О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
17.05.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIV
въззивен наказателен състав, в закрито
заседание на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ
ДЕЧЕВ
КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря ……. и в присъствието на прокурора ……..
като изслуша докладваното от с-я Ангелов
в.н.ч.д.№ 1391 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба от пълномощник
на „ Интендантско обслужване“ („ИО“) ЕАД срещу определение на СРС, НО, 13 с-в от 08.02.2021г., постановено по НЧД № 11 910/2020г. по описа на СРС, с което
е потвърдено постановление на СРП от 15.08.2020г.,
с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 191/2014
г. по описа на ГД „НП“ – МВР, , пр. пр. № 12 340/2014 г. по описа на СРП,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 201 от НК.
Във въззивната частна жалба се отправя упрек към
мотивите на обжалваното определение на СРС, като се счита, че са неправилни,
незаконосъобразни, необосновани и вътрешно противоречиви. В тази насока се
излагат обстойни съображения, свързани с наем на жилище от св. С.Н.,
командироването й до Р.Франция, наемането на външен юрист – адвокат, отдаването
пад наем на шевни машини, разходите за гориво на служебни автомобили , служебни
преносими компютри и мобилни телефони. Прави се искане за отмяна на
определението на СРС.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в
жалбата, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
По допустимостта на производството: жалбата е подадена
от надлежна по смисъла на чл. 243, ал.4, респ. ал.7 от НПК страна – ощетено
юридическо лице, притежаващо процесуална легитимация ( съгласно постановлението
от 30.06.2014
г. за образуване на досъдебно
производство), тъй като наказателното производство е водено по повод
престъпление извършено от длъжностно лице в „ИО“ ЕАД с насоченост срещу
патримониума на дружеството и е подадена в срока по чл. 243, ал.7 от НПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а
атакуваният съдебен акт на СРС - правилен.
Първоинстанционният съд правилно е изяснил фактическата обстановка по
делото, която по същество е идентична
с установената от прокурора, постановил постановлението за прекратяване на
наказателното производство от 15.08.2020г., като фактическите положения не са необосновани, както се твърди в жалбата, а напротив – подкрепят
се от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства и способи за тяхната проверка. Почиват на вярна интерпретация на
доказателствените материали по делото приетите от фактическа страна от
представителя на държавното обвинение и впоследствие от първоинстанционния съдебен състав обстоятелства,
релевантни за правилния му изход. Обосновано и в съгласие със събраните по делото доказателства (множеството
гласни доказателствени средства,
способи за тяхната проверка (експертни заключения) и писмени доказателства по делото) е прието, че липсва осъществен състав на престъпление по чл. 201 от НК от длъжностно
лице в „ИО“ ЕАД в разследвания период.
Въз основа на множеството писмени доказателства и
свидетелски показания, събрани в хода на продължилото над 6 години разследване
в д.п., включително разпитите на Ю.Т., М.Р., Е.Й., А.К.-Б., Г.К., М.М., К.М., Д.Д.,
С.Н., С.Г., С.Г.Б.Г., Б.М., Н.М.-Б., С.С., Д.П.и Д.Д., заключенията на
изготвените основна икономическа и оценителна, допълнителна комплексна
икономическа и оценителна съдебно почеркова експертизи, законосъобразно и без
превратно ценене на информацията, инкорпорирана в доказателствените източници,
прокурорът и състава на СРС са приели за установена фактическа обстановка,
споделяща се и от настоящия съдебен състав, а именно:
„ИО“ ЕАД било еднолично
акционерно дружество с държавно имущество (търговско дружество със сто процента
държавно участие), създадено с Разпореждане № 46 на Министерския съвет от 1997
г. Същото било вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ********.
Дружеството било с едностепенна форма на управление и съобразно разпоредбите на
Устава си и на чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Правилника за реда за упражняване
правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала
(отм.) - негови органи били едноличният собственик на капитала и съветът на директорите.
На министъра на отбраната било възложено да упражнява правата на едноличния
собственик на капитала. На основание чл. 12, т. 4 от Правилника последният
избирал и освобождавал членовете на съвета на директорите и определял
възнаграждението им. Съгласно устава Съветът на директорите (СД) бил с
тричленен състав и възлагал управлението на дружеството на един от своите
членове -изпълнителен директор. След като изпълнителният директор бил избиран с
решение на СД, министърът на отбраната сключвал договор за управление на
дружеството с него и последният представлявал юридическото лице. Правата на
държавата като едноличен собственик на капитала на „ИО“ ЕАД били изрично и
изчерпателно изброени в чл. 12 от Правилник за реда за упражняване правата на
държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала. От октомври 2009
г. до август 2013 г. членове на СД и изпълнителни директори на „Интендантско
обслужване“ ЕАД били Д.П.(председател на СД, назначена с договор от 09.11.2009
г. и освободена на 27.07.2011 г.), С.Р.Н.(изпълнителен директор, назначена на
20.10.2009 г. и освободена на 28.08.2013г.), Ю.Ю.Т.(член на СД, назначен на
21.10.2009 г. и освободен на 28.08.2013г.) и Д.П.Д.(председател на СД, назначен
на 19.08.2011 г. и освободен на 28.08.2013 г.).
„ИО“ ЕАД не се финансирало нито
от държавния бюджет, нито от бюджета на Министерството на отбраната, а се
самоиздържало. По-голямата част от материалните му активи били внесени в
патримониума на дружеството като непарична вноска в капитала му и били негова
собственост. Дейността на юридическото лице била свързана с изработка и шиене
на униформени облекла. За осъществяването й последното разполагало с
производствени бази в гр. Калофер и гр. Пловдив, както и шивашки цех в гр.
София. Контролните функции по отношение на търговската дейност и финансовата
дисциплина на дружеството били осъществявани основно от членовете на СД. Последните
имали задължение за представяне на междинни финансови отчети (на тримесечие) и
годишен баланс (отчет за приходите, разходите, паричния поток и капитала) на
Дирекция „Търговски дружества и отбранително мобилизационна подготовка“
(Дирекция „ТДОИМП“) към Министерството на отбраната. Годишните финансови отчети
били приемани от министъра на отбраната, в качеството му на упражняващ правата
на едноличния собственик на капитала. Били предоставяни и доклади за дейността
на дружеството и изпълнението на бизнес програмата. Експертите в тази дирекция
подпомагали министъра на отбраната при упражняването на правата на държавата в
търговските дружество с еднолично държавно участие, но не притежавали
правомощия да извършват проверки и установяват нарушения при осъществяване на
стопанската дейност. С подобни контролни правомощия разполагали други държавни
органи- Дирекция „Вътрешен одит“ при МО и Агенция „Държавна и финансова
инспекция“.
Към 2009 г. св. С.Н. била
ВРИД-Директор на клона на „Интендантско обслужване“ ЕАД в гр. Калофер
(назначена с трудов договор № 147/20.02.2003 г.). На 06.10.2009г. св. Н. подала молба за прекратяване на това
трудово отношение с оглед предстоящото й включване в СД на „ИО“ ЕАД. На
заседание на СД на същата дата (с протокол № 101/06.10.2009 г.) било взето
решение за изпълнителен директор и член на СД да бъде избрана св. С.Н.. С протокол
№ 103/21.10.2009 г. от заседание на СД на „ИО“ ЕАД за председател на СД била
избрана св. Д.К.П.(която била председател за периода от 21.10.2009г. до
28.07.2011 г.). С договор за възлагане на управление на еднолично акционерно
дружество с държавно имущество с едностепенна форма на управление № ТД
19/20.10.2009 г. било възложено управлението на „ИО“ ЕАД на св. Н. за срок от
три години, считано от 12.10.2009 г. Последната били преназначена и за втори
мандат (с договор за възлагане на управление № ТД 6/28.09.2012 г.). В договора
били посочени правата и задълженията на св. Н., както и на другите членове на
СД, вкл. на последната било възложено да управлява и стопанисва имуществото на
дружеството добросъвестно и в защита на интересите на едноличния собственик на
капитала (т. 5.1.), да представлява „ИО“ ЕАД, да сключва договори при спазване
на действащото законодателство и вътрешните нормативни актове, да ползва
служебен автомобил. В т. 7 било посочено, че няма право без разрешение на
едноличния собственик на капитала да взема решение по въпросите, които са от
негова компетентност (изчерпателно изброени в чл. 12 от Правилник за реда за
упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в
капитала), да огласява служебна информация, както и да извършва конкурентна
дейност, но не били поставени други ограничения на представителната власт или
на самостоятелността при взимане на решения и извършване на правни действия. След
като била избрана за изпълнителен директор на СД на „ИО“ ЕАД, св. С.Н.
