Решение по дело №2190/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			11.12.2019
					Дупница

 

Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	04.12.		2019

 

на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Сашка Вукадинова

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		2190		2019

 

                                дело №                          по описа за                    г.

 

 

Г.Ц.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, е предявил срещу община Дупница обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от КТ: за признаване на уволнението за незаконно и отменяване на Заповед № РД-04-876/22.08.2019 г. на кмета на община Дупница, с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ - налагане на дисциплинарно уволнение със Заповед № РД-04-875/22.08.2019 г., е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 22.08.2019 г.; за възстановяване на заеманата от него длъжност преди уволнението – „общ работник - ловец" в община Дупница; за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа за периода от 22.08.2019 г. до 04.12.2019 г., в размер на 3174, 69 лв.; за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи. Претендират се и направените разноски по производството.

Ищецът твърди, че страните са били обвързани от трудов договор, по силата на който е работил при ответника на длъжност "общ работник - ловец". Със заповед № РД-04-876/22.08.2019 г. на кмета на община Дупница му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.188, т.3 вр. с чл.187, ал.1, т.8 и чл.126, т.9 КТ, като трудовият договор бил прекратен, считано от 22.08.2019 г.

Ищецът счита, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил деянията, описани в уволнителната заповед – на 02.07.2019 г. не е участвал в протест на НПО пред общинския приют за безстопанствени кучета. На посочената дата бил в отпуск по болест и отишъл до автокъща „Никкар”, за да си купи лек автомобил. Тази автокъща е в съседство с общинския приют за безстопанствени кучета и при излизане от автокъщата ищецът видял протестиращи и свои колеги, с които разговарял за кратко.

Ищецът счита заповедта за немотивирана, тъй като в нея не е посочено как действията му са довели до злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието. Ответникът не е изложил мотиви и относно преценката на тежестта на нарушението.

Прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно и предвид посочената дата - 22.08.2019 г., въпреки че заповедта била връчена на ищеца на 26.08.2019 г. Нарушен е и чл.193 КТ, тъй като исканите обяснения били само за злоупотреба с доверието на работодателя, не и за уронване на доброто име на предприятието.

В постъпилия писмен отговор се сочи, че уволнителната заповед е издадена законосъобразно, след изискани писмени обяснения от ищеца, при съобразяване с тежестта на нарушенията на трудовата дисциплина. Посоченият протест бил срещу действията на общината, поради което участието в него на общински служител е грубо нарушение на задължението на ищеца да пази доброто име на предприятието. На посочената дата ищецът бил в отпуск по болест с домашен режим на лечение, който съгласно Наредбата за медицинската експертиза включва престой на легло за постоянно или за определени часове от деня. Ищецът е нарушил предписания му режим, като не е пребивавал на адреса, посочен в болничния лист.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото е прието за безспорно, че страните са били обвързани от трудов договор, по който ищецът е работил при ответника на длъжност "общ работник - ловец". Не е спорно, че от 02.07.2019 г. до 26.07.2019 г. ищецът е ползвал отпуск по болест.

На 21.08.2019 г. на ищеца е връчено искане за писмени обяснения за причините, поради които на 02.07.2019 г. между 18, 40 ч. и 20, 12 ч. по време на болничен е участвал в организиран протест на НПО и доброволци пред сградата на общинския приют за безстопанствени кучета срещу дейността на община Дупница във връзка с безстопанствените кучета. Видно от дадените обяснения, ищецът е посочил, че в същия период от време бил в автокъща „Никкар”, за да си избира кола.

Със заповед № РД-04-876/22.08.2019 г. на кмета на община Дупница трудовият договор на ищеца бил прекратен, считано от 22.08.2019 г., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ - налагане на дисциплинарно уволнение със заповед № РД-04-875/22.08.2019 г. Видно от заповед № РД-04-875/22.08.2019 г., дисциплинарното наказание е наложено за това, че на 02.07.2019 г. ищецът по време на болничен с режим на лечение «домашен» е участвал в организиран протест на НПО и доброволци пред сградата на общинския приют за безстопанствени кучета, което представлява злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на работодателя – нарушение по чл.187, ал.1, т.8 и чл.126, т.9 КТ.

Ищецът е представил заверено копие от трудовата си книжка, от което се установява, че след уволнението е останал незает по трудово правоотношение.

