МОТИВИ: към присъдата по НОХД № 612/2012
год. на РОС.
Против подс. Й.М., ...., Република Румъния, е повдигнато обвинение
по чл. 304 ал.1 от НК, тъй като на 21.07.2012 год. в гр. Русе е дал дар
– пари в размер на 20 лв. - банкнота със сериен номер БЕ 8997255 на
длъжностните лица – Б.Д.И. и Д.К.П., двамата служители на Първо РУП-Русе при
ОДМВР-Русе, за да не извършат действие по служба, а именно - да не му съставят
акт установено нарушение на ЗДвП.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Русе, поддържа обвинението, така както е
предявено и настоява съдът да наложи на подс. М. наказание
лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, както и съобразно правилата на чл. 373 ал.2 от НПК и чл.
58а от НК, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл. 66 ал.1
от НК за изпитателен срок от три години, както и да му бъде наложено наказание
глоба в размер на 1 000 лв., платими в полза на Държавата.
Подсъдимият Й.М. ..., Р. Румъния в съдебно заседание своевременно,
чрез своя защитник адв. Д.М. от РАК прави искане за разглеждане на делото по
реда, предвиден в глава ХХVІІ, респ. чл. 370 и сл. от НПК, като дава кратки
обяснения по обвинението. Същият осъзнава своята вина и моли да му бъде
наложено минимално наказание.
Неговият
защитник адв. Д.М. от РАК моли съда, на неговия подзащитен да му бъде наложено
наказание съобразено с императивното изискване на чл. 373 ал.2 от НПК,
дефиниращо приложението на чл. 58а от НК, а именно лишаване от свобода,
ориентирано към минимума при наличие на смекчаващи вината обстоятелства, както
и минимален размер на глобата.
Окръжният съд след като прецени по отделно и в съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и становищата на
страните, прие за установено следното,
По
фактите.
Подс. Й.М. е роден на *** год. в ......
На 21.07.2012 год. служители на .... ОД
на МВР-Русе – свидетелите Д.К.П. и Б.Д.И. са били дневна смяна на територията
на първи и втори патрулен участък със служебен автомобил рег. № Р 2889 РН. От
17.00 до 18.00 ч. по предварително изготвен график те били на установъчен пункт
с цел извършване на контрол по безопасност на движението в началото на ул.
„Александровска”.
Същият ден следобед подс. Й.М. с
управлявания от него автомобил се намирал по ул. „Александровска” в гр. Русе.
Около 17.00 ч. свидетелите П. и И.
спрели за проверка управлявания от подс. М. лек автомобил марка Хюндай
„Акцент”, бял на цвят, с рег. ...., поради това, че пътниците в него не били сложили
предпазните си колани. Водач на превозното средство е бил подс. Й.М., а с него
в колата е пътувала и св. А.-Й.П. - двамата румънски граждани.
След като бил поканен да представи
документите си за проверка подс. М. се подчинил, но не представил своето свидетелство
за управление на МПС с първоначалното твърдение, че то се намира в другата му
кола, която към момента се е намирала на ГКПП „Дунав мост”. От своя страна св. П.
му е обяснил, че може да се обади на някого да му донесе свидетелството за
правоуправление. Тогава подс. М. признал, че свидетелството му е било отнето и
представил документ от румънската прокуратура, с който му било разрешено да
управлява МПС в определен срок без да представя шофьорската си книжка, но всичко
това било написано на румънски език. Понеже св. П. не знаел румънски, нямало
как да установи достоверността на волеизявленията направени в представения
документ, както и неговата автентичност и след консултация със свой колега от
„Пътна полиция” – св. Г.В. е бил информиран, че няма пречка да състави на
обвиняемия АУАН за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
След това св. П. уведомил подс. М.,
че ще му бъде съставен акт, върнал му румънския документ, след което св. И.
седнал на предната дясна седалка на служебния автомобил и пристъпил към
съставянето на АУАН. Виждайки това подс. Й.М. решил да даде парична сума, за да
прекрати проверката и най-вече писането на акта. Той се приближил до св. П. и
предложил да му даде банкнота от 20 лв. - „за да се почерпи”. Обвиняемият
дискретно сложил банкнотата в по-рано представения документ от румънските
власти, за да не привлича внимание. Тогава св. П. го посъветвал да си прибере
парите, но подс. М. не го послушал, нещо повече, отишъл до предната дясна врата
на служебния автомобил на Първо РУП-Русе, която била отворена докато св. И.
пишел АУАН и пуснал същата банкнота от 20 лв. в страничния джоб на вратата
въпреки изричният отказ и на св. И.. В този момент св. П. сложил белезници на
обвиняемия и уведомил дежурния служител в Първо РУП-Русе за случилото се.
На мястото пристигнала оперативна
група, която извършила оглед, при който е била открита и иззета банкнотата от
20 лв., сериен № БЕ 8997255, намираща се на описаното по-горе място.
По доказателствата.
Развитието на
съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на глава
ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, като по време на предварителното
изслушване на подс. Й.М. направи пълни самопризнания, изцяло призна фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На основание чл. 372
ал.4 от НПК съдът установи, че в действителност неговите признания изцяло се
подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства, както и тези от експертен порядък.
Поради
това и на основание чл. 373 ал. 3 от НПК съдът приема гореизложената фактическа
обстановка за доказана по безспорен и категоричен начин от събрания по делото
съвкупен доказателствен материал, а именно – от свидетелските показания на свидетелите
св. И., св. В., св. П. и св. П., както и от писмените доказателства по делото -
справка за съдимост, декларация, автобиография, докладна записка, съдебна дактилоскопна
експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие, справки от ОДМВР – Русе,
докладна записка, румънски документи, АУАН .... и вещественото доказателство -
банкнота с номинал 20 лв., сериен № БЕ 8997255 - към делото.
В основата на приетите от настоящата
съдебна инстанция за доказани фактически положения са показанията на всички свидетели,
събраните и анализирани по делото писмени доказателства, както и тези от
експертен порядък, които изчерпателно дават отговори на основните въпроси,
свързани с осъществяване на престъплението от подс. М..
Съдът изцяло кредитира събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства на посочените свидетели,
тъй като на първо място част свидетелите са очевидци на случилото се,
показанията им са последователни, житейски логични, правдоподобни и
непротиворечиви, като същевременно взаимно се допълват.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс. Й.М. дава кратки
обяснения по фактите и обстоятелствата, визирани в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Същият се признава за виновен и в общи линии неговите обяснения
изцяло се покриват с показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели. Същият принципно не оспорва авторството на деянието и същевременно
изразява съжаление за стореното от него.
От правна страна.
От анализа на
събраните по делото доказателства и въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:
Видно от доказателствата по делото подс. Й.М., като субект на престъпното
си посегателство е наказателноотговорно лице по смисъла на чл. 31 ал. 1 от НК.
С деянието си подс.
М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 304 ал. 1 от НК, тъй като на 21.07.2012 год. в гр. Русе е дал дар – пари в размер на 20
лв. - банкнота със сериен номер БЕ 8997255 на длъжностните лица – Б.Д.И. и Д.К.П.,
двамата служители на..... РУП-Русе при ОДМВР-Русе, за да не извършат действие
по служба, а именно - да не му съставят акт установено нарушение на ЗДвП.
Съобразно правната доктрина и трайно установената
съдебна практика престъплението подкуп може да бъде осъществено чрез действие
или бездействие, като действията могат да бъдат фактически или юридически,
изрично или чрез конклудентни действия. От обективна страна като съставомерен
признак на користното престъпление „активен подкуп” по смисъла на чл. 304 ал.1
от НК е формата на изпълнителното деяние, което законодателят е дефинирал в три основни форми - „предлагане”, „обещаване” или „даване” на дар или каквато и да е облага,
която не му се следва на длъжностното лице, за да
извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършено или не е
извършено такова действие. По своята правна същност в гражданскоправен аспект подкупът
представлява сделка, която е нищожна тъй като противоречи на закона, даденото
следва да бъде отнето в полза на държавата. В конкретният случай съдът приема, че с поведението си
подс. М. е
осъществил изпълнителното деяние чрез действие във неговата форма „даване”,
като е дал на двамата полицейски служители паричната сума от 20 лв.
Няма спор, че на инкриминираната
дата и място подс. М. е осъществил всички обективни признаци на престъплението
„активен подкуп” по смисъла на чл. 304 ал.1 от НК. Самото изпълнително деяние от
обективна страна се обективира с даването на дар от страна на подс. М. -
банкнота от 20 лв. на длъжностни лица – П. и И., двамата полицейски служители
при ОДМВР-Русе. С това даване на парите подсъдимия е целял те да не му съставят
акт за административно нарушение, тъй като е знаел, че ще му бъде наложено
наказание.
Поради своевременната реакция на
двамата свидетели престъплението е било установено. Същите след като са
извикали оперативната група, която е установила, че дадената банкнота са е
намирала вече в джоба на вратата на автомобила на потрулиращите полицаи.
Престъплението е довършено с факта на даването на паричната сума, която е била
поставена от подсъдимия на инкриминираното място и същата е преминала в тяхната
фактическа власт.
