РЕШЕНИЕ
№ 2345
гр. Пловдив, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330102595 по описа за 2022 година
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК.
В исковата молба от П.Я.Ю., И.М.Ю.. и Я.М.Ю. против „Креди Йес“ ООД се твърди, че
М.Е. Ю. е страна по договор за паричен заем № ***, по силата на който той получил сумата
от 1100 лв., която следва да бъде върната на 12 месечни вноски. По договора същият
следвало да заплати неустойка в размер на 600 лв., като по този начин общото задължение
възлиза на сумата от 2376 лв. На ***г. М. Ю. починал, като оставил в качеството на законни
наследници ищците. Клаузата по договора относно неустойката била нищожна на основание
чл.26 ЗЗД, вр. чл.143 и 146 ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.21
ЗПК. Накърнени били добрите нрави, неравноправна, тъй като сумата, която се
претендирала, била в размер над половината от получената сума по отпуснатия кредит. Така
се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. Съдържа се позоваване на т.3
от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС. С търсената неустойка се уговаряло
още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорното задължение. Така се
стигало до неоснователно обогатяване на кредитора. Освен това клаузата за неустойка не
била уговорена индивидуално по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. С клаузата се заобикаляла
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Освен това посоченият в договора ГПР не съответствал на
действително прилагания в отношенията между страните. Направено е искане за
постановяване на решение, с което да се признае, че ищците не дължат сумата от 600 лв.
неустойка по договор за паричен заем № ***, като се уточнява, че всеки от ищците има по
1/3 от наследствената маса, тоест иска се признаване за установено, че всеки от тях не дължи
1
сумата от по 200 лв. Претендирани са разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Креди Йес“ ООД е постъпил писмен отговор, с
който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Посочено е, че
изложената в исковата молба фактическа обстановка е непълна. Заемателят М. Ю. не
изпълнил задължението си да предостави гарант като обезпечение по договора. Поради това
към сумата по договора била включена и неустойката по чл.8, с което общият размер на
дължимата по договора сума била 2376 лв., от която сума 1023.65 лв. била неустойката.
Заемателят бил запознат с погасителния план, заплатил бил 7 вноски, след което
преустановил плащанията. Договорът бил валидно сключен. Сочи се, че потребителят не се
е възползвал от възможността да се откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му.
Освен това клаузата на чл.8 била индивидуално уговорена. Неустойката не била
неравноправна. Освен това тя не се включвала в размера на общия кредит. Направено е
искане за прекратяване на производството по делото, респ. ако съдът приеме, че искът е
допустим, за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са направените по делото
разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Представена е молба за заем от 26.02.2021г. от М.Е. Ю., Стандартен европейски формуляр,
както и договор за паричен заем № *** от 26.02.2021г., сключен с М.Е. Ю.. Приложен е и
погасителен план към договора за заем, Общи условия, в сила от 22.01.2020г.
Представен е и протокол от 10.03.2022г. от „Креди Йес“ ООД.
По делото е представена покана, изх.№ 208 от 05.01.2022г. от „Креди Йес“ ООД до П.Я.Ю.,
за заплащане на дължими суми по договор за паричен заем № ***, сключен между
дружеството и М.Е. Ю..
Представен е и препис-извлечение от акт за смърт на М.Е. Ю., поч. на ***г., както и
удостоверение за наследници, видно от което същият е оставил като законни наследници
***та си П.Я.Ю. и децата си И.М.Ю.. и Я.М.Ю..
Представени са и договори за парични заеми от 04.04.2022г., 14.02.2022г. и 01.04.2019г.,
ведно с погасителни планове към тях.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между
М.Е. Ю. и „Креди Йес” ООД е сключен Договор за паричен заем № ***/26.02.2021 г. за
сумата от 1100 лв., както и че тази сума е предадена на заемополучателя. Съгласно договора
е уговорен месечен лихвен процент от 3.330 % и годишен процент на разходите – 48,156 %.
Крайната сума, която М. Ю. е следвало да върне е в размер на 1352.35 лв. Срокът на
договора е 12 месеца.
В чл.6 от договора е предвидено, че договорът за заем следва да бъде обезпечен с гарант и с
още едно от посочените обезпечения по избор на заемателя – ипотека върху недвижим имот,
2
особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза
на заемодателя. В чл.8 е договорено, че в случай, че заемателят не предостави договореното
в чл.6 от договора в 3-дневен срок от сключването му или представеното обезпечение не
отговоря на съответните условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
1023.65 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план към
договора. Видно от погасителния план плащането на неустойката по чл.8 от договора при
липса на обезпечение е разсрочено на 12 бр. вноски, в размер от по 85.30 лв. месечно, при
което общият размер на всяка от погасителните вноски с включена разсрочена неустойка
възлиза на сумата от 198 лв.
Съдът намира изложените в исковата молба доводи за недействителност на така уговорената
клауза за неустойка за основателни. Уговорената в чл. 8 от договора за паричен заем №
***/26.02.2021 г. неустойка излиза извън присъщите й функции, с оглед предвидения в
договора кратък срок за предоставяне на обезпечението – 3-дневен срок от сключването на
договора, респ. изискването за предоставяне на още едно по избор на заемателя обезпечение
– ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова
гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Целта на посочената договорна
клауза не е да гарантира предоставянето на обезпечение за изпълнението на основното
задължение на кредитополучателя по договора за кредит – да върне получената сума в
уговорения срок и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те
да се доказват, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето
на сумата, т.е. явява се скрита възнаградителна лихва. В случай, че кредиторът е искал
реално да получи обезпечение на вземането си под формата на поръчителство, то той е
могъл да сключи договора, когато длъжникът осигури поръчител, или при преценка за висок
риск от неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договора. Изводът, че така
уговорената неустойката представлява скрита добавка към възнаградителна лихва, се
подкрепя и от начина на изплащане на вземането за неустойка, а именно разсрочено, заедно
с всяка погасителна вноска. С оглед на тези съображения, съдът приема, че вземането за
неустойка е следвало да се включи и отчете при изчислението на ГПР по кредита, доколкото
дължимата сума за неустойка реално представлява разход по кредита по смисъла на § 1 от
ДР на ЗПК. Следователно, при включването на неустойката към разходите по кредита, то
ГПР по договора неминуемо би прехвърлил законоустановения лимит на разходите по чл.
19, ал. 4 ГПК, а именно ще бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, който е около 50 %. Видно от погасителния
план общият размер на дължимата неустойка възлиза на сумата от 1023.60 лв., тоест
размерът на неустойката е почти равен на размера на отпуснатия заем – 1100 лв. Или в
рамките на 12 месеца заемополучателят е следвало да възстанови сума в размер от 2376 лв.
или над два пъти над получената в заем сума. По силата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4 ограничения, се считат за нищожни. Поради
това съдът намира, че клаузата за неустойка по чл.8 от договора за кредит действително е
нищожна и начислената въз основа на нея сума за неустойка в размера на 1023.60 лв. не се
3
дължи от ищците.
От представените писмени доказателства е видно, че заемополучателят е починал на *** г.
като е оставил наследници по закон *** – П.Я.Ю., и двама *** – И.М.Ю.. и Я.М.Ю..
Следователно установява се наследственото правоотношение между М. Ю. и ищците по
делото, по силата на което ищците придобиват както активите, така и пасивите
(задълженията), включени в наследствената маса. Поради това се налага извод, че същите не
дължат посочената сума, като наследници на починалия наследодател или за всяко от лицата
по 341.22 лв., съобразно наследствените им права.
При този изход на делото и предвид направеното от ищците искане на същите следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 100 лв. внесена държавна такса. На
основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв. М.М. от ПАК следва да се присъди
сумата от общо 900 лв. адвокатско възнаграждение – по 300 лв. за процесуално
представителство на всеки ищец.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Я.Ю., ЕГН
**********, И.М.Ю.., ЕГН ********** и Я.М.Ю., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята *** П.Я.Ю., и тримата с адрес *** не дължат на „Креди Йес” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, със
законен представител В. М. И. сумата от общо 1023.66 лв. (хиляда двадесет и три лева и 66
ст.) – по 341.22 лв. за всяко от посочените лица, представляваща неустойка, дължима по чл.
8 от договор за паричен заем № ***/26.02.2021 г., сключен между „Креди Йес” ООД и М.Е.
Ю., ЕГН ********** – техен наследодател, починал на *** г.
ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, със законен представител В. М. И. да заплати на П.Я.Ю.,
ЕГН **********, И.М.Ю.., ЕГН ********** и Я.М.Ю., ЕГН **********, действащ лично и
със съгласието на своята *** П.Я.Ю., и тримата с адрес *** сумата от 100 лв. (сто лева)
внесена държавна такса.
ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, със законен представител В. М. И. да заплати на адв. М.В.
М. от ПАК, с адрес на кантората *** сумата от 900 лв. (деветстотин лева), представляваща
адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4
5