прие
следното:
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2015 от 10.07.2017 г. на
ВКС, ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки
акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на
длъжника за разноските по изпълнението. Прието е, че използвания в чл. 435,
ал. 2 от ГПК израз „постановление за разноски”, следва да се тълкува не в
буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се
произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това
важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази
си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на
разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и
издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да
бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК. В тази връзка,
следва да се посочи, че въпроса за разноските, вкл. и тези по изпълнението, е
регламентиран от общите правила на ГПК, като разпоредбата на чл. 78, ал. 5
от ГПК е приложима, както в исковото, така и в изпълнителното
производство. В този смисъл всяко възражение срещу размера на търсено от
съответната страна адвокатско възнаграждение следва да се реализира и в
изпълнителното производство по реда и при условията на чл. 78, ал. 5 от
ГПК, т.е. по искане на страната пред органа, пред който е висящо съответното
производство, в случая – пред ЧСИ. Срокът, до който длъжникът може да
4
иска намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност е до
приключване на изпълнителното производство. С оглед на изложеното,
жалбата е допустима, като подадена в срок и от лице, имащо право на
обжалване.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лева. А
съгласно т. 2 на цитирания член, възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е в
размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2. В тази
връзка, неоснователен е довода на жалбоподателя, че платеното от
взискателката адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до
размера от 200 лева, дължим на основание чл. 10, т. 1 от Наредбата. Видно от
договора за правна защита и съдействие същият има за предмет както
образуване на изпълнително дело, така и процесуално представителство по
същото. Следва да се посочи, че всяка страна по изпълнителното дело има
право да ползва адвокат, който да следи за интересите й в изпълнителното
производство. От друга страна, неоснователен е довода на жалбоподателя, че
процесуалният представител на взискателката не е осъществявал действия в
изпълнителното производство, които да обусловят заплащането на разноски
по чл. 10, т. 2 от Наредбата. В случая се установява, че след образуване на
изпълнителното дело, с молба от 30.05.2022 г. процесуалният представител на
взискателката е поискал за удовлетворяване на вземането по изпълнителното
дело да бъде наложен запор на МПС и банкови сметки на длъжника. Същият
е депозирал по изпълнителното дело и становище по направеното от
длъжника възражение, така и възражение по подадената жалба. Следва да се
посочи също така, че по изпълнителното дело липсва плащане от страна на
длъжника, като производството по същото е спряно на основание чл. 432, ал.
1, т. 4 от ГПК.
Ето защо, довода за намаляване на адвокатското възнаграждение до
размера от 200 лева, дължим на основание чл. 10, т. 1 от Наредбата, е
неоснователен.
От друга страна, предвид материалния интерес (62 518.89 лева,
5
представляващи дължимата по изпълнителния лист сума, от които 50 000 лева
– главница, 12 513.89 лева – лихви към 30.05.2022 г.) и разпоредбите на чл.
10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение в случая е в размер на 1 402.71 лева, от които 200 лева за
образуване на изпълнителното дело (чл. 10, т. 1 от Наредбата) и 1 202.71 лева
за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното
дело (чл. 10, т. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата). Или, видно е, че
липсва каквото и да е основание за намаляване на заплатения от
взискателката адвокатски хонорар (1 220 лева), който дори е под минималния
такъв, определен съгласно чл. 10, т. 1 и 2 от Наредбата. Поради изложеното,
жалбата в тази й част е неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение.
Що се касае до жалбата в частта й относно начислените от ЧСИ
разноски по изпълнителното дело в размер на 186.30 лева, представляващи
такси по ТТРЗЧСИ, то от материалите на представеното в съда заверено
копие на изпълнителното дело не може да се установи как и на какво
основание по ТТРЗЧСИ частният съдебен изпълнител е начислил като
дължими таксите в посочения размер. Така, въпреки, че с цитираното по-горе
разпореждане от 27.05.2022 г. ЧСИ е приел като разноски по делото авансови
такси по ТТРЗЧСИ в размер на 108 лева, за които е посочил, че има издадена
сметка по чл. 79 и 80 от ЗЧСИ лева, то такава липсва в материалите по
изпълнителното дело. Съгласно чл. 79, ал. 1 и 2 от ЗЧСИ, за събиране на
таксите по изпълнението се изготвя сметка от частния съдебен изпълнител, в
която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите,
материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси
и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците
при неплащане. Следва да се посочи, че в представените от ЧСИ, на
основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, мотиви по подадената жалба е посочено
единствено, че разноските по принудителното изпълнение са за сметка на
длъжника, но липсва обосновка за размера и основанието за дължимостта на
начислените от ЧСИ такси. Що се касае до приложената по изпълнителното
дело фактура от 22.06.2022 г. и сметка по чл. 79 от ЗЧСИ от 22.06.2022 г. (л.
50), то същите касаят допълнителни разноски по изпълнението, начислени
след 30.05.2022 г., поради което не са предмет на жалбата.
6
Или, липсва надлежен акт на частния съдебен изпълнител, с който
разноските по изпълнението да са определени по основание и размер, което
прави невъзможно проверката за дължимостта на същите. И доколкото по
делото безспорно се установява, че е образувано изпълнително дело и е
изпратена покана за доброволно изпълнение, което се признава изрично от
длъжника, то следва да се приемат като дължими такси в размер на 40 лева
(48 лева с ДДС), от които 20 лева – такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ и 20 лева –
такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ. В останалата част и за разликата над 48 лева до
186.30 лева жалбата се явява основателна, доколкото от материалите по
изпълнителното дело не може да се установи размера и основанието за
дължимостта на начислените от ЧСИ такси. Ето защо, следва да се отмени
отказа на ЧСИ да намали размера на начислените разноски по
изпълнителното дело, представляващи такси по ТТРЗЧСИ, обективиран в
констативен протокол с изх. № 38391/15.06.2022 г., като се намалят
начислените на длъжника такси от 186.30 лева до 48 лева с ДДС,
представляващи такси по т. 1 и т. 5 от ТТРЗЧСИ. В тази връзка следва да се
посочи, че няма пречка частният съдебен изпълнител наново да начисли
всички дължими такси по изпълнението, като следва изрично да посочи
основанието за дължимостта им и техния размер.
При този изход на делото разноски за жалбоподателя – длъжник по
изпълнението не се дължат. Това е така, тъй като на първо място
начисляването на дължимите такси по изпълнението е от компетентността на
съдебния изпълнител и е в зависимост от извършените от същия действия. На
следващо място, намаляването на дължимите от длъжника разноски по
изпълнението, представляващи такси по ТТРЗЧСИ, не е поради тяхната
недължимост, а поради това, че не се установява как и на какво основание
частният съдебен изпълнител е начислил таксите по ТТРЗЧСИ. Ето защо
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото
производство следва да се остави без уважение.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г. гр. С., ул. „Г.И.“ № *, в
качеството му на длъжник по изпълнително дело № *0228120400574 по описа
7
на ЧСИ с рег. № *, против отказ на частния съдебен изпълнител да намали
размера на претендираните разноски на взискателката Г.И. Р. за адвокатско
възнаграждение, обективиран в констативен протокол с изх. №
38391/15.06.2022 г., с който се оставя без уважение възражение на Г. гр. С. с
вх. № *2411/06.06.2022 г. относно размера на приетото като разноски по
делото адвокатско възнаграждение.
ОТМЕНЯ отказа на частен съдебен изпълнител с рег. № *, с район на
действие – Окръжен съд К., по изпълнително дело № *0228120400574, да
намали размера на начислените разноски по изпълнителното дело,
представляващи такси по ТТРЗЧСИ, обективиран в констативен протокол с
изх. № 38391/15.06.2022 г., вместо което постановява:
НАМАЛЯВА размера на начислените на длъжника – Г. гр. С., разноски
по изпълнително дело № *0228120400574, представляващи такси по
ТТРЗЧСИ към 30.05.2022 г., от 186.30 лева на 48 лева с ДДС, от които 20 лева
(24 лева с ДДС) – такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнително
дело и 20 лева (24 лева с ДДС) – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и
връчване на покана за доброволно изпълнение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. гр. С., ул. „Г.И.“ № *, за
присъждане на разноски по настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8