№ 461
гр. С.З. , 15.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание
на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501571 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на ,,П.К.Б.“ ЕООД, гр. С.,
против разпореждане № 1661 от 30.07.2021 г., постановено по ч.гр.д. №
3600/2021 г. по описа на РС С.З., с което е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
сумата от 116,69 лв. за договорено възнаграждение; 173,98 лв. за закупен
пакет от допълнителни услуги „Ф.“ и 480 лв. възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Ф.“.
Частният жалбоподател излага подробни съображения за неправилна
преценка на заповедния съд относно наличието на неравноправни клаузи в
договора. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да
постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните със
заявлението суми.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.
410 от ГПК от ,,П.К.Б.“ ЕООД, гр. С., срещу Р. Д. Б. за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 600лева – главница; 166,69 лева – договорно
възнаграждение за периода от 15.08.2020 г. до 15.06.2021 г.; 173,98 лева –
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Ф.“ и
480 лв. възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Ф.“, лихва за
забава за периода от 16.08.2020 г. до 15.06.2021 г., както и законната лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за
потребителски кредит № 40000762906 от 27.07.2020 г., сключен с „П.К.Б.“
1
ЕООД, която следвало да бъде върната на 11 месечни вноски. Длъжникът е
изпаднал в забава. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 27.08.2019
г. - преди подаване на заявлението. Посочено е, че по закупения от длъжника
пакет от допълнителни услуги неизплатеното възнаграждение възлизало на
452,20 лв. За периода от изпадане на длъжника в забава към 15.06.2021 г.,
когато бил падежът на последната погасителна вноска, поради което за
периода от 16.08.2020 г. до 15.06.2021 г.дължи мораторна лихва в размер на
67,49 лева.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, с
която ,,П.К.Б.“ ЕООД е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за сумата от 116,69 лв. за договорено възнаграждение; 173,98 лв. за
закупен пакет от допълнителни услуги „Ф.“ и 480 лв. възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Ф.“, като е приел, че договорът за
уговореното възнаграждение, за предоставяне на пакет допълнителни услуги
и за договорно възнаграждение се превръща в необоснована санкция за
длъжника, средство за неоснователно обогатяване на кредитора.
Частната жалба е частично основателна.
Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е
редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и
чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не
е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес
или седалище на територията на Република Б. и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията Република Б. – чл. 411, ал. 2
от ГПК. В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките
по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, тъй като искането за присъждане на суми,
съгласно клаузите на договора за потребителски кредит относно уговореното
възнаграждение за пакет за допълнителни услуги противоречат на закона и на
добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разпоредбата на ал. 4 на чл.10а
ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. В случая възнаграждението за допълнителни услуги е за няколко
различни услуги. Това възнаграждение е определено по размер и начислено
на потребителя предварително (в самия договор), въпреки уговореното му
разсрочено изплащане, макар да е дължимо само за възможността за
2
предоставянето на изброените в него услуги и без значение дали някоя от
тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор. На следващо място, с уговарянето на допълнително
възнаграждение за допълнителни услуги, в размер близък до този на
главницата по договора за кредит, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Предвид противоречието му
с императивни правни норми, споразумението за пакет от допълнителни
услуги на основание чл. 21, ал. 1 от 3ПК е нищожно. Тези съображения се
отнасят и до търсената от заявителя такса за извънсъдебно събиране на
вземането.
Въззивният съд намира, че обсъдените клаузи носят всички белези на
неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като нарушават изискването
за добросъвестност и създават значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора. Констатираното противоречие с
приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание спорните клаузи да се
приемат за нищожни като неравноправни, като и на това основание
заявлението да бъде отхвърлено.
По отношение на сумата от 116,69 лв. обаче нещата не стоят така, тъй
като става дума за уговорено възнаграждение за кредита. Договорът за кредит
е възмезден, което ще рече, че кредитополучателят заплаща уговорена лихва
за ползването на заетата сума. Това е т.нар. възнаградителна лихва, която е
различна по правната си същност от мораторната лихва, от неустойката.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
разпореждането следва да бъде отменено само в частта относно уговореното
възнаграждение в размер на 116,69 лв., а в останалата част - потвърдено.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 1661 от 30.07.2021 г., постановено по ч.гр.д.
№ 3600/2021 г. по описа на С. районен съд, в частта в която заявлението на
,,П.К.Б.“ ЕООД, гр. С. за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено за
сумата от 116,69 лв. за договорено възнаграждение, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на ,,П.К.Б.“
ЕООД, гр. С., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р. Д.
Б. от гр. С.З. за сумата от 116,69 лв. за възнаграждение за изтегления кредит.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1661 от 30.07.2021 г., постановено
по ч.гр.д. № 3600/2021 г. по описа на С. районен съд в останалата му част.
3
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4