продължила неформално да управлява и представлява и клона в гр. Калофер, където
се намирала основната производствена база на дружеството. Тъй като св. Н. живеела
в гр. Карлово, основните производствени мощности на предприятието се намирали в
гр. Калофер и гр. Пловдив, а централата и управлението били в гр. София, на
последната се налагало постоянно да пътува и често да пренощува в столицата.
Първоначално тя нощувала в хотел „Шипка“, за което й били изплащани
командировъчни съобразно определените в Наредбата за командировките в страната.
След известно време обаче, членовете на СД започнали неформално да обсъждат и
решили, че икономически по-изгодно за дружеството ще бъде да бъде наето жилище
под наем в гр. София, което св. Н. да ползва, вместо да бъдат плащани чести
нощувки в хотел и командировъчни средства. След направено пазарно проучване
било взето решение да бъде търсен апартамент с наемна цена до 300 евро. На
заседание на СД, проведено на 10.12.2009 г. ( с протокол № 106 от с.д.), било
взето официално решение да бъде наето жилище за ползване основно от
изпълнителния директор (който към този момент била св. Н.), поради реалната
необходимост да пътува и нощува в гр. София (минимум три нощи седмично) с оглед
ефективното изпълнение на възложените й функции. В протокола от проведеното
заседание било вписано, че жилището се наема за битово устройване на
командировани служители на дружеството, с постоянен и настоящ адрес извън гр.
София. На св. С.Н. (в качеството й на изпълнителен директор) било възложено да
сключи договор за наем на жилище при определените в решението условия. С оглед
намиране на жилището били ползвани услугите на „БГ Ф.И.П.“ ЕООД, за което бил
платен хонорар за посредничество при избора на наемане на жилище в размер на
150 евро (с левова равностойност 292,50 лева). На същата дата (10.12.2009 г.) и
в изпълнение на вече взетото решение бил сключен договор за наем на недвижим
имот (двустаен апартамент, находящ се на адрес гр. София, ул. „*********ет. 1,
ап. 2) между Г.В.(представител на собственика на жилището Г.В.М.) и С.Н.
(представител на „ИО“ ЕАД). В договора била посочена и договорената наемна цена
в размер на 300 евро на месец, както и срокът на действието му - една година,
считано от 10.12.2009 г. След изтичане на срока на договора, действието му било
автоматично удължено за още една година без подписване на допълнителни
документи и при същите условия. На 10.01.2011 г. бил подписан и последващ
договор за наем на същото жилище между М.Р. (представител на собственика на
жилището Г.В.М.) и С.Н. (представител на „ИО“ ЕАД), в който вече била
договорена наемна цена в размер на 330 евро на месец (за подписването на този
договор били взето ново решение на СД, отразено в протокола за проведеното
заседание на 06.01.2011г.). Реалната наемна цена обаче останала в същия размер,
а разликата представлявала дължимия данък върху дохода от наем, който следвало
да се определи и удържи от „ИО“ ЕАД в качеството му на наемател. След наемането
на това жилище, същото се ползвало само от св. С.Н., която всяка седмица била
за по три дни в гр. София (вторник, сряда и четвъртък), а в петък и понеделник
била в гр. Калофер и гр. Пловдив. Всички разходи за консумативи извън наемната
цена и удържането на данъка били плащани с лични средства на св. Н.. Наетото
жилище било ползвано до освобождаването на последната от поста й през месец
август 2013 г. Във връзка с изпълнение на функциите им като членове на СД,
както и необходимостта да се придвижват с оглед изпълняването на служебни
ангажименти, на св. Ю.Т. и на св. С.Н. били предоставени за ползване служебни
автомобили с бензинови мотори- св. Т. ползвал лек автомобил „Тойота Авенсис“, а
св. Н. ползвала лека автомобил „Тойота Корола“ (правото им да ползват служебни
автомобили било изрично разписано в договорите за възлагане на управление). Тъй
като тези автомобили били стари и непредставителни, понякога се налагало да
бъдат вземани под наем и други автомобили (някои от които били дизелови), с
които били посрещани и превозвани членове на чуждестранни делегации. При
възникване на такава необходимост и с оглед създаване на отчетност- в
счетоводството били представяни документи за зареденото гориво, тъй като тези
разходи били правени за служебни цели и се заплащали от касата на дружеството. До
2009 г. „ИО“ ЕАД получавало поръчки на голяма стойност от Министерството на
отбраната (при условията на пряко договаряне). След промени в Закона за
обществените поръчки, от 2010г. възлагането на поръчки при тези условия било
прекратено. Предвид факта, че „ИО“ ЕАД не било на бюджетна издръжка, се
наложило дейността му да бъде насочена към частния пазар, за да може да
продължи да я осъществява и да се издържа. Именно в този период дружеството
започнало да приключва годината със счетоводна загуба. Налагало се да бъдат предприети
действия с оглед намиране и изграждане на връзки с чуждестранни партньори и
възложители на поръчки, което било осъществявано и чрез посещения на
международни изложения на производители на облекла, където фирми излагали
колекциите си и търсели производители. През 2010 г. с оглед разширяване на
дейността на дружеството и постигане на по-добри финансови резултати било взето
решение св. Ю.Т. и С.Н. да посетят такова изложение в гр. Париж, Р. Франция, за
да осъществят директен контакт с крайни клиенти (до този момент „ИО“ ЕАД не
било работило и нямало поръчки от крайни клиенти, а винаги изпълнявало „ишлеме“
като подизпълнител). С докладна записка от 14.01.2010 г. св. С.Н. уведомила
председателя на СД (св. Д.П.) за получената покана за участие в традиционно
модно изложение в Париж („Pret
a Porte- Winter 2010/11“).
Докладната получила положителен отговор - св. Д.П.собственоръчно изписала „Да“
върху нея, с което изразила становището си за целесъобразността на подобно
командироване. Със заповеди за командировка в чужбина № 1 КМ/22.01.2010 г. и №
2 КМ/22.01.2010 г., свидетелите Н. и Т. били командировани гр. Париж, Франция,
за периода 22-27.01.2010 г. През следващата година отново било взето решение за
командироването на последните за посещение на същото изложение в периода
23-25.01.2011 г., за което била спазена същата процедура- изготвена докладна
записка от 17.01.2011 г., одобрение и изготвяне на заповед за командироване № 1
КМ/21.01.2011 г. от председателя на СД. На свидетелите Н. и Т. били изплатени
суми за дневни пари, квартирни, самолетни билети и медицинска застраховка в
размер на 2118,40 евро (4152,07 лева) за първата командировка и 1764,90 евро
(3451,93 лева) за втората командировка. И за двете командировки били съставени
финансови отчети, които удостоверявали разходите. Към отчетите били приложени и
заверени копия на всички необходими разходооправдателни документи (самолетни
билети, издадени фактури от хотели, билети за градски транспорт, входни такси и
други). Дневните разходи били начислени съобразно разпоредбите на Наредбата за
командировки в чужбина. Макар и в раздел III, т. 4.4 от Договора за възлагане
на управлението да бил изрично уреден редът, по който следвало да бъде
осъществено командироването в чужбина („едноличният собственик на
капитала има право да командирова в чужбина по определен от него ред и условия
членовете на Съвета на директорите, в т.ч. и изпълнителния директор“) и двете командировки били осъществени
след съставяне на докладна записка вместо до Министъра на отбраната до
Председателя на СД.
„ИО“ ЕАД нямало правен отдел и
назначен юрисконсулт по трудово правоотношение, поради което се налагало ползването
на услугите на външен юрист. След като била назначена за член на СД и
изпълнителен директор, св. С.Н. привлякла за извършването на тази дейност
адвокат С.Г., с когото имали добри професионални отношения от дълги години,
чиято работа познавала, както и чиито услуги била ползвала в периода, в който
била директор на клона в гр. Калофер. В периода от 20.10.2009 г.-28.08.2013 г.
между „ИО“ ЕАД и св. С.Г. били сключени различни договори за правна защита и
съдействие- договори за текущо правно обслужване (на клона в гр. Калофер и на
Централното управление ***), както и договори за процесуално представителство
по съдебни, арбитражни, изпълнителни и други дела. По отношение на последните
били изплащани допълнителни възнаграждения съобразно Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. От св. Г. били ежегодно изготвяни и
представяни доклади за извършената от него дейност, които били прилагани към
годишните счетоводни отчети. Дори и след освобождаването на св. Н., адвокат Г.
продължил да обслужва правно дружеството.
За периода, в който била
изпълнителен директор на дружеството, св. С.Н. положила усилия да развие и
насочи дейността му към частния сектор, включително да направи дружеството
конкурентноспособно на свободния пазар. Тъй като голяма част от оборудването и
материалните активи на дружеството не се използвали, тя направила постъпки и
предложения за съкращаване на част от дейността (например тази в гр. Пловдив),
приватизиране на предприятието и изграждане на връзки и сътрудничество с други
търговски дружества. С договор от 16.11.2010 г. между „ИО“ ЕАД- клон Калофер
(наемодател) и ЕТ „С.-С.Г.“ (наемател) били отдадени под наем 16 броя шевни
машини марка „Типикал“ (собственост на „ИО“ ЕАД) срещу наемна цена в размер на
100 лева на машина или 1600 лева общо на месец. С приемо-предавателен протокол
от същата дата на представител на ЕТ „С.-С.Г.“ били предадени 11 от машините.
На 03.12.2010 г. с втори приемо-предавателен протокол били предадени още 6
машини, пет от които по договора за наем, а една за извършване на ремонт, тъй
като ЕТ „С.-С.Г.“ извършвала и такава дейност. „ИО“ ЕАД- клон Калофер издало 11
фактури за начисления наем за периода 01.12.2010 г.-31.12.2011 г„ но по тях не
били извършвани плащания, тъй като в същото време св. С.Н. се нуждаела от
предоставянето под наем на специализирани машини за обособяване на поточна
линия за ушиване на ризи по индивидуални мерки в цеха в гр. София. Тези
специализирани машини предоставени под наем от страна на ЕТ „С.-С.Г.“ (с
договор за наем от 12.05.2011 г.). Плащания по договорите за наем от нито една
от страните не били извършвани предвид постигната уговорка за прихващане на
натрупаните задължения след връщане на наетите машини. Обособяването на такава
поточна линия било необходимо, тъй като предстояло стартирането на нов проект в
сътрудничество с „А.Г.ЕООД“ ООД (с които „ИО“ ЕАД вече работело по поръчка за
производство на парашути) за ушиване и продажба на ризи чрез предлагането им в
интернет базирана платформа. Развиването на дейност на „ИО“ ЕАД на външния
пазар (извън възлаганите поръчки на Министерство на отбраната) било част от
бизнес-програмата на дружеството и било посочвано в изготвяните доклади до
Министерството на отбраната (вкл. било упоменато в доклада от февруари 2012 г„
който бил съставен за извършен одит от Дирекция „Вътрешен одит“ към МО). След
получаване на специализираните машини, в цеха започнало разработване на модели
и мостри, които щели да послужат при проучване на пазара. Тъй като до този
момент от служителите на „ИО“ ЕАД не били изработвани цивилни дрехи,
създаването на модели и изработването на мостри отнело дълго време (около година).
Били налице съществени трудности при намирането на моделиер, конструктор и
дизайнер, тъй като предлаганото заплащане било твърде ниско за този стопански
сектор и позицията не била атрактивна. Поради тези и други икономически причини
масовото производство не стартирало до момента, в който св. Н. била освободена
от длъжност и наетите машини останали на съхранение в цеха в гр. София.
С решение ( в протокол №
РД-36-32/28.08.2013 г.) на едноличния собственик на капитала на „ИО“ ЕАД, св. С.Н.
била освободена като член на СД и изпълнителен директор. Със същото решение
били освободени и останалите членове на СД (св. Ю.Т. и Д.Д.). Със заповед на
Министъра на отбраната № Р- 315/29.08.2013 г. било възложено извършването на извънпланов
одит на „ИО“ ЕАД, обхващащ периода от 01.01.2010 г. до 30.06.2013 г. Предмет на
проверка били законосъобразността на управленските решения на съвета на
директорите и изпълнителния директор на дружеството, свързани с процесите по
планиране, организация, отчитане и изпълнение на дейностите по управление,
стопанисване и поддържане на имуществото на юридическото лице. Одиторите
установили, че дружеството отчитало загуби от основната си дейност (които по
структура и размер били конкретизирани в одитния доклад), според тях било
налице трайно неизпълнение на бизнес програмата, както и били изведени
констатации за извършени нарушения - неправомерно сключен и впоследствие
подновен договор за наем на жилище (ползвано от св. С.Н.), двукратно командироване
в чужбина на членове на СД в нарушение на предвидения ред в договора за
възлагане на управление, нередности във връзка със сключените договори с
охранителни фирми и договорите за наем на машини с ЕТ „С.-С.Е.“, съмнения по
отношение направените разходи за правни услуги, както и вероятно неправомерно
възстановяване на суми за дизелово гориво на членове на СД (изплатени 935 лева
за периода 2012-2013 г. на св. С.Н. и 277,92 лева на св. Ю.Т.), след като на
последните били предоставени бензинови автомобили за служебно ползване.
Изразено било съмнение, че платените разходи от дружеството за наетото жилище и
безвъзмездното му ползване от св. Н. е проява на конфликт на интереси,
доколкото решението за това според одиторите било взето еднолично от лице,
заемащо публична длъжност, както и било в частен интерес. От избрания на
мястото на Н. изпълнителен директор било заявено и, че във владение на св. С.Н.
били останали 5 преносими компютъра (преносим компютър марка „HP Compaq“, модел „NX
9040“ и четири
преносими компютри марка „Toshiba
L500 “), които били
част от осемте закупени лаптопи за служебно ползване въз основа на решение на
СД. Пет от компютрите били заприходени в счетоводството на името на св. Н.,
въпреки, че при нея реално имало два компютъра, а другите се ползвали от други
членове на СД и служители на дружеството. След освобождаването й от длъжност
през месец август 2013 г., св. Н. следвало да предаде всички предоставени й във
връзка с длъжността й вещи. Между нея и св. Г.К. (следващия изпълнителен
директор), в присъствието на св. Д.Д. (главен счетоводител), били съставени
приемо-предавателни протоколи. В един от тях (протокол № 4/09.09.2013 г.) било
изписано, че св. Н. е върнала 7 компютъра (последният от осемте компютъра бил
заведен на главната счетоводителка), макар и реално в нея да се намирали само
два. Въпреки това, част от компютрите продължили да се водят на св. Н..
Последната върнала намиращите се при нея два лаптопа, но се оказало, че
продължават да търсят от нея още няколко лаптопа. За да приключи отношенията си
с „ИО“ ЕАД, св. Н. решила да купи и да възстанови и останалите устройства.
Направила опит да ги върне чрез посредничеството на адв. Г., но от дружеството
отказали да ги приемат, тъй като не отговаряли на заприходените инвентарни
номера. Поради тази причина св. Н. изпратила нотариална покана до дружеството,
но не получила никакъв отговор и никой не я потърсил, за да предаде вещите. С
приемо-предавателен протокол от 22.03.2017 г., св. Н. предала на св. Неля М.(началник
склад ОСМ в „ИО“ ЕАД) три лаптопа- два броя „Toshiba L500 “ и един брой „HP Compaq“).
В края на 2013 г. в Окръжен съд
-Пловдив от „ИО“ ЕАД бил заведен иск срещу ЕТ „С.-С.Г.“ във връзка с
неизплатените суми по договора за наем на 16 машини. От ответника било
направено възражение за прихващане със задълженията натрупани по договора за
наем на специализираните шевни машини (от 12.05.2011 г.). С решение на Окръжен
съд -Пловдив от 05.03.2015 г. по т.д. № 987/2013 г. по описа на ПОС (потвърдено
от Пловдивския апелативен съд от 30.10.2015 г.) били отхвърляни предявените от
„ИО“ ЕАД предвид по-големия размер на насрещната претенция.
По повод на подаден сигнал от
директора на дирекция „Вътрешен одит“ към Министерство на отбраната- с решение
№ РС-308-13-063/24.07.2014 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на
конфликт на интереси са установени конфликт на интереси и нарушения на ЗПУКИ от
страна на св. С.Н. във връзка с взимането на решение за наемане на жилище,
сключването на договора, както и подписването на разходни касови ордери за
плащането на наемните вноски.
Заключенията на комплексна икономическа и
оценителна експертиза и допълнителната
комплексна икономическа и оценителна експертиза установяват, че е било
икономически изгодно да бъде наето жилище в случай, че св. Н. е прекарвала
повече от 10-11 нощувки месечно в гр. София; посочени са предоставените средства
за дневни, нощувки и пътни, както и са отразени пропуските в процедурата,
съставените документи и отчетността по отношение на осъществените командировки
в чужбина; анализирани са и сключените договори за наем на машини в периода
2009-2012 г., издадените фактури, както и натрупаните задължения, като е направен
извод, че ЕТ „С.-С.Г.“ няма задължения към „ИО“ ЕАД по договора за наем от
12.05.2011 г., в случай, че е приложен способа за прихващане на задълженията;
обсъдени са и
сключените договори и изплатените възнаграждения за правно обслужване на адв. С.Г.,
като са представени са доказателства, че
реално е било осъществявано процесуално представителство в различни съдебни и
други производства; изведено е заключението, че макар и да не е спазена
процедурата по командироване, описана в договора за възлагане на управление, то
командировките до Париж са правилно отчетени, както и средствата са разходвани
по предназначение. В заключението са определени и пазарната и остатъчната стойност
на предоставените на св. С.Н. пет преносими компютъра. Видно от същото, към
момента на освобождаване на св. Н. остатъчната стойност на преносим компютър
марка „HP Compaq“, модел „NX 9040“ е била в размер на 229 лева, а общата остатъчна стойност на четирите
преносими компютъра марка „Toshiba
L500 “ е била в
размер на 1688 лева.
Неоснователен е
доводът, съдържащ се във въззивната частна жалба, свързан с липсата на
всестранно, обективно и пълно разследване по д.п. Разпитани са всички имащи
отношение към инкриминираните събития лица, събрани са необходимите за
правилния изход на делото документи и са извършени експертни изследвания на
счетоводното отчитане на направените разходи от длъжностните лица от „ИО“ ЕАД. В
този смисъл продължаването на разследването с извършване на допълнителни
действия по събиране и проверка на доказателства ( такова искане и посочване на
евентуални конкретни действия по разследване не се съдържа и в жалбата) не е
необходимо.
Ето защо и настоящият съдебен състав прие, че в хода
на д.п. са извършени възможните процесуално – следствени действия, гарантиращи
пълнота и обективност на разследването, интересуващите делото факти са
установени, поради което и съдът не възприе като основателен довода, развит в
жалбата за непълнота на воденото д.п.
При правилно изяснената фактическа обстановка,
законосъобразен се явява и изводът на прокурора, споделен и от състава на СРС,
че данни за длъжностно присвояване от ръководни длъжностни лица в „ИО“ ЕАД не
са събрани. За всяка от разследваните дейности на ръководството на „ИО“ ЕАД в
инкриминирания период – сключените договори за наем на жилище, наем на автомобили, за правна
защита и съдействие, за наем на шевни машини, командироване гр. Париж, Р.
Франция и предоставените 5бр. преносими
компютъра – не се установяват данни за извършено престъпление от общ характер, включващо
акт на противозаконно юридическо или
фактическо разпореждане в интерес различен от този на „ИО“ ЕАД. Прокурорът и съставът на СРС за
изложили убедителни правни аргументи в тази насока, които се споделят от
настоящия съдебен състав, поради което преповтарянето им се явява ненужно. Констатирането
на нарушения ( относно командироването на св. Н. и св. Т. до Р.Франция) с договора за възлагане на
управление на „ИО“ ЕАД не съставлява
дефинитивно основание за ангажиране на наказателна отговорност, тъй като по
делото е установена икономическата необходимост и действията в интерес на
дружеството от подобно командироване.
Във връзка с наведения в жалбата
довод за наличие на състав на престъплението „ безстопанственост“ касаещо
направените от „ИО“ ЕАД разходи за гориво, същият се
явява неоснователен – безстопанствеността предполага настъпването на значителни
щети в резултат на неполагането на дължима грижа, а в случая не са установени
нито „ значителни щети“ ( сумата за дизеловото гориво е в размер на 1 212.92лв.
за период от 2 години без да се приспадат следващите разходи за бензиново
гориво), нито е установено, че е било икономически нецелесъобразно наемането на
автомобили с по – нисък разход на гориво.
Поради горното, изложените от състава на СРС доводи за законосъобразност
на постановлението за прекратяване на наказателното производство се явяват
съответни на доказателствената маса и
следващите от нея изводи по правото.
Ето защо и атакуваното определение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 243, ал.8
от НПК , Софийски градски съд, НО, ХІV в.с-в
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 13 състав от 08.02.2021г., постановено по НЧД № 11 910/2020г. по описа на СРС, с което
е потвърдено постановление на Софийска
районна прокуратура от 15.08.2020г., с
което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 191/2014
г. по описа на ГД „НП“ – МВР, пр. пр. № 12 340/2014 г. по описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.