МОТИВИ по НОХД № 30 313/10 г. по описа на
РС – МОНТАНА
Подсъдимия А.Б.А. е обвинен в това, че на 06/07.04.2010 г. в
с. Л., област Монтана при условията иа опасен рецидив отнел от владението на В.П.Н.
xxx движими вещи - казан за варене на консерви/варел/, парче чугун, лемеж и
дъска за плуг, всичко на обща стойност 95.64 лева, без съгласието на
собственика и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с с чл. 194, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението, пледирайки конкретно по вид наказание.
Подсъдимия
А.Б.А. се признава за виновен, давайки съгласие при условията на чл. 371, т. 1
от НПК да не се разпитват свидетелите и вещото лице. При условията на чл. 371, т.
2 НПК подс. А. призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитника
на подс. А., назначен при условията на чл. 372, ал. 2 НПК, изрази съгласие по
смисъла на чл. 372, т. 1 НПК. Пледира за приложение на чл. 55 НК при определяне
на наказанието при предвидения минимум.
Производството
се разви при условията и реда на Глава 27 НПК – по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК и по
– точно съгласно чл. 371, т. 2 от НПК– проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано
от предварително изслушване на страните, инициирано от съда.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК
съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите
и вещото лице.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият
А.Б.А. многократно е осъждан, като към момента на процесното деяние е бил
осъден както следва: по присъда по НОХД №30 138/09 г. на РС Монтана, влязла
в сила на 22.04.2009 г..С посочената
присъда подс. А. е осъден за деяние по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1
от НК извършено на 03/04.03.2009 г., а наложеното наказание е шест месеца
лишаване от свобода при първоначален строг режим. Видно от справката за
съдимост на подс. А., както и писмо №Р-00225/29.10.2009 г. на РП Монтана, последния
е бил задържан за изпълнение на така посочената присъда на 12.05.2009 г. и е изтърпял наказанието по НОХД №30 138/09 г. на
26.10.2009 г..Подс. А. е осъждан и по присъда по НОХД №30 106/10 г. на МРС,
с която е признат за виновен за деяние по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК извършено
на 01.05.2009 г. и е осъден на шест
месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип, като присъдата е влязла в сила на 25.06.2010 г..С присъдата по НОХД
№30 106/10 г. съдът е определил общо наказание при условията на чл. 27, ал.
2 вр. с ал. 1 от НК по присъдите по НОХД №№ 30 138/09 г. и 30 106/10
г. и двете по описа на МРС, защото са били налице условията за това. С присъда
по НОХД №458/10 г. на РС Козлодуй подс. А. е осъден на 1 година и 6 месеца
лишаване от свобода при първоначален строг режим за деяние по чл. 196, ал. 1, т.
2 НК извършено на 05.05.2010 г., а
присъдата е влязла в сила на 11.10.2010
г..С присъда по НОХД №30 170/10 г. на МРС е осъден на 1 година
лишаване от свобода при първоначален строг режим за деяние по чл. 196, ал. 1, т.
2 НК извършено на 24.12.2009 г., а
присъдата е влязла в сила на 25.10.2010
г..С присъда по НОХД №30 277/10 г. на МРС е осъден на 2 години
лишаване от свобода – ефективно за деяние по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК извършено
за времето от 16.05. – 21.05.2010 г., а
присъдата е влязла в сила на 10.11.2010
г..
Друга
последно постановена във времето присъда спрямо подс. А. е по НОХД № 209/2005 г.
по описа на РС-Монтана, в сила от 21.07.2005г., като му е наложено наказание
„лишаване от свобода" за срок от 1 / една / година за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2 от НК.
Осъждания
на подс. А. квалифицират процесното деяние извършено при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б” от НК, без срока по чл. 30,
ал. 1 от НК да е изтекъл.
Св. В.П.Н.
xxx. Пенсионер е и се занимава с личното си стопанство, обработвайки земята си.
Преди години си закупил трактор “ Зетор", модел 25А. оборудван със
селскостопански инвентар. Дворът на св. Н. е отвсякъде ограден е висок зид. В
дъното на самата парцела обособил т. нар. “черен двор", в който съхранявал
инвентара си и имал малка работилничка. Зидът е висок и има голям портал
/врата/ с две дървени крила. Св. Н. почти по цял ден прекарвал в този двор. На
07.04.2010г. св. Н. сутринта минал през този двор и излязъл на улицата. Там се
видял с негов сьсед и при проведеният разговор разбрал от него, че през нощта, някой
бил счупил двете фиданки, които засадил на улицата. След като разговарял с него
известно време св. Н. решил да огледа двора си, тъй като през нощта кучетата му
лаяли силно. Още щом влязъл под навеса св. Н. забелязал, че липсвал резервния
двигател от мотоциклета, от съседна маса/тезгях/ липсвал пък стартера/
комплект/ за трактора му, липсвали още и статор за трактора, трубка с дъска и
ралник, водна помпа за трактора, парче чугун, 1 бр. ПВ за трифазен ток и 1 бр. пробит
варел е вместимост 50 литра. Св. Н. уведомил веднага органите на полицията, като
междувременно огледал целия си двор и установил, че една час от от зида бил
бутнат.
При
проведените оперативно-издирвателни мероприятия бил установен извършителят на
престъплението за част от отнетите вещи на св. Н. в лицето на подс. А.. В
обясненията си последният е заявил, че бил излязъл с коня и каруцата си из
солото. Когато минавал покрай черния двор на св. Н. забелязал, че част от зида/
каменната ограда/ е паднал и отворът позволявал да се влезе вътре. Подсъдимия
спрял коня, влязъл през направеният в оградата отвор в двора на св. Н., видял, че
нямало никой и започнал да обикаля да търси да открадне никакви метали, които
след това да предаде и по този начин да се снабди с парични
средства. Под навеса подс. А. намерил варел и сложил в него парче чугун и други
железа, за които нямал представа какви са и дъска за плуг. Изнесъл тези неща с
варела, който намерил и също откраднал през отвора, качил ги на каруцата. Закарал
ги и ги продал на св. Л. Л. Г.. В показанията си последният потвърждава
изложеното от А.. Този свидетел обаче твърди в показанията си, че двигател от
мотоциклет, трубка за оран и стартер от трактор са му продали лица, които не
познавал. Закупил вещите и ги оставил в двора си.
С
протокол за доброволно предаване от 07.04.2010 г. св. Г. предал вещите на
органите на полицията, а именно: 1 бр. трубка комплект с отметателна дъска и
лемеж, 1 бр. стартер от трактор „ Зетор” 25 и 1 бр. двигател от
мотоциклет “Балкан" 250. С разписка от 14.04.2010 г. същите са върнати на
собственика - св. Н.. В хода на разследването по настоящето ДП са събрани
доказателства за една част от вещите, предмет на престъпното посегателство
отнети от владението на св. Н. и именно тези вещи като вид са съобрази от
обвинението.
Видно от
заключението на вещото лице по изготвената съдебно - оценъчна експертиза общата
стойност на отнетите чужди движими вещи, които подс. А. е доказано, че е отнел
от владението на св. Н. е в размер на 95.64 лева, от които - казан за варене на
консерви/ варел/ - 14.40 лева, парче чугун – 19.80 лева, лемеж – 24.00 лева и
дъска за плуг – 37.44 лева.
При
условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направените самопризнания от
подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство, които ги подкрепят.
Налице
са условията на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по
несъмнен начин. Подс. А. е извършил деянието при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Имайки
предвид изложеното, съдът намери, че:
Подс. А.Б.А. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1
вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б” от НК:
- на 06/07.04.2010
г. в с. Л., област Монтана при условията иа опасен рецидив отнел от владението
на В.П.Н. xxx чужди движими вещи - казан за варене на консерви/варел, парче
чугун, лемеж и дъска за плуг на обща стойност 95.64 лева, без съгласието на
собственика с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна
страна е налице пряк умисъл – подс. А. е съзнавал обществено опасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал
тяхното настъпване.
Причините
за извършване на деянието са неправилното отношение към чуждата собственост, желание
да престъпно облагодетелстване, с цел набавяне на средства за препитание.
За извършеното от подс. А.Б.А. престъпление визирано по -
горе съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание следва да се
изтърпи ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът счита, че е съобразил всички
обстоятелства с правно значение за тяхната индивидуализация, като ги определи при
условията на чл. 58а / в редакция преди изм. с ДВ, бр. 26/06.04.2010 г. в сила
от 10.04.2010 г. / вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 2, ал. 2 от НК
съобразявайки задължително нормата на чл. 373, ал. 2 НПК, в частта й относно
задължението на съда да определи наказанието при условията на чл. 58а, респ. чл.
55 НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства / в редакция на чл. 58а НК преди изм. с ДВ бр. 26/2010 г. /, който
е по – благоприятния закон по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК. Размерът на
наложеното наказание спрямо подс. А. е съобразен с конкретната обществена опасност
и тази на извършеното от него деяние, последиците от него по настоящето дело и
семейното и социалното му положение. Съдът не приложи чл. 58а НК в редакцията
действаща след изм. с ДВ, бр. 26/2010 г. в сила от 10.04.2010 г. защото спази
изискването на чл. 2, ал. 2 от НК – при тази редакция на чл. 58а НК наказанието
следваше да се определи при условията на чл. 54 НК спрямо подсъдимия, което щеше
като размер да е по – голямо и по – тежко дори намалено с една трета / при
условията на чл. 54 НК ако се определи предвидения минимум – 2 години намалени
с една трета е 1 година и 3 месеца/, в сравнение с определяне на наказанието
при условията на чл. 55 НК под минимално предвидения размер.
При
определяне вида и размерите на наложеното наказание, съдът намира, че са
съобразени целите по чл. 36 НК при отчитане изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК,
степента обществена опасност на конкретното деяние и степента обществена
опасност на подсъдимия и не на последно място социалното му положение. Съдът
намира наложеното наказание и за съответно по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.
В
контекста на изискването по чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК настоящия съдебен състав
извърши групиране при условията на чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК
съобразявайки всички осъждания с влезли в сила присъди спрямо подс. А. до
настоящия момент.
На основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи спрямо подсъдимия А.Б.А. общо най – тежко наказание в
размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
по настоящата присъда и НОХД №30 313/10 г. на МРС и по присъди по НОХД №№
30 106/10 г. на МРС, 458/10 г. на РС Козлодуй, 30 170/10 г. на МРС и
30 277/10 г. на МРС, като на основание чл. 24 НК увеличи общото наказание с ШЕСТ МЕСЕЦА, или подсъдимия А.Б.А. следва да изтърпи общо най –
тежко и увеличено наказание в размер на ДВЕ
ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС
при първоначален строг режим
в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На
основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспада
изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по групираните присъди и
дела.
Съдът
групира точно визираните по – горе присъди по следните съображения:
Съдът не извърши групиране на
присъдите постановени и влезли в сила преди тази по НОХД №30 106/10 г. на МРС, в
т. ч. и с настоящата, защото всички те са били изтърпени от подсъдимия, респ. процесното деяние е извършено
след влизането им в сила, поради и което се намира в рецидив спрямо тях без да
съществува правна възможност да се групира с тях при условията на чл. 25 НК. Съдът
установи, че понастоящем са налице условия за групиране на настоящата присъда и
НОХД №30 313/10 г. на МРС и на присъдите по НОХД №№ 30 106/10 г. на
МРС, 458/10 г. на РС Козлодуй, 30 170/10 г. на МРС и 30 277/10 г. на
МРС при условията на чл. 25, ал. 1
вр. с чл. 23, ал. 1 от НК – деянията по всичките имайки предвид визираните по
горе данни са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да от
тях.
Съдът макар и да е приложил чл. 27, ал. 2 вр. с ал. 1 НК с
присъдата по НОХД №30 106/10 г. на МРС защото са били налице условията за
това, понастоящем при новото групиране съобрази най – блогоприятното съчетание
и в тази насока извърши групирането. Групирани присъдите по НОХД №№ 30 313/10 г. на МРС, 30 106/10
г. на МРС, 458/10 г. на РС Козлодуй, 30 170/10 г. на МРС и 30 277/10
г. на МРС дават общо най – тежко наказание в размер на две години
лишаване от свобода. Съдът при това групиране приложи чл. 24 НК защото счита, че
са налице условията за това имайки предвид високата степен на обществена
опасност на подсъдимия и тази на извършените от него деяния с настъпили тежки и
в по – голямата си част непоправими последици. Съдът увеличи общото най – тежко
наказание с по – малко от една втора, а именно с шест месеца, така че общото
най – тежко и увеличено наказание да е в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода което следва да се
изтърпи ефективно при първоначален строг
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25,
ал. 2 от НК съдът приспада изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода
по групираните присъди и дела, считано от 08.07.2010 г. когато видно от
справката за съдимост е бил задържан подс. А. за изпълнение на влязлата в сила
присъда по НОХД № 30 106/10 г. на МРС.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът:
ОСЪЖДА
подсъдимия А.Б.А. да заплати по
сметка на ВСС сумите - 60 / шестдесет /лева деловодни разноски – изплатено
възнаграждение на вещо лице и 5 / пет / лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Съдът
не присъди разноски в тежест на подсъдимия за адвокатско възнаграждение на
служебно назначения защитник. Впоследствие след уведомяване от НБПП гр. София
за размера на изплатеното адвокатско възнаграждение на служебен защитник, съдът
ще се произнесе с определение по смисъла на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
Предвид
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: