№ 441
гр. Варна, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Н.
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100502827 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по:
I . Въззивна жалба вх. № 297163/30.08.2021 г., подадена от Д.Й., в качеството й на
прокурор при Районна прокуратура - Варна, срещу Решение № 262459 от 11.08.2021 г.,
изменено по реда на чл. 248 ГПК с Определение № 265828/29.09.2021 г., постановено по гр.
д. № 15829/2020 г. по описа на ВРС, X състав, в частта, с която Прокуратурата на Република
България е осъдена да заплати на В. АТ. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Старо Оряхово, обл.
Варна, сумата от 3000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 2, вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26 и чл. 339, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 НК по НОХД № 1181/2011 г. по описа на РС - Варна, както и по ДП № 2893/2003 г.
по описа на ОД МВР – Варна, изразяващи се в тревожност, обремененост, напрегнатост,
усещане за несигурност и страх, усещане за „несвобода“, накърняване на чест и
достойнство, загуба на авторитет и отдръпване на близки и познати, ведно със законната
лихва върху горната сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –
11.12.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на атакувания
съдебен акт в обжалваната част. Оспорва се размерът на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, като същият се счита за прекомерно завишен. Застъпва се и
становище, че първоинстанционният съд не е съобразил периода, за който е допустимо да
бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди по ЗОДОВ, а именно: от момента, от
който лицето е било привлечено като обвиняем, до момента на постановяване на
оправдателна присъда.
Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяването на друго,
1
с което предявената претенция за неимуществени вреди да бъде отхвърлена, евентуално
размерът на присъденото обезщетение да бъде намален.
В законоустановения срок въззиваемият В.Н., чрез адв. Г.Г., е депозирал писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба. Счита атакуваното решение в обжалваната част
за правилно и мотивирано.
Настоява въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
II. Насрещна въззивна жалба вх. № 298555/21.09.2021 г., подадена от В. АТ. Н., ЕГН
**********, с адрес: с. Старо Оряхово, обл. Варна, чрез адвокат Г.Г., срещу Решение №
262459 от 11.08.2021 г., изменено по реда на чл. 248 ГПК с Определение №
265828/29.09.2021 г., постановено по гр. д. № 15829/2020 г. по описа на ВРС, X състав, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от В.Н. срещу Прокуратурата на Република
България иск за присъждане на горницата над 3000,00 лева до пълния претендиран размер от
12 950,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26 и чл. 339, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2
НК по НОХД № 1181/2011 г. по описа на РС - Варна, както и по ДП № 2893/2003 г. по описа
на ОД на МВР – Варна изразяващи се в тревожност, обремененост, напрегнатост, усещане за
несигурност и страх, усещане за „несвобода“, накърняване на чест и достойнство, загуба на
авторитет и отдръпване на близки и познати.
Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд неправилно е ценил тежестта на
обвинението, заплахата от ефективно наказание, включително присъединяването на
предходно наказание, имуществените последици от конфискацията, както и
продължителността на производството. Счита, че не е съобразена практиката на ЕСПЧ по
сходни казуси.
Настоява за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части.
Претендира разноски за две инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от Прокуратурата на
Република България.
В съдебно заседание Прокуратурата на РБ, редовно призована, се представлява от
прокурор Д.Н., която поддържа подадената въззвивна жалба, оспорва насрещната такава. В
евентуалност настоява за редуциране на присъденото обезщетение до сумата от 500 лева.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В съдебно заседание В. АТ. Н., редовно призован, не се явява лично, не се
представлява. С молба вх. № 4875/28.02.2022 г. процесуалният му представител адв. Г.Г.
поддържа насрещната въззивна жалба и оспорва въззивната жалба, депозирана от
Прокуратурата на РБ.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от В. АТ. Н., ЕГН
**********, с адрес: с. Старо Оряхово, обл. Варна, чрез адвокат Г.Г., срещу Прокуратурата
на Република България, иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на
ответната страна да заплати на ищеца сумата от 12950 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, обремененост, напрегнатост, усещане за
несигурност и страх, усещане за „несвобода“, накърняване на чест и достойнство, загуба на
авторитет и отдръпване на близки и познати, настъпили в резултат на повдигнато и
поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26 и чл. 339, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 11.12.2018 г., до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба вх. № 288109/09.12.2020 г., уточнена с молба вх. №
262860/14.01.2021 г., се излага, че през 2003 г. Районна прокуратура – Варна, образувала
преписка срещу ищеца, както и досъдебно производство № 2893/2003 г. по описа на Първо
2
РУ ОД МВР – Варна, като били повдигнати обвинения по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 339, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. На
06.07.2004 г. ищецът бил разпитан и де факто привлечен за престъпление по чл. 215 и чл.
339 НК, като била взета мярка за неотклонение: „парична гаранция“, в размер на 1000 лв. На
18.10.2010 г. бил привлечен по окончателно обвинение, като била взета мярка за
неотклонение: „подписка“. Материалите по разследването били предявени на ищеца на
11.01.2011 г. През 2011 г. във ВРС бил внесен обвинителният акт и било образувано НОХД
№ 1181/20111 г. По делото били проведени общо 9 заседания. С присъда от 23.11.2018 г.
ищецът бил оправдан. Наказателното производство продължило повече от 15 години, а
обвинението било за извършено „тежко престъпление“. През цялото това време ищецът
живял в страх, че би могъл да бъде несправедливо осъден и да прекара години в затвор, а
имуществото му да бъде конфискувано.
Излага, че след излизането си от затвора по предишна присъда се опитвал да живее
примерно, но вследствие на несправедливото обвинение авторитетът и доброто име, които
се опитвал да си изгради в обществото, както и престижът му като човек и гражданин, били
уронени. Поради повдигнатото обвинение, в качеството си на обвиняем и подсъдим бил
принуден да търпи и ограничения на гражданските си права – да се явява при повикване, да
уведомява при промяна на адреса и др. Наложило се да потърси и адвокатска защита, във
връзка с което направил значителни разходи. Здравословното му състояние се влошило.
Кошмарът за ищеца и семейството му бил огромен, особено тъй като евентуалното му
осъждане, поради тежестта на обвинението - повторност, опасен рецидив, за деяние в
изпитателен срок, означавало край на живота, който се надявал да изгради. Страхувал се и за
бъдещето на децата си, които биха останали на улицата, ако няма кой да плаща ипотечния
кредит, изтеглен от него през 2009 г. Поради висящото дело, свързаните с него ангажименти
и психическия тормоз, на който бил подложен, се чувствал обременен, напрегнат, тревожен
и не успявал да живее и да се развива нормално.
Настоява за уважаване на исковете и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът - Прокуратура на РБ, депозира писмен отговор, в
който исковата претенция се оспорва по основание и размер. По отношение на претенцията
за неимуществени вреди се сочи, че ищецът не е ангажирал доказателства както за
действителното настъпване на посочените в исковата молба вреди, така и за настъпването на
същите като резултат от повдигнатото и поддържано обвинение. Изтъква се, че данни по
разследването не са разгласявани публично от служители на Прокуратурата, включително
не са довеждани до знанието на посочените от ищеца лица, като твърденията на ищеца за
уронване на доброто му име поради действия на прокуратурата остават неподкрепени. Сочи
се в тази насока и че ищецът вече е бил осъждан за тежко престъпление преди образуването
на ДП № 2893 през 2003 г., както и е осъден отново в периода, през който спрямо него е
водено горното ДП, с присъда № 370/08.06.2009 г. по НОХД № 2827/2009 г. по описа на
ВРС, като му е наложено наказание: пробация за срок от 8 месеца. Навежда се, че поради
изложеното не може да се приеме, че доброто име на ищеца в обществото е било уронено
именно вследствие на воденото срещу него наказателно производство по ДП № 2893/2003 г.
Изтъква се, че продължителният период, в който е протекло наказателното производство, не
се дължи на недобросъвестно процесуално поведение на Прокуратурата, а е обусловен от
фактическата и правна сложност на случая – разследване за две престъпления, на няколко
лица, както и от процесуалното поведение на самия ищец. Възразява се, че размерът на
претенцията е силно завишен и не съответства на принципа на справедливост, заложен в чл.
52 ЗЗД. Относно претенцията за законна лихва върху сумата, се изразява становище, че
същата, като акцесорна, е неоснователна поради неоснователност на главния иск.
Настоява се за отхвърляне на исковете.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Справка за съдимост рег. № 278 от 22.02.2021 г., издадена от РС –
3
Търговище, Бюро за съдимост, В. АТ. Н., ЕГН **********, е осъждан, както следва:
1) с присъда от 23.04.1997 г. на Окръжен съд – Варна, по НОХД 241/1996 г.,
потвърдена от ВКС, влязла в законна сила на 30.06.1998 г., с която е признат за виновен за
това, че за периода от м. 03.1995 г. до 27.05.1995 г., при условията на продължавано
престъпление, чрез употреба на сила и заплашване, като съизвършител се съвкупил с
малолетна, като случаят е особено тежък, поради което му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 12 години; признат е за виновен, че за периода от м. 12.1994 г. до
27.05.1995 г., при условията на продължавано престъпление, чрез употребата на сила и
заплашване, сам и в съучастие, като съизвършител, извършил действия с цел възбуждане и
удовлетворяване на полово желание без съвкупление по отношение на малолетна, като
случаят е особено тежък, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за 5
години; подсъдимият следва да изтърпи 13 години лишаване от свобода; с определение от
27.08.2003 г. ВОС е освободил лицето предсрочно от изтърпяване на останалата част от
наказанието, като му е установил изпитателен срок в размер на три години, два месеца и
девет дни;
2) с присъда № 370/08.06.2009 г. по НОХД № 2827/2009 г. по описа на ВРС, влязла в
законна сила на 20.07.2009 г., с която е признат за виновен за това, че на 22.09.2008 г. в с.
Старо Оряхово, обл. Варна, в съучастие, като съизвършител с К.Г., причинил на З.П. лека
телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и ожулвания на лицето, луксация на първи
горен десен зъб, контузия на лявата гръдна половината на дясна поясна област, обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деяниято е извършено по
хулигански подбуди, като му е наложено наказание пробация за срок от 8 месеца.
Видно от протокол за разпит на уличено лице, на 06.07.2004 г. дознател от I РПУ на
МВР е разпитал в качеството на уличено лице по дознание/бързо полицейско производство
№ 2893/2003 г. по описа на I РПУ на МВР – гр. Варна, лицето В. АТ. Н., ЕГН **********,
като лицето е уведомено, че спрямо него започва наказателно преследване за престъпление
по чл. 215, ал. 1 от НК, както и за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.
Видно от постановление от 06.07.2004 г. по дознание/бързо полицейско производство
№ 2893/2003 г. по описа на I РПУ на МВР – гр. Варна, със същото на уличения В. АТ. Н.,
ЕГН **********, е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000
лева. Постановлението е предявено на датата на 06.07.2004 г.
От Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
18.10.2010 г. по ДП № 2893/2003 г. по описа на I РУП при ОД на МВР – гр. Варна, се
установява, че В. АТ. Н., ЕГН **********, е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 и чл. 339, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. На същия е взета мярка за неотклонение:
„подписка“, на осн. чл. 56, ал. 1 и 3, вр. чл. 57 НК, като лицето се задължава да не напуска
местоживеенето си без разрешение от съответния орган, както и да се явява при
призоваване. Посочено е, че при неизпълнение на тези задължения мярката за неотклонение
ще бъде изменена в по-тежка. Постановлението е предявено на 18.10.2010 г.
Видно от Протокол за предявяване на разследване, разследването по ДП № 2893/2003
г. по описа на I РУП при ОД на МВР – гр. Варна, е предявено на обвиняемия В.Н. на
11.01.2011 г.
Обвинителният акт по преписка вх. № 14664/2003 г. по ДП № 2893/2003 г. по описа
на I РУП при ОД на МВР – гр. Варна, е внесен на 24.02.2011 г. С Разпореждане за
разглеждане на наказателно производство от общ характер в съдебно заседание №
1912/07.03.2011 г. от дата 02.03.2011 г. по НОХД № 1181/2011 г. по описа на ВРС, XV
наказателен състав, е насрочено предварително изслушване в открито съдебно заседание на
12.04.2011 г.
По НОХД № 1181/2011 г. са проведени открити съдебни заседания, както следва:
- 12.05.2011 г. - отложено поради нередовно уведомяване на страна – не е даден ход
4
на делото – л. 38;
- 23.06.2011 г. - отложено поради желанието на подсъдимите делото да се гледа по
общия ред – л. 44;
- 03.11.2011 г. - подсъдимият Н. не се е явил, представен е болничен лист – не е даден
ход на делото – л. 229;
- 31.01.2012 г. - отложено поради неявяване на подсъдим – не е даден ход на делото –
л. 276;
- 05.04.2012 г. - отложено поради неявяване на подсъдим – не е даден ход на делото –
л. 341;
- 06.07.2012 г. - отложено поради направено доказателствено искане - л. 472, т. 2;
- 13.10.2012 г. - подсъдимият Н. не се е явил (полетът му от Мадрид закъснял) – на
делото не е даден ход - л. 581;
- 22.01.2013 г. - подсъдимият Н. и адвокатът му не са се явили – не е даден ход на
делото – л. 618;
- 13.05.2013 г. - отложено поради допуснати писмени и гласни доказателства – л. 735;
- 19.09.2013 г. - отложено поради неявяване на подсъдим – на делото не е даден ход –
л. 805;
- 03.12.2013 г. - подсъдимият Н. не се е явил, представен е болничен лист – не е даден
ход на делото - л. 831;
- 11.02.2014 г. - подсъдимият Н. не се е явил, представен е болничен лист – не е даден
ход на делото - л. 905, т. 3;
- 15.04.2014 г. - отложено поради допускане на нови доказателства – л. 939;
- 10.06.2014 г. - отложено поради допускане на гласни доказателства - л. 954;
- 23.09.2014 г. – отложено поради неявяване на подсъдим – не е даден ход на делото –
л. 1006;
- 25.11.2014 г.- отложено поради неявяване на свидетел – л. 1025;
- 12.02.2015 г. - отложено поради неявяване на подсъдим – не е даден ход на делото –
л. 1089;
- 05.05.2015 г. - отложено поради призоваване на свидетели – л. 1117;
- 11.06.2015 г. - отложено поради призоваване на свидетел – л. 1136;
- 10.09.2015 г. - отложено поради неявяване на адвокати – не е даден ход на делото –
л. 1156;
- 27.10.2015 г. - отложено поради неявяване на свидетел - л. 1186 ;
- 12.01.2016 г. - отложено поради неявяване на свидетел – л. 1272;
- 29.03.2016 г. - подсъдимият Н. не се е явил, приет в болница – не е даден ход на
делото – л. 1299;
- 26.04.2016 г. - подсъдимият Н. не се е явил, глобен – не е даден ход на делото – л.
1302;
- 31.05.2016 г. - подсъдимият Н. не се е явил, приет в болница – не е даден ход на
делото – л. 1317;
- 28.06.2016 г. - отложено поради неявяване на подсъдим – не е даден ход на делото –
л. 1332;
- 27.09.2016 г. - отложено поради неявяване на адвоката на подсъдимия Н. – не е
даден ход на делото – л. 1349;
- 06.12.2016 г. - отложено поради неявяване на защитника на подсъдимия - не е даден
5
ход на делото – л. 1364;
- 24.01.2017 г. - подсъдимият Н. не се е явил, болничен лист – не е даден ход на
делото – л. 1371, т. 4;
- 09.05.2017 г. - подсъдимият Н. не се е явил, предписано домашно лечение – не е
даден ход на делото – л. 1431;
- 13.06.2017 г. - подсъдимият Н. не се е явил, представен болничен лист – не е даден
ход на делото – л. 1446;
- 12.09.2017 г. – отсъствие на съдебен заседател – не е даден ход на делото – л. 1452;
- 12.12.2017 г. - подсъдимият Н. не се е явил – не е даден ход на делото – л. 1504;
- 20.02.2018 г. - отложено поради неявяване на подсъдим – не е даден ход на делото
– л. 1521;
- 10.04.2018 г. - отложено поради неявяване на подсъдим – не е даден ход на делото –
л. 1532;
- 05.06.2018 г.- отложено поради искане на подсъдим – л. 1566;
- 10.07.2018 г. - отложено поради изискване на веществени доказателства – л. 1573;
- 05.10.2018 г. – отложено поради изискване на веществени доказателства – л. 1613;
- 23.11.2018 г. – последно ОСЗ.
По НОХД № 1181/2011 г. по описа на ВРС е назначена Съдебномедицинска
експертиза с вх. № 11158/15.02.2018 г. относно възможността на В.Н. да се явява в съдебни
заседния, от която се установява, че болничните листове, издадени на В.Н. на дати
23.01.2017 г., 08.03.2017 г., 07.04.2017 г., 04.05.2017 г., 06.06.2017 г., 04.12.2017 г., касят
установен синдром на вертебробазиларната артериална система. Отразено е, че същият се
проявява със сравнително кратки общомозъчни симптоми – главоболие, световъртеж и
някои огнищни симптоми. Посочено е, че в конкретния случай състоянието на пациента не е
налагало болнично лечение и не са провеждани диагностични изследвания относно
причините за описания синдром. Заключението на експертите е, че състоянието на пациента
не е било тежко и експертизата не установява медицински пречки В.Н. да се явява в съдебни
заседания и да участва в провеждане на наказателно производство.
С Присъда № 306/23.11.2018 г. по НОХД № 1181/2011 г. по описа на ВРС
подсъдимият В. АТ. Н. е признат за невинен по всички повдигнати обвинения. Присъдата е
влязла в законна сила на 11.12.2018 г.
Съдът е допуснал събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Ц.В.М. и С.Н.Ф. – и двамата от ищцова страна.
От показанията на свид. Ц.М., ценени по реда на чл. 172 от ГПК поради възможна
заинтересованост, се установява, че същата живее на семейни начала с ищеца от 2002 г.,
като го познава от края на 2000 г. Излага, че той бил много притеснен след обвинението,
защото преди това бил осъждан и пуснат за добро поведение, а ако го осъдят „щял да
стартира“ с годините от условната присъда. До края на 2018 г. непрекъснато идвали
призовки. Васил не се чувствал добре и ставал много нервен, когато идвали призовките, като
това се отразявало и на семейството, особено на децата. Отношението му към семейството
се променило. Не излизал с децата на разходка, когато получавал призовките, не им
обръщал внимание, не помагал на свидетелката; не можел да спи и даже се изнасял в
другата стая самичък, за да не пречи и на тях. Два пъти викали „Бърза помощ“ заради
високо кръвно след получаване на призовка. Заради делото имал проблеми и да си намери
работа. Имало отдръпване на колеги и съседи, като разбрали, че е обвинен. Имал и много
разходи по адвокати. Появили се и медицински проблеми. Жилището им било с ипотечен
кредит и ищецът имал огромни притеснения, че ако бъде осъден, няма да има кой да плаща
вноските и семейството му ще остане на улицата. Това били най-големите му притеснения.
Казва, че откакто живеят заедно, ищецът не е бил в затвора и не е извършвал други
6
престъпления.
В показанията си свид. С.Ф. излага, че познава В.Н. от 2003-5 г. и са в приятелски
отношения; от 2010 г. и работели заедно – търгували със зърнени култури. На свидетеля
било известно, че ищецът бил обвиняем за „някакво“ престъпление, според последния -
тежко. Изтъква, че това не му се отразило добре, продължило много дълго и ищецът бил
постоянно под стрес. Когато идвали призовките, а това било през месец-два, мислел, че
влиза в затвора и светът за него свършва. Не бил на себе си, бил много нервен и уплашен,
имало дни, когато въобще не можел да си върши работата. Ставал друг, когато дойдела
призовка. Бил споделял на свидетеля, че много се тревожи, че невинен ще го вкарат в
затвора, че ще му вземат апартамента, че децата и жена му ще останат на улицата. Колегите
започнали с времето да странят от него. Ищецът споделил на свидетеля, че и съседите му
страняли от него, не си ходел на гости с никого. От около две години не работели заедно.
Свидетелят знае, че Н. се е преместил от Варна да живее в Старо Оряхово. Предполага, че
преместването, както и напускането на работа, е свързано с делото. Сочи, че ищецът не му е
споделял за друго дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ:
За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на
неимуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България
вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да
бъдат осъществени следните материални предпоставки: 1) на ищеца да е повдигнато
обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление; 2)
досъдебното производство да е прекратено поради недоказаност на обвинението или съдът
да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда; 3) обвиняемият/ подсъдимият да е
претърпял неимуществени вреди; 4) причинените неимуществени вреди да са необходима,
закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е налице причинно-
следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато
обвинението, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на Прокуратурата за
повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното
поведение на съответно длъжностно лице при Прокуратурата.
Няма спор, че ищецът В.Н. е оправдан с Присъда № 306/23.11.2018 г. по НОХД №
1181/2011 г. по описа на ВРС, влязла в законна сила на 11.12.2018 г.
Претърпените неимуществени вреди, тяхната тежест, конкретните им прояви и
наличието на причинно-следствена връзка между тях и повдигнатото обвинение се
установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели.
От събраните гласни доказателства се установява, че след уличаването на ищеца и
привличането му като обвиняем и подсъдим и в пряка причинна връзка с повдигнатото
обвинение същият е изпитвал негативни емоции - страх от осъждане, включително от
присъединяване на предходното наказание, постоянен стрес, нервно напрежение и
тревожност, притеснение за отражението на евентуална присъда върху финансовото
състояние на семейството му; вдигал високо кръвно и не можел да спи. Установява се и
негативно въздействие върху личността му - отношението му към семейството се
променило, имало дни, в които не бил на себе си и не можел да си върши работата; с
времето съседи и колеги се отдръпнали от него.
Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ правнорелевантните
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта
на повдигнатото обвинение - ищецът е бил обвинен в две престъпления, явяващи се "тежки"
по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; продължителността на наказателното производство,
включително дали то е в разумни срокове - цялостният период на наказателното
преследване спрямо ищеца е повече от 14 години; видът на взетата мярка за неотклонение –
парична гаранция и подписка; конкретните вреди от емоционално и психическо естество, за
7
които са събрани гласни доказателства, преживяванията на увредения и отражението им
върху живота на същия спрямо неговото семейство и обществена среда.
Съдът намира за неоснователно възражението на Прокуратурата на РБ, че периодът,
за който е допустимо да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди по ЗОДОВ,
започва от момента, от който лицето е било привлечено като обвиняем – респективно, в
настоящия случай, от 18.10.2010 г., тъй като, видно от протокол за разпит на уличено лице
от 06.07.2004 г. и постановление за определяне на мярка за неотклонение от същата дата,
същите са предприети по дознание/бързо полицейско производство № 2893/2003 г. по описа
на I РПУ на МВР – гр. Варна, при действащите към момента разпоредби на НПК (обн. ДВ.,
бр.89 от 15 ноември 1974 г., отм. ДВ., бр.86 от 28 октомври 2005 г.).
Обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя
общо за всички претърпени неимуществени вреди от деликта. Паричното обезщетение
трябва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост и следва да
е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за
справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай.
Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив
размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди.
В тази връзка в настоящия казус следва да се прецени и че наред с воденото ДП №
2893/2003 г., ищецът е бил привличен като обвиняем и по друго досъдебно производство,
по което впоследстие е образувано НОХД 2827/2009 г. по описа на РС - Варна, завършило с
постановена осъдителна присъда. Доколкото претърпяните болки и страдания са
произтекли от всички обвинения в престъпления, когато се преценява кои неимуществени
вреди са причинени от незаконното обвинение и какво обезщетение се дължи за същото,
задължително трябва да се извърши съпоставката по смисъла на т. 11 от ТР № 3 от
22.04.2005 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС (Решение № 554 от 06.03.2013 г. по гр. д.
№ 266/2012 г., ВКС, ІV г.о.; Решение № 151 от 23.06.2016 г. по гр. д. № 508/2016 г., ВКС, ІІІ
г. о.; Решение № 135 от 28.10.2020 г. по гр. д. № 4581/2019 г., ВКС, ІІІ г.о.). На преценка
подлежи и съдебното минало с оглед личността на ищеца (Решение № 135 от 28.10.2020 г.
по гр. д. № 4581/2019 г., ВКС, ІІІ г.о.; Решение № 60174 от 03.08.2021 г. по гр. д. №
2982/2020 г. на ВКС, III г.о. ). В случая, предвид миналите осъждания, изтърпяването на
наказание лишаване от свобода и паралелно висящото по същото време друго наказателно
производство, ищецът не е доказал засягането на съответните блага да е с такъв висок
интензитет и да е произтекло само от процесното незаконно обвинение.
Заедно с това следва да бъде отчетено и процесуалното поведение на подсъдимия
В.Н. в съдебната фаза на наказателното производство, а именно, че последният многократно
(13 пъти) е ставал причина за отлагане на делото. Видно от материалите по НОХД №
1181/2011 г., през цялата 2017 г. на делото не е даден ход в нито едно от насрочените 5
открити съдебни заседания, в 4 от случаите - поради неявяване на подсъдимия Н.. С
назначената СМЕ е установено, че не са били налице пречки за явяването на същия в
насрочените открити съдебни заседания.
При всички случаи следва да се има предвид, че отложените 23 (от общо 40) открити
съдебни заседания без в същите на делото да се даде ход не могат да се вменят във вина на
Прокуратурата.
Настоящият състав, като съобрази изброените критерии, намира, че в конкретния
казус паричното обезщетение, в съответствие с принципа за справедливост за еквивалентно
възмездяване на морално увреденото лице, следва да бъде определено в размер на 2 000,00
лева.
Поради основателността на главния иск до посочения размер, основателна се явява и
акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху горната сума, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 11.12.2018 г., до окончателното
изплащане на обезщетението.
8
Предвид изложеното, въззивна жалба вх. № 297163/30.08.2021 г. от Прокуратурата на
Република България се явява основателна до намаляване на размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди до 2000 лева, а насрещната въззивна жалба вх. №
298555/21.09.2021 г., подадена от В.Н. - неоснователна.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. АТ. Н. сумата от 1000 лева
(разликата над 2000 лева до първоначално присъдения размер от 3000 лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато и поддържано обвинение за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 26 и чл. 339, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК по НОХД № 1181/2011 г. по описа на
РС - Варна, както и по ДП № 2893/2003 г. по описа на ОД МВР – Варна, ведно със законната
лихва върху горната сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –
11.12.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.
Същото следва да бъде потвърдено в частта, с която Прокуратурата на Република
България е осъдена да заплати на В. АТ. Н. сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато и поддържано обвинение за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 26 и чл. 339, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК по НОХД № 1181/2011 г. по описа на
РС - Варна, както и по ДП № 2893/2003 г. по описа на ОД МВР – Варна, ведно със законната
лихва върху горната сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –
11.12.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която
предявеният от В. АТ. Н. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 3000 лева до пълния
претендиран размер от 12950 лева.
По отношение на съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, въпросът за дължимите разноски следва да бъде
преразгледан. Всяка от страните има право на разноски по съразмерност, съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете, но Прокуратурата на Република България не
претендира такива.
В. АТ. Н. претендира, съгласно представени списъци по чл. 80 ГПК и договори за
правна защита и съдействие, съдебно-деловодни разноски, както следва: за
първоинстанционното производство - в размер на 1760,00 лева, включващи 10,00 лева –
държавна такса, и 1750,00 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение; за въззивна
инстанция - в размер на 1455,00 лева, включващи 5,00 лева – държавна такса, 550,00 лева -
платено в брой адвокатско възнаграждение за защита срещу въззивната жалба, и 900,00 лева
– платено в брой адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
насрещната въззивна жалба. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 281,81 лева за първа инстанция. За въззивното
производство, при неоснователност на насрещната въззивна жалба, депозирана от страната,
разноски на същата се следват единствено за адвокатското възнаграждение за защита по
въззивната жалба на Прокуратурата на РБ. Съдът намира за основателно възражението за
прекомерност, направеното от прокурор Н. в ОСЗ, тъй като делото не се отличава за
страните с фактическа и правна сложност. В съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 3 на Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, хонорарът за
защита срещу въззивната жалба следва да бъде определен на 440 лева, като от тях на В.Н.,
съобразно отхвърленaта част на претенцията, следва да се присъди сумата от 293,33 лева.
Воден от горното, съдът
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262459 от 11.08.2021 г., изменено по реда на чл. 248 ГПК с
Определение № 265828/29.09.2021 г., постановено по гр. д. № 15829/2020 г. по описа на
ВРС, X състав, в частта, с която Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, е осъдена да заплати на В. АТ. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Старо
Оряхово, обл. Варна, сумата от 1000,00 лева (Хиляда лева) - разликата над 2000 лева до
първоначално присъдения размер от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26 и чл.
339, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК по НОХД № 1181/2011 г. по описа на РС - Варна, както и по
ДП № 2893/2003 г. по описа на ОД МВР – Варна, изразяващи се в тревожност,
обремененост, напрегнатост, усещане за несигурност и страх, усещане за „несвобода“,
накърняване на чест и достойнство, загуба на авторитет и отдръпване на близки и познати,
ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 11.12.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. АТ. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Старо Оряхово,
обл. Варна, срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответната страна да
заплати на ищеца сумата от 12950,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в тревожност, обремененост, напрегнатост, усещане за несигурност и
страх, усещане за „несвобода“, накърняване на чест и достойнство, загуба на авторитет и
отдръпване на близки и познати, настъпили в резултат на повдигнато и поддържано
обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, 4
и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26 и чл. 339, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК по НОХД № 1181/2011 г.
по описа на РС - Варна, както и по ДП № 2893/2003 г. по описа на ОД МВР – Варна, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 11.12.2018 г., до окончателното изплащане на обезщетението, В ЧАСТТА за
разликата над 2000 лева (Две хиляди лева) до 3000 лева (Три хиляди лева).
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262459 от 11.08.2021 г., изменено по реда на чл. 248
ГПК с Определение № 265828/29.09.2021 г., постановено по гр. д. № 15829/2020 г. по описа
на ВРС, X състав, В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, е осъдена да заплати на В. АТ. Н., ЕГН **********, с адрес: с.
Старо Оряхово, обл. Варна, сумата от 2000,00 лева (Две хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато и поддържано обвинение за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 26 и чл. 339, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК по НОХД № 1181/2011 г. по описа на
РС - Варна, както и по ДП № 2893/2003 г. по описа на ОД МВР – Варна, изразяващи се в
тревожност, обремененост, напрегнатост, усещане за несигурност и страх, усещане за
„несвобода“, накърняване на чест и достойнство, загуба на авторитет и отдръпване на
близки и познати, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда – 11.12.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и В ЧАСТТА, с която предявеният от В. АТ. Н., ЕГН **********, с
адрес: с. Старо Оряхово, обл. Варна, срещу Прокуратурата на Република България, с адрес:
гр. София, бул. „Витоша“ № 2, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сумата от 12950,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на повдигнато и поддържано
обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, 4
и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26 и чл. 339, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК по НОХД № 1181/2011 г.
по описа на РС - Варна, както и по ДП № 2893/2003 г. по описа на ОД МВР – Варна, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 11.12.2018 г., до окончателното изплащане на обезщетението, е отхвърлен за
10
сумата над 3000 лева (Три хиляди лева) до пълния претендиран размер от 12 950 лева
(Дванадесет хиляди деветстотин и петдесет лева).
ОТМЕНЯ Решение № 262459 от 11.08.2021 г., изменено по реда на чл. 248 ГПК с
Определение № 265828/29.09.2021 г., постановено по гр. д. № 15829/2020 г. по описа на
ВРС, X състав, В ЧАСТТА за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2, да заплати на В. АТ. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Старо Оряхово, обл. Варна,
сумата от 575,14 (Петстотин седемдесет и пет лева и 14 ст.), представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11