Р Е Ш Е Н И Е № 82
Гр. Сливен, 14.05.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен в публично
заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА
ДИНЧЕВА
при секретаря Ваня Костова с участието на
прокурора Христо Куков разгледа докладваното от съдия Динчева КАНД № 64 по описа за 2021 год. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на ТД на НАП Бургас
срещу Решение № 364 от 07.12.2020 год. постановено по АНД № 1079/2020 год. по
описа на Районен съд Сливен,с което е отменено НП № 504630-F530112 от 29.05.2020
год. на началник отдел "Оперативни дейности" Бургас при ЦУ на НАП, с
което на "А.Комерс 1" ООД с ЕИК ……………. е наложена имуществена санкция
в размер на 1000 лева на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти... / ДВ бр. 106/2006 год. / във вр. с § 8, ал. 1, изр. 1 от ПР на Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 год. във вр. с §22,
ал.2 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006
год. във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. С решението на районния съд НАП е осъдена да заплати
на дружеството разноски в размер на 300 лева.
В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Необосновано съдът е приел, че са налице съществени
нарушения на процесуалните правила. Касаторът счита,
че актът и НП отговарят на изискваният на закона. Извършването на нарушението
било безспорно установено. Прави искане съдът да постанови решение, с което да
отмени обжалваното решение и да се потвърди НП. Претендира разноски за двете
инстанции.
В съдебно заседание касаторът
редовно призован не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба "А.Комерс 1" ООД не изпраща представител. В представено
писмено становище се прави искане съдът да остави в сила решението на районния
съд.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Сливен дава
становище за основателност на жалбата и предлага на съда да отмени съдебното
решение и да потвърди НП.
Административен съд Сливен като обсъди
посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК прие за установено следното:
Касационната жалба като подадена от активно
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок
и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови решението си районният съд e
приел от фактическа страна, че наказателното постановление е издадено въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение № F530112 от 05.12.2019
год. съставен срещу ответното дружество от инспектор по приходите при ЦУ на НАП
гр. Бургас. От фактическа страна в акта и НП е посочено, че на 13.11.2019 год.
от органите на приходите е била извършена проверка в търговски обект – г. находяща се в гр. Сливен, ул. „С. К.“ № … ст. от "А.Комерс
1" ООД. Установено било, че в обекта се използва фискално устройство-ЕСФП
модел „Тенакс 2007-KL“ инд.№ IS007623, номер на фискалната памет 12017554,
регистрирано в НАП с № 3642265, одобрено със свидетелство на БИМ № 141FS, което не отговаря на функционалните и технически
изисквания на Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ. Органите по приходите приели, че "А.Комерс
1" ООД не изпълнило задължението си към 31 юли 2019 год. да има документ
за придобиване/сключен договор с производител/вносител за придобиване на ЕСФП
от одобрен след 31 март 2019 год. тип, както и изготвен график за въвеждане в
експлоатация на ЕСФП в стопанисвания обект и те да са подадени по електронен
път в компетентната ТД на НАП чрез използване на КЕП и да приведе дейността си
в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 30 септември 2019 год.
Като нарушени законови разпоредби в акта са посочени чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти... / ДВ бр. 106/2006 год. / във вр. с § 8, ал. 1, изр. 1 от ПР на Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 год. във вр. с
§22, ал.2 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №
Н-18/13.12.2006 год. във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Въз основа на съставения АУАН е издадено НП №
504630-F530112 от 29.05.2020 год., с което на дружеството е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева на основание чл.185, ал.2
във връзка с ал.1 от ЗДДС.
Районният съд е разпитал като свидетел актосъставителя. Същият посочил, че дружеството използва в
дейността си фискално устройство, което не отговаряло на функционалните и
техническите изискванията на Наредбата.
При така приетата фактическа обстановка
районният съд приел от правна страна, че НП е незаконосъобразно като същото е
издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Като нарушени
текстове съдът е посочил чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН и чл.42, т.3 от ЗАНН, а
именно, че в НП и акта следва да е посочена датата и мястото на извършване на
нарушението, както и че описаното деяние следва да може да се подведе под
конкретна правна норма. В конкретния случай нито в акта, нито в НП е посочена
датата на извършване на нарушението и мястото. Освен това в НП били посочени
различни срокове, които се твърди, че са нарушени-31 юли 2019 год. и 30
септември 2019 год., от което отново не ставало ясно кога е извършено
нарушението.
На следващо място районният съд е приел, че
нарушението, за което е съставен АУАН се изразява в използване на фискално
устройство, което не отговаря на функционалните и технически изисквания на
наредбата и е квалифицирано като нарушение на чл.8, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. Тази норма обаче била бланкетна
и препращала към други разпоредби на наредбата, които не били посочени нито в
акта, нито в НП. Налице била неяснота относно възприетото от АНО нарушение.
В обстоятелствената част на НП били описани
нарушения на два срока визирани в наредбата, но наложеното наказание било едно,
от което не ставало ясно за кое нарушение е наложено наказание.
Районният съд е направил извод, че издаденото
НП е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати нарушения на
процесуалните правила.
Административен съд Сливен намира първоинстанционното решение за правилно.
Обжалваното НП е незаконосъобразно освен на
основанията, които районният съд е изложил и по следните съображения:
Както в АУАН, така и в НП
нарушението, за което е наказан търговецът не е описано по ясен, пълен и
разбираем начин от фактическа страна. Не става ясно какво нарушение се вменява
във вина на наказаното лице - дали, че използва в търговския си обект фискално
устройство, което не отговаря на функционалните и технически изисквания на
Наредба №Н-18/13.12.2006 год., дали че не е изпълнило задължението си към 31
юли 2019 год. да има документ за придобиване/сключен договор с
производител/вносител за придобиване на ЕСФП от одобрен след 31 март 2019 год.
тип, както и изготвен график за въвеждане в експлоатация на ЕСФП в
стопанисвания обект и те са да подадени по електронен път в компетентната ТД на
НАП чрез използване на КЕП или че не е привело дейността си в съответствие с
изискванията на наредбата в срок до 30.09.2019 год. съгласно § 8, ал. 1,
изречение първо от ПР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18
от 13.12.2006 год. Нито в НП, нито в АУАН е посочено на кои функционални или
технически изисквания от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. не отговаря установената
в обекта и подробно описана ЕСФП. Съгласно чл.8, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. фискално устройство от одобрен тип е устройство,
което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има
издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9, а съгласно ал.1 фискалните устройства трябва да
отговарят на функционалните изисквания съгласно приложение № 1 и техническите
изисквания съгласно приложение № 2. В тези приложения подробно са описани
изискванията, на които следва да отговарят устройствата, но в конкретния случай
по преписката няма данни на кои точно изисквания не е отговаряло устройството в
обекта на дружеството. Що се касае до нарушението „не е привело дейността си в
съответствие с изискванията на наредбата в срок до 30.09.2019 год.“ отново не е
посочено за кои изискванията става въпрос и в какво се изразява това нарушение.
По същество АНО е приел, че всички изложени в
НП фактически обстоятелства осъществяват от обективна страна състава на едно
нарушение, което е неправилно, тъй като изложените факти са елементи от съставите
на няколко отделни нарушения, които АНО е смесил. Това от своя страна е довело
до неправилна правна квалификация, тъй като приетата от АНО правна конструкция
е недопустима, защото включва в себе си различни отделни нарушения на Наредба
№Н-18/13.12.2006 год.
В настоящия случай в НП е посочено, че при
проверката на 13.11.2019 год. в търговския обект на оспорващото дружество е
установена ЕСФП модел „Тенакс 2007-KL“ инд.№ IS007623, номер на фискалната памет 12017554,
регистрирано в НАП с № 3642265, одобрено със свидетелство на БИМ № 141FS. Тези
данни са описани в протокола от извършената проверка. В НП изрично е посочено,
че установената ЕСФП е със свидетелството от Българския институт по метрология
№ 141FS. Очевидно е, че след като ФУ има издадено свидетелство от БИМ, то с
оглед разпоредбите на чл. 8, ал. 3 – чл. 11 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. е отговаряло на функционалните и технически
изисквания на наредбата. От служебно направената справка в публичния Регистър
на одобрените типове електронни системи с фискална памет за продажба на течни
горива /ЕСФП/, воден от Българския институт по метрология съгласно чл. 10, ал.
9 от Наредба № Н-18 е видно, че под № 395 в регистъра на 16.03.2012 год. е
вписан одобрен тип ЕСФП модел „Тенакс 2007-KL“ с
производител/вносител "Тенакс 2011" ООД. Съгласно
чл. 12, ал. 1, изречение първо от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. свидетелството
за одобряване се издава за срок 10 години или до промяна в техническите и/или функционалните
изисквания към ФУ произтичащи по силата на закон. Следователно 10 годишният
срок на валидност на удостоверението не е изтекъл към датата на проверката, а в
НП не са посочени на кои точно променени технически или функционални изисквания
произтичащи по силата на закон не отговаря описаното в НП функционално
устройство при проверката на 13.11.2019 год. за да се приеме, че срокът на
удостоверението е изтекъл, т. е. че то не е от одобрен тип. По този начин наред
с неточното и непълно описание на нарушението от фактическа страна се нарушава
и правото на защита на нарушителя, което включва в себе си и правото да разбере
какво точно му се вменява във вина от фактическа страна, за да може да
организира защитата си.
Следващата норма от правната конструкция на
АНО е разпоредбата на § 8, ал. 1, изречение първо от ПР Наредба № Н-18/13.12.2006
год. Следва да се посочи, че цитираната от АНО разпоредба не е от преходните
разпоредби на Наредба № Н-18 от 2006 г., а е от Преходните разпоредби на Наредбата
за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 год. /ДВ бр. 10/2019 год./.
Първоначалната редакция на разпоредбата е гласяла, че лицата, които използват
ЕСФП привеждат дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 31
март 2019 год. След изменението и с разпоредбата на § 45 от ПЗ на Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 год. /ДВ бр. 23 от 29.03.2019
г. /, разпоредбата гласи, че лицата, които използват ЕСФП, привеждат дейността
си в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 30
септември 2019 год. Това е действащата редакция към датата на проверката 13.11.2019
год. Следва да се посочи, че с тази наредба са направени
изменения в Приложение № 1, раздел III, т. 4, касаещи реквизитите на фискалната
бележка по чл. 26, ал. 1 и 2 от Наредба Н-18, издавана на клиента, в раздел V е
създадена нова б. "аа", съдържаща образец
на стандартен клиентски фискален бон за продажба/зареждане на течни горива,
както и в Приложение № 2, раздел VI, б. "е", като думите "в този
случай се допуска ЕСФП да продължи да работи до 15 минути от прекъсването; в
случай че прекъсването не се възстанови до изтичане на 15-ата минута от момента
на прекъсването, системата се блокира; в случай че връзката/комуникацията се
възстанови преди изтичането на 15-ата минута от началото на прекъсването,
работата на системата продължава, като се изпраща съответно съобщение за
възстановяване на връзката; " се заличават.
При описанието на деянието в АУАН и в НП не е
посочено нито едно фактическо обстоятелство, от което да е видно на кои нови
функционални и технически изисквания въведени с Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 год. не отговаря функциониращата в
търговския обект на оспорващия ЕСФП, за да е налице за него задължение да го
приведе в съответствие с тази наредба съгласно § 8,
ал. 1, изречение първо от ПР Наредба № Н-18/13.12.2006 год. Следователно
описаното от АНО деяние не може да бъде квалифицирано като нарушение на тази
разпоредба.
По изложените съображения обжалваното НП е
незаконосъобразно като издадено при допуснато съществено процесуално нарушение
и в нарушение на материалния закон. Като е стигнал до същия краен извод
районният съд е постановил правилно решение.
Предвид изложеното настоящият състав счита,
че обжалваното решение е валидно, допустимо и е в съответствие с материалния
закон. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи
отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.
Водим от горното Административен съд Сливен
на основание чл.221, ал.2 от АПК
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 364 от 07.12.2020 год.
постановено по АНД № 20202230201079/2020 год. по описа на Районен съд Сливен.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