Определение по дело №473/2020 на Районен съд - Ихтиман

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр. Ихтиман, 19.11.2020г.

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 473/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 и сл. от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

Делото е образувано въз основа на жалба от „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД срещу Постановлението на прокурор при РП- Ихтиман от 14.10.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №82/2019 г. по описа на РУ- Ихтиман, пр. пр. № 369/2019 г. по описа на РП- Ихтиман.

Иска се отмяна на постановлението като незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се, че процесните вагони са собственост на дружеството и собствеността върху тях не е прехвърляна на „Симекс“ ООД. Твърди се, че с представената по делото фактура от 06.08.1997г. „Симекс“ ООД придобива 2 бр. резервоари от 50 и 60 куб.м. от процесните вагони, а не самите вагони.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след като се запозна с материалите по ДП №82/2019 г. по описа на РУ- Ихтиман, пр. пр. № 369/2019 г. по описа на РП- Ихтиман, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 243, ал. 4 от НПК и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 10/11.11.2018г. в с. Вакарел, обл. Софийска, в района на жп гара Вакарел е била извършена кражба на чужди движими вещи- 2 броя цистерни, собственост на БДЖ ЕАД, гр. София – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

По образувано ДП са разпитани свидетелите Х., М., И.П., А. Ма. и Д. М., от чиито показания се установява, че на 10/11.11.2018г. лица, наети от управителя на „Симекс“ ООД, са рязали два броя вагони, оставени за съхранение на гара Вакарел, които впоследствие са били изнесени.

Същевременно е налице противоречие в свидетелските показания относно собственика на вагоните. В тази насока са приобщени по делото писмо с рег. №36-00-327/15.11.2018г., експедиционни документи, товарителници, счетоводни справки, фактури, сред които и фактура №**********/06.08.1997г., квитанция и Заповед №315/11.04.1997г.. От последната цитирана фактура и квитанция (л. 105 и л. 106 от ДП) се установява, че е сключен договор за търговска продажба, по силата на който „Симекс“ ООД е придобило два броя резервоари от 50 и 60 куб.м. от процесните вагони съгласно Заповед №315/11.04.1997г.. От Заповед №315/11.04.1997г. (л. 134 от ДП) се установява, че са определени цените за продажба на горепосочените резервоари, както и на други вещи.

Извършена е и съдебно- оценителна експертиза, от която се установява, че общата стойност на движимите вещи, които се твърди да са отнети е 8340 лв.

С атакуваното Постановление е прекратено наказателното производство, като е прието, че процесните вагони са били собственост на „Симекс“ ООД с оглед отразеното във фактура №**********/06.08.1997г. и квитанцията за внесена сума по фактурата, поради което дружеството се е разпоредило със свои собствени вещи.

На първо място съдът намира изводът, че процесните вагони са собственост на „Симекс“ ООД за неподкрепен от събраните по делото доказателства. Действително по делото са представени  фактура №**********/06.08.1997г. и квитанцията за внесена сума по фактурата. Същевременно обаче от съдържанието на фактурата се установява, че същата касае 2 бр. резервоари от 50 и 60 куб.м. от процесните вагони съгласно Заповед №315/11.04.1997г.. В графи „мярка“ и „количество“ на съответната фактура също е посочено, че се касае за 2бр. стоки, т.е. не може да се направи извод, че освен двата резервоара предмет на договора са били и двата вагона. Наред с това в Заповед №315/11.04.1997г. са посочени именно резервоарите от 50 и 60 куб.м., но не са изброени процесните вагони като вещи. Следователно няма как да бъде направен извод, че процесната фактура касае придобиването на целите вагони, а не само на двата резервоара.

С оглед на горното по делото е налице неизяснена напълно фактическата обстановка. По образуваното досъдебно производство не е изцяло изяснена собствеността на процесните вагони, което обстоятелство е необходимо за разкриване на обективната истина. Според съда следва да бъде извършен повторен разпит на св. Ил при който да бъде установено в детайли дали и по какъв начин „Симекс“ ООД е придобило собствеността върху процесните вагони, тъй като представената от свидетеля фактура касае 2 броя резервоари, а не целите вагони. С оглед показанията на този свидетел следва да при необходимост да бъдат събрани допълнителни доказателства, с които да бъде проверена неговата версия (свидетелски показания, документи свързани със съхранението на вагоните на гарата през годините и други).

По тези съображения съдът приема, че разследването не е изпълнило задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, съгласно чл.13,ал.1 от НПК. Едва след изясняване на горните обстоятелства, прокуратурата би могла да достигне до обосновани изводи относно наличието или липсата на съставомерни обективни и субективни елементи от състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, както и на други престъпления.

На второ място съдът намира, че атакуваното постановление се явява необосновано, тъй като в него липсва анализ на събраните по делото доказателства. Действително РП е изложила подробна фактология, която е приела за установена. Относно доказателствата държавното обвинение се е задоволило само да изброи същите и конкретно да посочи съдържанието на представените от св. Илиев документи, без обаче да ги съпостави с останалия доказателствен материал и да ги подложи на обсъждане. Това, че са налице разнопосочни гласни доказателства и документи води до необходимост да бъде направен доказателствен анализ. Следователно е било нужно РП да обсъди твърденията на свидетелите и събраните документи, да ги съпостави помежду им и с другите доказателства и да отчете вероятността за пристрастност у някой от свидетелите. В случая обаче не е посочено кои доказателства и доказателствени средства РП кредитира и кои - не и защо, на какви изводи водят те и какво се установява въз основа на тях. Това не дава възможност на съда да прецени законосъобразността на постановлението, доколкото липсва анализ на събраните доказателства и доказателствени средства.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ  Постановлението на прокурор при РП- Ихтиман от 14.10.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №82/2019 г. по описа на РУ- Ихтиман, пр. пр. № 369/2019 г. по описа на РП- Ихтиман.

ВРЪЩА делото на РП- Ихтиман за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на определението.

Определението може да се обжалва и/или протестира пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: