М О Т И В И към
присъдата по н.о.х.д. № 178/16 г. на РОС.
Русенската окръжна прокуратура обвинила подсъдимия С.Е.С. в това, че:
на 10.06.2015 г.,
в с.П. обл. Русенска, направил опит умишлено да умъртви Н.Р.Р., ЕГН **********, като деянието останало
недовършено по независещи от дееца причини - престъление по чл. 115,
вр. с чл.18 ал.1 от НК,
на 09.06.2015 г.,
в гр. Т.,
отвлякъл Н.Р.Р. ЕГН ********** – престъпление по чл.142 ал.1 от НК и
на 09.06.2015 г.,
в гр.Т., противозаконно
отнел чуждо моторно превозно средство - л.а.”А.” с Рег. № *** на стойност 2000 лв. - от
владението на М.Р.М. ЕГН **********,
без нейно съгласие, с намерение да го ползва, ползвал го,
вследствие на което последвала повреда на превозното средство и то било
изоставено без надзор в с.П.,
обл. Русенска, като за отнемането на превозното средство е употребена сила - престъпление
по чл. 346 ал.5 вр. ал.2 пр.1 и пр.2 вр. ал.1 от НК и чл. 303 от НПК.
В съдебно заседание обвиненията се
поддържат както са внесени. Прокурорът пледира за осъдителни присъди с
определяне на над средните размери
на законоустановените наказания.
По делото е конституирана като частен
обвинител и граждански ищец пострадалата Н.Р.Р. и е присъединен за съвместно разглеждане искът и за обезщетение на причинените
й неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. със законните последици.
В съдебно заседание искът се поддържа както е предявен.
Подсъдимият и защитниците му считат, че обвинението е
необосновано, незаконосъобразно и недоказано и пледират за оправдателна присъда
и отхвърляне на граждански иск изцяло.
След като прецени и обсъди материалите по делото и
доводите на страните, окръжният съд прие следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият е роден на ***г***. Живеел там и към инкриминирания период. Има завършено средно образование. Неженен, безработен, неосъждан.
През
2014 г. той се
запознал с пострадалата - св. Н.Р.Р., също живуща ***, а от началото на месец март 2015г. двамата станали интимни приятели и заживели на семейни
начала.
Преди това пострадалата живяла в
продължение на пет години на семейни начала със със св. К. Д. Н. ***. От него имала дете,
което през 2015. било на 2 години. В
един момент св. Р. напуснала св. Н. и отишла да живее при майка си.
След като пострадалата и подсъдимия заживели на семейни начала,
за
известно време били в обща квартира заедно със св. М.Р.М.,*** - приятелка на пострадалата, а роднина по сватовство на подсъдимия.
Подсъдимият бил изключително ревнив. Непрекъснато
подозирал и се съмнявал в отношението на пострадалата към
него и често предизвиквал скандали с нея в
изблик на ревност. При това й нанасял и побои. Това било известно на техните
приятели и роднини.
В период, когато подсъдимият напуснал работа и останали без доходи, двамата заедно с пострадалата и детето й се нанесли
да
живеят в дома на майката на подсъдимия.
Пострадалата продължавала да се грижи за детето, като при
възможност това правел и бащата - св. Н..
Покрай грижите за детето двамата контактували, най-често по телефона. Последното още повече подклаждало и засилвало ревността на подсъдимия,
а от там и агресията му към пострадалата. В тази обстановка, поради влошените отношения, отразяващи се и на детето
/св. Р. установява, че като видело подсъдимия детето започвало да
плаче/пострадалата решила да напусне подсъдимия заживее отново с бащата на детето. Намерението
си споделила със свидетелите М., Н. и
с майката на подсъдимия Д.В.Д. и
действително го осъществила, като
в
началото на м. юни на 2015г. св.
Р. заедно с детето напуснала жилището на подсъдимия
и се пренесла в дома на майка си в гр.Т.
На
09.06.2015год. подсъдимият се
свързал по телефона с пострадалата и настоял двамата да се срещнат, я тя се съгласила.
Уговорили се за място в близост до местоработатга на
пострадалата. На
мястото подсъдимият отишъл с лек автомобил
марка „Р.“,
собственост на баба му св. Д.К.В. ***. Срещата се състояла около 16ч.
в близост до местоработата на св. Р.. При това пострадалата имала уговорка със св. Н. да се видят по същото време. Подсъдимият
откарал св. Р. във
вила притежание на семейството му в покрайнините
на гр.Т. Предтекстът на посещението бил двамата да
разговарят. По време на престоя във вилата подсъдимият и пострадалата осъществили
полов акт.
Тъй
като пострадалата не се появила на горепосочената уговорена среща със св. Н., той започнал настоятелно да я търси по
телефона. Пострадалата Р. извадила телефона,
но не успяла да отговори, понеже подсъдимият
разбрал, че я търси св. Н..
Тогава подсъдимият изпаднал в дива ярост и започнал да
нанася удари по тялото и главата на Р.. Вследствие на това
дънките й в областта на коленете се скъсали, а краката й се наранили. Получила и насиняване в областта на рамото. По време на побоя
телефона на пострадалата изпаднал и се изгубил.
За
да успокои подсъдимия, Р. му обещала, че няма да го
напуска и ще заживее отново с него. След това той, около
17 ч.,подсъдимият откарал пострадалата до работното място
на св. М..
Последната видяла, че по лицето и тялото на Р. имало следи от нанесения побой. Личало й, че била плакала. М. попитала пострадалата какво се е случило. Първоначално
Р. не отговорила нищо, тогава подсъдимият блъснал с ръка в главата, като и казал да каже, че е
паднала и Р. повторила думите му,
че е паднала докато прескачала оградата на вилата. След това подсъдимият и пострадалата си
тръгнали.
След
края на работното й време св. М.
се обадила по телефона на подсъдимия.
Той й казал, че пътуват за с. Давидово.
Св. М. го помолила да я изчака по пътя, подсъдимият се съгласил и свидетелката отишла при тях със собственият си лек автомобил марка „А.“
с рег.№ ***, зелен на цвят. Така тримата се срещнали отново на отбивка преди селото.
С
цел да раздели подсъдимия от приятелката си, св. М. излъгала, че
майката на пострадалата се обадила и поискала веднага да
се прибере, тъй като детето й плачело за нея и не можела да го успокои и предложила
на Р. да я откара. Подсъдимият севъзпротивил на
това, категорично
заявил, че той щял да я върне, но преди това трябвало да поговорят.
Тримата
с двата автомобила отишли пред дома на св. М.
***.
Пристигането
им било възприето от случайно намиращият се там св. Г.Р.С. ***,
който седял на пейка пред блока. Той видял, че
от автомобил „Р.“
слезли мъж и жена /подсъдимият и пострадалата/, както и
последвалата разправия: Мъжът /подсъдимият/ на
висок тон казал на пострадалата „Как можа, защо го направи“. По
същото време видял друга жена /св.М./ , която слязла от автомобил „А.“
и казала на мъжа да остави жената на мира и да й даде възможност да се качи в
блока поне да се преоблече.
М. предложила това с цел да отдели пострадалата от подсъдимия С..
Той обаче ги последвал и влязъл с тях в жилището.
Около
18 ч. тримата слезли отново пред входа на
блока, докато св. С. продължавал да седи на пейката пред блока. Подсъдимият заповядал на св. Р.
да влезе в неговият автомобил. Вместо това, обаче по предложение на св. М., пострадалата се качила в
нейния атномобил - „А.” с рег. № ***., Седнала на предната дясна седалка, а св. М. седнала на
мястото на водача. Тогава подсъдимият, също влязъл и
седнал в автомобила, нанесъл силен удар с юмрук в дясната
част на лицето пострадалата, след което дръпнал силно за
косата св. М. и й казал със
заповеднически тон да кара. От лицето на пострадалата в областта на дясното
око потекла кръв. Тя притиснала с ръка лицето си, като
пищяла, че нищо не вижда.
Всички
тези действия били наблюдавани от св.С., на когото св. М. направила
незабелязан от подсъдимия знак с ръка /въртеливо движение/ да се обади по телефон за помощ в
полицията. Свизетелят
възприел и разбрал смисъла на
знака и отишъл зад блока,
откъдето се обадил на тел. 112. Подал сигнал, че мъж нанася побой
над жена, като и двете лица се намират в зелен автомобил „А.“.
Междувременно св. М. заявила на подсъдимият, че
ще откара пострадалата в болница предвид състоянието й. Тогава подсъдимият хванал свидетелката с ръка през шията, дръпнал я
назад и й казал, че ща кара там където й
разпореди той. По въздействие на така упражненаата принуда и сила
свидетелката привела автомобила в движение.
Кратко
време след като потеглили, подсъдимият разпоредил на св. М. да спре и да
слезе, тъй като той щял да управлява автомобила. Тя не
изпълнила исканото от него. Тогава подсъдимият се
пресегнал и хванал волана, като започнал да го
върти в различни посоки, като
същевременно
започнал да дърпа ръчната спирачка докато
я изкъртил. Независимо от тези негови действия св. М. не му
предала управлението на автомобила. За втори път той й
заповядал да спре и да му даде той да управлява, но тя пак не изпълнила
нареждането му. Тогава подсъдимият се прехвърлил отпред в автомобила и започнал с юмруци да нанася удари в главата на свидетелката, в областта на слепоочията от двете страни на главата й, като
същевременно й крещял да се
махне от волана.
Респектирана
от това му поведение и агресия свидетелката М. спряла
автомобила и се преместила на задната седалка.
Подсъдимият седнал на шофьорската седалка и
привел автомобила в движение, след което напуснал
гр.Т. и се отправил посока местността „Момина
чешма“. Там
подсъдимият казал на св. Р., че „…ще умре, като след нея ще умре и той.“. Заявил й, че ще я заведе на едно място и там ще я хвърли. На свидетелката М. пък казал „…да не се притеснява, тъй като тя
нямало да умре и щял да я пусне…“. В това време
пострадалата плачела и молела на подсъдимия да я пусне да се прибере в дома си. До чешмата подсъдимият преустановил
движението на автомобила и започнал отново да нанася побой на пострадалата, като основно я удрял
по лицето. Свид. М.
се опитала да го спре,
но той нанесъл побой и на нея. Ударил я с юмрук
в челюстта и устната. За да се спаси като се отдалечи и евентуално потърси помощ, при тези
действия на подсъдимия свидетелката М. многократно се престорила и заявила, че
я боли корем и искала да се слезе от автомобила. След няколко отказа
подсъдимият отстъпил и я пуснал да слезе, но при опита й да се отдалечи от
автомобила започнал да вика да спре и се върне. Тъй като свидетелката М. не се
подчинила на нареждането му, подсъдимият,
осъзнавайки че се опитва да избяга, я замерил и
ударил с камък по задната повърхност на долната част на левия крак. От болката при удара лчева паднала и
така била принудена да се върне при подсъдимия. Видно
от приложеното по делото съдебномедицинско
удостоверение при преглед на същата дата по тялото на били
установени по тялото на св. М.: оток с червеникав цвят с диаметър 1 см. с повърхностно
разкъсване на лигавицата й с диаметър
2-3мм. по долната устна в лявата й половина, по
долната челюст в близост до брадичката в ляво от срединната и линия
бледосинкаво кръвонасядане с диаметър 3 см., по задната повърхност на лявата
подколенница в средно долната трета кръгловато кръвонасядане с моравосинкав
цвят с диаметър около 5-6см. -
том ІІ, стр. 43 от ДП/.
Св.
М. многократно, успоредно на многобройните откази на подсъдимия, го подсъдимия
да ги върне в града. За да го мотивира дори
му обещавала, че няма да разкаже на никой за случилото се. В отговор подсъдимият заявил, че дори и да го арестуват, после щял да излезе и пак щял да пребие св.Р..
При това през цялото това време той не
преставал да нанася побой над пострадалата,
като й удрял шамари и юмруци по главата.
Накрая
М. и Р.
все пак успели да убедят подсъдимия да се върнат в града. Преди да
стигне до блока на св. М. той
заредил гориво в автомобила на бензиностанция в
града. В града спрял автомобила пред дома на св. М., наредил й да слезе от автомобила, което тя изпълнила
безпрекословно и веднага, без да даде възможност на пострадалата да изрази каквато и да е воля или да слезе от
автомобила, потеглил заедно с нея в неизвестна посока.
Св. М. решила, че подсъдимият ще отведе пострадалата в
дома на майка си, затова й позвънила и й разказала
й какво се било случило. В отговор майката подсъдимия я посъветвала
да уведоми полицията, което М. сторила. Заявила на
полицейските служители, че подсъдимият
отнел автомобила й без нейно съгласие и също против волята й потеглил в
неизвестна посока с
пострадалата. След това св. М. се обадила
по телефона и разказала за случилото се на св. К.Н..
След
обаждането на М.,*** започнали издирването на отнетия
автомобил и на двете лица.
През
това време подсъдимият се отправил с автомобила и намиращата
се в него пострадала извън гр.Т.
посока с. П.,
обл.Русе. Селото му било известно, тъй като имали там наследствена
къща и го бил посещавал многократно още от детските му години. При
предприемането на това пътуване не дал каквито и да обяснения за
намеренията си на пострадалата, нито се заинтересувал от
нейното мнение.
По
пътя приел обаждане от майка си, като го информирала, че полицията издирва
него, св. Р. и автомобила.
След
разговора подсъдимият изхвърлил мобилният си телефон през
прозореца на автомобила
„ за да не ги намери никой”.
По пътя към с. П., от магазин по пътя - в гр.Цар Калоян,
обл.Разград - подсъдимият купил еднолитрова бутилка алкохол -
уиски.
Когато
достигнали района на с.П. подсъдимият спрял автомобила на черен
страничен път в
близост до високия мост на централния път. Там
заявил на пострадалата,
че възнамерява да сложи край на нейния и на своя живот като с автомобила /и с пострадалата в него/ скочи от моста. Двамата пили от закупения преди това алкохол и разговаряли. През цялото време, познавайки
избухливия му и невъздържан характер, изхождайки от женския си усет и залагайки
на горепосочените им интимна ръзка и чувства, пострадалата се
опитвала да го успокои. Въпреки това, обаче,
в
един момент подсъдимият потеглил рязко с автомобила от черния
към асфалтовия път, но не успял да излезе на главния път към моста над с. П.,
тъй като ударил
автомобила в ръба асфалтовото платно. При този удар
автомобилът аварирал, като, съгласно приетата по делото и неоспорена
експертиза, му били
причинени повреди както следва: картер, гарнитура на картер, датчик масло, маслен
радиатор, предна броня.
При последвалия разговор пстрадалата успяла да убеди подсъдимия да преспят някъде
и да се приберат на следващият ден в Т. Подсъдимият привел автомобила в движение и навлязъл в
покрайнините на с.П.. Там, обаче, поради получените автомобилът
престанал да се движи.
Подсъдимият и пострадалата изоставили така повредения
автомобил, собственост на св. М. на местото, където останал неподвижен, след
което
стигнали пеша до селото и останали да пренощуват в къща за гости в с. П., Рус. обл., стопанисвана от
св. Д.Х.Н..
На
сутринта следващия ден /10.06.2015 г./ подсъдимият бил, според показанията на пострадалата, видимо спокоен.
На два пъти - преди и след обед – двамата пазарували
от магазин в селото, създавайки
впечатление на интимна двойка. След като се прибрали в къщата за гости св. Р. продължила
да моли подсъдимия да се приберат в гр.Т.
В крайна сметка той
обещал, че ще се приберат на следващия ден, което я успокоило и тя му
повярвала. След това подсъдимият провел разговор по телефона с майка си, след което дал
слушалката на пострадалата.
Тя заявила на майката на подсъдимия, че на другия ден ще се приберат.
В
късният следобед пострадалата и подсъдимия били в
„механата” на приземният етаж на къщата за гости. Там Р. приготвила салата, като режела продуктите с нож с бяла пластмасова дръжка, който
заедно с останалата посуда се намирал в механата. През
това време подсъдимият
употребил неустановено количество алкохол. Известно време след това
неговата
майка ги
потърсила по телефона в къщата за гости и съобщила на подсъдимия, че служители на МВР ги търсят и са тръгнали към
селото.
След
този разговор подсъдимият станал видимо
нервен.
Започнал да си гризе ноктите на ръцете, което правел винаги в
такова състояние. Казал на пострадалата да се качат в наетата стая на
втория етаж в къщата за гости. Р. отказала, познавайки зараждането на
опастните състояния на подсъдимия, отказала. Без да се съобразява
повече с желанията й подсъдимият той я блъснал и принудил да тръгне към указаната стая. Първа там се качила пострадалата.
Подсъдимият се забавил малко време след нея,
след което я последвал нагоре с телефона в ръка. Преди това
взел незабелязано за пострадалата
и кухненският нож от „механата”, с който преди това тя рязала продуктите.
В
стаята продължил да бъде нервен и да си
гризе ноктите на ръцете. Изведнъж казал, че
след малко ще дойдат за тях, тъй като имал предчувствие. В този момент пострадалата стояла права до прозореца, който
гледал към предната част на къщата за гости, а той седял на леглото. Тя била облечена със сини дънки и бял потник с надписи на английски
език. Подсъдимият бил облечен по тялото със сива тениска
с къс ръкав.
В
този момент пред къщата последователно били спрели
два автомобила и от него слезли лица. Това били
кметският наместник на селото заедно с полицейските служители -
свидетелите И.П.П., Й.И.С.,
М.Й.Д. -
и тримата полицейски
служители в РУ-Ветово, които издирвали подсъдимия и
пострадалата. Когато ги видял,
подсъдимият
се разгневил и заповядал на св. Р. да влязат в
банята, но тя отказала. Тогава казал „Сега стана тя“ и
се обърнал с лице към пострадалата. В този момент
се намирал съвсем близо до нея. Тя видяла, че лицето
му било със същото озлобено изражение, както когато я биел. Изражението и поведението на подсъдимия силно я уплашили. Пострадалата видяла,
че подсъдимият държал в ръката си кухненският нож, с който тя рязала продуктите
в „механата”, като ножа бил насочен към корема й. С този нож подсъдимият извършил
мушкащи движения към лицевата част
на тялото на пострадалата, при
което и нанесъл прободсно порезни рани. Пострадалата почувствувала остра болка в гръдната област. При опитите й да се предпази с ръце от
ножа тя получила порезни рани по дясната си предмишница.
От
случващото се Р. изпаднала в паника, уплашила се и извикала. За
да запази живота си и за да се спаси от подсъдимия, тя
решила и скочила през рамката на отворения горепосочен
прозорец, чиято долна част се
намирала на 325см. от земната повърхност. На прозореца била поставена мрежа против насекоми. Непосредствено под него пък имало цветарник със стояка от метален винкел
и дървено съндъче с пръст и цветя, всичко монтирано с видии за стената.
Най-сетне земята била застрана под прозореца с каменни плочи, споени с
цирентова замазка /протокол за оглед/.
В
момента, в който пострадалата се хвърлила през прозореца и била
с гръб към подсъдимия, подсъдимият продължил с
мушкащите движения с ножа насочен към нейното тяло. При това й причинил прободно - порезни рани вдясно на гърба и
в дясна пояснохълбочна област.
Пострадалата паднала на дясната си страна на горепосочената твърда площадка под прозореца в непосредствена
близост до полицейските служители -св. П. и св.С.. Последният заедно с колегата си - св.Д. я извели на безопасно
място извън двора на къщата до външната врата.
Р. била във видимо тежко състояние, но въпреки това успяла да
каже на св. Д. и на св. С.,
че я боли, не може да диша и че била
намушкана, като им заявила и това, че подсъдимият
имал нож.
Св.Д. видял, че по предната част на дрехата на св.Р. имало кръв. По това време на мястото пристигнали и
полицейските служители от ОДМВР-Търговище - св.Г.П.Д., св. Н.И.Я., св. А.Н.Н.. Полицейските служители преградили достъпа при всички изходи на
къщата, за да препятстват бягство на подсъдимия.
След
като пострадалата скочила през прозореца, подсъдимият започнал с ножа да си причинява повърхностни
наранявания по ръцете и предната част на торса. След като се самонаранил, се обадил на майка си. Казал й, че полицаите са дошли и че се самонаранил.
Вследствие последвалата от самонаряванията значителна загуба на кръв, той се уплашил и решил сам да излезе
от къщата и да се предаде на полицейските служители. Обут
само с боксери и с кървави следи по себе си, той излязъл на
площадката пред стаятаь,където изпълнил разпореждането на полицейските
служители да легне с лице към пода и бил
задържан без употребата на физическа сила.
Пострадалата и подсъдимия били транспортирани поотделно до
МБАЛ-Русе, където им била оказана помощ. На пострадалата била извършена животоспасяваща хирургична операция, след което била настанена за лечение в болницата.
От заключението на приетата
по делото
съдебно медицинската експертиза и медицинска документация по делото се установява, че
в резултат на действията на подсъдимия и последвалото й падане както се
описа
пострадалата Н.Р. е
получила следните увреждания:
счупвания на
лява зигоматична кост, латерална стена на лява орбита, предна стена на
максиларния синус и носни кости. Разкъсване на черния дроб. Счупване на
пубисни кости двустранно. Колекция
от кръв /около 2000мл./в коремната кухина,
наложила оперативно отваряне на
коремната кухина. Остра посткръвозагубна анемия, наложила
преливане на кръв и кръвни продукти. Две непроникващи
прободно-порезни рани на гръдния кош. Една
непроникваща прободно-порезна рана в дясна поясно-хълбочна област. Кръвонасядания на лицето. Разкъсно-контузна
рана под дясна вежда. Охлузвания на брадичката.
Охлузвания на шията в ляво. Кръвонасядания
на ляво рамо. Кръвонасядания по двете мишници и двете
предмишници. Повърхностни охлузвания и одрасквания на
лява предмишница. Прободно-порезна рана и повърхностно прободно-порезно нараняване на дясна
предмишница. Кръвонасядания на ляво бедро. Охлузвания и кръвонасядания на двете колена. Описаните
увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети и предмети с остър
връх и режещ ръб и могат да бъдат получени
при инциденти на 09.06.2015 г. и
10.06.2015 г. по начин описан в предварителните
сведения на приложеното съдебномедицинско удостоверение № 9277/2015 г.
в експертизата.
При
тези данни установените увреждания на св.Р. разкриват медико-биологочни
признаци на
разстройство на здравето, временно опасно
за живота, трайно
затрудняване на движенията на долните крайници за срок повече от тридесет дни.
От
установените травматични увреждания при Н.Р. следните могат да се приемат като
защитни: 1. Прободно-порезна на дясна предмишница 2.Повърхностно
прободно-порезно нараняване на дясна предмишница.
Всяко
едно от установените две увреждания е резултат на едно пробождащо действие
на предмет с остър връх и режещ ръб.
Възможно
е някои от установените кръвонасядания по двете мишници и предмишници също да
са получени при защитни действия на пострадалата при действие на твърди тъпи предмети.
Следните травматични увреждания
на пострадалата са резултат
на действието на предмети с остър връх и режещ ръб :
1. Непроникваща прободно-порезна рана на дясна
гърда – дължина на кожната рана около 4,5см. и
дължина на раневия канал около 10см.
2. Непроникваща прободно-порезна рана в дясна
гръдна област на гръдния кош – дължина на кожната рана около 1,5см. и дължина на раневия канал около 8см.
3. Непроникваща- прободно-порезна рана в дясна
поясно-хълбочна област – дължина на кожната рана около 1,5см. и дължина на раневия канал около 15см.
4.
Прободно-порезна рана на дясна предмишница с размери около 0,9/0,3см.
И
5.
Повърхностно прободно-порезно нараняване на дясна предмишница с дължина около
1,8см.
Всяко
едно от гореописаните травматични увреждания ,
изброени с №№1-5 е резултат на еднократно
пробождащо действие на предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто предмет може
да бъде нож.
При
така посочените размери на травматичните увреждания и установените размери на
представения нож, увреждания с №№1, 4 и 5 могат да бъдат получени с
представения нож.
Така
посочените размери на уврежданията с №№2 и 3 /прободно-порезните рани на гърба/
не отговарят на размерите на представения нож. Съдебния лекар, обаче, е
изложил съображения, че дължините на раневите канали на
прободно-порезните рани са установени не от него при изготвянето на заключението му, а са възппроизведени в заключението
така както са отбелязани в документациата изготвена по време на оперативна
интервенция. Тъй като
измерването на раневия канал
не е първостепенназадача на лекуващия хирург, а /което е особено съществено/ методите на измерване на раневи канал по време на оперативна
интервенция не могат да се приемат за напълно достоверни, то тези размери
/дължини/ не
може с категоричност да се за установени,
поради което
не може
с категоричност да се изключи получаването и на тези установени прободно-порезни рани на гърба на пострадалата /увреждания №2 и №3/ от процесния, приложен по делото като веществено доказателство използуван
от подсъдимия гореописан нож. Същевременно липсват други предмети в комплекса
на фактическата установеност съгласно изложеното при нанасянето на телесните
повреди на пострадалата, което да са от естество да причинят тези раневи
канали.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза по делото се
установява, че
подсъдимият е получил следните увреждания:
множество /около 60/ одрасквания и повърхностни порезни наранявания на двете
предмишници, пет
порезни рани на двете предмишници., три
прободно-порезни рани в лява гръдна област, шест
прободно-порезни рани и осем повърхности прободно-порезни наранявания на предна
коремна стена. Установените увреждания са резултат на
действието на предмет/ти с остър връх и режещ ръб и могат да бъдат получени при
инцидент на 10.06.2015 г. по начин описан от прегледания. Установените
увреждания могат да бъдат получени от представения нож. Установените увреждания по С. могат да бъдат получени при
самонараняване.
Съгл.
заключениято
на съдебно-химични
експертизи
по делото установява,
в
изследваните
кръвни проба са
установени: в
кръвта на подсъдимия 0,89 промили, а в
кръвта на пострадалата етилов алкохол не е установен.
От заключението на приетата и неоспорена дактилоскопична
експертиза по делото се установява, че дактилоскопични следи
иззети от местопрестъплението – горепосочената къща за
гости - с
№1/иззета от стъклена чаша намерена върху ракла в стаята/, №3/иззета от
вътрешната страна на дървена дограма под дръжката /, №4, №5 и 7/ и трите иззети
от стъклото на прозореца в стаята/ са
годни за сравнително изследване. Дактилоскопична следа №1 е оставена от подсъдимия,
а дактилоскопичните следи №3,№4, №5 и №7 са оставени
от пострадалата.
Останалите следи са негодни да идентификация.
От заключението на съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства по делото се установява следното по отношение иззетите
от местопрестъплението веществени доказателства:
по обектите
означени в експертизата с №1,№2 и №3 / обтривки – първата от на втория етаж на
къщата, втората от пода на стаята пред леглото и третата от пода на стаята пред
отворения прозорец/, №4/нож с дължина 27см., дължина
на острието 16,5см.с бяла пластмасова дръжка/, №5/ тениска от сив памучен
плат/, №6 / дамски дънков панталон/ се доказва присъствие на човешка кръв;
при
обекти №№1, 2, 3, 4 и 5 се доказва наличие на α аглутинини и В
аглутиногени и липса на β аглутинини и А аглутиногени. Следователно
кръвната група на кръвта от тези обекти по системата АВ0 може да се определя
като В/α/. При едно от зацапванията по обект №6
се доказва наличие на А и В аглутиногени и липса на α и β аглутинини.
Следователно кръвната група на част от кръвта от този обект по системата АВ0
може да се определя като АВ/0/. За останалите зацапвания по обекта не се определя
кръвногрупова принадлежност;
кръвната
група на подсъдимия по системата АВ0 се определя като В/
α /. Кръвната група на св.Р. по системата АВ0 се
определя като АВ/0/;
при
сравняване груповата принадлежност на кръвта от обекти №№1, 2, 3, 4 и 5 и
кръвногруповата принадлежност на подсъдимия се
установява сходство.
при
сравняване груповата принадлежност на част от кръвта от обект №6 и
кръвногруповата принадлежност на св.Р. се установява сходство.
От заключението на ценова-автотехническа експертиза, по делото се установява, че стойността на процесния леки автомобил
собственост на св. М. А.
с рег.№ *** към момента на престъплението е 2000лв., причинени са му повреди: картер, гарнитура на картер, датчик масло, маслен радиатор, броня
предна и за възстановяването му са нужни общо
985 лв, от които стойността им във вид на 625 лв., а стойността на труда по
възстановяването на автомобила – 360 лв. или.
Тези
щети не били възстановени на собственика на автомобила – св. М..
От заключението на съдебната
психиатрична-психологична експертиза по делото се
установява следното
по отношение психичното здраве
и комплекса от факти и обстоятелства обуславящите въпроса вменяемостта му по
см. на чл. 33 от НК:
При подсъдимият С. е налице дисхармонична личностова структура,
вътрешно хладен, с нисък фрустрационеин праг, склонен да действа импулсивно,
своенравно и показно като остава некритичен към последиците от своето
поведение. При него „нагонните импулси“ доминират над
защитните механизми на Свръх-Аз-а. Предвид
тези данни и резултатите от прегледа му,
експертите са заключили, че
от клинична гледна точка има достатъчно
основание да поставяне на диагноза „личностово разстройство – смесен тип“. Това е психично заболяване по смисъла на
МКБ 10, но
не представлява „умствена недоразвитост“ ,
краткотрайно или продължително разстройство на съзнание по смисъла на чл. 33 от НК.
Агресивните
тенденции в поведението на С., склонността му да търси
внимание от околните дори и чрез агресивни или автоагресивни действия, които са
с инфантилно недооценъчен характер, могат да бъдат обяснени с наличното
личностово разстройство. Наблюдава
се разминаване между вербалното и невербалното поведение, което повдига
хипотезата за защитен характер на
цялостното му представяне по време на експертна оценка.
Като цяло, въз основа на материалите по делото и извършения
преглед на С.,
експертите считат, че към момента на деянието и
към настоящият момент той е могъл да разбира свойството и значение на
извършеното от него и да ръководи постъпките си, а също така и че е
можел да
възприема ставащото в реалността и да го възпроизвежда достоверно, ако
желае.
От
съдебна психиатрична-психологична експертиза
на пострадалата Р. се установява, че
няма
данни пострадалата Р. да е провеждала амбулаторни
или стационарни лечения в психиатрични лечебни заведения. От материалите по
делото, извършения преглед и експертна оценка на Р., експертите не откриват дефицити в когнитивната сфера и разстройства в
психичната сфера като цяло, поради което считат, че Р. е в състояние да
възприема правилно ставащото в реалността и да го възпроизвежда достоверно,
ако желае.
Поведението й изразяващо се в даването
на няколко пъти на показания по делото с различно обяснение се дължи на
незрялата личностова структура на Р. и особеностите ,
които били отчетени по време на експертана оценка и най-вече склонността й
лесно да се поддава на внушения, заплахи и манипулации, както от ситуации, така
и от фигури, застрашаващи нейната сигурност , което обяснява цялостното й
поведение, както по време на инкриминирания период, така и след преживяното.
Относно
степента, до която може да се въздейства и внушава на Р.,
зависи от степента на застрашеност, в която тя попада. По време на извършения
преглед и експертна оценка на Р./ 12.11.2015г./ се
наблюдавало съответствие между вербалното и невербалното поведение, което от
една страна потвърждава клиничната хипотеза, че
не е налице склонност към фантазиране и
преувеличаване на събития, които реално не са се случвали в действителност, а
от друга е маркер, че
инцидентът е преживян като стресогенно събитие.
По
делото били събрани данни, че по време на разследването пострадалата била подбудена да лъжесвидетелства в показанията си
дадени на 09.07.2015 г. /четени в съдебно заседание по реда на чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 и 2 от НПК заедно с останалите й обосноваващи
обвинението такива дадени вдосъдебното производство/ пред
разследващия полицай. Материалите по делото касаещи тези
данни били отделени в отделна пр.№ 1788/2016г. по
описа на РОП и същата била изпратена по
компетентност на РРП с оглед преценка за наличие или не на достатъчно такива за образуване на
досъдебно производство по чл.290 и сл. от НК. Аналогични индиции,
без да е образувано такова производство, по делото са налице и за св. М.,
потвърдени частично от нея и в съдебно заседание, с благоприятстувуващото я
разясняване, че не желаела да се замесва иче имала отношения с подсъдимия.
