РЕШЕНИЕ
№ 1043
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000503067 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 15 от 30.06.2021г., постановено по гр. д. № 34/2020 г.
Окръжен съд-Видин е осъдил „Дженерали застраховане“ АД да заплати на Ю.
К. Д. обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания и стрес вследствие на получените телесни
увреждания при процесното ПТП в размер на сумата от 19 000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 16.12.2019 г. до окончателното
издължаване на сумата, като в останалата част до пълния предявен размер от
29 000 лв. /над заплатените от застрахователя 21 000 лв./ е отхвърлил иска. С
решението ОС-Видин е осъдил „Дженерали застраховане“ АД да заплати на
ОС-Видин сумата от 760 лв., д.т. върху размера на обезщетението, както и 5
лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист и депозит за ВЛ в
размер на 250 лв., заплатени от бюджета на съда. С решението ОС-Видин е
осъдил „Дженерали застраховане“ АД да заплати на Ю. К. Д. сумата от 920
лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат съразмерно с
уважената част от иска. С решението ОС-Видин е осъдил Ю. К. Д. да заплати
на „Дженерали застраховане“ АД, сумата от 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
Срещу решението в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от
ответното застрахователно дружество „Дженерали застраховане“ АД с
1
релевирани оплаквания за неправилност, поради необоснованост и
незаконосъобразност. В жалбата се излагат възражения срещу определеното
от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди, като се прави
оплакване, че обезщетението е в завишен размер, с оглед принципа на
справедливост и постоянната съдебна практика. Твърди се, че съдът не е
съобразил в пълна степен всички релевантни за определянето на
справедливия размер на обезщетението обстоятелства. Релевира се довод, че
по делото е установено, че ищцата се е възстановила напълно от получените
телесни увреждания в обичайния за травмите период, без да са настъпили
усложнения, като единствена трайна последица е намаляването на обема на
движение на увредения крайник с 20 %. Поддържа се твърдение, че размера
на изплатеното извънсъдебно обезщетение на пострадалата от застрахователя
е съобразен с принципа на справедливост, социално-икономическата
обстановка в страната към датата на инцидента и константната съдебна
практика. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в
обжалваната част, вместо което да постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск. Предявява се претенция за присъждане на разноски пред
двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. пред настоящата инстанция страните не изпращат представители.
По делото е постъпила писмена молба от ищцата, в която оспорва подадената
от застрахователя жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното
решение.
Въззивната жалба, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което
се явява допустима.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД
и с предмет – присъждане на обезщетение в размер на 29 000 лв. за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие на пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 24.01.2019г., ведно със законната
лихва върху сумата до окончателното й изплащане. При предявен иск с
посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено
противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е
причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние. С
обжалваното решение ОС-Видин е уважил частично предявения иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като е определил за
справедливо в случая обезщетение за причинените неимуществени вреди на
ищцата в размер на 40 000 лв., част от която сума /21 000 лв./ е изплатена на
пострадалата от застрахователя извънсъдебно.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
2
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните
части.
С оглед становищата на страните, няма спор по следните
правнорелевантни факти: настъпило на 24.01.2019г. ПТП, наличие на
увреждане от управляващ МПС, застраховано при ответното дружество,
противоправното поведение и вина, на когото са надлежно установени, с
влязло в сила на 06.11.2019г. решение №378/22.10.2019г. по АНД
№1256/2019г. по описа на РС-Видин. Не се спори, че ответното
застрахователно дружество е заплатило на ищцата извънсъдебно обезщетение
в размер на сумата от 21 000 лв. за претърпените от нея неимуществени
вреди, настъпили вследствие на процесното произшествие.
Във връзка с доводите в жалбата на ответника, които се свеждат до
допуснато от първостепенния съд нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
въззивният състав намира следното:
От приетата и неоспорена пред първата инстанция съдебномедицинска
експертиза /СМЕ/ се установява, че вследствие на претърпяното
произшествие Ю. К. Д. е получила счупване на горния край на малкия пищял
/фибула/ и счупване на външния кондил на големия пищял /тибия/. Поставена
е била гипсова имобилизация тип „крачол“ и последната е насочена за
домашно лечение с периодично наблюдение от ортопед. Назначено е било
лечение с фраксипарин /нискомолекулен хепарин/ за профилактика на
тромбоемболични усложнения. На 25.02.2019 г. гипсовата имобилизация е
била свалена и пострадалата е била насочена за физиотерапия и
рехабилитация. По време на лечението и рехабилитацията се е предвижвала с
помощта на патерици, без да натоварва крайника. Провела е общо 5 курса
физиотерапия с редовни консултативни прегледи и контролни рьо графии на
коляното.
Вещото лице е извършило личен преглед на ищцата на 09.11.2020 г.,
при който е установило, че дясната коленна става на последната е леко оточна
с изразена валгусна деформация от 30 градуса; нестабилен стоеж; затруднен
клек; пострадалата се предвижва без помощни средства, с накуцване в дясно.
Експертът е посочил, че счупването е вътреставно, което е от важно
значение за лечението, поведението, изхода от него и прогнозата за в бъдеще.
Констатирал е, че е било проведено адекватно лечение, включващо
имобилизация за определен срок, рехабилитация и физиотерапия. Отбелязал
е, че съвсем уместно е било проведено и профилактичното лечение с
фраксипарин, поради високия риск от тромбоемболични усложнения в тази
анатомична област. В резултат на лечението е настъпило срастване на
счупванията и почти пълно възстановяване на ставата. Проведената
рехабилитация и физиотерапия са дали положителен резултат за
3
възстановяване възможността за натоварване и движение. Посочило е, че
валгусната деформация се дължи освен на счупването на костите и на увреда
на сухожилия и връзков апарат, който стабилизира ставата. Медицинското
лице е определило състоянието на пострадалата, предвид изминалото време
от инцидента, като стабилно и дефинитивно. Посочило е, че появата на болки
и затруднение в движението могат да бъдат преодолени с физиотерапевтични
процедури, балнеолечение и медикаментозно. Срокът на лечение на подобни
счупвания е до 6 месеца. Докторът е уточнил, че този вид фрактури водят до
силна болезненост в началото с постоянно намаляващ интензитет към 20-30-я
ден при правилно лечение. Травмата е причинила на ищцата трайно
ограничение на движенията в десния долен крайник, болки и страдания, като
по време на лечението последната е изпитвала затруднение в бита.
Вещото лице е представило допълнение към СМЕ, в което е посочило,
че при проведен „стрес“ тест е установило латерална нестабилност на лявата
колянна става, което говорило за наличие на увреда на външната странична
колатерална връзка. От направената рьо графия били получени косвени данни
за същото. Констатирало е, че ищцата носи шарнирна коленна ортеза, с която
чувства облекчение и подобрена походка, най-вече поради постигнатата
стабилност. Посочило е, че дегенеративните изменения в сухожилия и
връзков апарат, дължащи се на възрастта и начина на живот, са безспорни.
Последните се изразявали в изтъняване и по-лесна късливост. Съдовите
изменения флебит и тромбофлебит като придружаващи заболявания нямали
отношение към протичането и изхода от лечението на травмата.
В о.с.з. пред първата съдебна инстанция вещото лице поддържа
заключението си и представеното към него допълнение. Експертът заявява, че
двете кости са слепени една за друга, като освен счупването им е налице и
увреждане на едно сухожилие на противоположната част на ставата, което
води до образуване на дефект на сухожилието и ставата отзява от вътрешната
страна, на което се дължи видимата деформация. Разяснява, че нормалният
обем на движение на ставата е от 0 – 120 градуса, а при пострадалата е 90
градуса или е налично ограничение при сгъване. Вещото лице изразява
становище, че увреждането на сухожилието не е обичайно, като състоянието
на пострадалата в това отношение е стабилизирано и не се очаква по-
нататъшно подобрение, като това представлява трайно увреждане.
Настоящият състав кредитира изцяло фактическите изводи на вещото
лице, обективирани в приетите, неоспорени и обсъдени по-горе СМЕ и
допълнението към СМЕ, тъй като експертът е отговорил пълно и обективно
на поставените въпроси.
Пред първата съдебна инстанция са събрани свидетелските показания
на свидетеля Ф. С. (съпруга на брата на ищцата), от които се установява, че
след изписването й от бърза помощ прибрала вкъщи с лекия си автомобил
пострадалата. Последната била поставена в инвалидна количка, била бледа, в
тревожно състояние и уплашена. Тъй като ищцата не можела да се движи
4
сама, близките се опитали да я качат до стаята й със стол, но на последната й
прилошало и колабирала. Свидетелката била медицинско лице и й помогнала.
С. се грижила за пострадалата, която не можела да се обслужва сама, докато
съпругът й не се прибрал от Англия и не я взел вкъщи, за да я гледа той.
Свидетелката придружавала ищцата в болничните заведение, тъй като
последната била много тревожна и имала нужда някой да е до нея. Ю.
започнала да ходи на терапия и на психотерапевт, но не можела да се движи
сама, зависила от мъжа си и майка се, докато последната била жива. Все още
не била напълно възстановена. Първоначално използвала помощни средства,
тоалетен стол, подлога, след това „кандаки“, дори след като й свалили гипса
поне 2 месеца ползвала патерици, за да щади крака си. Физическото й
състояние не било добро, изпитвала болки и крака й бил „настрани“. Преди
водила много активен живот, но вече й било трудно и разчитала на мъжа й да
я кара с колата.
Пред първата съдебна инстанция са събрани свидетелските показания
на свидетеля Д. Д. (съпруг на ищцата), от които се установява, че по време на
инцидента последният бил в чужбина и успял да се прибере 3 дни след
настъпването му. Заварил жена си на легло, уплашена и изпитваща силни
болки. Свидетелят започнал да се грижи за пострадалата, тъй като тя не
можела изобщо да се обслужва сама. След свалянето на гипса ищцата много
трудно започнала да се придвижва сама. 5 – 6 месеца използвала патерици и
после преминала на канадки. Психическото й състояние не било добро.
Притеснявала се, че състоянието й не позволявало да се грижи за майка си, че
не може да върши нищо в домакинството, а трябвало да остане на легло.
Преди заедно ходили често на разходка, но вече трябвало да си почива, а при
натоварване започвал да я боли крака. Кракът й видимо бил деформиран.
Вече не можело да се занимава, както преди, с градината, тъй като се
навеждала и клякала трудно.
От показанията на свидетеля С. (брат на ищцата) се установява, че
същият прибрал ищцата от ортопедията след настъпването на инцидента. Тя
била уплашена, пребледняла, поставили я на инвалидна количка. Когато се
опитали да я приберат вкъщи, колабирала. Първоначално не можела да се
качи в стаята си и останала при свидетеля, чиято съпруга се грижела за нея.
Над 2 месеца се наложило да ползва патерици и помощни средства.
Понастоящем все още не можела да се движи добре, като преди ходила на
разходки, а сега не можела. Мъжът й я обслужвал и я возил с колата.
Съдът кредитира свидетелските показания на свидетелите в описаната
част, тъй като представят техни лични и непосредствени впечатления, които
не са в противоречие с останалия доказателствен материал по делото и
взаимно се допълват.
От приетата и неоспорена пред първата инстанция
съдебнопсихиатрична експертиза /СПЕ/ се установява, че ищцата не страда от
психично /процесно/ заболяване, умствена изостаналост или психопатия.
5
Вследствие на инцидента е получила психична/емоционална травма и за
около месец след това е изпаднала в стресирано състояние – Остра реакция на
стрес. Впоследствие състоянието й е прераснало в „Протрахирана реакция на
тежък стрес и разстройство в адаптацията“. Смесена тревожно-депресивна
реакция. Експертът установява, че не са налични клиничните критерии за
поставяне на диагнозата Посттравматично стресово разстройство. По повод
психичната/емоционална травма е лекувана с добър ефект. При извършения
от експерта личен преглед не са установени клинични признаци за значими
нарушения и поведение, изискващи лечение. Вследствие на произшествието е
налична трайна негативна промяна в личностовите параметри и социалното
функциониране.
За да определи размерът на обезщетението, въззивният състав приема
следното: Обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищцата от
ответното дружество - застраховател, както повелява нормата на чл. 52 от
ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. Съгласно Постановление
№4/1968г. на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се имат предвид от съда. С оглед конкретно установените и
обсъдени по-горе доказателства поотделно и в съвкупност, въззивният състав
намира за неоснователни оплакванията в жалбата на ответника, че
определеното от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди е
в завишен размер. Апелативният съд, в настоящия си състав, съобрази вида и
характера на получената от ищцата увреда – счупени са били две от костите,
образуващи дясна колянна става, която по своя медико-биологичен признак
съставлява средна телесна увреда довела до трайно затруднение на
движението на долен десен крайник за значителен период от време. Взе
предвид лечебния и възстановителен период, който е продължил около 6
месеца, през който период пострадалата е търпяла болки и страдания. Отчете
и че на ищцата е била поставена гипсова имобилизация, като през
възстановителния период последната е изпитвала силни затруднения в
придвижването си, като за дълго време се е налагало да използва помощни
средства. Съобрази и състоянието на пострадалата към момента на
извършения от вещото лице преглед – почти пълно възстановена, но с трайно
ограничени движения в десния долен крайник. Взе предвид и
обстоятелството, че ищцата е имала нужда от чужда помощ за обслужването
си, а след това и с воденето й на рехабилитация, което със сигурност и е
причинило значителен дискомфорт и притеснения. Съобрази и негативните
последици върху психиката на пострадалата, наложило се е да потърси
помощ за справянето с получената психична травма. Отчете и начина на
настъпване на процесното ПТП – докато ищцата пресича на пешеходна
пътека, което безспорно е довело да огромен шок, както и обстоятелството, че
до датата на инцидента тя е била активна, имала е социален живот, а към
настоящия момент й е трудно да се разхожда, трудно й е да се занимава с
предишните си хобита, като за предвижването си зависи от своя съпруг. С
6
оглед тези конкретно установени данни и като взе предвид стадия на
обществено-икономическо развитие на страната, включително в аспекта на
нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите и съобразявайки се с принципа на справедливост намира,
че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от 40 000 лв.
За да остави без уважение жалбата на застрахователя, настоящият
състав взе предвид, че понастоящем не е настъпило пълно възстановяване от
получената травма, установена е валгусна деформация на лявата коленна
става, увредени са сухожилията и връзковия апарат, който стабилизира
ставата. Походката на пострадалата е нестабилна, като обема на засегната
става е ограничен с около 20 – 30 градуса. Това увреждане е трайно и не се
очаква подобрение в състоянието на ищцата, което ще доведе до различни
ограничения в живота и бита на последната.
Тъй като застрахователното дружество е изплатило на ищцата
извънсъдебно сумата от 21 000 лв., то размерът на обезщетението, на което
има право ищцата, следва да бъде намален именно с тази сума, като на
последната следва да се присъди сумата от 19 000 лв., така както е присъдил
първостепенният съд.
В заключение: Първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските в настоящата инстанция: Въззивното
дружество следва да заплати на адв. Г. Г. сумата от 1100лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на основание чл. 38,
ал.2, вр. с ал.1, т.3 ЗАдв., съгласно приложен договор за правна защита и
съдействие.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15 от 30.06.2021г., постановено гр. д. №
34/2020 г. по описа на ОС-Видин, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №68
да заплати на адв. Г. И. Г.-от АК-Видин, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №*, ап.4
сумата от 1100лв. - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 ЗАдв.
Решение № 15 от 30.06.2021г., постановено по гр. д. № 34/2020 г. по
описа на ОС-Видин, в частта, с която е отхвърлен прекият иск на Ю. К. Д., с
ЕГН: **********, предявен срещу „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК:
*********, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата над
19 000 лв., имащ за предмет присъждане на обезщетение за неимуществени
7
вреди, настъпили вследствие на ПТП от 24.01.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 16.12.2019 г. до окончателното изплащане, като
необжалвано е влязло в законна сила.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8