№ 678
гр. София , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000500332 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260331/11.11.2020 г., постановено по гр. дело № 2417/2018 г. по описа
на СГС, ТО, VI-18 състав, са уважени предявените от „Райфайзен (България)” ЕАД срещу
„Тома Строй” ЕООД (в несъстоятелност) и „Совтранс Ауто” ЕООД активно субективно
съединени положително установителни петиторни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо, че „Райфайзен (България)” ЕАД е
собственик на следната недвижима вещ: поземлен имот с идентификатор 68134.1604.2493
2
по КККР, находящ се в гр. ***, район „***”, ул. „***”, с площ по скица 1383 м, а по
2
доказателствен акт: 1322 м, при съседи по скица: имоти с идентификатори 68134.1604.6050,
68134.1604.3207, 68134.1604.1945, 68134.1604.2402, 68134.1605.4939, идентичен с
неурегулиран ПИ с пл. № 2493, попадащ в кадастрален лист № 623 по плана на гр. ***,
административен район „***”, „Южна градска територия - 3-та (трета) част”, целият с
22
графична площ от 1387 м, и с площ по доказателствен акт от 1322 м, при съседи по
актуална скица: ПИ с пл. № 2187, ПИ с пл. № 2402, ПИ с пл. № 1945, ПИ с пл. № 3207, ПИ с
пл. № 1899 и при съседи по доказателствен акт: Б. Я., Д. Й., шосе и дял I (първи) на
наследниците на П. З .В., придобит на деривативно правно основание - влязло в сила на
27.07.2017 г. Постановление за възлагане от 18.01.2017 г., издадено от помощник-частен
съдебен изпълнител А. П. при ЧСИ М. Б. по изп. д. 20148380408113, вписано в Службата по
вписванията на 16.06.2017 г.
1
За да постанови решението си, СГС е приел, че в процеса на доказване ищецът,
комуто принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест), е установил по
несъмнен, безспорен начин (чрез пълно и главно доказване) правнорелевантното
обстоятелство, че въз основа на влязло в сила на 27.07.2017 г. Постановление за възлагане от
18.01.2017 г., издадено от помощник-частен съдебен изпълнител А. П. при ЧСИ М. Б.,
вписано в Службата по вписванията на 16.06.2017 г., банката - наддавач и купувач по
обявената публична продан по изп. д. № 20148380408113, е придобила правото на
собственост върху спорния имот, като последващата му продажба от синдика на „Тома
Строй” ЕООД (в несъстоятелност) на „Совтранс Ауто” ЕООД, удостоверена в н. а. №
128/13.11.2018 г., съставен по н. д. № 1336/2008 г. от нотариус И. Н. (този н. а. е вписан в
Службата по вписванията на 13.11.2018 г. ), не му е противопоставима - при влизане в сила
на процесното Постановление за възлагане всички притежавани от продавача-ипотекарен
длъжник върху спорния имот вещни права (собствеността) са преминали в патримониума на
обявения за купувач в публичната продан по изп. д. 20148380408113 по описа на ЧСИ М. Б.
- „Райфайзен (България)” ЕАД, поради което впоследствие „Тома Строй” ЕООД (в
несъстоятелност) обективно не е могъл да изпълни своето договорно задължение по
учреденото продажбено правоотношение да прехвърли правото на собственост върху същия
имот на купувача „Совтранс Ауто” ЕООД. С оглед на обстоятелството, че влязлото в сила
Постановление за възлагане е вписано в Службата по вписванията преди вписването на
нотариалния акт, в който е удостоверена последващата продажба на спорната недвижима
вещ, на ищеца е непротивопоставима последващата възмездна транслативна сделка - арг. чл.
113 ЗС, уреждащ защитно-противопоставимо (оповестително-защитно действие) на
вписването на титулите за собственост при последователна продажба на една и съща
недвижима вещ от нейния собственик. Останалите изложени правни доводи на
първоинстанционния съд само допълват тези правни съждения, поради което въззивният съд
ще ги обсъжда при произнасяне по релевираните във въззивните жалби правни съображения
за тяхната неправилност (вкл. и по отношение на конкуриращите се права на
приобретателите на спорния имот в индивидуалното и универсалното изпълнително
производство и при поддържания довод, че вследствие на допуснати процесуални
нарушения от съдебния изпълнител при извършване на процесната публична продан - при
вече открито производство по несъстоятелност на ипотекарния длъжник-собственик на
спорната вещ, публичната продан е недействителна и не е породила целените от взискателя -
„Райфайзен (България)” ЕАД, вещноправни последици).
Срещу така постановеното решение, в срока по чл. 259 ГПК, са предявени въззивни
жалби от ответниците - продавач и купувач при извършената от синдика на „Тома Строй”
ЕООД (в несъстоятелност) продан на процесния имот, в които въззивниците навеждат
правни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Считат за незаконосъобразен решаващия правен извод на
първоинстанционния съд, че при вече открито производство по несъстоятелност срещу
ипотекарния длъжник - „Тома Строй” ЕООД (в несъстоятелност), извършената публична
2
продан на процесния имот в индивидуалното изпълнително производство е действителна и е
породила вещно-транслативен ефект. Твърдят, че с оглед на „общия принцип, че
универсалното принудително изпълнение има примат пред индивидуалното”, при отмяна от
съда по несъстоятелност на разрешението за продължаване на действията по
индивидуалното изпълнителното производство на основание чл. 638, ал. 3 от ТЗ - 1 ден
преди провеждането на публичната продан и 2 дни преди издаването на Постановлението за
възлагане, извършената публична продан била недействителна и ищецът не е придобил
правото на собственост върху спорната недвижима вещ („Райфайзенбанк (България)” ЕАД
не е разполагало с каквато и да било легитимация да провежда индивидуално принудително
изпълнение спрямо процесния имот”, тъй като „единственият легален ред за принудително
изпълнение върху неговите активи е този по Част IV на ТЗ, а индивидуалното принудително
изпълнение е по дефиниция недопустимо - аргумент от чл. 638, ал. 1 и ал. 4 и чл. 717н, ал. 3
ТЗ”). В този смисъл, въззивниците поддържат, че извършената публична продан по
индивидуалното изпълнително производство не може да се противопостави на
последващата продажба на имота, извършена от синдика на несъстоятелното търговско
дружество - негов собственик. Въззивният съд не следва да обсъжда твърденията на
въззивника „Тома Строй” ЕООД (в несъстоятелност), че СГС е постановил обжалваното
решение с „прозрачна цел да „спаси” ищеца от принципния правен проблем в тезата му”,
като ще се съсредоточи върху основния правен въпрос по делото, поставен многократно -
чрез различни изразни средства, вкл. и метафорични, а именно дали при спряно по силата на
закона индивидуално изпълнително производство (вкл. след отмяна на разрешението на
съда по несъстоятелността, дадено по реда на чл. 638, ал. 3 ТЗ) извършената публична
продан по процесното изпълнително производство е действителна, респ. дали е
противопоставима по отношение на кредиторите по несъстоятелността, респ. на
„приобретателя” (втория ответник) по извършената впоследствие продан от синдика на
несъстоятелното търговско дружество - по аргумент от разпоредбата на чл. 638, ал. 4 ТЗ
(според въззивника). В проведеното пред САС на 25.05.2021 г. и в представената по делото
писмена защита процесуалният представител на несъстоятелния длъжник се позовава на
правния въпрос, разрешен с Решение № 55/20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3415/2020 г., II
г. о., ГК.
Въззиваемият е подал в срок отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като
поддържа, че обжалваното решение е правилно, като излага подробни правни съображения
относно нейната неоснователност.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, освен ако не следва да се
приложи императивна материална правна норма.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
3
установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, СГС, ТО, VI-18 състав е бил сезиран с пасивно субективно съединени
положителни установителни петиторни искове за установяване принадлежността на правото
на собственост върху спорния имот в патримониума на „Райфайзен (България)” ЕАД, а под
евентуалност - положителен установителен иск за установяване съществуването на
ипотечно право върху процесния имот (в случай че процесният имот не е бил годен предмет
на публичната продан, не е приложима правната норма, уредена в чл. 175, ал. 1, изр. 1 ЗЗД,
т.е. ипотечното право се счита за непрекратено при незаконосъобразно проведена публична
продан).
Чрез тези петиторни искове ищецът иска от съда със сила на пресъдено нещо да се
установи спрямо ответниците, че е придобил твърдяното право на собственост върху
спорния имот на деривативно основание (въз основа на влязло в сила Постановление за
възлагане в индивидуалното изпълнително производство), а в случай че този вещен иск бъде
отхвърлен, съдът да се произнесе по предявения под евентуалност положителен
установителен иск за установяване възникването и съществуването на ипотечното право
върху процесния имот. Следователно, по силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на „Райфайзен
(България)” ЕАД принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да
установи, че е придобил правото на собственост на твърдяното от него деривативно
(производно) придобивно основание (влязло в сила Постановление за възлагане). Това
доказване следва да бъде пълно и главно.
Липсва между страните спор относно приетите за установени от СГС
правнорелевантни факти, поради което без съответен довод за необоснованост на
обжалваното решение в таи част въззивният съд не може да приеме за осъществени в
обективната действителност различни обстоятелства (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК) - в този
смисъл са и задължителните за съдебните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК („Доколкото разпоредбата на чл.
269, изр. 2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, последният може да
приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил,
или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба
съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Въззивният
съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие
на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част”).
Следователно, релевантни за правилното решаване на правния спор, пренесен пред
въззивната инстанция с въззивните жалби, са следните факти: 1) на 08.02.2007 г. е сключен
между кредитополучателя „Боско Строй” ЕООД и „Райфайзен (България)” ЕООД договор за
учредяване на ипотека върху процесния имот в полза на банката-ищец, удостоверен в н. а.
№ 22/08.02.2007 г., съставен по н. д. № 19/2007 г. от нотариус Св. Миленкова; 2) на
20.03.2014 г. ипотекарният длъжник „Боско Строй” ЕООД е прехвърлил на възмездно
4
правно основание - договор, удостоверен в н. а. № 98, съставен по н. д. № 262/2014 г. от
нотариус И. Д., правото на собственост върху ипотекирания имот на „Гео Строй ГД” ЕООД;
3) с договор за покупко-продажба на търговско предприятие, сключен на 16.04.2014 г. с
нотариална заверка на подписите, удостоверени с рег. № 6929 от нотариус И. Д., „Гео Строй
ГД” ЕООД е прехвърлило на „Тома Стой” ЕООД своето търговско предприятие като
имуществена съвкупност по смисъла на чл. 15, ал. 1 ТЗ (субективни права, правни
задължения и фактически отношения), в което се включва и правото на собственост върху
спорния имот; 4) на 31.07.2014 г. е вписана възбрана с вх. рег. № 38003/31.07.2014 г. върху
процесния имот от ЧСИ М. Б. по изп. дело № 8113/14 г. по искане на банката за
предприемане на изпълнителни действия по отношение на ипотекирания имот; 5) на
27.07.2016 г. от съда по несъстоятелността е постановено Решение за откриване на
производство по несъстоятелност на „Тома строй” ЕООД по т. д. № 105/2016 г. по описа на
ОС-гр. Плевен; 6) на 05.08.2016 г. от съда по несъстоятелността е постановено Определение
за разрешаване продължаването на изпълнителните действия върху процесния имот по
индивидуалното принудително изпълнение по ГПК - в полза на банката, на основание чл.
638, ал. 3 ТЗ; 7) на 03.01.2017 г. е постановено Решение за обявяване в несъстоятелност на
„Тома строй” ЕООД по реда на 710 ТЗ, по което е постановена на обща възбрана на
основание чл. 715, ал. 1 ТЗ от същата дата - вписано на същата дата в ТРРЮЛНЦ; 8) на
16.01.2017 г. съдът по несъстоятелността е постановил Определение за отмяна на
Определението от 05.08.2016 г., с което е дал разрешение на ипотекарния кредитор да
продължи изпълнителното производство по изп. д. № 8113/14 г.; 9) на 18.01.2017 г. е
издадено Постановлението за възлагане на процесния имот по изп. д. № 8113/14 г. по описа
на ЧСИ М. Б., с което ищецът се легитимира като собственик на спорната недвижима вещ;
10) на 27.07.2017 г. Постановлението за възлагане е влязло в сила, като на 16.08.2017 г. този
титул за собственост е вписан в Службата по вписванията и 11) на 13.11.2018 г. е сключен
договор за покупко-продажба, удостоверен в н. а. № 128, съставен по н. д. № 1336/2018 г. от
нотариус И. Н., по силата на който спорният имот е продаден от синдика на „Тома строй”
ЕООД (в несъстоятелност) на „Совтранс ауто” ЕООД по реда на чл. 718 ТЗ (чрез пряко
договаряне).
Следователно, основният правен спор по настоящото дело се съсредоточава по
отношение на обстоятелството дали извършената по индивидуалното изпълнително
производство публична продан на спорния имот е действителна, респ. противопоставима на
кредиторите на несъстоятелността, вкл. и на „приобретателя” по извършената от синдика на
несъстоятелния търговец продажба.
За да се достигне до действителната нормативна воля на законодателя при
възникналата конкуренция на вещни права, придобити при извършената публична продан
(синдикът съставя обявление за продажбата, което се поставя на съответното публично
място - чл. 717а ТЗ) при индивидуалното и универсалното изпълнително производство,
съдът трябва да извърши логическо, систематическо и телеологическо тълкуване на тези
правни институти, както предписва правната норма, уредена в чл. 46, ал. 1 ЗНА.
5
Съдебният изпълнител и синдикът са изрично овластени от закона органи на
публична власт, които при принудителното изпълнение на парично притезание (в
производството по несъстоятелност винаги изпълняемото право е парично - арг. чл. 617, ал.
2 ТЗ) притежават правомощие да установят секвестируемите имуществени права на
длъжника, да ги превърнат в пари (да ги осребрят) и събраната сума да я разпределят между
кредиторите на длъжника - съобразно съществуващите привилегии. И макар че една от
основните нормативни цели на производството по несъстоятелност на търговец да е
насочена към обезпечаване справедливото удовлетворяване на кредиторите (в случай че е
невъзможно да бъде оздравено предприятието на дружеството-длъжник), нормативните
правила, уреждащи осребряването на длъжниковото имущество и в частност извършването
на публичната продан с нейните материалноправи последици са сходни при
индивидуалното и универсалното изпълнително производство (всъщност, когато предмет на
изпълняемото право е парично вземане, съобразно правната възможност по българския ГПК
кредиторите да встъпят в изпълнителното производство по право - без молба по чл. 458 ГПК
и чл. 459 ГПК, респ. по тяхна молба - по чл. 456 ГПК, това производство също е насочено
към справедливо удовлетворяване на кредиторите на длъжника чрез извършване на
разпределение на осребреното имущество съобразно притежаваните от тях привилегии - арг.
чл. 460 ГПК; в този смисъл, тези два института разкриват значителни сходства, което
представлява и нормативно основание те да бъдат уредени по сходен начин). И двата органа
на изпълнението - съдебният изпълнител и синдикът, осъществяват публични функции под
контрола на съда (при индивидуалното производство опосредено - чрез жалба срещу
неговите действия по реда на чл. 435 ГПК, а при универсалното, принципно, пряко - арг. чл.
659, ал. 2 ТЗ, чл. 716, ал. 2 ТЗ и пр.), като техните актове, които са влезли в сила (не са
обжалвани или са потвърдени от съда), се ползват със стабилитета на публичния акт и
тяхната действителност може да бъде оспорена по исков ред или инцидентно, ad hoc, само в
изрично предвидените от закона случаи. Именно от този стабилитет се извежда и
противопоставимостта на придобитите от влезлия в сила акт на органа по изпълнението
материални субективни права - по отношение на всички останали правни субекти. По този
начин, ако активно легитимираните страни в индивидуалното или универсалното
изпълнително производство, респ. трети лица на изпълнението, чиито материални права и
законни интереси са накърнени или засегнати от съответното изпълнително действие или
акт на изпълнителния орган, не са упражнили чрез жалба пред съда своето процесуално
право да оспорят процесуалната незаконосъобразност на акта на изпълнителния орган, ще
настъпи материалноправният ефект на стабилизирания акт, когато той поражда
материалноправни последици. И принципно, за да се обезпечи, от една страна, доверието на
участниците в изпълнителното производство и на третите лица към действията и актовете
на изпълнителния орган, а от друга, за да се гарантира правната сигурност, и при двата вида
принудително изпълнение на парични вземания (индивидуалното и универсалното)
законодателят изчерпателно е уредил правната възможност да се оспорва материалната
незаконосъобразност на публичния акт, при влизане в сила на който се пораждат
6
материалноправни последици. И когато този публичен акт се стабилизира, на придобилите
въз основа на него материални права правни субекти не могат да се противопостяват права,
придобити по-сетне от трети лица. В този смисъл, когато Постановлението за възлагане,
издадено от съдебния изпълнител или от съда по несъстоятелността, се стабилизира (влезе в
сила), действителността на продажбата може да се оспорва по исков ред само при
нарушаване на забраната определени правни субекти да участват в наддаването, респ. като
купувачи, както и когато не е внесена цената - чл. 496, ал. 3 ГПК (при индивидуалното
изпълнително производство), респ. чл. 717з, ал. 4 ТЗ (при универсалното изпълнително
производство). Други процесуални нарушения при извършването на публичната продан не
водят до недействителност на Постановлението за възлагане, ако те не са били релевирани
чрез жалба в преклузивните срокове - арг. чл. 435, ал. 3 ГПК (при индивидуалното
изпълнително производство), респ. чл. 717з, ал. 3 ТЗ (при универсалното изпълнително
производство). Сходни са и нормативните правила, уреждащи момента, в който се
придобива правото на собственост върху вещта, предмет на принудителния изпълнителен
способ - чл. 496, ал. 2, изр. 1 ГПК, в релевантната редакция („от деня на влизане в сила на
постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал
върху имота”), респ. чл. 717з, ал. 2, изр. 1 ТЗ („от датата на издаване на постановлението за
възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху
имущественото право”; това правило е идентично на нормата, уредена в чл. 496, ал. 2, изр. 1
ГПК в предходната й редакция преди изменението й през 2012 г. - следователно, единствено
поради законодателен пропуск тази нормативна уредба разкрива определени различия,
които в настоящия казус са ирелевантни). По сходен начин е регламентирана и
противопоставимостта на права върху обекта, предмет на принудителното изпълнение по
ГПК и по ТЗ (в производството по несъстоятелност) - чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК („правата,
които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на
купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите”), респ. чл. 717з,
ал. 2, изр. 2 ТЗ („правата, които трети лица са придобили върху имущественото право, не
могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се
противопоставят на длъжника”). Макар и формално различието да касае лицето, на което
правата на трети лица могат да се противопоставят - при индивидуалното изпълнително
изпълнение по отношение на взискателите, а при универсалното изпълнително изпълнение
по отношение на длъжника, законодателната идея е ясна: на купувача по изпълнението
(индивидуално и универсално) могат да се противопоставят права на трети лица, които са
придобили правата, предмет на публичната продан, надлежно от длъжника по
изпълнението преди извършването на публичната продан, т.е. ако длъжникът е притежавал
правото на собственост върху недвижимата вещ към момента на възбраната (обезпечителна
или изпълнителна), купувачът ще придобие това вещно право на деривативно основание,
като извършени продажби след този момент - доброволни или в изпълнително
производство, вкл. и в универсалното, не са противопоставими на купувача по публичната
продан. Следователно, установено ли е, че длъжникът е бил собственик на недвижимата
вещ, предмет на изпълнението, по веригата на правоприемствата купувачът ще стане неин
7
собственик - и тези правила са приложи както в индивидуалното, така и в универсалното
изпълнително производство. В този смисъл е и Определение № 28/23.01.2012 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 497/2011 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 278, ал. 3 ГПК, в което се
приема, че „нормата на чл. 496, ал. 3 ГПК изрично забранява оспорване на проданта по
исков ред освен в случаите на чл. 490 ГПК, когато в проданта е участвало лице, което не е
имало право да участва и когато имота е възложен на лице, което не е платило цената. Иск за
прогласяване нищожност на публичната продан и на постановлението за възлагане
законодателят не е предвидил. Целта е да се стабилизира публичната продан предвид
полученото от взискателя плащане и погасяване дълга на длъжника и за да се стимулират
третите лица да участват в публичната продан. Предвид този обществен интерес такъв иск
е недопустим. Когато е продаден имот, който не е принадлежал на длъжника, защитата на
третото лице-собственик е по исков ред, но чрез иск за собственост, а не чрез оспорване на
публичната продан и постановлението за възлагане. В този случай поради това, че
публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване, купувачът не
придобива правото на собственост, но това не прави публичната продан нищожна, а тя не
произвежда вещно действие”.
Именно защото влезлият в сила акт на съдебния изпълнител, с който приключва
публичната продан (Постановлението за възлагане), се ползва с материалноправен
стабилитет, то не е нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността и не
допустимо (в материалноправния смисъл на това понятие) чрез иск - по реда на чл. 646, ал.
1, т. 3 ТЗ, да се установява непротивопоставимост по отношение на масата на
несъстоятелността на вече извършена публична продан в индивидуалното изпълнително
производство - при влязло в сила Постановление за възлагане. В този смисъл е константната
практика на ВКС - напр. Определение № 446/29.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2384/2019 г., II
т. о., ТК, постановено по иск с правно основание чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ, предявен от „Тома
Строй” ЕООД (в несъстоятелност) срещи „Райфайзенбанк (България)” ЕАД за обявяване
нищожността (непротивопоставимостта) спрямо кредиторите на несъстоятелността на
процесното Постановление за възлагане от 18.01.2017 г., с което на „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД е възложен процесният недвижим имот, издадено след датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност: „Според мотивите на т. 1 на
ТР № 3/12.07.2005 г. по тълк. д. № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС актовете на съдия-
изпълнителя са властнически волеизявления, израз на предоставеното му държавно
правомощие, чиято цел е да предизвика задължителни за правните субекти последици.
Съгласно правната теория и трайната практика на ВКС /напр. Определение №
841/06.11.2014 г. по т. д. № 1623/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 728/28.12.2018 г.
на ВКС по ч. т. д. № 2768/2018 г., ТК, II т. о./, от която въззивният съд не се е отклонил,
възлагателното постановление на съдебния изпълнител няма правната характеристика на
договор за продажба, а е акт на орган на принудителното изпълнение, който действа не като
равнопоставен на купувача участник в гражданския оборот, а като орган на принудително
изпълнение, прехвърлящ собствеността на имота на длъжника независимо от неговата воля.
8
Поради това, доколкото разпоредбата на чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ е пълна, ясна и
непротиворечива и по прилагането й не е създадена съдебна практика, която се нуждае от
промяна или осъвременяване, не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК”.
Следователно, щом не е допустимо в материалноправния смисъл на това понятие чрез
иск по чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ публичната продан, приключила с влязло в сила
Постановление за възлагане, да бъде обявена за непротивопоставима („нищожна”) по
отношение кредиторите на несъстоятелността, на още по-голямо основание е недопустимо
да се извършва преценка за противопоставимост на последващата продажба в
универсалното изпълнително производство на публичната продан, осъществена в
индивидуалното изпълнително производство - инцидентно, в мотивите, ad hoc, вкл. и в
настоящото исково производство.
Както бе изяснено, процесуалната законосъобразност на Постановлението за
възлагане може да бъде предмет на съдебен контрол само по жалба на активно
легитимираните лица - по чл. 435, ал. 3 ГПК (в индивидуалното изпълнително
производство), респ. по чл. 717з, ал. 3 ТЗ (в универсалното изпълнително производство) и в
случай че този публичноправен акт на изпълнителния орган се стабилизира, не е допустимо
в последващ процес - нито пряко, нито инцидентно да се преценява дали са извършени
процесуални нарушения по изпълнението, вкл. и по издаването на Постановлението за
възлагане. Такъв контрол за процесуална незаконосъобразност е възможно да бъде
осъществен единствено по реда и предпоставките на чл. 496, ал. 3 ГПК (в индивидуалното
изпълнително производство), респ. чл. 717з, ал. 4 ТЗ (в универсалното изпълнително
производство). В последващ процес съдът може да преценява материалната
законосъобразност на Постановлението за възлагане, само когато имотът е възложен на
мним взискател при несъществуване на изпълняемо право към момента на влизане в сила
на Постановлението за възлагане (при вече изложените правни съображения, основани на
принципа за правна сигурност, такава преценка обаче е недопустима, когато имотът е
придобит от трето лице-купувач по публичната продан). По същество в този смисъл са
задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 от ТР №
4/11.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГТК, в което се приема, че „изпълнението
върху недвижими вещи се извършва чрез публична продан. Тя е производство за
принудително прехвърляне на собственост... Правото на принудително изпълнение на
взискателя предпоставя съществуването на изпълняемото право. По тази причина
изпълняемото право на взискателя спрямо длъжника е предпоставка за допустимост на
изпълнителния процес... Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа
на принудителното изпълнение. Тогава удовлетворяването на взискателя е лишено от
правно основание и недължимо полученото подлежи на връщане... Несъществуването на
изпълняемото право може да бъде установено и след приключване на изпълнителния
процес... В никакъв случай обаче привидният кредитор не може да запази правата,
придобити в материалнонезаконосъобразния изпълнителен процес... При възлагане на
имота, върху който е насочено изпълнението, в полза на взискателя, и при отпадане на
9
изпълнителното основание, въз основа на което е предприето принудителното изпълнение
върху имота, последният ще се счита собственост на длъжника поради липса на изпълняемо
право, което да оправдае прехвърлянето на собствеността... Възлагането при публична
продан на привиден кредитор не поражда вещнопрехвърлителен ефект и когато той е
платил нещо или дори всичко, тъй като по разпределението не получава нищо или нещо по-
малко от предложената цена”.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че взискателят, по чието искане е било образувано процесното изпълнително производство -
по което е издадено процесното Постановление за възлагане, е носител на изпълняемото
право, поради което и на това основание оспореният акт на съдебния изпълнител е породил
целеното вещно-транслативно действие.
Установява се, че синдикът на несъстоятелния длъжник е упражнил правото си на
жалба срещу този акт на съдебния изпълнител - на основание чл. 435, ал. 3 ГПК, но като
неоснователна тя е оставена без уважение с Определение № 5592/27.07.2017 г., постановено
по ч. гр. д. № 8563/2017 г. по описа на СГС (като окончателно и не подлежащо на обжалване
то е влязло в сила на 27.07.2017 г.). С този съдебен акт се е стабилизирало процесното
Постановление за възлагане, като е настъпило неговото вещно-прехвърлително действие -
собственикът на спорния имот (несъстоятелното търговско дружество) е прехвърлил на
ищеца по принудителен ред правото на собственост върху процесната недвижима вещ. Този
титул за собственост е вписан в Службата по вписванията на 16.06.2017 г., поради което
последващата продажба на този имот от синдика на несъстоятелния длъжник „Тома Строй”
ЕООД (в несъстоятелност) (нотариалният акт, удостоверяващ тази транслативна сделка, е
вписан в Службата по вписванията на 13.11.2018 г.) не е противопоставима на банката-
приобретател по процесната публична продан, тъй като „Тома Строй” ЕООД (в
несъстоятелност) вече не е бил носител на правото на собственост върху имота - по веригата
на правоприемствата и приобретателят по последващата възмездна транслативна сделка
„Совтранс Аута” ЕООД не е придобил това вещно право.
За правилното решаване на правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство, не е приложима правната норма, уредена в чл. 638, ал. 4 ТЗ, която предписва,
че при откриване на производство по несъстоятелност спряното индивидуално
производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл.
693 ТЗ, като в този случай наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са
непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността.
Както бе изяснено, ищецът не е и поради обективни причини не е могъл по
конкретното производство по несъстоятелност (по отношение на несъстоятелния длъжник
„Тома Строй” ЕООД) да бъде кредитор с прието вземане, което е обезпечено с ипотека
върху процесния имот, тъй като обременената недвижима вещ не е била включена в масата
по несъстоятелността на длъжника по кредитното правоотношение - „Боско Строй” ЕООД (в
10
несъстоятелност), а е включена в масата по несъстоятелността на ответното търговско
дружество „Тома Строй” ЕООД (в несъстоятелност) - поради извършените в един кратък
период от време (от 20.03.2014 г. до 16.04.2014 г.) две транслативни сделки, въз основа на
които от патримониума на длъжника по индивидуалното изпълнително производство -
„Боско Строй” ЕООД, е прехвърлено правото на собственост върху спорния имот на „Тома
Строй” ЕООД (като междувременно - за по-малко от месец, това вещно право е преминало
през имуществения комплекс на „Гео Строй ГД” ЕООД). И макар че ипотекарният кредитор,
който обаче не е кредитор на масата по несъстоятелността, какъвто е настоящия случай (с
процесното обезпечено вземане), да има право да се удовлетвори от припадащата му се по
разпределението сума на осребрената маса на несъстоятелността (арг. чл. 717н, ал. 3 ТЗ), той
не може активно и ефективно да влияе в производството по осребряване на вещта, предмет
на обезпечението - той не е кредитор с прието вземане по реда на чл. 693 ТЗ, поради което
не участва в събранието на кредиторите, което е овластено да избира и освобождава синдик
(чл. 677, ал. 1, т. 3 и т. 4 ТЗ), да определя реда и начина за осребряване имуществото на
длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и
определянето на възнаграждението им (чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ), като по силата на чл. 678 ТЗ
решенията на събранието на кредиторите имат обвързващо действие за всички кредитори,
включително за неприсъстващите. А съгласно чл. 717, ал. 1 ТЗ вещите и имуществените
права от масата на несъстоятелността се продават от синдика съобразно решението на
събранието на кредиторите по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ.
Следователно, от съществено значение за упражняване правата на кредиторите е
тяхното вземане да бъде предявено и прието в производството по несъстоятелност, тъй като
непредявените в това производство притезателни права се погасяват - чл. 739, ал. 1 ТЗ.
Поради тези правни съображения спряното индивидуално изпълнително производство се
прекратява, само ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693 ТЗ, като
наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на
кредиторите на несъстоятелността. Обратно - когато обезпеченото с вещ, включена в масата
на несъстоятелността, вземане принадлежи на титуляр, който не е измежду кредиторите на
масата по несъстоятелност, какъвто е настоящият случай (за процесното обезпечено с
ипотека вземане), индивидуалното изпълнително производство, макар и да е спряно по
силата на закона при открито производство по несъстоятелност - арг. чл. 638, ал. 1 ТЗ, не е
прекратено. В този смисъл, разпоредбата на чл. 638, ал. 4 ТЗ не е приложима в настоящия
казус. Нещо повече - банката не е участвала в производството по несъстоятелността с
процесното обезпечено вземане (издадени са две Заповеди за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК и два изпълнителни листа общо за сумата от 571044,33 евро - главница;
възнаградителна лихва в размер на 8959,09 евро; мораторна неустойка в размер на 69996,58
евро и съдебни разноски около 32000 лв.), поради което тя е била кредитор на масата по
несъстоятелността с незначително по размер вземане към несъстоятелния длъжник „Тома
Строй” ЕООД - 194209,98 лв., възлизащи едва на 2,65% от приетите вземания (съгласно
удостоверените факти в Протокол от 24.04.2017 г. от проведеното заседание на Събранието
11
на кредиторите - л. 72 от кориците на първоинстанционното дело) и ефективно не е могла да
влияе както върху избора на оценител на имотите, така и на метода за продажбата им от
синдика - с това решение на Събранието на кредиторите, одобрено от съда по
несъстоятелността, макар и при противопоставянето на обезпечения кредитор - банката
(ответникът „Совтранс Ауто” ЕООД като кредитор в това производство по
несъстоятелността с 94,78% е гласувал „За”, а банката със своите 2,65% „Против”), е
предоставена пълна свобода на синдика да избере вещите, включени в масата по
несъстоятелността (предмет на процесния Договор за продажба на търговското предприятие
на праводателя на несъстоятелния длъжник „Геоспрой ГД” ЕООД, който от своя страна е
придобил процесния имот от длъжника на банката), които по негова преценка да бъдат
продавани като цяло, в обособени части или индивидуално, като оценката да се извърши от
конкретно посочен оценител - „Мирвал-ВВ” ЕООД.
Спорният имот е възложен на банката-взискател в индивидуалното изпълнително
производство при стойност от 180000 лв. (съобразно постъпилото от нея наддавателно
предложение), като неговата пазарна стойност възлиза на 185583 лв. към м. 07.2017 г. -
момента на оценката на „Мирвал-ВВ” ЕООД, респ. на 173440 лв. към 13.11.2018 г. -
момента на продажбата му от длъжника по несъстоятелността на втория ответник-кредитор
с 94,78% от приетите вземания - съгласно първоначалната СОЕ, а съгласно разширената
СОЕ - 99389,20 лв. (тъй като при публичната продан се погасяват всички ипотеки - чл. 175,
ал. 1 ЗЗД, не следва тази стойност да се намалява поради учредената ипотека) - към м.
07.2017 г., респ. 89450 лв. към 13.11.2018 г. От нотариалния акт, обективиращ договора за
покупко-продажба на процесния имот - „в пакет” с други имоти, сключен между двамата
ответници на 13.11.2018 г., се установява, че данъчната оценка на спорния имот възлиза на
сумата от 51819,60 лв. А оценката на този имот от посочения от синдика оценител „Мирвал-
ВВ” ЕООД - към м. 07.2017 г., възлиза на сумата едва от 4600 лв., т.е. над 10 пъти под
данъчната оценка. Дори само тези обстоятелства онагледяват правното съждение за
неприложимост на разпоредбата, уредена в чл. 638, ал. 4 ТЗ, когато кредитор с обезпечено
вземане обективно не може да участва с това притезание като кредитор в масата по
несъстоятелността. Допусне ли се противното тълкуване, би се достигнало до увреждане
интересите на кредиторите с обезпечено вземане (известни са на съда опити на
недобросъвестни длъжници да увреждат своите кредитори чрез най-различни - привидно
законни, „правни” способи), като предметът на обезпечението бъде прехвърлян на трето,
вкл. свързано лице - несъстоятелен длъжник (в този случай обезпеченият кредитор като
трето на несъстоятелността лице би бил поставен в изключително неблагоприятно правно
положение да търпи неблагоприятни правни последици, които очевидно са в противоречие с
правната сигурност и добросъвестността).
При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи
настоящото съдебна инстанция достига до правния извод, че разпоредбата на чл. 638, ал. 4
ТЗ трябва да се тълкува стриктно, съобразно вложения от законодателя нормативен смисъл -
спряното след образуването на производство по несъстоятелност индивидуално
12
изпълнително производство се прекратява, единствено ако вземането бъде предявено и
прието при условията на чл. 693 ТЗ, какъвто не е настоящият случай. При така изяснените
правни съждения, ирелевантно се явява обстоятелството, че първо съдът по
несъстоятелността е разрешил, а впоследствие - преди приключване на процесната публична
продан и издаване на Постановлението за възлагане, на което ищецът основава своята
активна материална легитимация по настоящото дело, е отменил разрешението
производството по индивидуалното изпълнително производство да продължи (по
отношение на процесния имот) - както бе изяснено, всички процесуални нарушения, извън
изчерпателно изброените в закона, допуснати при издаване на влязлото в сила
Постановлението за възлагане от съдебния изпълнител, не са от значение за надлежното
прехвърляне на правото на собственост на имота, предмет на публичната продан, а биха
възникнали други правоотношения, вкл. и по ангажиране имуществената отговорност на
изпълнителния орган.
Останалите правни доводи на въззивниците относно непротивопоставимостта на
извършената публична продан в индивидуалното изпълнително производство на
продажбата, осъществена в универсалното изпълнително производство, касаят
процесуалната законосъобразност при издаване на процесното Постановление за възлагане.
Но както бе изяснено, пряк съдебен контрол относно процесуалната незаконосъобразност на
Постановлението за възлагане е допустимо да се извършва само при жалба по реда на чл.
435, ал. 3 ГПК (аналогичен с чл. 717з, ал. 3 ТЗ), а косвен - инцидентно, само в исково
производство, образувано по иска с правно основание чл. 496, ал. 3 ГПК (аналогичен с чл.
717з, ал. 4 ТЗ), респ. при ангажиране имуществената отговорност на частния съдебен
изпълнител за причинени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия и
актове в индивидуалното изпълнително производство - на основание чл. 441, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 74 ЗЧСИ. Инцидентен съдебен контрол в друго исково производство, вкл. и в
такова, образувано по вещен иск, е недопустим. Както бе изяснено, преценка относно
материалната противопоставимост на Постановлението за възлагане, издадено в
индивидуалното изпълнително производство, който представлява титул за собственост, не
може да се осъществява и с иска по чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ, поради което на банката-взискател
в индивидуалното изпълнително производство, която е придобила на деривативно правно
основание собствеността върху процесния имот - въз основа на влязло в сила
Постановление за възлагане, не може да се противопоставя последващата продажба - в
универсалното изпълнително производство, тъй като правата на купувачите по двете
изпълнителни производства произтичат от един и същ праводател - несъстоятелния длъжник
(арг. чл. 113 ЗС). Понеже ищецът е придобил правото на собственост върху спорния имот в
момента на влизане в сила на процесното Постановление за възлагане - арг. чл. 496, ал. 2
ГПК, ипотечното право е било прекратено (чл. 175, ал. 1 ЗЗД) и не са били приложими
нормативните правила, уредени в чл. 717н ТЗ (по отношение на тази недвижима вещ
банката вече не е била ипотекарен кредитор). В случай че ищецът се е удовлетворил от
осребрената в универсалното изпълнително производство сума, вкл. и от цената на
13
процесния имот, това обстоятелство е ирелевантно за действителните вещни права на
страните върху спорната недвижима вещ, а единствено биха възникнали определени
облигационни правоотношение между тях.
Правни доводи за противното въззивникът релевира в устните състезания пред
въззивния съд, позовавайки се на мотивите, обосноваващи Решение № 55/20.05.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 3415/2020 г., II г. о., ГК. На първо място - този съдебен акт, постановен по
реда на чл. 290 ГПК, не е задължителен за въззивния съд (арг. чл. 290, ал. 3 ГПК). Второ -
предмет на това съдебно производство са били различни факти, поради което и правните
изводи, до които достига процесуалният представител на въззивника, са извадени извън
контекста им (обичайно страните по съдебни спорове цитират избирателно част от мотивите
на решения на ВКС, като въз основа на тях достигат до изгодни за тях правни съждения).
Трето - с оглед на различните факти по делото касационният съд не е имал повод да
разсъждава по основния спор в настоящото съдебно производство - дали влязлото в сила
Постановление за възлагане, издадено в индивидуалното изпълнително производство, след
като вече е образувано производство по несъстоятелност, какъвто е настоящият случай, е
противопоставимо на последващата продажба, осъществена в универсалното изпълнително
производство. Именно отговорът на поставения по това дело правен въпрос е различен от
този, по който се произнася настоящата въззивна инстанция. Следователно, произволно
(извън действителните факти по двете съдебни производства) е правното съждение
(вероятно с аргумент от „обратното основание”, макар да е заявено - „най-малкото по
аналогия”), че „за тази хипотеза съставът на ВКС е счел, че възлагателното постановление,
издадено след обявяването на длъжника в несъстоятелност, няма да има вещно-
прехвърлителен ефект”. От една страна, до такъв правен извод касационната инстанция не е
достигала в цитираното решение, а от друга, с оглед отликата на правнорелевантните факти
по двете съдебни дела тя не имала повод да разсъждава по този въпрос. Отново трябва да се
подчертае, че нито пряко, нито косвено (инцидентно) - на основание чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ,
съдът може да извършва преценка дали влязлото в сила Постановление за възлагане,
издадено в индивидуалното изпълнително производство, е нищожно по отношение
кредиторите на масата по несъстоятелността (т. е. „непротивопоставимо”, „относително
недействително”), а трябва да се зачете неговото вещно-транслативно действие - арг. чл.
496, ал. 2 ГПК. Макар и в цитираното от въззивника Решение на ВКС да се извършва
систематичен анализ на разпоредбите на чл. 638 ТЗ и чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ, както бе
изяснено, нито фактите са идентични, нито е разглеждан въпросът дали е допустимо
инцидентно да се преценява дали влязлото в сила Постановление за възлагане, издадено в
индивидуалното изпълнително производство - при вече открито производство по
несъстоятелност, е противопоставимо на последващата продажба в универсалното
изпълнително производство. А именно този правен въпрос е разгледан в настоящото
съдебно производство - с оглед на конкретните правнорелевантни факти по него, като е
съобразена и константната практика на ВКС, която категорично разяснява, че
Постановлението за възлагане е стабилен акт на публичния изпълнителен орган, поради
14
което то обвързва всички правни субекти, вкл. несъстоятелния длъжник и кредиторите на
несъстоятелността, т.е. той е противопоставим за същите права, придобити от трети лица
при извършена продан от синдика на несъстоятелния длъжник (нито пряко - по реда на чл.
646, ал. 1, т. 3 ТЗ, а на още по-голямо основание нито инцидентно - в друго съдебно
производство, вкл. такова, образувано по вещен иск, каквото е настоящото дело, е
допустимо в материалния смисъл на това понятие да се преценява дали процесното
Постановление за възлагане е „нищожно” по отношение на кредиторите на несъстоятелност,
т.е. дали им е непротивопоставимо).
При така установените правнорелевантни факти и развитите правни съждения
настоящата съдебна инстанция приема, че ищецът установи чрез пълно и главно доказване,
както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, че е придобил правото на
собственост върху процесния имот на твърдяното деривативно правно основания - влязло в
сила Постановление за възлагане, издадено в индивидуалното изпълнително производство,
като на основание чл. 496, ал. 2 ГПК не му е противопоставима последващата продажба на
спорния имот, извършена от синдика на несъстоятелния длъжник в универсалното
изпълнително производство, поради което предявеният от него главен положителен
установителен петиторен иск трябва да бъде уважен.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е
достигнала, съответства изцяло на крайните правни съждения на първоинстанционния съд,
то обжалваното решение трябва изцяло да бъде потвърдено, а въззивните жалби оставени
без уважение.
Тъй като съобразно изхода на правния спор, не е настъпило вътрешното процесуално
условие за това, не следва да бъде разглеждан предявеният по евентуалност положителен
установителен иск.
Въззиваемият нито е поискал, нито е доказал извършване на съдебни разноски пред
САС, паради което такива не му се дължат.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260331/11.11.2020 г., постановено по гр. дело
№ 2417/2018 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16