№ 132
гр. В., 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в закрито заседание на четвърти
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Гражданско дело №
20211320102346 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание правно чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 410, ал. 1,
т. 1 от КЗ .
Депозирана е искова молба от „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД, (БАЕЗ
) ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., п. к. 1000, бул. „А.С.“, ет. 1
срещу „М. ВД“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „О.П.“
№ 3, представлявано от С.М.С. – управител във връзка със задължения, произтичащи от
търговски отношения с клона на дружеството „М. ВД“ ЕООД – клон С., ЕИК
2039796020019, в която посочва, че между него в качеството на застраховател, и „Ф.“ АД,
ЕИК ********* в качеството на застрахован, бил сключен Застрахователен договор №
113211587728715019/15.10.2019 г. за застраховане на плащанията по договори за продажба
срещу краткосрочен вътрешен търговски риск, ведно с Общи условия, приети с протокол №
3/20.08.2019 г. на УС на „БАЕЗ“ ЕАД, в който фигурира ответника „М. ВД“ ООД, ЕИК
********* чрез „М. ВД“ ЕООД - клон С., ЕИК 2039796020019. Предмет на покритите
рискове по сключения застрахователен договор са „неплатежоспособност“ и “забавяне на
плащането" от длъжника на плащания за извършени доставки на стоки за период по-дълъг от
„периода на изчакване", съгласно приложимите ОУ. По силата на сключения
застрахователен договор бил определен „период на изчакване“ от 4 месеца от датата па
получаване от Застрахователя на декларация за просрочено плащане по т. 11.1 от
приложимите ОУ и максимален размер на застрахователно обезщетение 85 % /осемдесет и
пет на сто/ от претендираната сума в рамките на определения за съответния длъжник
кредитен лимит. Кредитният лимит за ответника бил определен на 30 000.00 /тридесет
хиляди/ лева. Във връзка с търговските си взаимоотношения през месец юни 2020 г. „Ф.“
АД, ЕИК ********* е извършило доставки на „М. ВД“ ЕООД - клон С. на стойност 9166.56
лева с начислен ДДС, за които застрахованият е издал данъчна фактура № 63892 от
1
05.06.2020 г. на отсрочено плащане от 30 дни след фактурирането й, вземанията по която са
декларирани пред „БАЕЗ“ ЕАД в съответствие с т. 10.1 от приложимите ОУ, за нея е
начислена и платена премия, като по този начин фактурата се явява застрахована. В
изпълнение на задълженията си по т. 11.1 от ОУ застрахованият „Ф.“ АД с Декларация за
просрочени плащания от 10.08.2020 г. е информирал ищеца „БАЕЗ“ ЕАД за допуснатото от
страна на „М. ВД“ ЕООД - клон С. забавяне по отношение изплащането на пълната
стойност по посочената по-горе фактура. Поради забава на дължимото плащане от страна на
длъжника „М. ВД“ ЕООД – клон С. по издадената фактура, застрахованият е депозирал пред
застрахователя „БАЕЗ“ ЕАД Претенция за изплащане на застрахователното обезщетение с
рег. № 119595/10.12.2020 г.
Поддържа се в исковата молба, че след настъпване на 10.12.2020 г. на застрахователно
събитие „забава на плащането“ на 22.12.2020 г. „БАЕЗ“ ЕАД е изплатило в полза на
застрахования „Ф.“ АД застрахователно обезщетение в размер на 7791.58 лева,
представляващо съгласно издадения Ликвидационен акт № 274/17.12.2020 г. 85 % от
застрахованото и непогасеното вземане по фактура № 63892 от 05.06.2020 г., издадена от
застрахования за извършени от него застраховани доставки. Застрахования "Ф." АД е
потвърдил получаването на застрахователното обезщетение с електронно писмо с рег. №
125383/01.03.2021 г.
По силата на чл. 410, ал. 1 от КЗ: „С плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата, в
това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.“
Излага се в исковата молба, че с Покана за доброволно изпълнение на парично задължение с
рег. № 122161 от 22.01.2021 г. ищецът „БАЕЗ“ ЕАД е поканило „М. ВД“ ЕООД – клон С. да
възстанови в 5 /пет/ дневен срок изплатената като застрахователно обезщетение сума.
Поканата е изпратена на адреса на управление на длъжника, където същият е получил на
25.01.2021 г. Сочи се, че след изплащане на застрахователното обезщетение Длъжникът е
извършил частично плащане в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева към Застрахования, който
от своя страна съгласно приложимите Общи условия е възстановил към ищеца „БАЕЗ“ ЕАД
85 % от полученото плащане, а именно сумата от 1700.00 лева, с която е намалено
задължението на длъжника към ищеца „БАЕЗ“ ЕАД и така непогасеният остатък възлиза на
6091.58 лева.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1823/2021 г. по описа на РС - В., и по
което е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 6091.58 лева, която представлява непогасен остатък
от изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по Застрахователен договор №
1132115877287151019/15.10.2019 г. с Ликвидационен акт № 274/17.12.2020 г. и която
ответното дружество дължи на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва
2
върху главницата от депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК – 18.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените разноски в настоящото производство и в заповедното
производство.
От ответника в законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба и не е
взето становище по иска.
В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който оспорва иска
като неоснователен.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Въз основа на депозирано от „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД, (БАЕЗ) ,
заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 1823/2021 г. по описа на РС - В.. По
него е издадена Заповед № 438/29.08.2021 г., с която на „М. ВД“ ООД, ЕИК ********* е
разпоредено да заплати на заявителя сума в размер на 6091.58 лева за задължение по
Застрахователен договор № 1132115877287151019 с Ликвидационен акт № 274 от 17.12.2020
г. законната лихва от датата на подаване на заявлението 18.06.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата от 121.83 лева разноски по делото за държавна такса и 150.00 лева
юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414 от ГПК от длъжника е депозирано
възражение, поради което е предявен настоящият иск.
По делото не е спорно и се доказва от Застрахователен договор №
113211587728715019/15.10.2019 г. за застраховане на плащанията по договори за продажба
срещу краткосрочен вътрешен търговски риск, ведно и Общи условия, приети с протокол №
3/20.08.2019 г. на УС на „БАЕЗ“ ЕАД, в който фигурира ответника „М. ВД“ ООД, ЕИК
********* чрез „М. ВД“ ЕООД - клон С., ЕИК 2039796020019, че между ищеца, като
„застраховател“ и „Ф.“ АД, като „застрахован“ , за периода 01.11.2019 г. - 31.10.2020 г. е
възникнало и съществувало валидно застрахователно правоотношение , по силата на което
ищецът се е задължил за заплати обезщетение на застрахованото лице, при настъпване на
застрахователното събитие – неплатежоспособност и забавяне на плащането (Общи условия
за застраховане на плащания по договори за продажба срещу търговски и/или политически
риск ).
По делото е представена експедиционна бележка № 50038/05.06.2020 г., от която е видно,
„Ф.“ АД, ЕИК ********* е извършило доставки на „М. ВД“ ЕООД - клон С. на стойност
9166.56 лева с начислен ДДС, за които е издадена данъчна фактура № ********** от
05.06.2020 г. Поради обстоятелство, че плащане не е извършено, застрахованият „Ф.“ АД е
подал до застрахователя си Претенция за застрахователно обезщетение от 10.12.2020 г.
Съгласно Ликвидационен акт № 274/17.12.2020 г. е определено застрахователно
обезщетение в размер на 7791.58 лева, което видно от представения препис от Платежно
нареждане е изплатено на 22.12.2020 г. Видно от Покана за доброволно изпълнение на
парично задължение с рег. № 122161/22.01.2021 г. „БАЕЗ“ ЕАД е поканило „М. ВД“ ЕООД
3
– клон С. да възстанови в 5 дневен срок изплатената като застрахователно обезщетение
сума, която длъжникът е получил видно от приложената обратна разписка от куриерска
фирма „Спиди“ АД на 25.01.2021 г. Не е спорно по делото твърдението на ищеца, че
Длъжникът е извършил частично плащане в размер на 2000.00 лева към Застрахования,
който от своя страна съгласно приложимите ОУ е възстановил към „БАЕЗ“ ЕАД 85% от
полученото плащане, а именно сумата от 1700.00 лева, с която е намалено задължението на
ответника към ищеца и така непогасения остатък възлиза на 6091.58 лева.
Обобщавайки изложеното, Съдът счита, че са налице всички предпоставки за успешното
провеждане на регресната претенция по чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ - между ищеца и
застрахования е съществувало валидно застрахователно правоотношение, настъпила е вреда,
причинена от ответника (на договорно основание) изплатено е застрахователното
обезщетение. Единственото възражение на ответника, което е преклудирано, тъй като е
направено след срока по чл. 131 от ГПК, а именно в съдебно заседание е, че искът е
недопустим, неоснователен и недоказан, но са наведени общи възражения, без да се сочат
подробни доводи за неоснователността и недопустимостта, поради което същите не следва
да бъдат обсъждани от съда.
Предвид изложеното, Съдът намира, че исковата претенция за сумата от 6091.58 лева, ведно
със законната лихва от депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК се явява изцяло
основателна и следва да бъде уважена.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да понесе
направените от ищеца разноски в настоящето производство в общ размер на 481.83 лева
/121.83 лева – платена държавна такса и 360.00 лева – юрисконсултско възнаграждение/.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2014 г. по ТД № 4/2013 г. следва да бъдат присъдени с настоящото
решение и разноските в заповедното производство, а именно сумата в общ размер от 271.83
лева /121.83 лева – разноски по делото за държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско
възнаграждение/.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „М. ВД“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „О.П.“ № 3, представлявано от С.М.С. –
управител, че дължи на „БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА ЕКСПОРТНО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., п. к. 1000, бул. „А.С.“, ет. 1,
сумата от 6091.58 /шест хиляди деветдесет и един лева и петдесет и осем ст./ лева,
представляваща непогасен остатък от изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение
по Застрахователен договор № 1132115877287151019/15.10.2019 г. с Ликвидационен акт №
274/17.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2021 г.
/датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1823/2021 г. по описа на РС - В./ до окончателното
4
издължаване.
ОСЪЖДА „М. ВД“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.
„О.П.“ № 3, представлявано от С.М.С. да заплати на „БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА
ЕКСПОРТНО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. С., п. к. 1000, бул. „А.С.“, ет. 1 сумата в общ размер 271.83 лева /121.83 лева – за
държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение/, направени разноски в
заповедното производство по ч. гр. д № 1823/2021 г. по описа на РС-В..
ОСЪЖДА „М. ВД“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.
„О.П.“ № 3, представлявано от С.М.С. да заплати на „БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА
ЕКСПОРТНО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. С., п. к. 1000, бул. „А.С.“, ет. 1 сумата в общ размер от 481.83 лева /121.83 лева – платена
държавна такса и 360.00 лева – юрисконсултско възнаграждение/, направени разноски в
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч. гр. д.
№ 1823/2021 г. по описа на РС - В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5