Данни за последното се съдържат и в представените по делото огт защитата на
подсъдимия доказателства – писма, за които самата св. М. е заявила при разпита
й, че действително е писала такива на подсъдимия в ареста, и че имала и снимки
с него. Наличието на такива, в светлината на всичко гореизложено – специфичните
им отношения в тройка с пострадалата и други лица – сами по себе си не са от
естество да опровергаят конкретните й показания за случилото се по
съставомерните обстоятелства, а, което е същественото, не съдържат каквито и да
било противореачия с всички конкретни факти и обстоятелства за стореното от
подсъдимия, изложено от св. М., също както такива противоречия и опровергаване
липсват и в каквито и да било други доказателства по делото.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен и
категоричен начин въз основа на гласните, писмени, от експертен порядък и
веществени доказателства както следва/вкл. посочените в хода на горното
изложение: показания /вкл. надлежно приобщени такива от досъдебното
производство по реда на чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 и 2 от НПК/ на свидетелите И.П.П., Й.И.С., М.Й.Д., Д.Х.Н., С.А.П., М.Р.М., Г.Р.С.,
К.Д. Н., С.Й.Ц., Г.Л.Ф., Г.П.Д., Н.И.Я., А.Н.Н., Д.К.В.,
допуснатите в сз. свидетели Р. Р., А. А. и Л. Д.,
обясненията подсъдимия, вкл. приобщените му по реда на чл. 279 2 вр. ал. 1 т. 4 от НПК,
приложените по
делото писмени доказателства и доказателствени средства – 2 бр. протоколи за оглед на местопроизшествие и изготвени
фотоалбуми към тях, приемо-предавателен протокол от 11.06.2015г., бланка за
съхранение на вещи на пациент, протокол за оглед на веществени доказателства от
08.09.2015г. и фотоалбум към него, протокол за оглед
на веществени доказателства от 31.08.2015г., протокол за вземане на сравнителни
образци от 10.06.2015г. и от 12.11.2015г.,
постановление за възлагане на действия по разследване от 10.06.2015г.,
съдебно-медицинско удостоверение №152/10.06.2015г. издадено от съдебен лекар от
МБАЛ-Търговище, постановление за възлагане на действия по разследването от
11.06.2015г., от 11.11.2015г., от 28.12.2015г., приемо-предавателни протоколи и
разписки за връщане на вещи неотносими към разследването, предложение, искане и
разпореждане на РС-Търговище за предоставяне на осн. чл.159а
от НПК и чл.250в ал.4 от ЗЕС на телефонни данни от „Теленор България“ЕАД,
искане и разпореждане на ОС-Русе за предоставяне на осн.чл.159а от НПК и
чл.250в ал.4 от ЗЕС на телефонни данни от „Теленор България“ЕАД и
„Мобилтел“ЕАД, справка за съдимост, автобиография и декларация,
2 бр. химически експертизи с 2 бр. протоколи
за медицинско изследване, съдебна медицинска експертиза на веществени
доказателства, дактилоскопична експертиза, 2бр. съдебно медицински експертизи, съдебно-ценова автотехническа
експертиза, 2бр. съдебно психиатрични-психологични експертизи, както и
веществени
доказателства: дебитна кара на името на С.
М., нож с бяла пластмасова ПВЦ-дръжка с
обща дължина 27см.и дължина на острието от 16,5см., гривна с червен конец с
кръгъл орнамент, дамски потник, сива тениска от памучен плат, обтривки.
Показанията на свидетелите, явяващи се непосредствени участници и очевидци
в инкриминираните събития какот се изложиха - Р., М., С., са напълно
непротиворечиви помежду си и с изцяло подкрепящите ги гореизложени също напълно
непротиворечиви помежду си доказателства и доказателствени средства от
„обективен порядък“ - веществени,
писмени и експертизи. Те се подкрепят, най-сетне, по съпътствуващи –
предхождащи и свързани с тях - процесните обстоятелства – св. Н. /за
предистарията и отношенията на подсъдимия и пострадалата и съпъствуващите
издирването им събития/, Ф. /за
горепосоченото минаване покрай бензиностанцията при Т./, горепосочените полицейски
служители за изложеното при откриването и задържането на подсъдимия в с. П. в
пълно съзвучие с протокола за оглед на местопроизшествието по делото, В.
/бабата на подсъдимия/ за също събитията по издирването му и предосторията
навръзката му с пострадалата, та дори и посочените от защитата на подсъдимия А.
/втори мъж на майката на подсъдимия/ и Д. /нейна близка приятелка/ които, при
очевидния стремеж да помогнат на подсъдимия,
без да опровергават гореизложените относими обстоятелства, също подкрепят
данните за проявена в хода на досъдебното производство инициативност на майката
на подсъдимия за коминициране с основните свивдетели на обвинението.
Последното, впрочем тангира и внася съмнение и по достоверността на
горепосочените писма на св. М. до подсъдимия.
Ето защо обясненията на подсъдимия, по същество неопровергаващи, а само
невъзпроизвеждащи части от горната обстановка, не са от естество да опровергаят
изложените констатации и са с очевидно недостоверен и защитен характер. В
частите им, пък отричащи опражненото върху свидетелите Р. и М. насилие и
заплахи при гореописаните му действия в гр. Т. – при посещението във вилата на
баба му и след това при изложените пътувания със свидетелките М. и Р. ***
против волята им - тези обяснения, бидейки неподкрепени от каквото и да било, изцяло
се опровергават от изложения комплекс от доказателства по делото.
При тази установеност съдът прие следното
от материалноправна страна:
Подсъдимият е пълнолетно и вменяемо, следователно наказателноотговорно
лице.
1/ По описания начин, време и място
на
10.06.2015г. в с.П.,
обл. Русенска, той направил опит умишлено да умъртви пострадалата Н.Р.Р.. Сторил
това като извършил действия - гореописаните мушкащи движения, имащи естеството
по начина и насоката им, да предизвикат смъртта на пострадалата. Деянието
му останало недовършено по независещи от
дееца причини, в хипотезата по чл. 18 ал. 1 пр. 1 – изпълнителното
деяние не било довършено – тъй като прободните рани не проникнали в
жизненоващни области на тялото на пострадалата - в случая гръдния кош,
снамиращите се там вътрешни органи, вкл. сърце и бял дроб и основни кръвоносни
съдове съгл. експертното заключение. Те обаче са били обективно насочени, и то
с подходящо средство и сила, към такива области. Това
е така, защото мушкащите/пробождащите движения извършени с ножа в ръка от
страна на обвиняемия са били с достатъчна сила да предизвикат желаният летален
изход, тъй като са били насочени в жизненоважна област, а именно в областта на
гърдите, в горната и долната част на гърба на пострадалата Р..
От субективна страна подсъдимият е осъзнавал съставомерните обективни
признаци - че извършва действия
обективно годни поради начина и използуваното средство да причинят смъртта на
пострадалата. Деянието е извършено виновно, при съставомерната форма на вина
пряк умисъл, тъй като нанасянето на прободно-порезните рани,
които останали непроникващи вследствие на защитните движения с ръце и
телодвижението на пострадалата Р. към момента на причиняването им, подсъдимият е целял да причини нейната смърт. Чрез
използването на остър режещ и пробождащ предмет – нож - подсъдимият е искал и целял настъпване на
смъртта на пострадалата. При мушкащите/пробождащите
движения той много добре съзнавал, че не може да ги отмери така, че да се
ограничи само до нанасянето на телесна повреда и субективното му отношение
включвало представата, че смъртта ще настъпи неизбежно.
Деянието
на подсъдимия останало недовършено поради
следните независещи от волята му причини:
1. защитните движения от страна на пострадалата, вследствие на
което получила описаните защитни наранявания
2.взетото
и изпълнено от нея решение да скочи през прозореца взето вследствие уплахата от
агресивните действия на подсъдимия.
Доказателствата по делото не оставят съмнение, че към това крайно, само по
себе си живоопасно действие, с
което целяла да се спаси, без да се съобразява с височината и възможните
наранявания при падането, я принудило
нападението на подсъдимия. Това решение отнесено към конкретната
обстановка, време и поведение на подсъдимия било
единственото възможно и
правилно решение за пострадалата в него момент
да запази и защити своя живот и да се спаси от инкримираните действия на
обвиняемия насочени към лишаването й от живот.
Насъстоятелна и очевидно спекулативна
е тезата на защитата на подсъдимия за
несъставомерност по процесната квалификация – опит за убиство - смесваща и
съпоставяща причинените увреждания по тялото на пострадалата вследствие
намушкванията с ножа от подсъдимия от една страна с тези от падането на
пострадалата от прозореца върху гориописаните стойка за цветя и
каменно-циментова основа за последвалото състояние на пострадалата. Причинените
от съприкосновението на тялото с пострадалата увреждания както се изложиха,
вкл. тежки счупвания на кости и вътрешен кръвоизлив, безспорно не могат и не се
вменяват на подсъдимия от обвинението по делото като извършени от него и
обхванати от умисъла му. Консумираните от обективна и субективна страна
съставомерни действия на подсъдимия по делото вменени му като опит за убийства
на пострадалата се изчерпват с описаните намушквания с нож, извършени от него
нвърху тялото й /с гореописаната им стойност и специфика като способ, начин и
насока, която не е нужно да се повтаря и тук/. При така осъществените, обаче съставомерни
действия, в причинно следствена връзка от обективен порядък с тях се намират
и получените от пострадалата при
спасителното бягство и падане на пострадалата под прозореца както се описа. При
очевидно несъстоятелния похват да се обсъжда дали те са или не са последица от
деянието на подсъдимия в рамките на формулирано обвинение за ОПИТ за убийство,
тези обстоятелства, оставайки извън съставомерните признаци, имат същественото
значение при преценката на тежестта на обществената опастност на деянието,
респ. евентуално дължимата от подсъдимия санкция, както и по обсъждането на
дължимата от него обезвреда по приетия за съвместно разглеждане граждански иск.
Те се явяват своебразен „ексцес“ на извършеното от подсъдимия и последиците от
него за пострадалата. Най-сетне тези обстоятелства имат изключително съществено
значение и като доказателства в подкрепа на обвинението, тъй като очевидно е,
че пълнолетната, вменяема, жизнена и очевидно уважаваща и обичаща живота
пострадала не би предприела такова рисково хвърляне ако не е била уверена в
грозящата я опастност за живота й /съобразно също гореизложените и ненужно тук
да се повтарят обстоятелства/.
3.
Такава обективна преграда, която попречила за настъпването на обществено
опасния резултат – смъртта на Р. – се явява и извършената своевременно спешна
хирургична интервенция, без която несъмнено щяла да настъпи смъртта на
пострадалата. Деянието било извършено от него при пряк умисъл, като съзнавал
общественоопасният му характер, предвиждал общественоопасните му последици и
искал тяхното настъпване – смъртта на пострадалата Р..
Именно
тези обстоятелства преградили пътя на обв.С. да довърши намисленото.
Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен и котегоричен начин и хпризна
подсъдимия за виновен по обвинението в престъпление по чл.115, вр. с
чл.18 ал.1 от НК.
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на подсъдимия за това престъпление
съдът отчете като
смекчаващи отговорността му обстоятелства: чистото му съдебно минало,
младежката му възраст, очевидното значение на интимната му връзка с
пострадалата, предхождаща процесните събития, очевидно не без поощрения от нея
и към инкриминирания период след като тръгнала с него на вилата на баба му
едновременно с уговорената с бащата на дететето й и бивш приятел, което впрочем
се явява викторогичен принос за случилото се, изложените му здравословни
проблеми от психически порядък, безспорно снижаващи прага на самооценката и
самоконтрола на действията му, а като
отегчаващи - проявенита упоритост и жестокост, извършването на три
престъпления от общ характер в минимален период от време, високия ръст на
престъпленията против личността и собствеността в страната и за съжаление
утвърждаващото се брлутално незачитане на чуждата личност и достойнство и
при съществен превес на първите /базиран преди всичко на психичните му
проблеми и описаната специфика на отношенията му с пострадалата/ му наложи
предвиденото в закона наказание в размер значително под средата, а именно
дванадесет години.
2/ По описания начин, време и място на 09.06.2015г. в гр. Т. подсъдимият отвлякъл
Н.Р.Р.. Изпълнителното деяние било осъществено чрез
активни, действия изразяващи се в нанасянето на
побой /гореописаните удари с ръце/ по тялото и
главата на пострадалата в лек автомобил „А.“ с рег.№ ***, задържането
насила и против волята й в автомобила и
недаването на възможност да слезе в момента, в който потеглил с
него в избраната и определена от него посока. Тези негови действия препятствали
Р. от възможност
свободно да формира воля и да избере
поведение, при положение, че преди това тя ясно заявила, че желае да
се прибере в дома си. По
този начин я лишил от възможност за проява на собствена воля, като й наложил по
насилствен начин своята престъпна воля относно нейното местонахождение,
придвижване и поведение.
Деянието
било извършено от него при пряк умисъл, като съзнавал общественоопасният му
характер, предвиждал
общественоопасните му последици и искал тяхното настъпване.
Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин и призна
подсъдимия за виновен по обвинението в престъплението по чл.142 ал.1 от НК.
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на подсъдимия за това престъпление
съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му съдебно
минало, младежката му възраст, гореописаната специфика на комплексните им
взаимоотношения с пострадалата и приятелката й св. М., вкл. приноса на жертвата
чрез възобновените вкл. в инкриминираната дата интимни отношения с дееца при
скорошната им, както и посочените му психически здравословни проблеми, а като
отегчаващи проявената упоритост и бруталност, извършените три престъпления за
малък период от време и високия ръст на престъпленията против личността в
страната. При превес на първите определи размера на наказанието на подсъдимия
под предвидената в закона среда, а именно пет години лишаване от свобода.
3/ По описания начин подсъдимият на 09.06.2015г.
в гр.Т., противозаконно
отнел чуждо моторно превозно средство - л.а.”А.” с Рег. № *** на стойност 2000 лв. - от
владението на М.Р.М. ЕГН********** ***, без
нейно съгласие, с намерение да го ползва, ползвал го,
вследствие на което последвала повреда на превозното средство и то било
изоставено без надзор в с.П.,
обл. Русенска, като за отнемането на превозното средство е
употребена сила. Това е така, защото без съгласието на
владелеца и собственик на автомобила - св.М. -
привел същия в движение. Отнемането и
преодоляването на несъгласието съгласието
на собственика било постигнато от подсъдимия чрез
употребената спрямо нея сила в момент, в който тя управлявала автомобила.
Силата се изразила се в гореизложените му действия и похвати - въртене на волана и дърпане
на ръчната спирачка от обвиняемия, както и нанесения побой на св.М.
изразяващ се в блъскане, дърпане и нанасяне на удари по главата и лицето й,
които в крайна сметка довели до нейното отстраняване от шофьорската седалка. Това му поведение
било насочено към сломяване съпротивата на М., тъй като я избутал и седнал на
мястото на водача. Декларирал, че ще използва автомобила, на което св.М. не
възразила именно поради употребената предварително сила. Намерението на подсъдимия при употребата на
насилие спрямо св. М. било отнемането на автомобила. Факта, че пострадалата М.
преди това предоставяла автомобила си на подсъдимия
е без значение за съставомерността на деянието в процесния случай и по никекъв
начин не изключва противозакнното му отнемане в конкретния случай. След отнемането
подсъдимият извършил действие по управление на
автомобила, също без да се съобразява с волята на св.М.. След
като оставил пред блока собственицата му, той потеглил с
автомобила в неизвестни за нея посока и място,
като по този начин реализирал
престъпното си намерение да го ползва. Вследствие
на неговото престъпно отнемане и ползуване на автомобила настъпило ПТП, при
което последвала повреда на същия изразяваща се в повредите на горепосочените
части и детайли. Неоснователни са доводите на защитата на подсъдимия
относно съставомерното обстоятелство изоставяне на автомобила без надзор - то
безспорно е налице, вкл. и при положение че ключовете останали у подсъдимия,
каккъвто аргумент също неоснователно се поддържа.
От субективна страна като подсъдимият
много добре съзнавал, че автомобила е чужда собственост и че го отнема и ползува без съгласието на собственика.
Деянието е било извършено виновно, при състанвомерната форма на вина пряк умисъл, тъй като подсъдимият като е съзнавал
общественоопасният му характер, предвиждал общественоопасните му последици и
искал тяхното настъпване.
Ето защо съдът ппприе за доказано по несъмнен и категоричен начин и призна
подсъдимия за виновен и по това обвинение в престъплението по чл. 346
ал.5 вр. ал.2 пр.1 и пр.2 вр. ал.1 от НК.
При ИНИДВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на подсъдимия за
това престъпление съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства
чистото му съдебно минало, младежката му възраст, горепосочените му
здравословни проблеми от психическо естество и приноса на жертвата за случилото
се чрез неразумно даваните девизи вкл. и в инкриминирания период, не без
комбинирането й с посочените кспецифични отношения в тройка със свид. М., а
като отегчаващи – проявената упоритост и бруталност, извършените три
престъпления за минимален период от време, броя на тежкоквалифициращите
обстоятелстнва и високия ръст на престъпленията по транспорта в страната. При
превес на първите определи размера на наказанието лишаване от свобода под
законоустановения среден размер – пет години – и на комулативно предвиденото
наказание лишаване от правоуправление – осем години. Поради липса на имущество
на подсъдимия не наложи комулативно предвиденото наказание конфискация на
½ от имуществото му.
На основание
чл. 23 ал. и 2 от НК съдът определи едно
общо наказание на подсъдимия
ДВАНАДЕСЕТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи при първоначален строг
режим в затворническо заведение от закрит тип, при зачитане на
предварителното му задържане и домашен арест съобразно данните по делото и
присъедини към него наказанието
ОСЕМ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото: нож с бяла пластмасова ПВЦ-дръжка с обща
дължина 27см.и дължина на острието от 16,5см. следва да се отнеме в полза на държавата като
вещ послужила за извършване на престъпление и след вризането на присъдата в
сила да се унищожи като вещ без стойност, обтривки – като вещи без стойност да се унищожат след влизане на присъдата в сила,
а останалите: дебитна кара на името на С.
М.,
гривна с червен конец с кръгъл орнамент , дамски
Подсъдимият следва да заплати деловодните разноски на
държавата, направени в досъдебното и съдебно производство.
Причини за
извършването на престъплението
са ниското правосъзнане на подсъдимия, неуважението му към чуждите права и
интереси, здравословните му проблеми от психически порядък и
емоционално-духовните проблеми във връзката между него и пострадалата, в
усложнена комбинация, съобразно изложеното, с такива също между последната и
бивш приятел, съпруг на детето й, както и между подсъдимия и приятелката на
пострадалата М..
По гражданския иск
на пострадалата против подсъдимия съдът прие следното:
Съобразно гореизложеното по делото са установени по
несъмнен и категоричен начин елементите от хипотезата по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД -
авторството на увреждащото пострадалата деяние, причинно следствената му връзка
с увреждането, последиците за пострадалата и вината на отметника – подсъдим.
Преживените от пострадалата ужас, болки и страх, както и посегатеството върху и
накърняването на телесната и неприкосновеност и правото и на личен избор на
извършваното в живота, спокоствие и комфорт в личния и живот, представляват
увреждане - накърняване на неимуществения и патримониум, което съгласно чл. 52 от ЗЗД подлежи на обезвреда в имуществена
форма. При преценката на на дължимия размер на обезщетението съобразно
законоустановения критерий – справедливост и разпоредбата по чл. 51 от ЗЗД,
задължаващо го да съобрази приноса на увреденото лице, съдът съобрази твърде
съществения принос на пострадалата за настъпването на процесните събития, а на
тази база и за неимуществените й вреди от тях. Изложи се подробно, че тя е
съжителствувала продължително време с подсъдимия, знаела е за характеровите му
особености, вкл, на база ревност и др. отключващи фактори установени по делото
и въпреки това без първоначално каквато и да било принуда от негова страна е
подновила по изложения начин вкл. интимната си връзка с него, дублирала е
срещата си с него с тази на бивш приятел, от който отлично е знаела че
подсъдимия ревнува и изпада в ярост, замесила е при това и приятелката си св. М.,
също близка с подсъдимия, при това с данни и за интимност, макар и безспорно
наплашена и стремяща се да го успокои все пак обективно е престояла с него по
посочениея начин в с. П. при многобройни възможности да предизвика реакция у
околните в магазини, къщата за гости и по улиците на селото. Както се изложи
тези обстоятелства не се отразяват в случая на съставомерността на деянието на ответника
- подсъдими, както спекулативно се твърди от защитата му, включително вероятно
и на база този пасаж мотивите на съда. Те обаче имат гтвърде съществено
значение и в двата аспекта – и като принос и като преценка на база
справедливост. Като съобрази всичко изложено съдът прие, че гражданският иск следва
да бъде уважен, но не в предявения размер, а за сумата от 20 000 лв. със
законните последици, а в останалата му част да се отхвърли.
По тези съображения съдът се произнесе с присъдата си.
Председател: