Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 20. 09. 2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на девети септември
през двехиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 369 по
описа за 2016 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от Ц.В.В. *** против „Навигатор- БГ” ЕООД гр. Плевен. В молбата се твърди, че в периода от
18. 03. 2009 год. до 25. 01. 2011 год. ищецът е бил възстановен на работа като началник
склад в ответното дружество „Навигатор- БГ” ЕООД. Твърди се, че в същия този период задължение на работодателя е
било да превежда към Националната агенция по
приходите /фонд пенсии/ дължимите осигурителни вноски. Твърди се, че е следвало
да бъде актуализиран размера на пенсията на ищеца поради инвалидност- общо
заболяване, при условие, че са му били внасяни съответните осигурителни вноски
във фонд „Пенсии", но това не се е случило. Твърди се, че ищецът е
направил справка и е установил, че задълженото лице „Навигатор- БГ" не
е изпълнило задължението си да внася осигурителни вноски. Твърди се, че това е
повлияло върху актуализацията на размера на пенсията на ищеца. Твърди се, че в
случай, че от страна на „Навигатор -БГ“ ЕООД са били внасяни на името на ищеца
задължителните осигурителни вноски, то пенсията на ищеца, считано от 25. 01. 2011 год. е щяла да бъде актуализирана като
увеличението е следвало да бъде от 269, 89 лв. на
310, 75 лв. Твърди се, че ищецът е поискал да му бъде актуализирана пенсията,
но служителите на НОИ са отказали да приемат документи за актуализация, поради
това, че бившият работодател на ищеца /осигурител/ не му е бил внесъл
осигурителните вноски към фонд „Пенсии". Твърди се, че обяснението е било,
че не е възможно по този начин да се извърши актуализация на пенсията. Твърди се,
че ищецът многократно е молил работодателя си да му внесе осигуровките,
изпълнявайки задълженията си към държавата, но не е получил никакъв отговор.
Твърди се, че ищецът е подал сигнал до Национална агенция по приходите, ТД на
НАП- В. Търново, офис Плевен, вх. № КПК- М- 196/ 11. 02. 2015 год., а в
последствие е подал и молби до НОИ гр. Плевен за актуализация на пенсията от 18. 03. 2015 год., в резултат на което, считано от 01. 07. 2015 год., пенсията на ищеца е била увеличена на 329, 09 лв. Твърди се, че очевидно в някакъв момент през 2015 год. бившият
работодател на ищеца е внесъл дължимите суми за осигуряване- фонд „Пенсии”. Твърди се,
че в резултат на невнасянето на
задължителната осигурителна вноска от страна на „Навигатор- БГ“ във
фонд „Пенсии“, ищецът е претърпял вреда в размер на 2 042, 95 лв.
вследствие на противоправното поведение на бившия му работодател. В заключение ищецът моли съда да осъди
ответното дружество да му заплати горната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Претендира и присъждане на
направените деловодни разноски.
С определение от 09. 09. 2016 год. е допуснато
изменение на предявения иск като размерът на същия е намален от 2 042, 95
лв. на 1 857, 49 лв.
Ответникът
ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
С оглед изложеното в исковата молба и направените допълнителни уточнения на
същата следва да се приеме, че правната квалификация на предявения осъдителен
иск е разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. За да се реализира деликтната отговорност съгласно
горната разпоредба следва да са налице няколко кумулативно предвидени предпоставки.
На първо място трябва да е извършено определено деяние /действие или
бездействие/, което да е противоправно и виновно. Противоправността винаги и
безусловно е свързана с нарушаването на определени правни норми. Вината се предполага
до доказване на противното, т. е. причинителят на увреждането може да доказва,
че не е действувал виновно и да се освободи от отговорност. Формите на вината
/умисъл и непредпазливост/ са визирани в разпоредбата на чл. 11 от НК, но се
използуват и от гражданското право. Следващ съществен елемент на непозволеното
увреждане е вредата. Тя може да бъде имуществена и неимуществена /морална/, но
във всички случаи подлежи на възстановяване само, ако е в причинна връзка с
противоправното и виновно деяние на дееца. В конкретния случай тези необходими
елементи на непозволеното увреждане не са налице. Безспорно по делото е, че
ищецът Ц.В.В.
*** е работил по трудово правоотношение при ответника „Навигатор-
БГ” ЕООД гр. Плевен на длъжността
„управител на склад” съгласно трудов договор № 7/ 30. 06. 2008 год. Безспорно е
също така, че със заповед № 2/ 24. 01. 2011 год. на управителя на ответното
дружество, издадена на основание решение № 1846/ 10. 11. 2009 год. по гр. дело №
2888/ 2009 год. по описа на Плевенския районен съд, с което уволнението на
ищеца е било отменено като незаконосъобразно, трудовото правоотношение между
страните е било възстановено, считано от 24. 01. 2011 год. Основното твърдение
на ищеца е, че вследствие виновното поведение на ответника, изразяващо се
невнасяне на дължимите осигуровки върху трудовото възнаграждение и
недеклариране на това обстоятелство пред ТД на НОИ, е настъпила имуществена
вреда за ищеца, произтичаща от неактуализиране на размера на отпуснатата му
пенсия. Ищецът оценява тази вреда на сумата от 1 857, 49 лв. за периода от 25. 01. 2011 год. до 18.
03. 2015 год. Така наведените доводи се опровергават изцяло от събрания по
делото доказателствен материал. На първо
място, видно от приложените към отговора на исковата молба три броя платежни
нареждания, а това се потвърждава и от заключението на вещото лице Т.И.,
дължимите се от ответника „Навигатор- БГ” ЕООД осигурителни вноски за ДОО за периода, през който ищецът е бил незаконно
уволнен /18. 03. 2009 год.- 24. 01. 2011 год./, са били преведени на 31. 01.
2011 год. по сметка на републиканския бюджет, т. е. работодателят своевременно
е изпълнил своето задължение. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 10 от КСО осигуряването не се поражда от внасянето на
осигурителни вноски и затова нито се прекратява, нито се спира, нито се счита
за невъзникнало, когато дължимите вноски от осигурителя не са внесени. Осигурителният
стаж се зачита на лицата, които са работили по трудово правоотношение, без
значение дали осигурителят като задължено лице е изпълнил своето задължение. В
тази насока е и константната практика на ВАС на РБ /срв. напр. решение № 9285-
2004- І о./, която е категорична, че след като работниците и служителите са
престирали своя труд, обстоятелството дали работодателят реално е заплатил
осигурителните вноски е ирелевантно за правото на работника или служителя да
получи пенсия и да му се определи правилния размер на същата. Същата е била
практиката на съдилищата и преди приемането на Кодекса за социално осигуряване.
Достатъчно е да се посочи тълкувателно решение № 38 от 01. 04. 1960 год. на
ОСГК, което от своя страна се основава на действуващата към онзи момент
разпоредба на чл. 149 от КТ /отм./, която изрично е посочвала, че „невнасянето
от предприятието, учреждението или организацията следващите се осигурителни
вноски не лишава в никакъв случай работниците и служителите от правото да
получават всички парични обезщетения, помощи и пенсии”. При съобразяване на изложеното се налага изводът, че въпросът
за изпълнението на задължението на ответното дружество „Навигатор- БГ” ЕООД за внасяне на дължимите се осигурителни вноски няма пряка
връзка с правото на пенсия на ищеца и нейния размер, поради което твърдението
за непозволено увреждане вследствие неизпълнение на горното задължение на
осигурителя и произтичащи от това имуществени вреди е явно несъстоятелно.
Все в тази насока следва да се съобрази обстоятелството, че след
отпускането му на пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 269,
89 лв. /с разпореждане № 77 от 08. 02. 2010 год./ в продължение на повече от
пет години ищецът Ц.В.В. не е поискал актуализиране на
пенсията му. Това е направено едва на 18. 03. 2015 год.
с подадените заявления № МП- 17163 и № МП- 17167. Следователно налице е
бездействие на самия ищец, а не се касае за неправомерно поведение на ответника
като работодател, което да е основание за ангажирането на имуществената му
отговорност. Потвърждение за това са и събраните по делото гласни доказателства
и по- конкретно показанията на свидетеля М.Б., в които подробно е описана
процедурата по отпускане на пенсия и последващото изменение на последната.
Свидетелят посочва, че неподаването на информация от страна на работодателя за
внесените осигурителни вноски не би било пречка за изменение на пенсията,
достатъчно е подаването на заявление и прилагане към същото на влязлото в сила
съдебно решение, с което уволнението е признато за незаконно. В случая това не
е било сторено, като вината не е на работодателя.
От изложеното става ясно, че липсва действие или
бездействие на ответника, което да бъде квалифицирано като непозволено
увреждане и което да стои в причинна връзка с определени настъпили в
патримониума на ищеца имуществени вреди. В този смисъл не е осъществен
фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, което налага отхвърлянето като неоснователен
на предявения осъдителен иск.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни
разноски в размер на 800 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Ц.В.В. ***,
ЕГН **********, против „НАВИГАТОР- БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, ул. „Неофит Рилски” № 46, вх. Б, ап. 10,
представлявано от ****, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 1 857,
49 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди.
ОСЪЖДА Ц.В.В. ***, ЕГН **********, да заплати на „НАВИГАТОР- БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, ул. „Неофит Рилски” № 46, вх. Б, ап. 10,
представлявано от ****, направените деловодни разноски в размер на 800 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: