Р Е Ш Е Н И Е
№…………../………..2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публичното съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и втора
година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2087 по описа на съда за две
хиляди двадесет и втора година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 197 ал. 2 и
сл. ДОПК вр. чл. 208 ал. 2 ДОПК.
Образувано е по жалба на „Феникс агро мел“ ООД със
седалище гр. Шумен, подадена чрез управителя на дружеството Й.М.П., срещу Решение
№ 193/26.08.2022 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без
уважение подадената от „Феникс агро мел“ ООД жалба вх. № 37426/18.08.2022 г.
срещу постановения от публичния изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
– Варна Отказ изх. № С220003-012-0000074/10.08.2022 г. за отмяна на наложени
обезпечителни мерки на основание чл. 208 ал. 2 ДОПК. По подробно развити
съображения, сочещи на противоречие на решението с приложимите материалноправни
разпоредби и на отсъствието на съдържателни мотиви при издаването му, се иска
да бъде отменено от съда, който да отмени и наложената с Постановление изх. № С220003-022-0008308/15.02.2022 г. обезпечителна
мярка, чиято отмяна е била отказана с обжалвания пред директора на ТД на НАП –
Варна Отказ изх. № С220003-012-0000074/10.08.2022 г. на публичния изпълнител в
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на
02.11.2022 г. жалбата се поддържа от явилия се пълномощник на „Феникс агро мел“
ООД адвокат И.Т., който моли при нейното уважаване на доверителя му да се присъдят
и направените по делото съдебни разноски по представен списък по чл. 80 ГПК вр.
пар. 2 ДР ДОПК.
Директорът на ТД на НАП – Варна, ответник по делото,
не се явява и не се представлява в съдебно заседание. От пълномощника му
юрисконсулт Т.А. е подаден писмен отговор с. д. № 15947/26.10.2022 г., с който
се оспорва основателността на подадената жалба като се претендира при
отхвърлянето й на ТД на НАП – Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт.
Като съобрази, че е сезиран с процесуално допустима
жалба срещу издаденото от директора на ТД на НАП – Варна решение № 193/26.08.2022
г., съдът намира следното по нейната основателност:
С постановено в производство по чл. 197 ал. 1 вр. чл.
208 ал. 2 ДОПК Решение № 193/26.08.2022 г. директорът на ТД на НАП – Варна е оставил
без уважение подадената от „Феникс агро мел“ ООД жалба вх. № 37426/18.08.2022
г. срещу постановения от публичния изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на
НАП – Варна Отказ изх. № С220003-012-0000074/10.08.2022 г. за отмяна на
наложени обезпечителни мерки на основание чл. 208 ал. 2 ДОПК.
От доказателствата по административната преписка се
установява, че през 2021 г. в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна е образувано
изпълнително дело № *********/2021 г. срещу
длъжника „Феникс мел“ ООД за събирането на установено и изискуемо публично
вземане в размер на 355 197, 44 лв., от които главница 339 587, 03
лв. и изтекла законна лихва 15 610, 41 лв.
За обезпечаване на вземането публичният изпълнител в
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна е наложил с Постановление изх. №
С220003-022-0008308/15.02.2022 г. обезпечителна мярка по чл. 198 ал. 1 т. 1 ДОПК като е възбранил
собствения на длъжника „Феникс мел“ ООД недвижим имот, съставляващ УПИ VІІІ-7 в
кв. Іб по плана на село Златна нива, община Каспичан, област Шумен, с площ
5 700 кв. м., придобит по нот. акт № 100, т. VІІІ, нот. дело № 1139/2012
г., вх. рег. № 2388/06.06.2012 г., ведно с построените в него шест сгради,
придобити от длъжника „Феникс мел“ ООД въз основа на същия нотариален акт.
С отправено до ТД на НАП – Варна уведомително писмо вх. № 13846/29.03.2022 г. длъжникът „Феникс мел“ ООД е
информирал Дирекцията, че третото за изпълнението лице „Феникс агро мел“ ООД е
заявило интерес за закупуването на възбранения недвижим имот като между
потенциалните купувач и продавач по бъдещата сделка е постигната принципна
договореност относно продажната цена, която следва да е в размер на
230 000 лв. Същевременно в уведомителното писмо е посочено, че тъй
като още през 2015 г. възбраненият от публичния изпълнител недвижим имот е бил
ипотекиран въз основа на учредена в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД
договорна ипотека за обезпечаването на отпуснат от банката кредит на „Феникс
мел“ ООД, като съгласно банкова референция изх. № 430-25/15.03.2022 г.
задължението на дружеството към банката към 15.03.2022 г. е в остатъчен размер
на 200 854, 80 лв., то при сключването на продажбата между „Феникс мел“
ООД и „Феникс агро мел“ ООД от договорената между тях продажна цена 230 000
лв. ще бъдат преведени 200 854, 80 лв. в полза на привилегирования
ипотекарен кредитор „Райфайзенбанк България“ ЕАД за погасяване на задължението
на продавача по сделката към него, а разликата до пълния размер на продажната
цена ще се преведе директно от купувача по сделката в полза на ТД на НАП –
Варна по посочена от дирекцията банкова сметка. ***, с уведомителното писмо
длъжникът по изпълнението „Феникс мел“ ООД е поискал след превеждането по
банковата сметка на ТД на НАП - Варна на остатъчната част от продажната цена на
възбранения недвижим имот наложената върху него възбраната от публичния
изпълнител да бъде вдигната и заличена. За доказване на сключената в полза на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД договорната ипотека върху процесния недвижим имот
длъжникът по изпълнително дело № *********/2021 г. „Феникс мел“ ООД е приложил
към уведомителното писмо издадена от „Райфайзенбанк България“ ЕАД Банкова
референция изх. № 430-25/15.03.2022 г.
В отговор на постъпилото в ТД на НАП – Варна уведомително
писмо вх. № 13846/29.03.2022 г. публичният изпълнител в Дирекция „Събиране“ при
ТД на НАП – Варна е изпратил до длъжника „Феникс мел“ ООД писмо изх. №
С220003-178-0008210/01.04.2022 г., в което му е посочил банковата сметка, по
която следва да се преведе остатъкът от продажната цена на възбранения недвижим
имот след погасяването на задължението на продавача по сделката към обезпечения
ипотекарен кредитор „Райфайзенбанк България“ ЕАД. В писмото публичният
изпълнител е посочил, че при превода в полза на ТД на НАП – Варна на
остатъчната сума от продажбата на имота като основание на плащането трябва да
се изпише номерът на изпълнителното дело *********/2021 г. като изрично е
указал на длъжника „Феникс мел“ ООД условията, при които ще бъде вдигната възбраната
върху прехвърляния чрез продажба недвижим имот:
1/ След вписването на сделката в Служба по вписвания и
извършването на превод по посочената банкова сметка *** – Варна на остатъка от
продажната цена на имота след погасяването на задължението на продавача по
сделката към обезпечения ипотекарен кредитор „Райфайзенбанк България“ ЕАД и
2/ След подаването в ТД на НАП – Варна на искане от
купувача по сделката за вдигане на наложената възбрана.
На 08.06.2022 г. договарящите се страни /“Феникс мел“
ООД, продавач, и „Феникс агро мел“ ООД, купувач/ са сключили договора за
продажба на процесния недвижим имот - УПИ VІІІ-7 в кв. Іб по плана на село
Златна нива, община Каспичан, област Шумен, с площ 5 700 кв. м., ведно с
построените в него шест сгради, като сделката е изповядана нотариално с нот.
акт № 68, т. V, дело № 726/2022 г., вх. рег. № 1599/08.06.2022 г., дв. вх. рег.
№ 1592 на СВ – Нови пазар. Посочената в т. 2 на нотариалния акт продажна цена
на придобития от купувача недвижим имот е в размер на 30 000 лв., като
изрично е записано, че тази сума купувачът се съгласява и превежда по сметка и
в полза на Национална агенция по приходите за погасяване на задълженията на
продавача към Агенцията съгласно чл. 264 ал. 4 ДОПК. Отново в тази връзка в т.
4 на нотариалния акт страните по нотариално изповяданата покупко-продажба са
декларирали, че сумата от 30 000 лв. е действително договореното плащане
по сделката. Същевременно в т. 3 на нотариалния акт страните са посочили, че отразената в договора покупко-продажна цена е договорена
между тях на базата на съществуващото по отношение на продавача задължение към
„Райфайзенбанк
България“ ЕАД и вписаната в
тази насока договорна ипотека като приемат, че купувачът се задължава да уреди,
както намери за добре отношенията с банката с цел покриване на задължението на
продавача към нея и заличаване на вписаната договорна ипотека.
На 29.06.2022 г. купувачът по сделката „Феникс агро
мел“ ООД е подал до ТД на НАП – Варна искане за заличаване на наложената с
Постановление изх. № С220003-022-0008308/15.02.2022 г. възбрана върху
придобития от него с нот. акт № 68/08.06.2022 г. на СВ – Нови пазар недвижим
имот като се е позовал на изпълнението на условията, посочени от публичния
изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна в изпратеното до
длъжника „Феникс мел“ ООД писмо изх. № С220003-178-0008210/01.04.2022 г. В
потвърждение е представил платежно нареждане от 08.06.2022 г. с наредител
„Феникс агро мел“ ОДД за паричен превод по сметката на ТД на НАП – Варна на 30 000
лв. с основание изпълнително дело № *********/2021 г. и задължено лице по
превода „Феникс мел“ ООД.
Приемайки за неоснователна подадената молба за
заличаване на наложената възбрана и преценяйки, че не са изпълнени условията,
посочени в писмо изх. № С220003-178-0008210/01.04.2022 г., публичният
изпълнител при ТД на НАП – Варна е постановил Отказ изх.
№ С220003-012-0000074/10.08.2022 г. за отмяна на наложените обезпечителни
мерки на основание чл. 208 ал. 2 ДОПК. В мотивите на отказа е посочил, че
въпреки че сделката с възбранения недвижим имот е осъществена, няма данни за
удовлетворяването на обезпечения ипотекарен кредитор „Райфайзенбанк България“
ЕАД и мерките, обезпечаващи вземането му, да са заличени /има се предвид
договорната ипотека върху имота/. Наред с това се е позовал и на факта, че
макар по изпълнителното дело да е постъпила сумата от 30 000 лв., не става
ясно, че както по основание, така и по размер тя представлява остатъка от
продажната цена на възбранения имот след удовлетворяването на вземането на обезпечения
ипотекарен кредитор. Посочил е също, че липсват данни за актуалната пазарна
оценка на продадения недвижим имот, за да може оттук да се прецени дали сключената
сделка е във вреда на публичния взискател.
По подадената срещу Отказ изх. № С220003-012-0000074/10.08.2022
г. по реда на чл. 197 ал. 1 вр. чл. 208
ал. 2 ДОПК жалба вх. № 37426/18.08.2022 г. от приобретателя на възбранения имот
„Феникс агро мел“ ООД директорът на ТД на НАП – Варна
се е произнесъл с процесното по делото Решение № 193/26.08.2022 г., оставяйки я
без уважение като неоснователна. В мотивите си решаващият административен орган
е възприел изцяло съображенията на публичния изпълнител, довели до
постановяването на оспорвания Отказ изх. № С220003-012-0000074/10.08.2022 г. за
отмяна на наложената обезпечителна мярка. Наред с това е посочил, че докато
в подаденото до ТД на НАП – Варна уведомително писмо вх. № 13846/29.03.2022 г.
длъжникът „Феникс мел“ ООД се е позовал на уговаряна с потенциалния купувач на
възбранения имот продажна цена от 230 000 лв., то в нотариалния акт, с
който сделката е изповядана пред нотариуса, цената, на която имотът е продаден,
е в размер само на 30 000 лв. По този начин тя надвишава незначително
посочената в нотариалния акт данъчна оценка на имота от 25 674 лв. като
липсват данни, от които да се прецени дали така сключената сделка не е във
вреда на публичния взискател.
В производството по обжалване на постановеното от
директора на ТД на НАП – Варна Решение № 193/26.08.2022 г. пълномощникът на
жалбоподателя „Феникс агро мел“ ООД е представил в с. з. на 02.11.2022 г.
допълнителни писмени доказателства, приобщени от съда към доказателствения
материал по делото:
1/ издадена от „Кей би си банк България“ ЕАД (с предходно наименование „Райфайзенбанк
България“ ЕАД) Банкова
референция изх. № 430-95/02.11.2022 г., според която към 02.11.2022 г.
задължението на „Феникс мел“ ООД по отпуснатия му банков кредит с
първоначално разрешен размер 270 000 лв. съгласно Договор за овърдрафт
12+12+12 № 101584 от 28.05.2015 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/05.06.2017
г. Анекс № 2/03.05.2018 г. и Анекс № 3/04.02.2019 г., е в общ размер на
187 076, 72 лв. В банковата референция са посочени вноските, които са
били направени за погасяването на кредита в периода от 29.04.2022 г. до
02.11.2022 г. като става въпрос за общо седем вноски, съответно от 29.04.2022
г.; 27.05.2022 г.; 29.06.2022 г.; 28.07.2022 г.; 26.08.2022 г.; 30.09.2022 г. и
26.10.2022 г. на обща стойност 22 360 лв. – всички направени от лицето Д.Й.П.,
изключая вноската от 26.08.2022 г., която е направена от М.Й.П.. От приложената
на л. 11 и 12 от делото разпечатка от Търговския регистър за актуално състояние
на „Феникс агро мел“ ООД е видно, че и двамата вносители са съдружници във
„Феникс агро мел“ ООД.
2/ седем броя вносни бележки, с които в периода
29.04.2022 г. – 02.11.2022 г. са направени посочените в Банкова референция изх.
№ 430-95/02.11.2022 г. вноски за погасяване на предоставения от „Райфайзенбанк
България“ ЕАД банков кредит като във вносните бележки от 29.04.2022 г. и
27.05.2022 г. като основание за внасяне на сумите, освен вноска по кредит
647034 е вписано и „по предварителен договор за покупко-продажба“.
3/ издадено от „Уникредит булбанк“ АД Банково
удостоверение изх. № 0322-64-013127/28.10.2022 г., според което „Феникс агро
мел“ ООД като клиент на банката е кандидатствало на 21.04.2022 г. за
предоставянето на инвестиционен кредит в размер на 183 000 лв. за
закупуването на процесния стопанки имот УПИ VІІІ-7 с площ 5 700 кв. м. по
плана на с. Златна нива, община Каспичан, ведно с изградените в имота шест
сгради с РЗП 1 124 кв. м. Посочено е, че на 04.05.2022 г. искането за
кредит е одобрено със срок на подписване на договора за кредит до 05.08.2022
г., като средствата по кредита са предназначени за погасяването на банков
кредит на продавача „Феникс мел“ ООД към „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Като
условие за предоставянето на кредита е посочено представянето на удостоверение
за тежести от Агенция по вписванията, от което да е видно, че е налице
единствено тежест в полза на РФБ (би следвало да
означава „Райфайзенбанк“) по договор №
81283/26.06.2012 г. и вдигане на наложената от НАП възбрана. Удостоверено е, че
кредитът не е финализиран поради невъзможността на кредитополучателя „Феникс
агро мел“ ООД да представи документи, че върху имота не са налични други
тежести с изключение на учредената в полза на „Райфайзенбанк“ ЕАД ипотека.
С представянето на горните документи „Феникс агро мел“
ООД цели да докаже изложената си в жалбата до съда теза, че при постановяването
на обжалваното решение № 193/26.08.2022 г. директорът на ТД на НАП-Варна, а
преди това и публичният изпълнител, постановил оспорения по административен ред
Отказ изх. № С220003-012-0000074/10.08.2022 г. за
отмяна на наложените обезпечителни мерки на основание чл. 208 ал. 2 ДОПК,
не са преценили правилно последователността на операциите по вдигане на
наложената от НАП възбрана върху имота и по заличаване на учредената в полза на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД договорна ипотека върху
възбранения имот в резултат на погасяването чрез плащане на остатъка от
задължението на „Феникс мел“ ООД към банката по отпуснатия на дружеството
банков кредит.
Преценяйки при така събраните доказателства и при
направените въз основа на тях фактически констатации основателността на
подадената от „Феникс агро мел“ ООД жалба срещу решение № 193/26.08.2022 г., съдът
намира, че съответно на закона директорът на ТД на НАП – Варна е оставил без
уважение извършеното от „Феникс агро мел“ ООД оспорване на постановения от
публичния изпълнител Отказ изх. № С220003-012-0000074/10.08.2022 г. за отмяна
на наложените обезпечителни мерки на основание чл. 208 ал. 2 ДОПК.
Преди всичко следва да се посочи, че предвид
съдържащата се в чл. 208 ал. 2 ДОПК препратка към реда за обжалване по чл. 197 ДОПК при обжалването на отказ за отмяна на обезпечение, решение №
193/26.08.2022 г. е издадено от компетентен административен орган, какъвто по
смисъла на чл. 197 ал. 1 ДОПК в случая се явява директорът на ТД на НАП –
Варна. С това решение той се е произнесъл по процесуално допустима жалба,
подадена от лице, разполагащо с процесуална легитимация да оспорва постановения
от публичния изпълнител отказ за отмяна на наложената по изп. дело №
*********/2021 г. възбрана върху придобития от същото лице при условията на чл.
264 ал. 4 ДОПК недвижим имот. От значение за извода, че купувачът на
възбранения имот, макар да не е длъжник в изпълнителното производство, притежава
правен интерес да оспорва отказа за отмяна на наложената от публичния
изпълнител обезпечителна мярка по чл. 198 ал. 1 т. 1 ДОПК е разпоредбата на чл.
176 ал. 1 ДОПК, според която когато по силата на закон публичното вземане се
удържа и внася от трето лице, различно от длъжника, правилата на този кодекс по
отношение на длъжника се прилагат и по отношение на третото лице. Разпоредбата
на чл. 176 ал. 1 ДОПК следва да намери приложение в случая, тъй като продажбата
на възбранения имот е извършена при условията на чл. 264 ал. 4 ДОПК при
наличието на дадено от длъжника по изпълнението предварително писмено съгласие
остатъчната сума от продажната цена на имота след удовлетворяване на вземането
на ипотекарния кредитор „Райфайзенбанк България“ ЕАД да се внесе от купувача по
сметката на ТД на НАП – Варна.
Обратно на оплакването в жалбата до съда, решение №
193/26.08.2022 г. съдържа достатъчно ясни мотиви, обусловили отказа на
решаващия административен орган да уважи подаденото до него оспорване на Отказ изх.
№ С220003-012-0000074/10.08.2022 г. за отмяна на наложените обезпечителни мерки
на основание чл. 208 ал. 2 ДОПК.
Съгласно чл. 208 ал. 3 ДОПК решаващият орган, съответно съдът, отменя
обезпечението, когато се установи, че са изпълнени изискванията по ал. 1,
изречение първо или че са налице условията по чл. 199 ал. 2 като длъжникът може
да поиска отново отмяна на обезпечението при наличие на нови основания за това.
Препратката към изречение първо на ал. 1 на чл. 208 ДОПК сочи, че условията за
отмяна на наложеното обезпечение са налице, когато публичното задължение е
погасено или когато е налице някоя от уредените в чл. 225 ал. 1 т. 2 и 5 ДОПК
хипотези /това са случаите на прекратяване на производството по принудително
изпълнение на публичните вземания, когато актът, с който публичното вземане е
установено, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред,
както и когато актът за установяване на
задължението бъде изменен с решение на по-горестоящ орган или от съда и при
предприетото принудително изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща
сумата на задължението съгласно изменението/. Наред с това чл. 208 ал. 3 ДОПК
регламентира като допълнително основание за отмяна на обезпечението наличието
на някое от условията на чл. 199 ал. 2 ДОПК. Те от своя страна са свързани с
възможността за длъжника по всяко време да замени наложеното обезпечение с
пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа.
Съотнасянето на така регламентираните в закона
предпоставки за отмяна на обезпечението към установените по делото факти сочи
на възможната приложимост към случая единствено на уредената в чл. 199 ал. 2 предл. първо ДОПК хипотеза, според която
длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари. В този случай
необходимостта от обезпечението ще отпадне като се има предвид, че съгласно чл.
195 ал. 2 ДОПК то поначало се извършва, когато
без него ще е невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение.
Като се има предвид обаче, че ипотекарният кредитор „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, за обезпечаване на вземането на който по сключения с
длъжника „Феникс мел“ ООД договор за банков кредит е била учредена договорна
ипотека върху възбранения впоследствие от публичния изпълнител недвижим имот,
се ползва с право на предпочтително удовлетворяване от стойността на този имот,
то се налага извод, че възможната замяна с пари на наложената възбрана върху
имота, при която обезпечението ще бъде отменено, следва да се отнася в случая
единствено до остатъчната разлика от продажната цена на имота след изплащането
на вземането на банката по договора за банков кредит. Точно в този смисъл са и
указанията на публичния изпълнител в изпратеното до длъжника писмо изх. № С220003-178-0008210/01.04.2022
г., според което паричната сума от продажбата на възбранения имот, която следва
да се преведе по посочената в писмото сметка на ТД на НАП – Варна, е тази,
оставаща след погасяването на задължението на длъжника „Феникс мел“ ООД към „Райфайзенбанк
България“ ЕАД. Самото погасяване на това парично задължение на кредитополучателя
към банката следва да се извърши чрез плащане и то на цялата натрупана сума по
задължението, а не само на някаква част от нея.
От данните по делото става ясно, че цялостно плащане
на остатъка от задължението на „Феникс мел“ ООД към банката по сключения между двете
страни договор за банков кредит не е извършено нито към датата на постановяване
на отказа на публичния изпълнител да отмени наложеното обезпечение по
изпълнителното дело, нито към датата на постановяване на обжалваното пред съда
решение № 193/26.08.2022 г. на директора на ТД на НАП - Варна, нито към датата
02.11.2022 г., когато делото е обявено за решаване от съда, към който момент
съгласно изготвената от „Кей би си банк България“ ЕАД /старо наименование
„Райфайзенбанк България“ ЕАД/ и представена в съдебно заседание Банкова
референция изх. № 430-95/02.11.2022 г. неизплатеното задължение на „Феникс мел“
ООД по договора за банков кредит е в общ размер на 187 076, 72 лв.
При това положение няма основание да се приеме, че
посредством внасянето от купувача на възбранения имот на сумата 30 000 лв.
по сметката на ТД на НАП – Варна, който
купувач по силата на чл. 264 ал. 4 ДОПК има задължението в случая да внесе в
бюджета остатъка от продажната цена на имота, длъжникът се е възползвал от
възможността по чл. 199 ал. 2 предл. първо ДОПК да замени наложеното
обезпечение с пари. Още повече, че съгласно подписания между страните по
покупко-продажбата нот. акт № 68/08.06.2022 г. на СВ – Нови пазар цялата
продажна цена на прехвърляния недвижим имот възлиза точно на 30 000 лв., колкото
е и внесената по сметката на ТД на НАП – Варна сума, която обаче би следвало да
е единствено и само остатък след изплащане на задължението на продавача „Феникс
мел“ ООД към банката, за да бъде заличена договорната ипотека върху имота и по
този начин той да се освободи от тежести, сочещи на предпочтителното
удовлетворяване на ипотекарния кредитор от него. Не е в състояние да внесе
яснота и да гарантира заличаването на договорната ипотека и мъглявата клауза в
нотариалния акт, според която отразената в договора покупко-продажна цена е
договорена между страните на базата на съществуващото по отношение на продавача
задължение към „Райфайзенбанк България“ ЕАД и вписаната в тази насока договорна
ипотека като купувачът се задължава да уреди, както намери за добре отношенията
с банката. Представеното в с. з. на 02.11.2022 г. удостоверение изх. №
0322-64-013127/28.10.2022 г. от „Уникредит булбанк“ АД, от което е видно, че на
„Феникс агро мел“ ООД е одобрено предоставянето на кредит, предназначен за
погасяването на банков кредит на продавача по сделката „Феникс мел“ към „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, не е достатъчно, за да гарантира, че при така постигнатите в
нотариалния акт договорености между двете страни по сделката купувачът ще
погаси чрез плащане задължението на продавача към „Райфайзенбанк България“ ЕАД,
вследствие на което договорната ипотека ще бъде заличена.
Неправилно е
разбирането на жалбоподателя, че във времево отношение превеждането в бюджета
на сумата от 30 000 лв. трябва да предхожда окончателното удовлетворяване
на вземането на банката към продавача по сделката, за обезпечаване на което е
учредена договорната ипотека върху собствения на продавача недвижим имот, респективно
че и вдигането на наложената от публичния изпълнител възбрана върху този имот също
трябва да предхожда заличаването на договорната ипотека върху него. След като
ипотекарният кредитор има право на предпочтително удовлетворяване от цената на
продавания имот, то не би могло преди пълното изплащане на задължението към
него, във връзка с което е учредена ипотеката, да бъде гарантирано, че
публичното вземане относно което е образувано изпълнителното дело, ще бъде
удовлетворено в съответната оставаща от продажбата част от цената, за да се
приеме, че с внасянето на 30 000-те лв. в
бюджета е отпаднала необходимостта от възбраната. Поради всичко това с превеждането
по сметката на ТД на НАП – Варна на продажната цена на имота от 30 000 лв.
не е изпълнено условието на чл. 199 ал. 2 предл. първо ДОПК и публичният
изпълнител законосъобразно е отказал да отмени наложената обезпечителна мярка,
а след това решаващият административен орган по чл. 197 ал. 1 ДОПК съответно на
приложимите материалноправни норми е оставил без уважение подадената от
приобретателя на възбранения имот „Феникс агро мел“ ООД жалба срещу този
отказ.
В целостта си изложеното сочи на неоснователност на
подадената жалба срещу решение № 193/26.08.2022 г. на директора на ТД на НАП -
Варна, поради което тя следва да се отхвърли.
При този изход на спора жалбоподателят следва да бъде
осъден, на основание чл. 161 ал. 1 изр. второ и трето вр. чл. 144 ал. 1 ДОПК,
да заплати на ТД на НАП – Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
следва да бъде определено в минималния нормативно установен размер от 300 лв.
по чл. 10 т. 5 на Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, като от
значение при определянето му е нормата, действала до изменението на наредбата,
обнародвано в ДВ бр. 88/04.11.2022 г., тъй като делото е обявено за решаване
преди тази дата /в с. з. на 02.11.2022 г./.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Феникс агро мел“ ООД със седалище
гр. Шумен, подадена чрез управителя на дружеството Й.М.П., срещу Решение №
193/26.08.2022 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без
уважение подадената от „Феникс агро мел“ ООД жалба вх. № 37426/18.08.2022 г.
срещу постановения от публичния изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
– Варна Отказ изх. № С220003-012-0000074/10.08.2022 г. за отмяна на наложени
обезпечителни мерки на основание чл. 208 ал. 2 ДОПК.
ОСЪЖДА „Феникс агро мел“ ООД, ЕИК *********, да
заплати на ТД на НАП – Варна юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на
300 /триста/ лева.
На основание чл. 197 ал. 4 вр. чл. 208 ал. 2 ДОПК
решението е окончателно.
СЪДИЯ: