Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 435
31.05.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария Койнова
Прокурор: Елеонора Иванова
като разгледа докладваното от
съдия Р.Чиркалева административно дело №565
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на
чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано
е по жалба на С.С., с ЛНЧ **********, гражданин на А., с посочен по делото
адрес РПЦ - Харманли, гр.Х., ж.к. „Д.“ №..,
против Решение №УПХ-102/24.04.2019г. на
Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което му е
отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут.
Оспорващият
излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и разпоредбите на
материалния закон. Смята за нарушени разпоредбите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Счита,
че съображенията изложени от органа за отказ за предоставяне на статут са
изцяло незаконосъобразни, тъй като напълно бил игнориран факта, че причините да
напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и
сигурността му. Заплахата за него не можело да бъде пренебрегната, поради
страха за живота му, породен от засиленото присъствие на т. в района в който
живеел. Нямал друг избор освен да напусне страната си, в която обстановката се
влошава с всеки изминал ден. Освен това, многократно бил заплашван и
принуждаван от т. да се присъедини към тях. Тормозът от тяхна страна бил
непрекъснат, те влизали в къщите им, обирали парите им и изнудвали всички млади
мъже да воюват за тях. Живеел в непрекъснат старах, защото можело да бъде убит
или отвлечен във всеки един момент, притесненията му се засилвали и се наложило
да търси спасение далеч от дома. Страхувал се да потърси помощ от полицията за
да не се влоши положението на семейството му. Твърди, че ако бъде върнат
обратно в А. щял да поде сполетян от същата съдба като на множество негови
сънародници, станали жертви на т.. Не отговаряли на истината твърденията на
органа, че не заявил заплаха за живота си, ако не била налице такава, нямало да
търси спасение в Б., на хиляди километри от дома си. Това обстоятелство, обаче
не било обсъждано и взето предвид от административния орган при постановяване
на решението му. В тази връзка счита, извода на същия за необоснован и в
противоречие със закона. Счита също, че органът не разгледал по отделно и в
тяхната съвкупност изложените от него факти, които обуславяли основателността
на искането му за закрила. Твърди, че вътрешното разселване в случая не било
приложимо, тъй като не било препоръчвано от ВКБООН, защото защитата от страна
на племето и семейството била ограничена до областите, в които съществували
фамилни и племенни връзки. Организацията съветвала да се избягва връщане в
райони, в които липсвали такива връзки, включително в урбанизираните части на
страната. В частта на административния акт, в която били изложени мотивите за
отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващия орган неправилно и в
противоречие с изложеното от него в първата част на акта преценил, че молителят
не заявил за него да бил налице риск от нечовешко или унизително отнасяне.
Такъв риск бил налице и той не можел да се завърне в страната си поради
изложените обстоятелства. Като незаконосъобразен възприема извода на органа
относно неприложимостта на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Отбелязва,
че решението било издадено въз основа на официалната справка на ДАБ за
актуалното положение в А., не били обсъдени обаче никакви други източници на
информация. Липсвал коментар за тежкия бомбен атентат в К. на 31.05.2017г., при
който имало много цивилни жертви. В жалбата се обективират и цитати
от публикации в различни медии от 2017г. за ситуацията в А., като се прави
обобщен извод, че макар в страната да не е налице въоръжен конфликт в
тълкувания от органа смисъл, бил налице конфликт, който в значителна степен
засягал цивилните лица, като конфликтът не бил само в една област и не било
възможно контролирането му от официалните власти. Предвид последното се счита,
че ситуацията може да бъде определена като безогледна по своите последици,
доколкото информацията за обстановката в А., в месеците преди и след решението
на органа, сочила наличие на непрекъснати самоубийствени атентати, при които
загивали цивилни лица. Във връзка с горното се навежда довод, че направената от
ответника преценка за неприложимостта на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ била извършена
едностранно и превратно, без да била обсъдена в пълнота и взаимна връзка
наличната информация. Твърди се, че ситуацията в страната достигала степен на
безогледно насилие и била на такова ниво, което предполагало предоставянето на
хуманитарен статут. Сочи се, че органът допуснал съществено нарушение, като не
изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, което водило до
неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят сочи още, че от
протокола от проведеното с него интервю се установявало, че не посочил икономически съображения за
напускане на А.. Причината била свързана с липсата на сигурност и перспектива
на млад човек като него. Това обстоятелство обаче не било обсъдено и взето
предвид от органа при постановяване на решението. Навежда доводи за лисата на
подробни аргументи в оспорения акт относно сигурността на държавата му по
произход, като прави извод че пропускът да бъдат изследвани факти, свързани с
личното положение на молителя, представлявал нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ.
Ответникът
- Интервюиращ орган при ДАБ, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.
Счита същата за неоснователна и недоказана, моли да бъде отхвърлена. Подробни
съображения излага в писмени бележки.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С молба с
вх.№105400-313/03.04.2019г. на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ - София, регистрирана
в ДАБ с рег.№УП-14841/12.04.2019г., чужденецът с отразени имена М. С. от А.
поискал закрила в Република България. Желанието за закрила е потвърдено с молба
с вх.№300/12.04.2019г. заведена в РПЦ – Харманли с посочени в нея имена С.С..
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на регистрационен лист с рег.№УП-14841/12.04.2019г.
като С.С., гражданство - А., етническа принадлежност - п., роден на ***г***,
пров.Н. в А., със същия постоянен адрес, с ….. образование, религия – .… , н..,
без документи за самоличност. Последната е била установена чрез декларация с
рег.№УП-14841/12.04.2019г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото
закрила лице се индивидуализирало с имената С.С. от А., роден на ***г***,
пров.Н. в А.. Видно от Настанителна заповед №1432/12.04.2019г. с рег.№УП-14841/12.04.2019г.,
чужденецът е бил настанен в РПЦ - Харманли. Търсещият закрила е бил запознат с
Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за
процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците,
подали молба за закрила в Република България, както и със Списък на
организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни
в ДАБ при МС, като запознаването е удостоверено с подписа на настоящия
жалбоподател, длъжностно лице и преводач, върху посочения документ, заведен в
ДАБ с рег.№УП-14841/12.04.2019г. На 12.04.2019г. към чуждия гражданин е била
отправена писмена покана за провеждане на интервю на 15.04.2019г.
С Писмо с
рег. №УП-14841/15.04.2019г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли изискал от
Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба
за международна закрила.
На 15.04.2019г.
било проведено интервю със С.С., като част от административната процедура по
предоставяне на международна закрила, видно от Протокол за проведено интервю с
рег.№УП-14841/15.04.2019г., с което му е предоставено правото да изложи своята
бежанска история. В хода на интервюто чужденецът е посочил, че напуснал А.
нелегално през февруари 2019г. с група от петнадесет души за П., където
останали около 5 дни. След това отишли в И. за около десет дни. Оттам, отново
нелегално, заминал за Т. и останал за около петнадесет дни в гр. И.. С помощта
на трафикант, с група от петнадесет души, тръгнал за турско-българската
граница. Там били свалени от колата, с която пътували. Вървели четири денонощия
пеша и с помощта на стълба през телената мрежи влезли в Б.. След това
продължили известно време пеша и били качени на коли и закарани до гр. С.,
където останали два дни, на квартира. Оттам се отправили, отново с коли, до
сръбската граница и били задържани от полицията. Чужденецът посочил, че не е
имал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не е бил
арестуван или осъждан, не му било оказвано насилие. Не участвал в политическа
партия или религиозна организация. Заявил, че му била отправяна заплаха от
талибаните, когато отивал на нивата с баща си, казвали му че трябва да се
присъедини към тях. Същите идвали в селото му, влизали в домовете на хората и
принуждавали всички младежи да се присъединят към техните редици да воюват
срещу държавата. Друга причина за напускане на А. била бедността. Нямали работа
и пари, живеели трудно. В селото, в което живеели били под наем, били много
зле. Заради всичко това решил да напусне. Не потърсил помощ от полицията,
защото ако за това били разбрали талибаните щяло да стане още по-зле. Заплахи
към семейството му не били отправяни.
С Решение №УПХ-102/24.04.2019г.
Интервюиращ орган при ДАБ (В. И.) отхвърлил молбата за предоставяне на
международна закрила на С.С., на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1,
т.1, т.2 от ЗУБ.
В
решението си Интервюиращият орган изложил обширни мотиви обосноваващи извода му
за неоснователност на молбата на чужденеца за предоставяне на бежански статут.
В
случая, не били налице предпоставките визирани в разпоредбата на чл.8 от ЗУБ,
както и тези за предоставяне на хуманитарен статут, като в във връзка с
последното цитирал данни от актуална справка за положението в А.. В решението
са изложени и мотиви за липсата на основания за прилагане на разпоредбата на
чл.9, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗУБ, както и такива обосноваващи липса на
основания за предоставяне на статут на основание чл.8, ал.9, чл.9, ал.6 и ал.8
от ЗУБ.
На 02.05.2019г.,
срещу подпис, решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с
неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подписа на
преводач. Жалбата срещу решението е депозирана чрез административния орган на дата
на постановяването му - 02.05.2019г. Същата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен
акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и
при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от
ЗУБ.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните съображения:
Решението
е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1,
т.10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя интервюиращите органи на Държавната
агенция за бежанците, които провеждат ускорена процедура в производство по
общия ред, а по делото е представена Заповед №РД 05-421/08.06.2017г. на
Председателя на ДАБ, с която В. Ж. И., младши експерт в РПЦ - Харманли, е
определен за интервюиращ орган.
Съгласно
разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство по общия ред се образува
с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна
закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13,
ал.1, в срок до 10 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият
орган може да приложи ускорена процедура в производството по общия ред, като
вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Към датата на
издаване на процесното решение – 24.04.2019г., предвидения срок за произнасяне
на интервюиращия орган в условията на ускорена процедура е бил спазен.
Съдът не
констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и не кредитира твърденията
на жалбоподателя в тази насока. Събрани са наличните по случая доказателства,
изяснени са всички заявени от кандидата обстоятелства във връзка с
индивидуалното му положение, взета е предвид актуалната обща информация за
държавата на произхода му и е преценена сигурността ѝ. Установява се от
доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган
в РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в
нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на
разбираем за него език. Оспореният административен акт отговаря на изискванията
за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с
посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Не се
установява и нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено
становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна
закрила. Действително, такова становище не е представено по делото. Следва
обаче да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава
незаконосъобразност на акта, доколкото същият е постановен по реда на чл.70,
ал.1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този
случай, съгласно разпоредбата на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ, такова становище не
се изисква.
Не се
установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история,
свързан с личното му положение. Напротив, много подробно се обследват всички
заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, като и
подробно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът възприема, че
те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя
преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 от ЗУБ в страната му на произход – А..
Административната преписка е попълнена с достатъчно доказателства, въз основа,
на който органът законосъобразно е постановил решението си.
При
извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира
атакувания акт за издаден в съответствие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУБ,
на която се е позовал интервюиращият орган, „молбата на чужденец за
предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна,
когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и ал.9, съответно по чл.9, ал.1,
ал.6 и ал.8, и чужденецът: т.1, се позовава на основания извън предмета на този
закон, и т.2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от
преследване“. Чл.8, ал.1 от ЗУБ гласи, че статут на бежанец в Република
България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от
преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на
опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените в
бежанската история на кандидата за статут данни. В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият
не е заявил като причина за напускане на страната си по произход, някоя измежду
изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ. От обективираните в протокола обстоятелства не
може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване,
основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност
към определена социална група. Изследвайки данните от бежанската история на
жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се
установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ
преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. В проведеното
интервю чужденецът е посочил два основани мотива за търсената закрила, отправени
от талибаните заплахи с искане за присъединяване към тях и бедността. Правилно
интервюиращият орган е приел, че тези причини не попадат в предметния обхват на
ЗУБ и, че молбата за международна закрила е неоснователна. Спрямо чужденеца не
е било оказвано насилие, нито пък член на семейството му е получавал лични
заплахи. От изложеното в хода на проведеното пред орган интервю се установява,
че изтъкнатите причини за напускане на А. не могат да се определят, като акт на
преследване или репресия по отношение на търсещия закрила. Освен това, твърдените
от оспорващия заплахи от талибаните не са конкретизирани и не дават ясна
представа за действителната им насока, за да може да се направи преценка до
каква степен същите дават основание, както на административния орган, така и на
съда, да приеме, че действително търсещият закрила е бил изложен на опасности,
релевантни за предоставянето на международна закрила. Не на последно място,
дори и да се допусне, че действително е имало заплахи, то същите на първо място
е следвало да бъдат доведени до знанието на компетентните национални органи в А.,
преди да се търси международна закрила, чрез предоставяне на бежански и хуманитарен
статут. Не би следвало всяко действие на талибаните или на други групи от
обществото, определяно от гражданите на тази страна като заплаха, при всички
случай да се приема за основателна причина за търсене на закрила. Неоснователно
се твърди, че при евентуално потърсена помощ от полицията от страна на
оспорващия, с цел защита, то ситуацията щяла да стане „по-зле“.
С оглед
изложените от кандидата по време на интервюто причини за напускане на А.,
правилно същите са преценени като неотносими към приложното поле на ЗУБ.
Изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки
за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен. Изтъкнатите
от чужденеца причини за напускане на страната му по произход не биха могли да
бъдат приети като релевантни за предоставяне на международна закрила. Те не са
достатъчни за да се направи основателен и обоснован извод за наличие на
визираните в материалния закон основания за предоставяне на закрила.
В хода на
интервюто С. С. заявил, че не е членувал в политически партии или религиозни организации,
не е бил обект на насилие, не е бил арестуван или осъждан. Всичко това води на
извода за наличието на причини, различни от посочените в ЗУБ, поради които
жалбоподателят е напуснал А.. Няма обективирани данни същият да е член на семейството
на чужденец с предоставен статут на бежанец или предоставен хуманитарен статут
в България, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което
по отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.6 и
ал.7 от ЗУБ.
Правилна е и преценката на органа за липса на
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В
атакуваното решение е взето предвид и тълкувано на Съда на Европейския съюз
относно съдържанието на понятието „въоръжен вътрешен конфликт“. В случая не се
твърди от оспорващия и не се установява в държавата си по произход той да е бил
изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или
екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание,
каквито изискват т.1 и т.2 на чл. 9 от ЗУБ.
По
отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ,
съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може
да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи
срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на
въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка административният
орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на
Решение от 17 февруари
Административният
орган е извършил преценката си за страната по произход след анализ на
информацията, обективирана в Справка вх.№МД-249/11.04.2019г., изготвена от
Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, относно актуалното положение в А.. Органът
действително е цитирал данни от справката за наличие на известни проблеми, но
те не могат да се определят като такива, даващи основание да се приеме, че в
страната е налице обстановка, която предполага напускането ѝ, поради
причините, посочи в ЗУБ. От представената справка става ясно, че гражданските
власти като цяло поддържат контрол над силите за сигурност, които полагат
усилия да неутрализират влиянието на талибаните в различни области на
Афганистан.
От
данните в справката и от приобщения доказателствен материал може да се направи
извода, че дори и да се завърне в държавата си по произход, оспорващият би
могъл да води сравнително спокоен живот, при съществуващите условия. Ситуацията в А. не достига границите
на въоръжен конфликт и жалбоподателят не е изложен на риск от тежки заплахи
поради такъв конфликт, поради което в случая не са налице предпоставките на
чл.9. ал1, т.1 от ЗУБ. Въпреки несигурната обстановка в А., от данните в
справката на ДАБ, както и от наличната в медиите информация става ясно, че
вътрешното разселване в страната е възможно и всеки би могъл да се възползва от
него и да потърси по-спокоен район, в който да се установи.
Настоящият
съдебен състав намира извършената от административния орган преценка на ситуацията
в страната по произход на заявителя за правилна, предвид извода, че в
конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране
на заплахата за живота на кандидата за да са налице предпоставките за
предоставяне на хуманитарен статут. За да бъде удовлетворена дадена молба за
закрила безогледното насилие в А. следва да е изключително, каквото не се
установява да е, видно от цитираната информация за обстановката там.
Предвид гореизложеното,
съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните
разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият
съответства с целта на закона, не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна,
поради което следва да бъде потвърден, а подадената против него жалба
отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С., с ЛНЧ **********,
гражданин на А., с посочен по делото адрес РПЦ - Харманли, гр.Х., ж.к. „Д.“ №.., против Решение №УПХ-102/24.04.2019г. на Интервюиращ орган В. И. към
Държавната агенция за бежанците.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: