№ 129
гр. Пловдив, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
в присъствието на прокурора Н. Божилов
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215000600398 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. 21 НПК.
С присъда № 260017/07.06.2021 г. подсъдимият К.А.Г.. е признат за
виновен в това, че в качеството си на длъжностно лице – директор на ДГС – П., за
времето от 20.10.2008 г. до 21.08.2009 г. в гр. П., при условията на продължавано
престъпление, не е положил достатъчно грижи за управление и стопанисване на
договореното му имущество – допуснал е продажба на дървен материал по фактури
(подробно описани в присъдата), в нарушение на чл. 87, ал. 12 от Правилника за
прилагане на закона за горите и от това е последвала щета в особено големи размери –
119 825,44 лв. за ДГС - П., като деянието е извършено умишлено, поради което и на
основание чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1 т. 1 и ал. 3 НК е
осъден на една година лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 НК така наложеното на подсъдимия К.А.Г..
наказание лишаване от свобода е отложено за изтърпяване с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по
делото разноски.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от адв. И.Л., като защитник на подсъдимия К.Г., с оплакване за
нейната необоснованост, незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се
1
искане атакуваният съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на окръжния съд и алтернативно – първоинстанционната
присъда да бъде отменена, като вместо това бъде постановена нова, с която
подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият и
неговият защитник поддържат жалбата и направените с нея искания.
Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваният с нея съдебен акт, като
обоснован и законосъобразен, следва да бъде потвърден.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото, изложеното във въззивната жалба и обсъди становищата на страните,
съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира и приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество –
частично основателна, но не по изложените в нея съображения, които няма да бъдат
разгледани по същество. Налице са основания за отмяна на атакуваната пред
въззивната инстанция присъда, тъй като както при нейното постановяване, така и още
в хода на досъдебното производство при изготвяне на обвинителния акт са допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в ограничаване правото на защита
на подсъдимия Г..
Възражение относно съответствието на обвинителния акт с изискването
на чл. 246 НПК не е било направено в разпоредителното заседание, проведено пред
окръжния съд, но настоящата инстанция счита, че преклузията по чл. 248, ал. 3 НПК се
отнася до страните и не стеснява задължението на съда служебно да следи за спазване
процесуалните права на страните в предходните фази и стадии на наказателния процес.
В тази насока е трайно установената съдебна практика, с която се приема, че
служебната намеса е допустима, когато се констатира наличие на някое от
абсолютните нарушения на процесуалните правила, както и когато се установят
закононарушения, които съществено накърняват правно защитените интереси на
подсъдимия или основните начала на правораздаването (Решение № 69/2019 г. по н. д.
№ 245/2019 г. на ВКС, ІІІ н.о.; Р. № 76/2004 г. по н. д. № 505/2003 г. на ВКС, ІІІ н. о., Р.
№ 346/2004 г. по н. д. № 1054/2003 г. на ІІІ н. о. и др.). В този смисъл не съществува
процесуална пречка настоящият съдебен състав да вземе отношение по съдържанието
на обвинителния акт.
Избраният от прокурора подход при изготвяне на обвинителния акт
представлява образец за процесуална непрецизност. Схематичното му съдържание е
изпълнено с множество непълноти, неясноти и вътрешни противоречия.
Един от елементите за съставомерността на основния състав на
престъплението безстопанственост по чл. 219, ал. 1 НК от обективна страна е
признакът "не положи достатъчно грижи", който е свързан с преценка на редица
обстоятелства, отнасящи се до правата и задълженията на длъжностното лице и най-
вече - кои от тях не е изпълнил или нарушил. Източници на задълженията могат да са
нормативните актове или договори за управление, устави, технологични правила,
невключени в нормативни актове, безспорни положения от теорията, житейската
практика или такива от категорията на общопризнати правила и др. Това означава, че
при всички случаи следва да се посочат какви точно грижи, при какви условия и време
е било длъжно да положи длъжностното лице и какво конкретно не е изпълнило.
2
Прокурорът не е изпълнил задължението си да посочи в обстоятелствената част на
обвинителния акт конкретно установени по съдържание неправомерни действия или
бездействия, намиращи се в причинна връзка с щетата, за да направи заключението си
относно "неполагането на достатъчно грижи" по смисъла на чл. 219, ал. 1 НК.
Ограничил се е единствено да цитира разпоредбата на чл. 87р, ал. 12 от Правилника за
прилагане на закона за горите, съгласно който „ Дървесината се предава на купувача
след плащане на цената. Собствеността върху дървесината преминава върху
купувача с подписването на предавателно-приемателен протокол по образец,
утвърден от изпълнителния директор на И.“. Направено е и кратко описание на
отношенията между управляваното от подсъдимия ДГС и „С.“ АД гр. П., от което не
става ясно един или повече договора има сключени между тях, датата на сключване и
предмет, срокът на действие, конкретните клаузи относно правата и задълженията на
двете страни и т.н. Не са посочени и какви точно конкретни действия е следвало да
предприеме подсъдимият, за да изпълни изискването на визирания по-горе текст.
На следващо място, налице са съществени разлики между описаните в
обвинителния акт фактури и тези в Постановлението за привличане на Г. като
обвиняем (л. 99, т. ІІ от ДП). Така, посочената от прокурора по позиция № 2 на
таблицата фактура № 001279 е от 20.1.2008 г., докато в Постановлението за привличане
на обвиняем същият номер фактура е от дата 20.10.2008 г. Това, освен че е съществено
противоречие между двата акта, води и до съществено противоречие между
обстоятелствената и заключителна част на обвинителния акт, тъй като от една страна
прокурорът твърди, че инкриминираният период е с начало 20 октомври 2008 г., а от
друга е инкриминирал и фактура от 20 януари същата година. Напълно абсурдно е и
положението по позиция № 5 от таблицата в обвинителния акт, в която е описана
фактура № 001323/29.10.2208 г., като годината на издаване дори не се нуждае от
коментар. Несъответствие се констатира и между фактура № 0014 51/24.11.2008 г.,
посочена в Постановлението за привличане на обвиняем, докато в обвинителния акт тя
е описана с № 001415/24.11.2008 г. (позиция № 16). Изцяло липсва становище на
прокурора относно фактура № 001662/04.03.2009 г., която липсва в обстоятелствената
част на обвинителния акт, но фигурира в неговата заключителна част и
Постановлението за привличане на обвиняем, което от своя страна поставя под
съмнение в какъв обем е повдигнатото повдигнатото спрямо Г. обвинение.
На следващо място, общата действителна стойност на посочените в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактури (422 759.86 лв.) категорично не
отговаря на инкриминираната сума (119 825.44 лв.), за която се твърди, че е размерът
на причинената щета. И това не може да е другояче, тъй като дори беглият визуален
преглед на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт фактури
установява, че стойността само на една от тях е близо три пъти по-голяма от
посочената им обща стойност – това е фактура № 001657/24.02.2009 г. за 311 864.32 лв.
На база на какви данни прокурорът е посочил тази сума (позиция № 32 в таблицата) не
става ясно от обстоятелствената част на обвинителния акт, още повече, че в
заключението на съдебната счетоводна експертиза, на което се е позовал, сумата по
тази фактура е в размер на 1 1864.32 лв.
На последно, но не по значимост място е и неяснотата относно
становището на прокурора в диспозитива на обвинителния акт какво точно е имал
предвид под „договореното му имущество“, за което Г. е обвинен, че не е положил
достатъчно грижи за управление и стопанисване. В тази насока не са изложени каквито
и да било съображения при положение, че изискването на разпоредбата на чл. 219, ал.
3
1 НК е това имущество да му е поверено.
Описаните по-горе непълноти, неясноти и вътрешни противоречия
представляват съществени процесуални нарушения на изискванията на чл. 246, ал. 2
НПК, тъй като препятстват възможността да се разбере обвинителната теза както от
подсъдимия и неговия защитник, така и от съда. Те са приповторени изцяло в
обжалвания съдебен акт, който е почти дословен препис на обвинителния акт. Нещо
повече, окръжният съд самостоятелно е допуснал и друго съществено процесуално
нарушение. Видно от диспозитива на присъдата, подсъдимият Г. е признат за виновен
за това, че е извършил инкриминираната деятелност в нарушение на чл. 87, ал. 12 от
Правилника за прилагане на закона на горите, което вменява на директорите на ДГС
съвсем други задължения, различни от тези по чл. 87р, ал. 12 от Правилника, посочени
в обвинителния акт. Т.е. подсъдимият е осъден по непредявено обвинение, което е
довело до ограничаване правото му на защита. Нарушението е задълбочено в мотивите
на първоинстанционния съдебен акт, в които са изложени съображения за нарушение
по чл. 87р, ал. 12 от Правилника, като по този начин е допуснато и противоречие
между двете части на постановената от окръжния съд присъда.
Независимо от допуснатите и от окръжния съд нарушения, водещото за
отмяната на първоинстанционната присъда са допуснатите от прокурора съществени
процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, които могат да бъдат
отстранени при ново разглеждане на делото в досъдебната му фаза – прокурорът
следва да извърши прецизен анализ и оценка на събрания доказателствен материал и
относимата нормативна разпоредба, като в случай, че реши отново да внесе
обвинителен акт срещу К.А.Г.. за инкриминираното деяние, следва да го съобрази с
изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК. Според актуалната редакция на чл. 335, ал. 1 и ал.
2 НПК (ДВ, бр. 63/2017 г.) въззивният съд няма възможност да върне делото за ново
разглеждане на прокурора, независимо от констатираните съществени и отстраними
процесуални нарушения, но има правомощието да върне делото на първата инстанция,
съгласно чл. 335, ал. 2 НПК, доколкото именно тя не е изпълнила задълженията си по
чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК. Първата инстанция следва да проведе
разпоредително заседание, на което да реши въпроса за законосъобразността на
настоящия обвинителен акт.
С оглед на изложеното и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т.
1 НПК, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260017/07.06.2021 г., постановена по НОХД №
355/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от
стадия на разпоредителното заседание
4
Решението не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5