ПРОТОКОЛ
№ 49
гр. Б.град, 25.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анета Илинска
при участието на секретаря Теофания Лазова
и прокурора И. Ал. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Анета Илинска Гражданско дело №
20221200101106 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ВМЕСТО ИЩЕЦА А. Б. З. – редовно призован, се явява адв. С. М., с
пълномощно по делото и адв. С. Ш., с пълномощно по делото.
ЗА ОТВЕТНИКА НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ – редовно призован, се явява юрк. Г., с пълномощно към делото.
ЗА ОТВЕТНИКА РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД – редовно
призован, не изпраща представител.
КОНТРОЛИРАЩА СТРАНА Окръжна прокуратура – Б.град – редовно
призована, се явява прокурор А..
АДВ. М. – Мисля, че не са налице пречки да се даде ход на делото.
АДВ. Ш. – Моля, да се даде ход на делото.
ЮРК. Г. – Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР А. – Няма пречки, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешно съдебно заседание, и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. М. – Поддържам исковата молба /поправена/ от 23.09.2023 г.
Поддържаме направеното искане за експертиза, тъй като сумата не е в
националната валута. Не поддържам искането за разпит на свидетелите, тъй
като не можем да осигурим същите.
1
ЮРК. Г. - Поддържам отговора на коригираната искова молба и
оспорвам така подадената искова молба. Нямам доказателствени искания.
По повод уточняващата молба и искането за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза считам, че не е налице такава необходимост, както с
оглед възможността да се ползва калкулатор, в това числов и в поисканата
валута щ. долари, така и предвид наличието на извършена такава счетоводна
експертиза в първоначалното гражданско дело.
По отношение на разпита на двамата свидетели поддържам изложеното
в отговора на исковата молба, че същият е неотносим, с оглед на което няма
промяна и след така подадената молба в становището на Народното събрание.
АДВ. М. – Да, има такава експертиза при първото разглеждане на
делото.
ПРОКУРОР А. - Нямам доказателствени искания. Както стана ясно има
извършена експертиза по предходното дело и не се налага повторна такава.
По отношение на двамата свидетели, предоставям на съда.
СЪДЪТ обявява доклада си по делото така, както следва:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството по делото е образувано по искова молба /поправена/ вх.
№ 1526/06.02.2023 г., подадена от А. Б. З., чрез адв. С. М. против Районен
съд – Свиленград, Народното събрание на Република България.
В исковата молба се твърди, че на 03 юни 2010 г. ищецът е преминал
законно през МП „Капитан Андреево“ границата на България с трета страна -
Република Турция, като при това преминаване е извършил нарушение като не
е декларирал пренасяните от него парични средства в брой, в чужда валута, в
размер на 25 160 щатски долара. Във връзка с това неизпълнение, му е било
повдигнато обвинение за престъпление по член 251, ал.1 от Наказателния
кодекс на Република България.
Сочи се, че на същата тази дата — 03.06.2010 година, ищецът е бил
привлечен към наказателна отговорност, а недекларираната сума е била
задържана с разписка за митническо задържане от митническите служители
извършили проверката и в следствие на това предадена с протокол за
доброволно предаване от дата 03.06.2010г. по Досъдебно производство № 454
по описа за 2010 година на РУП - Свиленград, на разследващ полицай. След
малко повече от четири години с Определение № 268 от 15.07.2014г.
постановено по НОХД № 521 по описа на Районен съд — Свиленград за 2014
година, е бил и окончателно признат за виновен в осъществяването на
престъпния състав по член 251, ал.1 от Наказателния кодекс на Република
България, за което е бил наказан с наказание „лишаване от свобода“, чието
изпълнение е било отложено и допълнително като санкция, съдът
автоматично е постановил недекларираните парични средства в брой, в
размер на 25 160 щатски долара, да бъдат отнети в полза на Държавата, на
основание лен 251, ал.2 от НК.
Посочва се, че при прилагането на материалния закон — а именно член
2
251, конкретно алинея 2-а от НК, с която автоматично се отнемат в полза на
Държавата недекларираните от доверителя парични средства, в брой, които са
се внесли в Общността, съдът не се е съобразил с правото на Европейския
съюз. Съгласно формираната макар и по-късно постоянна практика на СЕС по
Регламент № 1889/2005 уреждащ правилата и начина за контрола на пари в
брой, които се внасят и изнасят от Европейския съюз, допълнителна санкция,
предвиждаща автоматично отнемане на недекларираните парични средства и
то без да се изследва произхода на средствата, е недопустима от правото на
Съюза. В този смисъл са Определение от 30.01.2019 година по съединени дела
С-335/18 и С-336/18 по преюдициални запитвания на СГС и на Апелативен
съд — София, Определение от 12.07.2018 година по дело С-707/17 по
преюдициално запитване на Районен съд — Свиленград, както и Решение от
16 юли 2015 година по дело С-225/14.
Счита, че макар и постановено след влизане в сила на съдебния акт, с
който недекларирани от ищеца парични средства са отнети на основание ал.2
от чл.251 НК, съдът е следвало да приложи изискванията на Регламент №
1889/2005, като част от актовете на Общността, на която Република България
е член от 01.01.2007година, и съобразявайки се с примата на европейските
норми пред тези на националния закон, да не наложи и то автоматично
санкцията по чл. 251, ал.2 от НК и да не „отнема в полза да Държавата на
пълния размер на недекларираните парични средства, а да наложи единствено
наказание „лишаване от свобода“.
Счита, че в случая за периода от задържането на недекларираната сума
до постановяването на Определение № 268 от 15 юли 2014, компетентните
органи в Република България са имали достатъчно време да изяснят
произхода на задържаната от тях сума, според предписанията на член 4 §2 от
Регламент (ЕО) 1889/2005:
„Ако задължението за деклариране, предвидено по член 3, не е
изпълнено, парите в брой могат да бъдат задържани след издаване на
административно решение в съответствие е условията, предвидени по
националното законодателство“. Като за неизпълнението от моя страна на
задължението ми по член 3 от Регламента е следвало на основание член 9, §1
от същия да ми бъде наложена санкция, която да е ефективна,съразмерна и
възпираща.
„Всяка държава членка въвежда санкции, които се налагат при
неспазване на задължението за деклариране по член 3. Тези санкции трябва да
са ефективни, съразмерни и възпиращи.
Посочва, че с цитираните в по-горния абзац Определения и Решение,
СЕС категорично установява за недопустима правна уредба, която предвижда
като санкция освен налагане на наказание лишаване от свобода до пет години
или глоба в размер на една пета от недекларираната парична сума в брой и
отнемане в полза на държавата на тази недекларирана парична сума.
„Член 4, параграф 2 и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) №
1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година
относно контрола на пари в брой, конто се внасят и изнасят от Общността,
3
трябва ща се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба
като разглежданата в главните производства, която като санкция за
неизпълнение на предвиденото в член 3 от този регламент задължение за
деклариране, освен лишаване от свобода до пет години или глоба в размер на
една пета от недекларираната парична сума в брой, предвижда и отнемане в
полза на държавата на тази недекларирана сума.”
Съгласно чл. 4,- § 3, изр. 2 от ДЕС е вменено в задължение на
държавите членки да вземат всички общи или специални мерки, необходими
за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от договорите
или актовете на институциите на Съюза.
Твърди се, че в резултат на противоправното бездействие на втория
ответник: Народното събрание на Република България, като не е упражнил
правомощията си по Закон, за да съобрази националното законодателство с
актовете на Съюза, е лишил ищеца от произтичащите от тези актове права, а
именно: в случай, че извърши нарушение по някоя от нормите на Регламент
(ЕО) 1889/2005, да очаква да му бъде наложена такава санкция, която да е не
само ефективна и възпираща, но и съразмерна, а в този смисъл и справедлива
/ лишил го е от принципа на легитимното правно очакване/. Освен това,
счита, че с бездействието си е допринесъл недекларираните парични
средства, внасяни от ищеца в Общността и законно придобити от него -
парични средства, в размер на 25 160 /двадесет и пет хиляди и сто и
шестдесет/ щатски долара да му бъдат автоматично отнети, на основание
норми, очевидно несъвместими с правото на Съюза.
Твърди се, че в резултат на действието на органите на първия ответник -
Свиленградски районен съд, в съдебен състав, сформиран по НОХД № 521
по описа на Районен съд — Свиленград за 2014 година, като не е зачел
примата на правото на ЕС и е приложил автоматично национална норма,
която очевидно и пряко му противоречи, е наложил на доверителя ми
несъразмерна и несправедлива, недопустима с правото на Съюза санкция, с
която го е лишил и от законно придобитата му .собственост, а именно:
недекларираните парични средства, внасяни от доверителя ми в Общността, в
размер на 25 160 щатски долара, което представлява и нарушение на правото
на Европейския съюз.
На следващо място се посочва, че пак в резултат на действията на
първия ответник и на бездействието на втория, на ищеца са били причинени и
други имуществени вреди: същият е бил лишен изцяло от ползването на
собствеността си: отнетата в полза на Държавата парична сума, в размер на
25 160 щатски долара. Невъзможността за ползване на сумата е за времето от
датата на окончателното отнемане със съдебния акт на тази сума —
15.07.2014 година, до настоящия момент.
Сочи се, че противно на правото лишаването от възможност да се
ползва мирно от собствеността си е съизмеримо в пари, съобразно правилата
на ЗЗД и е в размер на 12 777 щатски долара — еквивалент на начислена
законова лихва за времето от датата на окончателния съдебен акт - 15.07.2014
година до 15.07.2019 година — датата на завеждане на настоящата искова
4
молба.
Твърди се, че е налице изискуемата от закона причинна връзка: в
резултат на недопустима правна уредба е постановен незаконосъобразен
съдебен акт, допринесъл за настъпилия вредоносен резултат - ако Районен
съд — Свиленград е приложил правилно закона и Общностното право, то не
би се стигнало до отнемане в полза на Държавата сумата от 25 160 щатски
долара, и ищеца нямало да понесе описаните по-горе вреди в сочения им
размер. Твърди се, че тези вреди и към настоящия момент не са възстановени
от ответника, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск.
Твърди се, че в резултат на описаните по-горе действия и бездействия
на двамата ответници, ищецът е претърпял и неимуществени вреди —
притеснения, изразили се в чувство на финансова нестабилност, пораждаща
липса на увереност в собствените си способности, караща го да се чувства
един провалил се в живота човек, които той оценява на стойност 5000/пет
хиляди/лева.
Отправено е искане до съда да се постанови решение, с което да се
признае за установено спрямо първия ответник твърдяното по-горе
противоправно действие; да се признае за установено спрямо втория
ответник, явяващ се процесуален субституент на държавата, за чиито
действия и бездействия последната отговаря, твърдяното и описано по-горе
противоправно бездействие.
Като в случай, че съдът признае за установено, спрямо всеки един от
ответниците, твърдените противоправни действия и бездействия се иска да
бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца и дължимите му обезщетения
за причинените му в резултат на тези действия и бездействия имуществени и
неимуществени вреди, в размер както следва:
- Обезщетение за имуществени вреди в размер на 25 160 щатски
долара, представляващи пълния размер на противоправно отнетата в полза на
Държавата недекларирани парични средства, в размер на 25 160 щатски
долара, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на
исковата молба, до окончателното й изплащане.
- Обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 12
777 щатски долара, представляващи обезщетение за имуществени вреди
поради противоправното му лишаване от възможността да се ползва от
паричните средства, в размер на 25 160 щатски долара от датата на тяхното
отнемане с окончателен съдебена акт- 15.07.2014г. до датата на депозиране на
настоящата искова молба пред съд - 15.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното
й изплащане.
- Обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 5000
хиляди лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане.
Иска се, използвайки израза „алтернативно“, в случай, че съдът признае
5
противоправното поведение само на някой от ответниците, то да осъди същия
да заплати на ищеца в цялост претендираните обезщетения.
Претендират се и направените разноски.
Посочени представени и описани са писмени доказателства.
На 04.04.2023 г. от страна на ответника Районен съд – Свиленград,
представляван от Живка П.а – Председател на съда, по делото е постъпил
писмен отговор на исковата молба, с който изцяло оспорват предявените
искове по следните съображения:
На първо място се прави възражение за погасяване на исковите
претенции, поради изтекъл давностен срок.
Сочи се, че ако съдът счете, че исковете не са погасени по давност, ги
оспорват като неоснователни, тъй като процесното увреждане е причинено
поради изключителна вина на пострадалия по смисъла на чл.5, ал.1 от
ЗОДОВ, поради което счита, че не му се дължи обезщетение.
Посочва се, че видно от материалите, съдържащи се в приложеното
НОХД № 521/2014г. по описа на Районен съд - Свиленград, подсъдимият А.
Б. З., който е бил признат за виновен в извършването на престъпление по
чл.251, ал.1 от НК, не е представил Декларация за паричните средства,
изискуема към 15.07.2014 г. (датата на влизане в сила на определението, с
което е одобрено споразумение по чл.381 и сл. НПК) съгласно действащия
към тази дата Регламент (ЕО) 1889/2005г. С този регламент се въвеждат
правила за движението на паричните средства, които се внасят или изнасят от
Европейския съюз, с цел да се ограничи опасността от движението на
парични средства за незаконни цели, които могат да представляват заплаха за
финансовата система и вътрешния пазар. Със същия регламент се въвеждат и
правила, отразяващи международните стандарти за борба с изпирането на
пари и финансирането на тероризма, изготвени от Специалната група за
финансови действия (FATF). Основният инструмент за контролиране на
паричните средства е подаване на декларация, съдържаща определена
информация за приносителя, собственика, произхода и крайния получател на
паричните средства, когато надхвърлят прага от 10 000 EUR (чл.2, §2 от
Регламент (ЕО) 1889/2005г.).
Посочва се, че недекларирането на паричните средства води до липса на
данни за собственика, крайният получател, произхода и предназначението на
парите, които данни задължително трябва да бъдат декларирани по силата на
действащия към онзи момент Регламент (ЕО) 1889/2005г. Сочи се, че липсата
на декларация за паричните средства дава основание паричните средства да
бъдат временно задържани по реда на Регламент (ЕО) 1889/2005г., а и по реда
на сега действащия Регламент (ЕО) 2018/1672г., който отменя предходния, до
времето, нобходимо компетентните органи да установят дали обстоятелствата
по случая оправдават задържането на паричните средства с други правни
инструменти.
Молят, ако съдът приеме, че липсата на Декларация за паричните
средства, изискуема съгласно Регламент (ЕО) 1889/2005г., не води до
6
увреждане поради изключителна вина на пострадалия по смисъла на чл.5, ал.1
от ЗОДОВ, то да се приеме, че е налице хипотезата на ал.2 от чл.5 от ЗОДОВ,
респ. да се намали обезщетението.
Оспорва се и иска за неимуществени вреди по основание и по размер.
Предвид изложеното, считат предявените искове за неоснователни и
молят да бъдат отхвърлени.
Прави се евентуално възражение за прекомерност на направените от
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение и молят съдът да го намали, на
основание чл.78, ал.5 от ГПК
На 19.04.2023 г. от страна на втория ответник Народно събрание на
Република България също е депозиран писмен отговор, с който изразяват
становище, че искова молба е неоснователна, по следните съображения:
Посочват, че съгласно чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз
държавите-членки са длъжни да вземат всички общи и специални мерки,
необходими за гарантиране на задълженията, произтичащи от правото на ЕС,
да подпомагат общността за постигане на нейните цели и да се въздържат от
всякакви мерки, които могат да застрашат тези цели. За да е налице
извъндоговорната отговорност на държавата по чл. 4, § 3 от Договора за
Европейския съюз следва да е налице нарушение на правна норма на ЕС,
която има за предмет предоставяне на права на частноправни субекти,
нарушението да е достатъчно съществено и наличието на причинно-
следствена връзка между нарушението и вредата. При преценката дали е
налице нарушение, следва да се има предвид целта, която се преследва с
конкретна норма.
Сочи се, че в българското законодателство престъплението по чл. 251,
ал. 1 НК неизпълнение на задължението за деклариране на пари в брой, е
санкционирано по начин, които съответства на характера и тежестта на
нарушението. Твърди се, че предвидените санкции имат реално възпиращ
ефект, като същевременно съблюдават основния принцип на
пропорционалност. Целта е да се приложат подходящи мерки за
санкциониране на такъв вид нарушения. До отмяната на разпоредбата на чл.
251, ал. 2 от НК (отм. - ДВ, бр. 83 от 2019 г.) същата е част от действащото
законодателство.
Посочва се, че от изложените в исковата молба факти и от
представените по делото доказателства е безспорно, че ищецът е реализирал
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 251, ал. 1
НК (в редакцията към 27.04.2010 г.). Твърди се, че съобразно действащата
към момента на преминаването му през Митнически пункт „Капитан
Андреево“ на 03.06.2010 г. разпоредба, ищецът не е изпълнил задължението
си за деклариране пред митническите органи на сумата от 25 160 щатски
долара, с левова равностойност 40 111,33 лева, поради което е признат за
виновен, с всички законови последици от този факт. Отбелязват, че нито от
исковата молба, нито от приложените към нея доказателства става ясно какъв
е произхода на средствата, предмет на престъплението.
7
Сочи се, че съгласно чл. 4, пар. 2 от Регламент № 1889/2005 „ако
задължението за деклариране, предвидено по член 3, не е изпълнено, парите в
брой могат да бъдат задържани след издаване на административно решение в
съответствие с условията, предвидени по националното законодателство“.
Разпоредбата предвижда задържане на парите в брой на определен етап от
извършване на нарушението, но не посочва изрично дали същите се връщат и
при какви условия. Съгласно член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005
всяка държава членка въвежда санкции, които се налагат при неспазване на
задължението за деклариране по член 3. Съгласно тази разпоредба така
предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
Съгласно постоянната практика на Съда при липса на хармонизация на
законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при
неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство
режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според
тях са подходящи. Регламентът позволява наличие на национални мерки за
контрол на движението на парични средства, оправдани от съображения за
обществен ред или обществена сигурност.
Посочва се, че съгласно съображение 3 от Преамбюла на този регламент
хармонизацията между законодателствата на държавите-членки на ЕС, към
която той е насочен, с цел да се гарантира еднакво ниво на контрол на
движенията на пари в брой не бива да засяга възможността държавите-членки
да прилагат, в съответствие със съществуващите разпоредби от Договора,
националните методи за контрол на движението на пари в брой в рамките на
Общността." Видно от този разпоредба, регламентът предвижда национална
система на контрол, съобразно специфичните условия в съответната държава-
членка, и то при движение на пари в брой на територията на ЕС. С още по-
голямо основание следва да се приеме, че съответната държава-членка с
външна за ЕС граница (каквато е България спрямо Сърбия) разполага с
възможността да установява и прилага различни методи на контрол, дори и
по-строги.
С оглед гореизложеното, намират, че употребата на думата „задържани“
не може да се възприема като забрана при наказуемо деяние предметът на
престъплението да се отнема в полза на държавата. Твърди се, че ищецът,
подписвайки съзнателно споразумението при условията на чл. 384 вр. с чл.
381 НПК, е признал изцяло вината си и се е съгласил безусловно с
последствията от това. Твърди се също така, че на базата на задълбочен и
прецизен анализ на доказателствената съвкупност решаващият съд е
направил обоснован и законосъобразен извод, че както обективната, така и
субективната страна на деянието е установена и доказана по категоричен
начин. Със сключването на споразумението ищецът е приел последиците без
възражения, като следствие от противоправното си поведение.
Посочва се, че през 2015 г. е извършена промяна в чл. 251, ал. 1 НК през
2015 г. (ДВ, бр. 74/2015 г.) по препоръка от ЕК. Въведено е уточнение, че
разпоредбата се прилага за ценности, пренасяни през границата на страната,
която е външна граница на Европейския съюз, тоест с чл. 251 от НК се
инкриминира недекларирането на границата на страната, когато се явява
8
външна граница на Европейския съюз. ЕК дава препоръки при нарушаване
режима на деклариране на вътрешните граници на Европейския съюз да бъдат
налагани единствено административни, но не и наказателноправни санкции в
съчетание с конфискация, което значи, че не ограничава държавите, които са
външни граници, да прилагат и по-строги мерки, когато случаите се отнасят
за външни граници.
Посочва се, че съобразявайки и последващите препоръки на ЕК в посока
хармонизиране с европейското законодателство през 2017 г. разпоредбата на
чл. 251 от НК е претърпяла изменение. В мотивите към Законопроекта за
изменение и допълнение на НК от 2017 г. (№ 702-01-10), внесен от
Министерски съвет на 01.08.2017 г. в Народното събрание е посочено, че
предложената промяна на чл. 251 НК е във връзка с уведомително писмо - С
(2016) 2395 от 28.04.2016 г. от Генералния секретариат на Европейската
комисия. Същевременно е отбелязано мнението на ЕК по въпроса, а именно,
че ако глоба за недеклариране на парични средства е съпроводена с
конфискуване на недекларираните суми, какъвто е случаят с глобите,
установени с чл. 251 НК, въз основа на решения на ЕСПЧ, такава глоба би
трябвало да бъде по-ниска от 25 на сто. Видно от мнението на ЕК,
конфискацията е допустима и необвързана с произхода на недекларираните
средства. В унисон с препоръката е приета предложената промяна на чл. 251
НК, като е намален размера на глобата, и в съответствие с мнението на ЕК
конфискацията е запазена като санкция, без това да е поставено в зависимост
от произхода на недекларираните средства.
Доколкото интеграцията с принципите и ценностите на Европейския
съюз, както и развитието на законодателството са непрекъснати процеси, така
и хармонизацията на националното законодателство с това на ЕС е динамичен
и търпящ развитие и усъвършенстване процес. В тази връзка посочват, че
възприемайки практиката на Европейския съд и отчитайки националните
специфики, касаещи нивото на риск, превенцията и санкционната политика в
областта на защитата на паричната система се е стигнало до законодателното
решение за отмяна на разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК (отм. - ДВ, бр. 83
от 2019 г.).
Сочат, че дори да се приеме, че е налице нарушение до отмяната на
разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК, то не може да бъде обоснована
същественост на нарушението.
Посочва се, че СЕС възприема подход на ограничаване на
възможностите, при които може да се носи отговорност във връзка с
осъществяваната законодателна дейност. Той е приел, че ЕС не следва да
носи отговорност, освен ако с нарушението съответният орган достатъчно
явно и сериозно е превишил пределите на правомощията си при злонамерено
отношение и умисъл за увреждане на адресатите на нормата (така
например решението HNL v. Council and Commission, cases 83, 94/76, 4, 15,
40/70, (1978), ECR 1209). Посочва се, че в цитираната практика СЕС приема,
че сама по себе си отмяната на процесния регламент на Съвета на ЕС не е
достатъчно основание да се приеме, че е допуснато достатъчно явно и
9
сериозно нарушение. В конкретния случай съдът е счел, че предпоставката
нарушението да е достатъчно явно и сериозно не е налице, като един от
изложените в решението аргументи е, че ефектът, който регламентът е оказал
върху адресатите си, не е довел до превишаване на нивото на риска,
характерен за съответния сектор. Едно от правилата, които се прилагат по
отношение на ЕС е, че в нормотворческия контекст, който се характеризира с
упражняване на широка дискреция, ЕС не може да носи отговорност, освен
ако въпросната институция явно и сериозно е нарушила пределите на
упражняване на правомощията си.
Считат, че в случай че се приеме, че е налице нарушение, то не може да
бъде обоснована пряка причинно-следствена връзка между нарушението и
вредите.
Посочва се, че законодателят е уредил непосредствената приложимост
на общностното право, неговия „директен ефект“ и примата му над
националния правен ред. Осигурил е достатъчно законови гаранции, които да
не позволят една единствена законова норма, уреждаща първично дадени
обществени отношения, да накърни съществено интересите на правните
субекти. В този смисъл вреда би произтекла пряко от действие или
бездействие на конкретен административен или съдебен орган - страна или
разглеждащ конкретното правоотношение. Обратното разбиране би довело до
значително ограничаване на законодателната функция и перспективата всеки
правен субект да търси обезщетение от законодателя за вреди за накърнен
интерес от приемането на дадена правна норма без да се държи сметка за
обществения интерес.
Сочи се, че дори законодателят да е допуснал грешка, има достатъчно
правни гаранции тя да не възпроизведе ефект върху конкретни
правоотношения. Вреда би произтекла пряко от действие или бездействие
или акт на конкретен административен или съдебен орган. Посочва се, че в
случай че се установят вреди, то те са непосредствена последица от съдебния
акт, а не от законодателната дейност на Народното събрание. Посочва се, че
подобно е твърдението и в исковата молба - че именно в резултат на
действието на орган на съдебната власт, който не е зачел примата на правото
на ЕС, са произтекли вредите. В този смисъл са и редица съдебни решения:
Решение № 2037/06.08.2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав по
гр.д. № 5037/2018 г., Решение № 2948 от 13.05.2020 г. на Софийския градски
съд, I-во ГО, 30 състав по гр.д № 12049/2019 г. и Решение № 2949 от
13.05.2020 г. на Софийския градски съд, I-bo ГО, 30 състав, по гр. д. №
14150/2019 г., в които четем:
„Причинната връзка с това бездействие обаче не е пряка. Вредоносният
резултат в конкретния случай е настъпил непосредствено от постановения
съдебен акт, поради което и постановилият го съд е органът, материално
легитимиран да отговаря по предявения иск. Бездействието на държавата, в
лицето на законодателния й орган, по отношение предприемането на
адекватни стъпки за хармонизацията на вътрешното законодателство в
продължение на години, макар и укорително, не може да послужи като
10
основание за ангажиране отговорността на Народното събрание в конкретния
случай поради липсата на пряка причинна връзка с настъпилите вреди, тъй
“
като същата е опосредена от правоприлагащата дейност на съда. Решение №
2949 от 13.05.2020 г. на Софийския градски съд, I-во ГО, 30 състав, по гр. д.
№ 14150/2019 г. е потвърдено с Решение № 2 от 4.1.2021 г. по гр. д. №
2737/2020 г. на Софийския апелативен съд, 12-ти граждански състав, а
последното не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 60686
от 08.10.2021 г. на Върховния касационен съд на Република България, Трето
отделение на Гражданска колегия. В това определение във връзка с
поставения от касатора (Районен съд Сливница) въпрос „Към кого е насочен
актът на СЕС, в който съответната национална правна норма е обявена за
противоречаща на законодателството на ЕС - пряко към правоприлагащите
органи или към законодателната власт, която именно е длъжна да
синхронизира вътрешното право с правото на ЕС?“, ВКС е постановил:
„Директният ефект на правото на ЕС предоставя права на частноправни
субекти и затова нарушаването на тези права от правоприлагащия орган води
до неговата отговорност за вреди, както са посочили и съдилищата.“
Посочва се, че липсата на пряка причинно-следствена връзка е отчетена
и в Решение № 260101 от 23.11.2020 г. на Софийския окръжен съд, ГО, IV
състав, по гр.д. № 210/2020 г., Определение от 23.12.2019 г. на Софийския
окръжен съд по гр.д. № 801/2019 г., Решение № 265282 от 6.08.2021 г. на
СГС по гр. д. № 15130/2018 г., Решение № 1303 от 07.12.2021г., постановено
по въззивно гр. д. № 2226/2021 г. на Софийския апелативен съд, гражданско
отделение, 14 състав. Последното не е допуснато до касационно обжалване,
като с Определение № 50698 от 29.09.2022 г. по гр. д. № 2215/2022 г„ ВКС ,
IV ГО се е произнесъл:
„Съгласно чл. 5, ал. 4, изр.2 от Конституцията на РБългария
международните договори, ратифицирани по конституционен ред,
обнародвани и влезли в сила, са част от вътрешното право на страната и имат
предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им
противоречат. Това се отнася и до актовете на общностното право (чл. 288, § 2
ДФЕС, предишен чл. 249, § 2 ДЕО), като предимството действа автоматично
и без да е необходим какъвто и да било специален механизъм за установяване
или обявяване. В тази връзка съдилищата са длъжни да тълкуват и да
съобразяват общностното право, в случаите когато то е относимо към
поставения за разрешаване пред тях правен спор, както и да тълкуват и
прилагат националното право в съответствие с общностното такова и дори в
определени случаи могат да отказват прилагането на национална норма, която
противоречи на общностното право. При несъобразяване на това
националните съдилища носят отговорност за нарушаване на общностното
право, независимо по вина на кой от държавните органи е допуснато
несъответствието. “
Предвид посоченото, считат, че не може да се установи причинно-
следствена връзка между твърдяното нарушение и претендираните вреди.
Относно вредите се излага следното становище:
11
Твърди се, че настъпването на преки имуществени вреди, на пряка
загуба в имуществото на ищеца, е факт, подлежащ на пълно и главно
доказване, за който не се сочат и не се представят доказателства. Считат, че
от тук не може да се направи логичен, обоснован и законосъобразен извод, че
към датата на отнемане на сумата е настъпила пряка имуществена вреда в
имуществената сфера на ищеца вследствие на твърдяното нарушение на
правото на ЕС. Посочва се, че с исковата молба ищецът не представя
доказателства за отнемане на тази сума и преминаването й в патримониума на
държавата.
Твърди се, че в хода на наказателното производство не е установена
собствеността на отнетата в полза на държавата сума, а ищецът не е твърдял
същата да е негова лична собственост, поради което твърдението, че ищецът е
претърпял имуществени вреди от законодателно бездействие и/или от
правораздавателна дейност на съда, с които е нарушено правото на ЕС, е
недоказано както по основание, така и по размер.
Считат, че в случай че се приеме, че се дължи обезщетение, не може
автоматично да се определи, че неговият размер е равен на размера на
отнетата сума. Посочва се, че то би могло да бъде и по-високо, стига обаче
ищецът да докаже реалността на вредите - намалението на имуществото си в
пряка каузална връзка с нарушението на правото на ЕС.
Твърди се, че в тежест на ищеца е да докаже намаление на имуществото
си, което логически предпоставя доказване на собственост върху отнетото
имущество, като счита, че самият факт, че сумата е била намерена у него, не
доказва правото му на собственост.
Относно претендираното обезщетение в размер на 12 777 щатски долара
се излага следното:
В случай че претенцията от 12 777 щатски долара се приеме за законна
лихва, на основание чл. 111, буква „в” ЗЗД правят възражение за изтекла
погасителна давност за сумата, изчислена преди тригодишния период,
считано от предявяване на исковата молба.
В случай че се приеме, че твърдяната имуществена вреда е пропусната
полза, считат, че същата не е доказана по основание и размер и следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Предвид разпоредбата на чл. 110 ЗЗД правят възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претенциите за обезщетение за вреди.
С оглед изложените съображения относно неоснователността на
предявения главен иск, считат и акцесорния такъв - за лихва, за изцяло
неоснователен и недоказан.
Относно претендираните неимуществени вреди в размер на 5000 лева,
се излагат следните съображения:
Твърди се, че в обстоятелствената част ищецът не е конкретизирал по
какъв начин твърдяните от него неимуществени вреди са произтекли пряко и
непосредствено от действията на Народното събрание. Считат, че посочените
„притеснения, изразили се в чувство на финансова нестабилност, пораждаща
12
липса на увереност в собствените си способности, караща го да се чувства
един провалил се в живота човек“ са състояния, които биха могли да бъдат
предизвикани от множество обективни факти и житейски ситуации. Твърди
се, че не е обоснована пряка причинно-следствена връзка между твърдяното
нарушение и претендираните вреди, нито са представени релевантни
доказателства. Считат, че освен по основание, претендираното обезщетение
не е обосновано и по размер. Така в Определение № 1314 от 18.12.2014 г. по
гр. д. № 5670/2014 г., Г. К., III ГО на ВКС: „Налице е многобройна практика,
вкл. постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС /Тълкувателно
решение №.3/22.04.2005 по т.гр. д. №.3/2004 на ОСГК на ВКС, Постановление
№.4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, решения №.198/03.10.2014 по г.д.
№.2307/2014, III ГО на ВКС, №.532/24.06.2010 по г.д №.1650/2009, III ГО на
ВКС, №.377/22.06.2010 г. по гр. д №.1381/2009, IVГО на ВКС,
№.149/2.05.2011 по г.д. №.574/10, IIIГО на ВКС/, в които са дадени
разрешения на правния въпрос относно критериите, по които се определя
обезщетението за неимуществени вреди. Посочва се, че справедливостта като
критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател; поради това и тя не е абстрактно понятие, а се
извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики
/разликата в присъдените от съставите обезщетения за неимуществени вреди
произтича именно от различните факти при отделните казуси, а не сочи на
противоречиво разрешение на въпроса/.
С оглед гореизложеното, считан претенцията за неоснователна, поради
което същата следва да бъде отхвърлена.
Отправено е искане до съда да се постанови решение, с което да се
отхвърли предявените от А. З. срещу Народното събрание искове като
неоснователни и недоказани, с всички законови последици.
Молят, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната
помощ да се определи юрисконсултско възнаграждение в полза на Народното
събрание.
С Определение № 839/22.08.2023 г., съдът е конституирал за участие в
процеса на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България. Разпоредено е да се връчи препис от поправените молби на ищеца,
постъпилите писмени отговори и копие от постановеното решение на САС. С
това определение съдът е приложил гр. дело № 156/2020 г. по описа на БлОС,
ведно с приложените към същите дела, водени пред административните
съдилища, а също и НОХД № 521/2014 г. на РС Свиленград и воденото ДП №
454/2010 г. на РУП Свиленград, както и в.гр. дело № 1130/2022 г. по описа на
Апелативен съд - София.
С Решение № 1238/18.10.2022 г., постановено по в.гр.дело № 1130/2022
г. по описа на САС е обезсилено Решение № 901295/13.12.2021 г.,
постановено по гр. дело № 156/2020 г. по описа на БлОС. Върнато е делото на
БлОС за разглеждане на предявения иск с правно основание чл. 4, § 3 от
13
ДЕС срещу ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация –
Районен съд - Свиленград от друг съдебен състав.
Съдът е дал конкретни указния на ищец със това свое определение от
22.08.2023 г., които са изпълнени с нарочна Молба до съда от 27.09.2023 г.
Сочи се, че разпита на двама свидетели е поискан във връзка с претенцията
за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, представляващи –
притеснения. Изразили се в чувство на финансова нестабилност и свръх
репресия, пораждащи липса на увереност в собствените му способности,
накарали го да се чувства един провалил се в живота човек.
С тях ще се доказва емоционалното състояние, в което З. е бил изпаднал
след отнемането на паричните средства. Състояние на установило се в него
силно притеснение за материалното му състояние в следствие на факта на
отнемането на паричните средства, както и временно материално затруднение
за посрещане на регулярни и извънредни разходи.
Пояснено е, че с исковата молба ищецът е завел и претенция за
причинените му други имуществени вреди, в следствие на лишаването му от
правото да се ползва от собствеността си – отнетата в полза на Държавата
парична сума в размер на 25 160 щ. долара. За това лишаване от правно да се
ползва от собствеността си ищецът претендира сумата от 12 777 щ.долара -
еквивалент на начислена законова лихва за времето от датата на
окончателния съдебен акт – 15.07.2014 г. до 15.07.2019 г. - датата на
завеждане на настоящата искова молба.
В днешно съдебно заседание ищецът чрез пълномощниците си
поддържа искането за съдебно-счетоводна експертиза, направено с тази
молба. Не се поддържа искането за разпит на двама свидетели.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца и
насрещните права и възражения на ответника:
Предявения иск е с правно основани е чл. 4, § 3 от ДЕС във вр. чл. 9,
ал. 1, т.2 ЗОДОВ във вр. чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ във вр. чл. 2, ал. 1 и ал. 3 ЗОДОВ
във вр. чл. 7 Конституция на Република България.
Възраженията на ответниците - чл. 110 и чл. 111 ЗЗД.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават - Няма такива.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – Липсват
общоизвестни и служебно известни на съда факти, за които съдът да съобщи
на този етап от производството на страните. Страните са информирани за
водените дела, които са приобщени към това производство, както и за
постановените по тях актове.
5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на
доказване факти - Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания и възражения, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК.
Ищецът следва да докаже всички факти и обстоятелства, както и своите
твърдения в исковата молба, а именно: че е бил привлечен към наказателна
14
отговорност; постановения от съда акт; по-късно претендираните вреди,
които е претърпял; отнемането в полза на държавата на пълния размер на
недекларирани парични средства; да докаже твърденията си за противоправно
бездействие на втория ответник и че с това бездействие е допринесъл
недекларираните парични средства, внесени от него в Общността и законно
придобити от него парични средства в размер на 25 160 щ.долара, да му бъдат
автоматично отнети на основание норми, очевидно несъвместими с правото
на Съюза; да докаже претърпените неимуществени и имуществени вреди.
Ответниците следва да докажат своите възражения, както и да
установят фактите, на които основават своите останали възражения в
писмените отговори.
АДВ. М. – Ясен е доклада на ищеца. Нямаме възражения по същия, да
се приеме.
АДВ. Ш. – Предвид изменението на НК с ДВ., бр. 82 от 2023 г.,
публикуван на 25.09.2023 г. и направеното възражение от страна на
Народното събрание касателно произхода на средствата, както и Вие в
доклада си споменахте финансови средства, законно придобити, моля, да ни
бъдат дадени инструкции дали следва или не следва да доказваме факта на
законния произход на средствата. Като ако следва, предвид направените
изменения в НК след завеждане на исковата молба и след представянето на
отговора на Народното събрание, моля да ни бъде дадена възможност в
определен от Вас срок да направим доказателствени искания в тази връзка.
ЮРК. Г. –Поддържаме това направено в отговора на исковата молба
наше възражение. Относно доказателствените искания, предоставям на съда.
ПРОКУРОР А. - Предоставям на съда.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът ДАВА УКАЗАНИЯ на ищеца
да предостави доказателства относно законния произход на средствата, които
са отнети.
АДВ. Ш. – моля да ни определите допълнителен срок за изпълнение на
указанията.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в двуседмичен срок от днес да
представи такива доказателства с допълнителна молба, с препис за останалите
участници в производството.
След постъпването и, молбата да се изпрати на ответниците, като дава
възможност на същите в двуседмичен срок да изразят писменото си
становище.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен доклада си по делото.
15
Съдът предоставя възможност на страните при условията на чл.146, ал.
3 ГПК да изложат становището си във връзка с доклада по делото във връзка
с дадените им указания, както и да предприемат съответните процесуални
действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
своите искания, губят възможността да направят това по-късно, освен в
случаите на чл. 147 ГПК, тоест когато твърдят нови обстоятелства, посочват и
представят нови доказателства, само ако не са могли да ги узнаят, посочат и
представят своевременно или да твърдят нововъзникнали обстоятелства,
които са от значение за делото и да посочат и представят доказателства за
тях.
АДВ. М. – Нямаме други искания на този етап.
ЮРК. Г. – Нямаме други искания.
С определение № 839 от 22.08.2023 г., постановено по това гр.д. №
1106/2022 г., съдът е приложил гр.д. № 156/2020 г. по описа на БлОС, ведно с
приложените към същото дела, водени пред адм. съдилища, а също и НОХД
521/2014 г. на РС Свиленград и воденото ДП №454/2010 на РУП Свиленград,
както и в.гр.д. №1130/2022 г. по описа на Апелативен съд-София.
Не се поддържа от ищеца искането за събиране на гласни доказателства,
поради невъзможността да се осигурят свидетели, както и искането за ССчЕ,
поради приета вече такава при предишното разглеждане на делото, поради
което съдът не дължи произнасяне по същите.
ПРОКУРОР А. – Нямаме доказателствени искания.
За събиране на доказателства във връзка с дадените указания към
ищеца, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и ГО НАСРОЧВА за 28.03.2024 г. от 11,30 часа, за
която дата и час страните уведомени.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 12,05 часа.
Съдия при Окръжен съд – Б.град: _______________________
Секретар: _______________________
16