Р Е Ш
Е Н И Е
№ 45 от
21.02.2020 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело №360 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Делото е
образувано по касационна жалба от Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил срещу Решение №379/28.10.2019 г.,
постановено по административнонаказателно дело № 1021/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е
отменен Електронен фиш серия К № 2614149,
издаден от ОД на МВР – Кюстендил. С обжалвания електронен фиш на К.А.Я., с ЕГН **********
и адрес: ***, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в
размер на 100,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2
от ЗДвП. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Претендира се отмяна на решението и
потвърждаване на електронния фиш.
ОД на
МВР – Кюстендил е редовно призовано за
съдебното заседание по делото, но не изпраща процесуален
представител.
Ответникът по касационната жалба – К.Я., не изразява становище по същата. Я.
е редовно призован за съдебното заседание по делото, но не
се явява и не изпраща процесуален
представител.
Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет на въззивно обжалване е Електронен фиш серия К № 2614149, издаден от ОД на МВР – Кюстендил. Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 11.03.2019 г. в 12:22 часа, на главен път Е-79, км 329+500, пътен възел Байкал, в посока София, при ограничение на скоростта 60 km/h, въведено с пътен знак В26 („Забранено е движение със скорост, по-висока от означената”), и приспаднат толеранс от 3% в полза на водача, е установено нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, заснето с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARN CAM S1, при управление на лек автомобил марка „П.”, модел „***”, с ДК № КН **** ВР, а именно – управление на автомобила с превишена скорост от 23 km/h. Изготвена е снимка. Електронният фиш е издаден срещу собственика на процесния автомобил – К.А.Я.. Районният съд е формирал изводи за съществени нарушения на процесуалните правила при установяването на нарушението и издаването на електронния фиш, поради което е отменил същия.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираните в жалбата касационни
основания съдът намира, че решението на районния
съд е валидно и допустимо.
Същото обаче е неправилно по следните съображения:
Процесното нарушение е установено и заснето на 11.03.2019 г. с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARN CAM S1. С изменението на ЗДвП, обн. в ДВ бр. 54/05.07.2017 г., законодателят е предвидил възможност за издаване на електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител за налагане на административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система (АТСС). Горното произтича от тълкуването на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в контекста на легалната дефиниция по § 6, т. 65 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, според която автоматизираните технически средства или системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, или мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. От анализа на цитираните нормативни разпоредби следва, че към датата на процесното деяние нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и заснемат с мобилно техническо средство или система, като наказанията се налагат с електронен фиш. Присъствието на контролните органи е с цел въвеждане на техническото средство или система в работен режим, без възможност за въздействие върху измерването, регистрирането и записването на нарушението, която дейност се осъществява автоматично. Правните изводи на въззивния съд в обратния смисъл са необосновани и незаконосъобразни. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.) автоматизираните технически средства и системи се използват съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип, а съгласно чл. 9, ал. 1 от същата за осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока. За спазване на изискванията на чл. 9 от посочената наредба се съставя протокол в изпълнение на чл. 10 от същата.
Въззивният съд е постановил обжалваното решение в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина по спора по смисъла чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН с оглед правомощието си по чл. 107, ал. 2 от НПК да събира доказателствата по направените от страните искания и по свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Съдът не е изискал от административнонаказващия орган протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., съставен към датата на извършване на деянието, ведно със снимковия материал към него. Този протокол е необходим, тъй като неговото съдържание установява релевантните доказателствени факти относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, режима на работа на уреда, вида на пътния знак за ограничение на скоростта и разстоянието на пътния знак до АТСС, съгласно образеца на протокола в Приложение № 1 към посочената наредба. Неспазването на процесуалното задължение по чл. 107, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН представлява процесуално нарушение и е касационно основание за отмяна на съдебното решение. Настоящият касационен състав ще отмени решението на районния съд и ще върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска от административнонаказващия орган протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., съставен към датата на извършване на деянието, ведно със снимковия материал към него, и да формира самостоятелни изводи по съществото на спора.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 379/28.10.2019 г., постановено по административнонаказателно дело №
1021/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд –
Дупница.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.