Във връзка с твърдяното в писмения отговор извършване и на предходни нарушения на трудовата дисциплина, ответникът е представил предходни искания за даване на обяснения от ищеца.

От заключението на вещото лице Н.Ш. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, се установява следното: обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 22.08.2019 г. до 22.22.2020 г. е в размер на 5148 лв., а за периода от 22.08.2019 г. до 04.12.2019 г. е в размер на 3174, 69 лв., определено на база последното получено брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението – м.03.2019 г., което е в размер на 858 лв.

В показанията си свидетелката Ангелинка Миткова сочи, че работи в автокъща „Никауто”, намираща се в съседство с приюта за бездомни кучета. В началото на м.юли т.г. в продължение на няколко дни пред приюта имало протест на природозащитници. Свидетелката знаела от ищеца, че си търси автомобил, и при пристигането на автовоз го уведомила; той дошъл след края на работния ден – около 17, 00 – 18, 00 ч., огледал автомобилите и си тръгнал, като протестиращите влезли в пререкание и с него, като искали да ги пусне в приюта; според свидетелката ищецът бил потърпевш от протестите.

Свидетелката Маргарита Иванова – временно изпълняващ длъжността управител на приюта, сочи, че на 02.07.2019 г. била уведомена по телефона от дежурния служител в общината за протест пред приюта; по телефона й се обадил и ветеринарният лекар на общината, който й казал, че пред приюта се намира и ищецът. Свидетелката не отишла на място, тъй като бил приключил работният ден.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:

Между страните не е спорно и се установява от доказателствата по делото, че те са били обвързани от трудово правоотношение, по което ищецът е работил при ответника на длъжност "общ работник - ловец", като на 02.07.2019 г. е ползвал отпуск за временна неработоспособност. На същата дата пред приюта за бездомни кучета в гр. Дупница бил организиран протест, като в периода между 18, 40 ч. и 20, 12 ч. пред посочената сграда се намирал и ищецът. С две поредни заповеди - № РД-04-875/22.08.2019 г. и № РД-04-876/22.08.2019 г. на кмета на община Дупница за това поведение на ищеца е наложено наказание уволнение и е прекратено трудовото му правоотношение. Моментът на налагане на дисциплинарното наказание е този на връчване на заповедта – чл.195, ал.3 КТ, т.е. 26.08.2019 г.

Няма пречка дисциплинарното уволнение да се извърши с два акта - заповед за налагане на наказанието и заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ. Необходимо е реквизитите на двата акта, в тяхната съвкупност, да съдържат мотивите на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение /Решение № 277 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1579/2011 г., III г. о., Решение № 339 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2011 г., III г. о./, т.е. в настоящото производство подлежат на обсъждане и двата акта на работодателя в съвкупност.

Императивно задължение на работодателя е преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства съгласно чл.193, ал.1 от КТ. Съдът приема, че работодателят е спазил процедурата по чл.193, ал.1 от КТ, което се установява от приложените писмени доказателства. В поканата за обяснения ясно е посочено за какво поведение са поискани; квалификацията на деянието няма отношение към предоставянето на възможност работникът да обясни своите действия.

След като е приел писмените обяснения, работодателят не е изискал допълнителна информация, за да установи, дали наистина присъствието на лицето на мястото на протеста се е дължало на посочената от него причина - поради посещение на съседната автокъща, както изрично се твърди в обясненията. Видно от уволнителната заповед, в нея изисканите обяснения изобщо не са обсъждани; липсва аргументация, дали и поради каква причина се отхвърлят изложените твърдения на работника в обясненията му, а това от своя страна не дава възможност на съда да прецени, дали правилно е било наложено дисциплинарното наказание и съответства ли то на извършеното.

В съдебното заседание свидетелката Маргарита Иванова заяви, че по данни на ветеринарния лекар на общината пред приюта по време на протеста се намирал и ищецът. В показанията на свидетелката липсва каквото и да е описание на поведението на ищеца, от което да се съди за отношението му към протестиращите. От своя страна свидетелката Ангелинка Миткова в показанията си потвърди заявеното в обясненията от ищеца, че е пребивавал в съседната на приюта автокъща и при преминаването покрай протестиращите имал пререкание с тях. Показанията на свидетелката са логични и житейски достоверни – протестиращите срещу отношението на общинските служители към животните в приюта е логично да са настроени негативно към самите служители, в частност – към ищеца.

При носена от него тежест на доказване ответникът не ангажира доказателства за твърдяното деяние на ищеца – участие в протест срещу дейността на общината. От своя страна при проведеното насрещно доказване ищецът установи причината за присъствието си пред сградата на приюта по време на протеста. По делото е безспорно, че пребиваването му в посочената автокъща е след края на работния ден и поради това обстоятелството, че е ползвал отпуск по болест, не води до извод за извършено дисциплинарно нарушение /режимът на лечение - домашен амбулаторен, не изисква болният да не напуска дома си; в този смисъл е и разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза/.

От наличните по делото доказателства безспорно се установява, че не е извършено нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на работодателя, от което следва, че работодателят незаконосъобразно е упражнил правото си да наложи дисциплинарно уволнение.

Поради това заповедта за наложено наказание дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, а предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ - за отмяна на процесното уволнение като незаконосъобразно, е основателен и следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ:

С оглед акцесорния характер на иска за възстановяване на работа и обстоятелството, че атакуваната заповед за уволнение е незаконосъобразна, както и че трудовото правоотношение между страните е за неопределен срок, искът се явява основателен и следва да бъде уважен. Ищецът следва бъде възстановен на заеманата длъжност преди уволнението – "общ работник - ловец"в община Дупница.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:

Предпоставките за уважаване на този иск са уволнението да е признато за незаконно и ищецът да е останал без работа за определен и доказан период от време. Основателно е искането на ищеца за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 22.08.2019 г. до 04.12.2019 г. Размерът на обезщетението за процесния период е 3174, 69 лв., поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 16.10.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.4 КТ:

С този иск работникът или служителят цели поправка на основанието за прекратяване на трудовия договор, твърдейки, че то е неправилно или неточно вписано и се иска вписване на правилното и точното основание. С отмяната на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се заличават автоматично последиците от незаконното уволнение, което води до недействителност на вписаното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. В този смисъл ищецът няма интерес да иска поправка на основанието, вписано в трудовата книжка, искът е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено. Задължение на работодателя е да впише в трудовата книжка отмяната на уволнението – чл.346, ал.1 от КТ; при негов отказ, Инспекцията по труда може да извърши съответното вписване - чл. 346, ал.2 от КТ.

С оглед на този изход от спора, ответникът дължи държавна такса в размер на 227 лв., от които 127 лв. по оценяемия иск – по чл.225, ал.1 КТ и по 50 лв. по двата неоценяеми иска – по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, както и 200 лв. разноски за съдебно - счетоводна експертиза, които следва да внесе по сметка на РС - Дупница, а на ищеца следва да заплати сторените разноски за един адвокат в размер на 600 лв.

Воден от горното, съдът

 

                            Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед № РД-04-875/22.08.2019 г. на кмета на община Дупница, с която за нарушения по чл.187, ал.1, т.8 и чл.126, т.9 КТ е наложено наказание дисциплинарно уволнение, както и заповед № РД-04-876/22.08.2019 г. на кмета на община Дупница, с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Г.Ц.Ц., ЕГН **********, като незаконосъобразни.

ВЪЗСТАНОВЯВА Г.Ц.Ц., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност – „общ работник - ловец" в община Дупница.

ОСЪЖДА община Дупница, да заплати на Г.Ц.Ц., ЕГН **********, сумата 3174, 69 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 22.08.2019 г. до 04.12.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.10.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от Г.Ц.Ц., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 КТ - за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка.

ОСЪЖДА община Дупница да заплати държавна такса в размер на 227 лв., както и 200 лв. - разноски за съдебно - счетоводна експертиза, по сметка на Районен съд – Дупница.

ОСЪЖДА община Дупница да заплати на Г.Ц.Ц., ЕГН **********, сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща сторени разноски в производството.

На основание чл.345, ал.1 от КТ, след влизане в сила на решението, да се изпрати съобщение на Г.Ц.Ц., ЕГН **********, че може в 2-седмичен срок от получаването му да се яви и заеме длъжността, на която е възстановен с настоящото решение.

На основание чл.315, ал.2 ГПК решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от 11.12.2019 г. /датата, на която съдът е обявил в открито съдебно заседание, че ще се произнесе с решение/ с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: