РЕШЕНИЕ
№ 2510
гр. Бургас, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело
№ 20242120102633 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.“България“ №81, представлявано от П. В. и Х. М., против М. А. А., ЕГН
**********, с адрес в ***, с която се претендира установяването дължимостта
на сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
с №***/15.03.2024 г., издадена по ч.гр.д.№***/2024 г. по описа на Бургаския
районен съд, а именно: сумата от 1000 лева, представляваща дължима
главница по сключен между „***“ ООД и длъжника А. Договор за паричен
заем Кредирект №***/16.08.2021 г., ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда на
01.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 301,50
лева, представляваща договорна лихва за периода 17.08.2021 г. – 16.02.2023 г.,
сумата от 105,23 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
16.02.2023 г. до 27.02.2024 г., като вземането е прехвърлено на заявителя по
силата на договор за цесия от 05.04.2023 г.
Основанията за длъжимост на търсените суми се основават на твърдения
за наличието на договорно правоотношение между ответника и „***“ ООД по
1
сключен между тях договор за паричен заем, по силата на който ответницата
получила сумата от 1000 лева, която се съгласила да върне на 18 броя вноски в
размер на по 190 лева в срок до 16.02.2023 г. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер
на 48,63 %. Твърди се, че договорът е сключен при спазване на изискванията
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и че
ответникът е неизправна страна по него, тъй като не е изпълнила в срок
задълженията си, поради което и главницата се претендира ведно с договорна
и мораторна лихва.
С договор за цесия от 05.04.2023 г. кредиторът прехвърлил на ищцовото
дружество вземанията си към ответника, за което последният бил надлежно
уведомен по настоящ адрес, както и със СМС на посочения от него телефонен
номер.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се
разноски.
В законоустановения срок е постъпил от ответника отговор на исковата
молба, чрез назначения му от съда особен представител по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК – адв.К. Г., който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че
заемодателят като кредитор не е предоставил на ответника като потребител
задължителната по ЗПК преддоговорна информация под формата на
стандартен европейски формулярът и приложенията към него. Счита, че не са
спазени императивните изисквания на чл.10 от ЗПК – текстът на договора и на
ОУ към него не е изписан с шрифт не по-малък от 12 по ясен и разбираем
начин и в тази връзка твърди, че методът на изчисляване на съответния лихвен
процент не съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура,
посочваща видна, количествените изражения и относителната тежест на всеки
от отделните компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. На следващо
място счита, че уговорената в т.3.7 от процесния договор възнаградителна
лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава
законната лихва. Като нищожно посочва и предвиденото в договора
обезщетение от 1 до 5-6 % на ден от получената заемна сума. На подробно
изложени в отговора аргументи претендира за отхвърляне на иска.
Правното основание на предявения иск е по чл.422 ГПК, вр.чл.240 от
ЗЗД, вр.чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
2
Бургаският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира следното:
По делото е приложено ч.гр.д.№***/2024 г. по описа на РС-Бургас, от
съдържанието на което е видно, че е образувано по заявление на „АПС Бета
България“ ЕООД, против ответника в настоящето производство, по което има
издадена на 15.03.2024 г. Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК с №***, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
заявителя следните суми: сумата от 1000 лева, представляваща главница по
сключен между „***“ ООД и длъжника Договор за паричен заем Кредирект
№***/16.08.2021 г., вземането по който е прехвърлено на настоящия заявител
с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023 г., сумата от
301,50 лева, представляваща договорна лихва за периода 17.08.2021 г. –
16.02.2023 г., сумата от 105,23 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода 16.02.2023 г. – 27.02.2024 г., ведно със законната лихва
върху върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
01.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
При условията на чл.422 от ГПК е предявен иск с правно основание
вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца,
предмет на издадената по ч.гр.д.№***/2024 г. по описа на БРС Заповед
№***/15.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Размерът на иска е под 25 000 лева, поради което и родово компетентен да се
произнесе по него е настоящия съд.
Настоящият иск е предявен в указания от съда срок, което го прави
допустим, като за ищеца в настоящето производство съществува правен
интерес от установяване на оспореното вземане за главница и лихви със сила
на присъдено нещо по отношение на длъжника.
Разпределението на доказателствената тежест е такова, че ищецът
следва да докаже валидно сключен договор за паричен заем, изпълнение на
задълженията си като заемодател по него, както и валидно сключен договор за
цесия и съобщаване на цесията на длъжника.
По делото е представен договор за паричен заем Кредирект №*** от
16.08.2021 г., за който се твърди, че е сключен при условията на ЗПФУР. В чл.3
от договора са посочени параметрите му, а именно – размер на отпуснат заем
- 1000 лв., размер на погасителна вноска - 4х33,38 лева и 14х90,58 лева, вид
3
вноска - месечна, ГПР - 48,15 %, фиксиран годишен лихвен процент - 40,05 %,
дата на първо плащане - 16.09.2021 г., дата на последно плащане - 16.02.2023
г., обща сума за плащане - 1401,64 лева. Към договора няма приложени ОУ.
По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен на 05.04.2023 г. между „***“ ООД като цедент и „АПС Бета
България“ ЕООД като цесионер, според съдържанието на който вземането на
„***“ ООД, описано в Приложение 1, е прехвърлено на цесионера.
Доказателства в тази насока обаче не са ангажирани, а като такива съдът не
цени приложения на л.17 документ.
Въз основа на така приетото за установено, се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество.
Договорът следователно е реален и за сключването му е необходимо не
само постигнато между страните съгласие, но и предаване на заемната сума.
По делото липсват както твърдения от страна на ищеца, така и доказателства
за конкретния уговорен начин на усвояване на сумата, както и данни същата
да е действително усвоена от заемополучателя.
С оглед на обстоятелството, че не е доказано изпълнението на
задължението на кредитора да предостави заемната сума на
кредитополучателя, съдът намира, че не се установява възникване на
задължение за ответника за заплащане на търсената сума, представляваща
главница по договора за заем, както и на търсените суми за договорна лихва и
обезщетение за забава.
Елемент от фактическия състав на самото заемно правоотношение е
действителното предаване на сумата. При липса на действителна престация
правоотношението се счита за невъзникнало. В случая доколкото въпросният
правнорелевантен факт не е установен по надлежния ред, въпреки указаната
доказателствена тежест, то предявените искове за материални права,
произтичащи от процесния договор, се явяват неоснователни и следва да се
отхвърлят като такива без съдът да разглежда останалите възражения.
При липса на главно задължение, недължима се явява и претендираната
4
от ищеца законна лихва за забава.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявените искове
се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“България“
№81В, иск срещу ответника М. А. А., ЕГН **********, с адрес в ***, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: сумата от 1000 лева, представляваща дължима
главница по сключен между „***“ ООД и длъжника М. А. Договор за паричен
заем Кредирект №***/16.08.2021 г., вземането по който е прехвърлено на
„АПС Бета България“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 05.04.2023 г., ведно със законната лихва върху посочената
главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда на 01.03.2024 г.
до окончателното изплащане на задължението, сумата от 301,50 лева,
представляваща договорна лихва за периода 17.08.2021 г. – 16.02.2023 г.,
сумата от 105,23 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
16.02.2023 г. до 27.02.2024 г., за които суми има издадена по ч.гр.д.№***/2024
г. по описа на РС-Бургас Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК с №***/15.03.2024 г.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5