РЕШЕНИЕ
№ 1146
гр. Пловдив, 17.06.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХIX състав в
открито заседание на 19,05,2022 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като
разгледа докладваното от председателя
к. а. н. дело № 974 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285,
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
С Решение № 248 от 14, 02, 2022г., по
АД № 1762/2021г. на Адм.съд гр. Пловдив ,
28-ми състав по искова молба, предявена от Д.К.Д., ЕГН**********, понастоящем в
Затвора гр. Пловдив е ОСЪДЕНА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” -
София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да му плати обезщетение в размер на 9288,00 /девет хиляди
и двеста и осемдесет и осем/ лева за претърпени неимуществени вреди от
нарушение на чл.3 ал.2 ЗИНЗС от 07.07.2015г. до 16.10.2016г.; от 17.10.2016г.
до 31.05.2018г., както и за периода от
28.08.20г до 03.09.20г.; от 09.11.20г. до 14.01.2021г.; от 05.04.21г. до
15.04.21г.; от 04.06.21г до 13.06.21г. и от 18.06.21г. до 28.06.2021г, както и
законовата лихва върху тази сума, считано от 28.06.2021г. /датата на
предявяване на исковата молба в съда/, до окончателното изплащане на сумата,
като е ОТХВЪРЛЕНА претенцията до пълния й размер от 50000.00 /петдесет хиляди/
лева като неоснователна.
Подадена е касационна жалба от Д.К.Д.,***,
чрез адвокат В. С. против горното съдебно решение , в отхвърлителната му част. Твърди
се, че административният съд не е съобразил действителната фактическа
обстановка, съответно, че не са установени по категоричен начин реално
претърпени вреди и причинната връзка между поведението на администрацията и
настъпването на неимуществени вреди за ищеца. Оспорващият твърди, че съдът
неправилно е ценил събраните по делото доказателства, които безспорно сочели на
основателност на предявената искова претенция в цялост, както и че СР не е
съобразено с актуалната съдебна практика на ЕСПЧ. . Иска се уважаване на исковата претенция в
цялост.
Подадена е касационна жалба и от Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, чрез ю.к Ч.
в която се оспорва преценката на съда за конкретния размер дължимото за
вредите обезщетение. Иска се съдебният акт да бъде отменено в осъдителната му
част и да бъде постановено решение, с което искът да бъде изцяло отхвърлен,
респ. решението да бъде отменено за присъденото обезщетение в размер над 500
лева. Претендира се и юк.
Възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба на Д.К.Д.
, не взема становище по допустимостта и основателността на оспорването.
Ответникът по касационната жалба на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, не взема становище по допустимостта и
основателността на оспорването.
Представител на Окръжна прокуратура -
гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се
потвърди СР.
Касационните жалби са подадени в предвидения
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се
явяват ДОПУСТИМИ.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Административен съд - Пловдив е разгледал по
реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова
молба предявена от Д.К.Д., ЕГН**********, изтърпяващ наказание "лишаване от
свобода" в затвора в гр. Пловдив, срещу ГД "Изпълнение на
наказанията", с която на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е претендирано
обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане,
за нанесени му неимуществени вреди. Ищецът е посочил, че тези вреди са се
изразявали в обстоятелства по неговото унижение, срам, чувство на безпомощност,
болки и страдания за периодите, през които е пребивавал в местата за
изтърпяване на наказанието, като твърди, че те са пряк и непосредствен резултат
на поставянето му в неблагоприятни условия, обективирани в липса на достатъчно
жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на
човек“), като не му е бил осигурен санитарен възел и течаща топла и студена
вода, държан е при лоши хигиенни условия и постоянно наличие на вредители в
спалните помещения. С така изложените обстоятелства счита, че са му нарушени
правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека
(ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС).
Исковата претенция е за претърпени от него
имуществени и неимуществени вреди, настъпили
от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора в гр.Пловдив за времето от 01.01.2015г до
31.12.2017г., от 01.01.2018г до 31.12.2019г в ТПО-Пловдив, от 01.01.202г. до 01.08.2020г.
в Следствен арест Пловдив с МНО „Задържане под стража“ и от 01.08.2020г до
датата на подаване на исковата молба.
Административен съд - Пловдив е
разгледал и обсъдил хронологията на
търпяните вреди , като подробно е
установил периодите и местата на пребиваване на Д. и за всеки от тях поотделно е изложил мотиви дали приема или отхвърля наличието на основания за претърпени вреди.
Обсъдени са и показанията на свидетелите Грудов и Биримски , които са приети за
необективни, вътрешно противоречиви и заинтересовани .
Административен съд – Пловдив е
изложил мотиви относно неподлагането на задържаните на жестоко , нечовешко и
унизително отношение, за минималната жилищна площ в спалните помещения, която
следва да осигурява възможност лицата да
сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите
си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на
телевизия, четене на книги и т.н. Посочено е че количеството дневна светлина,
степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до
санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните
помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал.
3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и
арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява
в спалните помещения.
Относно хигиената в спалните
помещения е посочено, че тя се осъществява
от настанените лица, като за целта получават съответните прибори, както
и могат да закупуват от лавката на затвора вещи, с които почистват спалното
помещение под график, на доброволен
принцип.
Обсъждайки процесните периоди и
събраните доказателства съдът е приел, че
на ищеца е дължимо обезщетение за неимуществени вреди причинени от нарушение на
разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС и са налице незаконосъобразни действия и
бездействия от страна на затворническата администрация, дължащи се
неосигуряване на дължимата му жизнена площ от минимум 4 кв. м.
Съотнасяйки цитираните правни норми,
налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал ищецът при изтърпяване на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в периода от 07.07.2015г. до
16.10.2016г. и от 16.10.2016г. до м.май 2018г., както и за периода от 101 дни
за времето на престоя си през 2020-2021г., когато от администрацията за ищеца в
спалното му помещение по пребиваване не е била осигурена жизнена площ от
минимум 4 кв. м., което се потвърждава от представените доклади на Омбусман на
Р България и приобщените справки, поради което е прието , че в този период от
време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание ищец в неблагоприятно
положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и в тази си част исковата молба
се явява основателна, доказана и обоснована и претенцията следва да бъде
уважена.
Исковата претенция за периода на
престоя му в Следствен арест-Пловдив и в затвора Пловдив, вкл. ЗООТ Хеброс за времето от м.май
2018г. до 18.08.2018г., свързани с пренаселеност на спалните помещения и
нарушение на чл.3 ал.2 ЗИНЗС, е приета за неоснователна. Съдът е установил, че
спалното помещение в Арест –Пловдив е конструирано по начин, при който
настанените лица да имат жизнена площ от минимум 4кв.м. за всеки един от тях, помещенията
са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена и топла вода,
като е осигурено отопление, пряк достъп на дневна светлина и възможност за
проветряване.
По отношение на претенцията на ищеца
за дължимо обезщетение, дължащо се на поставянето му в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на
студена и топла течаща вода, наличие на вредители и гризачи, както и други
подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, съдът
счита, че иска се явява неоснователен, необоснован и недоказан.
Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди съдът, вземайки предвид всички установени по делото факти и
обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна
дейност се е отразила на увреденото лице е присъдил на ищеца обезщетение по справедливост в размер
на 8 лева на ден за периода от 07.07.2015г. до 16.10.2016г.; от 17.10.2016г. до
31.05.2018г., както и за периода от
28.08.20г до 03.09.20г.; от 09.11.20г. до 14.01.2021г.; от 05.04.21г. до
15.04.21г.; от 04.06.21г до 13.06.21г. и от 18.06.21г. до датата на подаване на
исковата молба- 28.06.2021г., общо са 1161 дни, като определеният му размер
на 9288.00 лева най-точно и съответно ще
овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, причинените му болка и
страдания от поставянето му в неблагоприятни исловия за изтърпяване на
наложеното му наказание. В останалата си част до претендирания размер от 50000
лв. съдът е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.
Пред касационната инстанция касаторите не представиха нови доказателства
, нито направиха искания по доказателствата.
От правна страна съдът следва да изложи следното:
По отношение на въведените в обстоятелствената
част на касационната жалба на ищеца възражения, съдът е изложил подробни и
задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност. Съобразени са в пълнота доказателства по делото. Фактическите
констатации се подкрепят от събраните доказателства.
Следва да бъдат споделени изводите на
първата инстанция по неоснователността на претенциите на ищеца за вреди,
нанесени му поради: лоши битови условия, лоши хигиенни условия, неподходяща
храна и липса на медицински грижи, липса на индивидуална и корекционна работа с
ищеца, с изключение на установените периоди, в които е бил лишен от минимално
жизнено пространство и достатъчно количество дневна светлина.
Представените по делото доказателства
сочат, че затворническата администрация, чрез съответните фирми е извършвала
дезинсекция и дератизация на затворническите помещения. Също така е била
създадена организация за почистване на помещенията, като поддържането на
хигиената е задължение и на самите лишени от свобода. На лишения от свобода е
предоставяна храна по качество и количество, съобразено с приложимите
нормативни изисквания.
При наличието на писмени
доказателства в подкрепа на отречените от ищеца положителни факти и липсата на
успешно проведен насрещно доказване, съдът правилно е приел за недоказана
претенцията в тези и части. Тези правни изводи на първостепенния съд се
споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр.
второ от АПК ги възприема като свои.
Правилно съдът е отрекъл
основателност на претенцията на ищеца за
периодите, в които не се установява да е пребивавал при условията на
пренаселеност, респ. и тези за които се
установява въобще да не е пребивавал в място за задържане и/или лишавана от
свобода.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по
ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
Тази правна регламентация, отнесена
към безспорни установената липса на минимално обитаемо пространство в мястото
за лишаване от свобода и липсата на минимално изискуемите количество дневна
светлина, обосновава законосъобразност на изводите на административния съд, че
в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност
на предявената искова претенция за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от
ищеца в съответните периоди, предмет на исковата молба.
Първоинстанционният съд е дал ясен и
конкретен отговор кои релевантни за спора факти приема за установени въз основа
на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод,
че частично са доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които
обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
приложимия закон. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС и
е издирил информацията, от значение за правилното установяване на фактите по
делото, като съобразно съдържанието и обосновано е формирал правните си изводи.
В подкрепа на тези изводи следва да
се съобрази и Докладът за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване
на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно
който относно жилищната площ на задържан в затворническите институции, от
нетната площ се изключва единствено площта на санитарния възел.
Условията на пренаселеност в мястото
за лишаване от свобода сам по себе си са бил достатъчен за да обоснова извод,
че ответната администрация, чрез своите служители не е изпълнила своите
задължения и не е осигурила на ищеца минимална свободна жилищна площ, която да
съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно
пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни нужди. В случая
не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за
ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които
биологичното съществуване на човек предполага. Този извод се подкрепя и в
практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, отразена в решенията
по делата „Йорданов и Джелебов срещу България“, жалби № 31820/18 и
31826/18; „Иванов и други срещу
България“, жалби № № 2727/19, 7036/19, 9835/19, 12559/19, 17168/19, 17773/19 и
21744/19.
Неоснователни са възраженията на ГД
"Изпълнение на наказанията", че по делото не са били доказани реално
претърпените вреди, които да са били в резултат на бездействията на
администрацията в затвора, поради което по делото не следва да се счита
установено настъпването на неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не
е необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни
последици върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да
се установи самия факт на нечовешко и унизително отношение, от което
автоматично следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е
изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието
върху ищеца на условията в Затвора - Пловдив, където е изтърпявал наказание
"лишаване от свобода". Тези условия са несъответни на минимални
критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на
администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на
наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото конкретни
умишлени действия и бездействия на служители на затворническата администрация
не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на
живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на
човешкото достойнство. По тези съображения претенцията на ГД "Изпълнение
на наказанията", гр. София, също се явява неоснователна.
Неоснователни са доводите в
касационната жалба и на двамата касатори за неправилност на обжалваното решение
в частта му, с която е определен размерът на дължимото обезщетение. Наличието
на фактически и правни основания за присъждане на обезщетение не винаги е
равносилно на пълна основателност в претенцията на увреденото лице, съобразно
субективните му възприятия. Съдът следва да прецени естеството и характерът на
причинената вреда не само от гледна точка на увредения, но и съобразно
конкретните факти, от които е произтекла вредата и общите принципи за
справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите. В случая изводите на съда за размера на дължимото се
обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от
което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на
ищеца.
При определяне размер на дължимото
обезщетение съдът е съобразил и насоките в практиката на ЕСПЧ за справедлива
база за размера на обезщетението между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs
Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014г.;
Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017г.).
Посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия
в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната.
Според статистически данни на
Евростат
(https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/images/b/b2/Minimum_wages%2C_July_2014_%281%29_%28EUR_per_month%29_YB15.png
) към юли 2014 г. минималните работни заплати в държавите — членки на ЕС,
варират от 174 до 1921 EUR на месец. Страните с най-нисък показател са
поставени в Група 1, в която националните минимални работни заплати към януари
2017 г. са по-ниски от 500 евро на месец. Сред държавите - членки на ЕС, в тази
група са: България (174 евро), Румъния,
Литва, Чешката република, Латвия, Унгария (277 евро), Словакия, Естония,
Хърватия и Полша.
Според статистически данни на
Евростат (https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/images/7/79/Minimum_wages%2C_January_2008_and_2017_YB17_I.png)
към януари 2017 г. минималните работни заплати в държавите - членки на ЕС,
варират от 235 евро до 1 999 евро на месец. Страните с най-нисък показател са
поставени в Група 1, в която националните минимални работни заплати към януари
2017 г. са по-ниски от 500 евро на месец. Сред държавите — членки на ЕС, в тази
група са: България (235 евро), Румъния, Латвия, Литва, Чешката република,
Унгария (450 евро), Хърватия, Словакия, Полша и Естония.
Според статистически данни на
Евростат
(https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=File:Minimum_wages_highlight_FP2020-BG.png)
към януари 2020 г. (период, относим към датата на предявяване на исковата
претенция) минималните работни заплати в
държавите - членки на ЕС, варират от 312 до 2142 евро на месец. Страните с
най-нисък показател са поставени в Група 1, в която националните минимални
работни заплати към януари 2020 г. са по-ниски от 500 евро на месец. Сред
държавите — членки на ЕС, в тази група са: България, Латвия, Румъния и Унгария;
техните национални минимални работни заплати варират от 312 евро в България до
487 евро в Унгария. Страните, в която националните минимални работни заплати
към януари 2020 г. са най-малко 500 евро, но под 1000 евро на месец са
поставени в Група 2 (Хърватия, Чехия, Словакия, Естония, Литва, Полша,
Португалия, Гърция, Малта и Словения), като
най – високо е месечно вънагараждение
от 941 евро в Словения.
Посочените статистически данни
налагат обоснован извод, че минималните месечни възнаграждения в България за
2014г., 2017г. и 2020г. с явяват по-ниски от тези в Унгария съответно със 37%,
48% и 36% или средно 40,33 % за целия
период.
Характеристиките на процесното
увреждане го отнасят като пряка последица от неосигуряване на минимални жизнени
условия за задоволяване на основни жизнени потребности в мястото за лишаване от
свобода. По аргумент от § 1, т. 1 от ДР на Закона за социално подпомагане
нивото на основни жизнени потребности е съразмерно на нивото на социално-икономическото
развитие на страната, което на свой ред отразява жизнения стандарт. При това
положение, доколкото минималната работна заплата като статистически показател е
общоприет и за отразяване на жизнения стандарт, следва да се приеме, че по – ниският
жизнен стандарт в България оправдава възприетото от ЕСПЧ минимално базисното
справедливо обезщетение за лоши условия в местата за лишаване от свобода да не
бъде прилагано ултимативно в размер на 100 % (4 евро на ден), а да бъде
прецизирано съобразно спецификите на всеки отделен казус.
Като коректив съдът съобрази и
присъденото обезщетение по дело Иванов и други срещу България (по жалба
17773/19/26/03/2019 г.) от ЕСПЧ в размер на 11 евро на ден за уважена претенция
по иска за нанесени вреди в периода 2016г. – 2018г. при престоя на лишен от
свобода в Затвора - гр. Пазарджик, при следните компоненти на увреждане: 1)
насекоми, плъхове, мръсотия в килията; 2) ограничен достъп или липса на достъп
до душ; 3) лошо качество на храна; 4) неадекватна температура; 5) липса или
ограничен достъп до течаща вода и естествена светлина).
В случая, претенцията на ищеца се
явява доказана за наличието на пренаселеност в мястото за лишаване от свобода и
липса на достатъчна дневна светлина. Тези качествени и количествени характеристики
на увреждането оправдават и определянето на пропорционален размер на
обезщетението въз основа на обоснования базисен минимален размер.
От друга страна, небуди никакво
съмнение, че възприетият от ГД "Изпълнение на наказанията", гр. София
праг на отговорност до 500 лева, без оглед продължителността и характеристиките
на увреждането, е в пълно несъответствие с принципа за определяне на
справедливо обезщетение, поради което претенцията в тази й част също е
неоснователна.
Изложеното до тук налага да се
приеме, че решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и
правилно следва да бъде оставено в сила. Това от своя страна обосновава извод
за неоснователност и на двете касационните жалби.
Предвид изхода на делото и правилото на чл.
143 от АПК, претенциите на страните за присъждане на разноски се явяват
неоснователни.
Ето защо, Административен съд -
Пловдив, ХIX състав,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 248 от 14, 02, 2022г., по АД № 1762/2021г. на Адм.съд гр. Пловдив , 28-ми състав .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: