Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… ноември 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева ч.гр.д.№12466 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на жалба вх.№
05157/19.08.2019година на „А.“ ООД, ЕИК ******, срещу ОТКАЗ на СИ да издаде
постановление за прекратяване на изпълнителното производство по цитираното
изпълнително дело и да вдигне наложени върху имуществото на длъжника запори и
възбрани, обективирани в разпореждане на помощник ЧСИ М.Л., с което молбата на
длъжника под вх.№04610/17.07.2019г. е оставена без уважение.в жалбата се
твърди, че съгласно чл.433, ал.1, т.8
ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление тогава, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата за издръжка. В тези случаи прекратяването на
делото настъпва по силата на закона, а СИ може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи предпоставките за това, като в
тези случаи вдига служебно възбраните и запори, които са наложени в хода на
процеса.
Тезата, че при възлагане от страна на взискателя
на описаните в чл.18 ЗЧСИ действия чл.433, ал.1,т.8 ГПК не намира приложение и
това е така, тъй като възлагането на това законово основание предпоставя
извършване на определени технически действия, съпътстващи и осигуряващи
основните процесуални действия в изпълнителния процес, а това означава, че и
при възлагане по чл.18 ЗЧСИ СИ няма задължение служебно да извършва същински
изпълнителни действия и не освобождава взискателя от задължението му да бъде
активна страна в процеса. Описва извършеното в хода на производството, като
сочи, че последното действие и наложен запор върху банковите сметки на длъжника
през 2011 година, като не разполага с точната дата на извършване на този
изпълнителен способ. Съотнесено към датата на подаване на молбата на длъжника
за вдигане на запорите ( 17.07.2019 година) последиците на перемпцията са
настъпили по силата на закона, тъй като от последното действие са изминали повече
от две години. Моли съда да съобрази
изложените от него твърдения, доводи във връзка с тях и да уважи жалбата, като
постанови връщане на делото на ЧСИ за издаване на постановление за прекратяване
на процеса.
В срока за отговор на тази жалба, другата страна в
процеса „И.“ ЕООД не дава становище.
ПЧСИ М.Л., помощник на ЧСИ Р.Г.-Ч.,
на основание чл.436, ал.3 ГПК, излага мотиви за неоснователност на жалбата.
Съдът преценявайки събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Изпълнително дело №20117830400209 по описа на ЧСИ И.Ч.въз
основа на молба на „И.“ ЕООД, ЕИК ******
от 13.04.2011 година, към която страната е приложила изпълнителен лист от
17.12.2010година, издаден по т.д.№85/2010г. по описа на ОС – София, с който „А.“
ООД, ЕИК ****** е осъдено да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК *******сумата от
217 666,66лв; сумата от
54 227,56лв, представляващи неустойки, произтичащи от посочения в
документа договор и сумата от 14 275,76лв разноски по делото. В молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал от съда да наложи запор
върху притежаваните от длъжника дружествени дялове в посочените три търговски
дружества. На 19.04.2011 година ЧСИ изпраща съобщение до ТР за налагане на
запори върху притежаваните от длъжника дружествени дялове в „Р.В.“ ООД, в „ Е
3“ ООД и „ГОРНА“ ООД. Съобщението е получено на 20.04.2011 година.
ЧСИ е извършил проверка относно имущественото
състояние на длъжник; на 16.05.2011 година е изпратил запорно съобщение до
„ПроКредит банк“ АД и до „ПИБ“ АД; на 28.06.2011 година е наложил възбрана
върху недвижим имот на длъжника.
На 27.06.2011 година по делото постъпва молба от
взискателя, с която иска от ЧСИ на основание чл.517, ал.3 ГПК да връчи
изявление до 3-те дружества, в капитала на които длъжникът има участие, да
прекрати последното. Молбата е удовлетворена от ЧСИ с разпореждане от
01.07.2011 година. Тези запори са предшествани от наложени запор върху банкови
сметки на длъжника, в периода април – май 2011 година.На 30.06.2011 година е
изпратена молба от ЧСИ до служба по вписванията – гр.Ихтиман, за налагане на
възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника. Възбраната е вписана на
01.07.2011 година. На 27.06.2011 година
по делото постъпва молба от взискателя, с която моли ЧСИ да връчи неговите
изявления, на посочените дружества „Р.В.“ ООД, „Е3“ ЕООД и „Горна“ ООД, за
прекратяване на участието в тях на длъжника „А.“ ООД, ЕИК ******, което искане
е уважено от СИ с акт от 01.07.2011 година. На 08.08.2011 година ЧСИ изпраща
ПДИ, получена от длъжника на същата дата, чрез неговия процес. представител.
На 18.11.2011 година ЧСИ овластява взискателя да
предяви конститутивна претенция по чл.517, ал.3 ГПК срещу дружеството „Горна“
ООД..
На 29.03.2012 година взискателят подава молба до
ЧСИ, с която се противопоставя да бъде вдигнат запор върху притежаваните от
длъжника дружествени дялове в „Р.В.“ ООД.
На 16.12.2011 година ЧСИ овластява взискателя да предяви, на основание чл.517,
ал.3 ГПК, конститутивна претенция срещу
„Р.В.“ ООД
В хода на производството са постъпили молби и
запорни съобщения от кредитори на взискателя за налагане на запори върху
вземането на същия по това дело.
На 05.08.2016 година по делото постъпва молба от
взискателят подава молба до ЧСИ да изпрати цялото преписка по процесното
изпълнително дело, при ЧСИ Радост Горанова-Чолаков, която да продължи
изпълнителните действия по това дело. Молбата е уважена от ЧСИ И.Ч.с
разпореждане от 09.08.2016г.
На 17.07.2019 година длъжникът подава молба до ЧСИ,
на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК, да предприеме действия по заличаване на
наложените запори върху притежавани дялове от капитала на търговски дружества и
възбрани върху имоти на длъжника.
На 17.07.2019 година ПЧСИ на ЧСИ Р.Г.-Ч., М.Л.,
постановява разпореждане, с което отказва да постанови прекратяване на делото,
като се позовава на това, че взискателят е възложил на ЧСИ, на основание чл.18 ЗЧСИ, да извърши каквито изпълнителни способи намери за необходими, а приложението
на чл.18 ЗЧСИ възпрепятства приложението на чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
По
твърдението за основание по чл.433, т.8 ГПК.
Непредприемането на
изпълнителни
действия в посочения от закона период е основание за прекратяването на изпълнително производство. В доктрината и съдебната практика е трайно
установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, при осъществяване на фактите предвидени в нормата на чл. 433,
ал. 1, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните факти.
Преценявайки смисъла
на изявленията на взискателя, настоящият състав на съда намира, че за периода
от 16.12.2011 година (датата, на която ЧСИ е издал последното постановление с
което е овластил взискателя да предяви конститутивната претенция по чл.517, ал.3 ГПК) до 17.07.2019 година, когато длъжникът е поискал от СИ да предприеме
действия по заличаване на възбрани и вдигане на наложени запори (отправени до
ЧСИ Р.-Г.Ч., след като делото е преминало на нейн доклад), взискателят е бездействал, а това е основание
за прекратяване на делото, съобразно нормата на чл.433, т.8 ГПК. Както е
посочено и в ТР №2/2015г-. на ОСГТК на ВКС, имащо задължителни за съдилищата
указания, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години, изпълнителното производство се счита прекратено
поради перемпция и актът на ЧСИ за прекратяване на делото има декларативен
характер, защото производството е прекратено по силата на закона.
Ето защо настоящият
състав намира, че жалбата е основателна и постановеният от ЧСИ отказ да
прекрати делото е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.
При изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ акт от 17.07.2019
година на ПЧСИ на ЧСИ Р.Г.-Ч., М.Л., с който отказва да постанови прекратяване
на делото, на основание чл.433,т.8 ГПК изпълнителното
дело.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.