Съдът споделя изцяло становището на представителя на обвинението, че от
обективна страна подс. М. е осъзнавал, че това негово действие е недопустимо и
противозаконно, тъй като в случая той е извършил нарушение на правилата,
визирани в чл150 от ЗДвП.
Налице е и субективната
съставомерност на деянието, тъй като подс. Й.М. е действал при пряк умисъл с ясното съзнание за
противоправността на извършваното от него, целейки и желаейки настъпването на
точно определен резултат. Същият е разбирал много добре и целейки именно настъпването на
противоправния резултат - да не му се състави акт за административно нарушение
и така да избегне наказанието за извършените от него нарушения по ЗДвП.
Съзнавал е също така, че за постигането на този краен и положителен за него
резултат, полицаите следва да не извършат действие по служба – да не му
съставят АУАН, когато вече са констатирали нарушение на ЗДвП и ППЗДвП. Съзнавал
е също така, че за да ги мотивира за това, им дава и банкнотата от 20 лв. - „за
да се почерпят”.
Той е съзнавал много добре всички
обстоятелства свързани с престъплението. Съзнавал е, че дава пари - сумата от
20 лв. на служители на МВР, съзнавал е, че това са служители на полицията, тъй
като те са били с униформи и служебен автомобил, съзнавал е и целта, която
желаел да постигне с даването на дара от 20 лв. - да не бъде наказан за
извършените от него административни нарушения. Съзнавайки всички тези
обстоятелства подс. М. е целял настъпването на силно желания от него
противоправен резултат – да не се състави акт за извършените от него
административни нарушения от двамата полицаи, с което да избегне наказание с
наказателно постановление
Подсъдимият е съзнавал много добре противоправността на замисленото и
извършваното от него, за което говори начинът за осъществяване на
престъплението.
Мотивите за извършване
на престъплението са - предварително осъзнатата у него потребност за предотвратяване
на установяването и налагането на наказание по ЗДвП.
Причини за извършване на престъплението са незачитане на установения в
нашата страна правопорядък, слабите морално волеви задържки на подсъдимия и ниската
му култура.
По вида и размера на
наложеното наказание.
Съобразно принципното начало, свързано със законоустановеността на наказателната репресия съдът
счита, че при определяне на наказанието следва да се съобрази
императивната процесуална разпоредба на чл. 373 ал.2, вр. с чл. 372 ал.4 от НПК, във връзка с правилата визирани в чл. 58а от НК, както по вида така и по размера на наказанието, което да съответства с тежестта на извършеното от подс. М. престъпление.
При индивидуализацията му, съдът отчита по отношение на подс. Й.М. като смекчаващи
отговорността обстоятелства – чистото му съдебно минало, неговите
самопризнания, критичното му отношение към стореното, а като отегчаващи такива не
се установиха.
Окръжният съд,
след като взе предвид гореизложеното, ниската степен на обществена опасност на
деянието и на личността на подс. М., на мотивите и
причините за извършването на престъплението, както и наличието на
императивно установените в чл. 373 ал. 2 от НПК правила за директното
приложение на чл. 58а от НК. Налице е значителен превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Съобразявайки цитираните правни норми съдът счита, че наказанието
следва да бъде индивидуализирано към минималния предиведен минимум в
съответните текстове на НК наказание.
Поради това съдът счита, че на основание чл.
54 ал. 1 от НК следва на подсъдимия да бъде определено наказание от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Съгласно разпоредбата на чл. 58а ал.1
от НК съдът намира, че така определеното на подс. Й.М. наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА следва да бъде
редуцирано и намалено с една трета, като при това положение да му наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, както и наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лв., платима в полза на Държавата.
Тъй като са налице положителните
материалноправни предпоставки, визирани в чл. 66 ал.1 от НК съдът намира, че
изтърпяването на така наложеното наказание от една година лишаване от свобода
следва да бъде отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Съдът счита, че така
определеното на подс. Й.М. по вид и размер наказание ще изиграе своята възспираща,
възпитателна и превантивна роля. По този начин ще се постигнат визираните в
разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието за индивидуална и генерална
превенция.
По направените по
делото разноски.
При този изход
на делото съдът счита, че подс. Й.М., със снета по делото самоличност следва да бъде
осъден да заплати в полза на ОД на МВР сумата от 51.18 лв.,
представляващи направени разноски в хода на досъдебното производство, както и
сумата от 50 лв. представляваща разноски по делото в съдебно заседание.
Мотивиран от горните
съображения съдът, постанови присъдата си.
Председател: