РЕШЕНИЕ
№ 1429
гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110148549 по описа за 2021 година
искове с пр.осн.чл. 357, във вр. с чл. 188, ал. 1, т. 2 от КТ; и чл. 344, ал. 1; и чл. 220 от
КТ:
Ищецът – КР. ИВ. ПР., твърди, че със Заповед № II-22/22.06.2021г. на председателя
на ..... ù било наложено дисциплинарно наказание, а след това – със Заповед № 1-
31/12.07.2021г., на председателя на ....., връчена на 15.07.2021г., било прекратено трудовото
правоотношение на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ.
Относно първата заповед не били взети под внимание обясненията на работника, а и
нарушението не било извършено. Относно втората – председателят не бил съвсем адекватен
при подписаното ù, а и това предизвикало объркване в счетоводството на кооперацията.
С оглед изложеното, ищецът моли:
- да се отмени Заповед № 911-22/22.06.2021г. за налагане на ищцата наказание
„предупреждение за уволнение“;
- да се признае уволнението за незаконно и да се постанови неговата отмяна (Заповед
№ 1-31/12.07.2021г.);
- да ù се изплати обезщетение за неспазено предизвестие – 14 936,62 лева (уточнение,
сторено с молба от 15.11.2021г.).
Ответникът - Н......, оспорва иска:
- председателят бил на работа когато била издадена втората заповед;
- било изплатено обезщетение по чл. 220 от КТ;
1
- относно първата заповед – нарушението било извършено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че ищцата е работила при ответника като „главен счетоводител“.
С първата заповед ù е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, като съображенията на работодателя са следните:
На 23.04.2021г. приключи последния работен ден на Е. Ал. Ив., която заемаше
длъжността касиер-счетоводител.
Касата беше приета от главния счетоводител К.И. П. по спешност, съгласно
заповед 11/23.04.2021г., за предаване на работата па Ив.
По време на предаването между приемащия главен счетоводител и предаващия
касиер-счетоводител възникна скандал.
Лично отидох и установих, че спора е за неоформени касови документи, което ми
подсказа, че е необходимо да извърша проверка, свързана със счетоводния контрол.
Оказа се, че и контролния съвет, в предишни проверки, е установявал неоформени
разходни ордери и авансови отчети и че на всеки документ са сложили паметни бележки за
тяхното оформяне.
При поискано от мен публично обяснение от касиер-счетоводителя, ми беше
заявено, че в касата на кооперацията има „черна каса“. Останах крайно изненадан за
съществуването на подобно явление в кооперацията.
Оказа се, че действително в касата (стаята на касата) се съхраняват незаприходени
средства и то в минимален размер па 70 лв.
От обясненията установих, че това са средства от предадени вторични суровини от
предишни години, без приходно разходни документи.
Не отдадох голямо внимание на един незначителен факт, но по-късно разбрах, че
има и други нарушения, за които не съм информиран.
Назначих със заповед 16/21.05.2021г., комисия, която да прегледа документацията
в касата и ми докладва има ли още нещо, което да подобава на „черна каса“
Комисията излезе с доклад с вх.743/27.05.2021г., от който е видно, че контролът е
крайно занижен от страна на главния счетоводител за оформянето и разходването на
кооперативните документи и средства.
I. Раздавани са помощи на работници и служители (зрящи) от главния
счетоводител, без моя заповед, като за 15 месеца са раздадени 8 819 лева, като най-големи
суми са дадени, както следва:
1. Д. Д. – 2 210 лв, 2. С. Т. – 2 070 лв, 3. Т. М. – 1 240 лв., 4. Б. Б. - 830 лв.,
2
5. И. О. - 470 лв.
2. Безотчетно са закупувани и разходвани средства за посрещане на гости -
минерална вода, кафе, сметана, захар и други.
3. Безотчетно са закупувани и разходвани хигиенни материали, като
заедно със средствата за посрещане на гости са на стойност 1 252,89 лева. За 15 месеца.
Поисках обяснение от главния счетоводител, дадели с вх. 807/04.06.2021г., който
изцяло не споделям и не приемам,
В тях си личи злоба и неприязън към проверяващите лица.
II. В частен разговор през работно време и на работно място е проведен разговор
между А. Ст. - председател па КС, К.П. - главен счетоводител и С. Т. - счетоводител. В него,
А. Ст. е предложил на С. Т. „да си търси друга работа“, а „К.П., да си намери фирми“
В отговор на въпрос „защо“ от С. Т., А. Ст. е заявил „защото парите тук свършват“.
В това време главният счетоводител не с изказала мнение.
След този разговор последва предизвестие за прекратяване на трудовия договор от
страна на С. Т.
III. На 21.06.2021г. К.П. разпраща до всички членове на УС и КС на ........
материалите по извършената проверка от назначената от мен комисия - без мое знание и
съгласие.
Това намирам за грубо нарушение на Закона за кооперациите и Устава на ......, където
изрично е посочено, че дневния ред, материалите, организацията и ръководството на УС се
предлага от председателя на кооперацията.
Според твърденията в исковата молба, правоотношението е възникнало след като
ищцата е била придобила право на пенсия. Това се установява и от самата уволнителна
заповед – трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е
придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, във вр. с …
Събрани са гласни доказателства – разпитан е св. Ф., като показанията ù са преценени
по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като работи в ответната кооперация). Съдът кредитира
дадените от нея показания. От тях се установява, че имало проверка, инициирана от г-н К.
Самата свидетелка била част от комисията. Намерили пари от продажба на вторични
суровини. Впоследствие предметът на проверката бил разширен – помощи за служители и за
изразходвани консумативи. Председателят не бил напълно лишен от зрение. Бил адекватен
до смъртта си.
В резултат на проверката е изготвен доклад – л. 19. Той, сам по себе си, не е
доказателство (например: Р. № № 231 от 23.07.2012г. на ВКС, ІІІ г.о., по гр.д. № 1576/2010г.,
Р. № 224 от 02.07.2010г. по гр.д. № 177/2010г.; и Решение № 102 от 31.03.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 3687/2014 г., IV г. о., ГК), а следва да се установи (гласни доказателства или ССчЕ).
3
Документът обаче не е съвсем лишен от правна стойност – чл. 175 от ГПК. В него се излагат
твърдения за недобро разпределение, а не за незаконност на помощите (най-често
лекарства); имало множество фискални документи, което означава, че датите на съответните
действия (на който е и да е служител, който е отпуснал средствата) в повечето случаи са
установими; два от документите (не е ясно кои) са подписани от самия председател (което
предполага липса на вина у работника, който го е поръчал или такава на самия
председател); хигиенните материали се съхранявали в заседателната зала (това означава, че
председателят следва да е бил наясно с тяхното наличие от доставянето им). Те са
описани като стойност като 1 252,89 лева (в нея не е включена цената на кафетата и др.
материали за гости). Част от материалите били за рехабилитационния център. Периодът бил
16 месеца.
Относно останалите констатации е взето отношение в „от правна страна“.
В обясненията си ищцата потвърждава, че е давала средства, като обяснява и защо.
Наведен е довод, че това е била много дългогодишна практика в кооперация. Становище на
ответника в тази насока не е дадено, но, ако това е така, а е възможно – предвид
особеностите на кооперацията и на нейния председателя (проблеми със зрение и др.
здравословни заболявания, най-вече по отношение на членовете ù, то раздаването на
помощи и то, като цяло при наличието на разходооправдателни документи, но може да се
възприеме като нарушение; няма как председателят да не е бил незапознат с тази практика).
В о.с.з. от 25.11.2021г. се признава, че обезщетението по чл. 220 от КТ било
изплатено, но не и лихвите. В тази връзка и определение от същото о.с.з.
Правоотношението с ищцата е прекратено със Заповед № 02.06.2014г. на основание
чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ. Не се спори, че документът е достигнал до значението на
работника. Във волеизявлението се сочи, че на работника следва да се изплати обезщетение
по чл. 220 от КТ.
В молба от 15.11.2021г. доста объркано се сочи, че обезщетението по чл. 220 от КТ
било 7 468,31 лева, но в петутима се претендират 14 936,62 лева, като се моли то да бъде за
два месеца. По ТД обаче договореното обезщетение е 1 месец (чл. 8). В първото о.с.з.
ищецът признава, че обезщетението е платено на 29.09.2021г. (видно частично и от
документа на л. 41, където датата на изготвяне е 27.09.2021г., както и от фиша за работна
заплати – л. 40 / 7 468,31 лева).
от правна страна:
1. по иска с пр. осн. чл. 188, ал. 1, т. 2 от КТ:
Между страните в производството е съществувало валидно трудово правоотношение.
С атакуваната заповед ответникът е упражнил дисциплинарната си власт, като е наложил на
ищеца дисциплинирано наказание.
Доказателствената тежест да се установи, че наказанието е законно лежи по принцип върху
4
ответника ( Р. № 149 от 13.06.2012г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 475/2011г.: в
производството по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ съдът се произнася само
по въведените от ищеца доводи за незаконност на уволнението ... в нарушение на
съдопроизводствените правила, въззивният съд е уважил предявения отрицателен иск въз
основа на факт, който опорочава оспорваното потестативно право, без този факт да е
въведен от ищеца /принципът на диспозитивното начало действа и в трудовите спорове/;
също Решение № 1640 от 28.01.2008г. по гр.д. № 350/2007г. на ВКС; Решение № 459 от
27.10.2011г. по гр.д. № 1532/2010г., г.к., ІV г.о. на ВКС; решение № 665/01.11.2010 г. по гр.
д. № 242/2009 г. на ВКС, ІV г.о., ГК; Р. № 352 от 03.12.2013г. на ВКС, IV г.о., по гр.д. №
62/2013г. - По процесуалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че съдът не
следи служебно за изслушването на работника преди налагането на дисциплинарното
наказание. Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита се
определят от страните. Съдът не може да признае уволнението за незаконно на основание,
което не е посочено в исковата молба /вж. решение № 665/01.11.2010 на ВКС, ІV ГО по гр.д.
242/2009/. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за
незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След
предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба в първото заседание по
делото, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу
оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от
фактите, на които то се основава. Ищецът може също да вземе становище по представените
от ответника доказателства и чрез реплики да оспори правните последици на твърдени от
ответника факти). От тази гледна точка изложеното в молба от 15.11.2021г. е ирелевантно
(става въпрос за допълнителните доводи и искове), а опитите за „дообогатяване“ на
основанията за незаконност, сторени в първото о.с.з. - недопустими.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ един от петте изчерпателно изброени задължителни елемента
от съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение е времето, когато е извършено
съответното дисциплинарно нарушение, за което и е наложено дисциплинарното уволнение.
Определянето на времето на извършване на дисциплинарното нарушение означава
посочване на датата - деня, месеца и годината, когато е осъществено дисциплинарното
нарушение от провинилия се работник или служител. Времето на извършване на
дисциплинарното нарушение тук има важно правно значение в две насоки: а) като
задължителен елемент от съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение, без
който заповедта е незаконна, като противоречаща на чл. 195, ал. 1 от КТ; б) за определяне на
сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ за налагане на дисциплинарното уволнение. Тези срокове
са извършването и откриването на дисциплинарното нарушение. Те са с различна
продължителност и не се покриват не само по продължителността си, но и по момента, от
който започват да текат и стават „правно осезаеми“ - от „откриването“ и от „извършването“.
Тези два момента рядко съвпадат във времето, а по-често се различават, при което
„откриването“ винаги следва във времето факта на „извършване“ на уволнението.
5
В практиката невинаги е възможно точно да се определи датата на извършване на
нарушението. Това се отнася и за трите компонента на датата (деня, месеца и годината).
Когато това е невъзможно, достатъчно е само да се определят рамките на периода „от-до“,
през който е извършено дисциплинарното нарушение, и спецификата на изпълняваната
работа. Това се отнася за случаите, когато нарушението се изразява в действие (злоупотреба
с доверието на работодателя и др. под.), които са и по-честите случаи на извършване на
дисциплинарното нарушение. А когато нарушението се изразява в бездействие,
изискванията по чл. 194, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 от КТ са спазени с посочване на момента на
откриването му, тъй като в тези случаи моментът на извършването и моментът на
откриването на нарушението съвпадат (р. № 69-13-IV г.о. по гр.д. 372 от 2012г.).
Като задължителен елемент от съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение по
чл. 195, ал. 1 КТ се включва и дисциплинарното нарушение. Неговото посочване включва
описание на неизпълненото трудово задължение и на изпълнителното деяние на неговото
нарушаване. Нарушението трябва да бъде описано по разбираем за наказвания работник или
служител начин: закъснение за работа, неговата продължителност, отсъствие без
уважителни причини 2 и повече от 2 последователни работни дни („от - до“) и др. под. - Р.
№ 128-13-IV г.о. по гр. д. 726 от 2012г.). Също така: Решение № 1624 от 28.10.2002г. по гр.д.
№ 242/2002г., III г.о. на ВКС:
Нарушенията на трудовата дисциплина, с техните обективни и субективни признаци,
очертават рамката на спора. Само при конкретното им описание в заповедта за
дисциплинарно уволнение съдът може да извърши проверка за това спазени ли са
повелителните изисквания на закона, свързани с процедурата по наказване (изслушване или
приемане на обяснения и преклузивни срокове), както и тази по същество налице ли е
виновно неизпълнение на трудовите задължения за всеки отделен случай и правилно ли са
приложени критериите, за определяне на наказанието - Решение № 1624 от 28.10.2002г. по
гр.д. № 242/2002г., III г.о. на ВКС; също: Решение № 363 от 10.01.2012г. по гр.д. №
354/2011г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 722 от 03.01.2011г. по гр.д. № 518/2009г., г.к.,
ІV г.о. на ВКС – изброяването далеч не е изчерпателно). Преклузивните срокове, споменати
в горната практика, са тези по чл. 194 от КТ: Решение № 255 от 9.05.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 858/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова.
В заповедта се сочи, че „главният счетоводител“ не бил осъществил достатъчен или некакъв
контрол по отношение на касиер-счетоводителя с оглед наличието на неоформени касови
документи. Не е ясно какви са тези документи, а и проблемът бил констатиран вече поне два
пъти – „предишни проверки“ (използвано е множествено число).
Имало „черна каса“ – вероятно става въпрос за неотчетени суми, но пък по-нататък се сочи,
че ставало въпрос за „средства в минимален размер на 70 лева“, което, според наказващия
орган не било съществено.
Основните нарушения са, че за 15 месеца (но не е посочена начална и крайна дата на този
период) били раздадени суми в размер на около 9 000 лева. Не е посочено кога, а вероятно е
било възможно, тъй като се сочат както имена на работници, така и конкретни размери на
6
помощи.
Не е ясно и кога са изразходвани и в какъв размер са сумите за посрещане на гости – кафе и
т.н.
По-нататък се уточнява, че периодът бил 15 месеца (отново не е ясно как те се ситуират във
времето), като сумата била 1 252,89 лева, като в нея, освен сумите за гости) е включен и
разход за хигиенни материали (не е посочено какви).
Необходимо е едно уточнение. Страни по трудовото правоотношение са два неравноправни
от гледна точка на дисциплинарна власт и икономическо състояние субекти. По тази
причина всичко, което може да се тълкува в полза на по-слабата страна, се тълкува именно
по този начин (принцип в трудовото право, закрепен и в т. 18 от преамбюла на Регламент
(ЕС) № 1215/2012 на европейския парламент и на съвета от 12 декември 2012 година
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански
и търговски дела).
Ако се приеме, че двукратно споменатия 15 месечен срок приключва към момента на
издаване на атакуваната заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание, то 1
годишният преклузивен срок (чл. 194, ал. 1, in fine от КТ) е нарушен.
Разпращането на материалите относно проверката не е хипотеза на каквото и да е
нарушение (арг. и от чл. 16, ал. 2 от ЗК: Общото събрание може да взема решения по
въпроси, невписани в поканата, ако в него участват всички членове /пълномощници/ и те са
съгласни с това. Такива въпроси се включват в дневния ред в началото на заседанието).
Уставът на ответната коперация не е нормативен акт и подлежи на доказване, а и неговите
клаузи не би следвало да противоречат на цитираната по-горе норма.
При абстрахиране от горното, няма каквито и да са доказателства за каквото и да е
извършено нарушение. Намерена е кутия с пари, която, според самия председател, е
несъществено нарушение, непредполагащи ангажирането на отговорност от служителите,
свързани със счетоводството на кооперацията. По отношение на останалите точки,
свидетелят не дава никакви показания, освен че била направена проверка. Както бе посочено
в доклада – работодателят следва да установи извършването на нарушението, а не само да го
опише в заповедта (чл. 154, ал. 1 от ГПК).
Според Р. № 242 от 21.05.2012г., на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 932/2011г.: Съгласно
разпоредбата на чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към
работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие. Неизпълнението на
задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл.
190, ал. 1, т. 4, предл. 1 от КТ и по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 от КТ – злоупотреба с
доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността.
Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е
злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и работодател.
Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или
служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени
7
действия, с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя,
обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът или
служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил деяние,
компрометиращо оказаното му доверие, при което е злепоставил интересите на
работодателя, независимо дали деянието (действие или бездействие) е извършено
умишлено. Когато работникът или служителят осъществява материално-отчетнически
функции, то изискванията за лоялност към работодателя са свързани и с проявата на
поведение за опазване имуществото на работодателя. Възлагането на материално-
отчетническа дейност предпоставя една по-висока степен на оказаното от работодателя
доверие, поради което осъществяващият тази дейност работник или служител е длъжен при
изпълнение на трудовите си задължения да престира поведение, при което да полага
съответната на оказаното му доверие, по-голяма грижа за опазване на повереното му
имуществото на работодателя. Когато служителят, натоварен с материално-отчетнически
функции, възползвайки се от служебното си положение, допуска действия или бездействие в
разрез със задължението си за лоялност, то извършеното съставлява тежко дисциплинарно
нарушение, за което законът предвижда налагане на наказание дисциплинарно уволнение. В
същия смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 86/25.05.2011 г. по
гр. дело № 1734/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
Не е налице хипотезата на т. 3 от чл. 187 от КТ, тъй като не е ясно какви точно не е
изпълнено. Би могло да се твърди, че всъщност има формално недобро осчетоводяване, но
както бе посочено, заповедта набляга на отделни неконкретизирани във времето факти, а не
за поведение, което би могло лесно да се свърже с определен период, в рамките на
предвидните в кодекса преклузивни срокове.
Въобще не е ясно кое би следвало да се неизпълнението нареждане на работодателя (т. 7); и
От изложеното по делото не може да се направи категоричен извод, че е увредено доброто
име на кооперацията, а още по-малко - разпространяване на поверителни за него сведения.
Вероятно става въпрос за последната точка, имаща отношение към разпространението на
материалите по извършената проверка (т. 8).
Заповедта като цяло, е немотивирана, а дори и тама където само за пълнота са правени
догадки от страна на решаващия орган – какво вероятно е имал предвид наказващия орган –
недоказана.
само за пълнота следва да се посочи и следното:
1. работодателят има задължение да изиска обяснения, но не е длъжен да се съобразява с
тях. Ако работникът наведе доводи, което биха го оневинили, както е в случая, то именно
той следва да ги установи – чл. 154 от ГПК. Ищцата твърди, че е подписвала председателя
от много години, нещо, което, както вече бе споменато, в случая е разбираемо. Данни за
такова поведение има и в докладната на комисията. Дори и да се приеме, че не става въпрос
за пълно главно доказване, то налице е поне „разколебаване“ на установеното от страна на
8
работодателя – а там и без това доказването е доста проблемно.
2. няма данни за проблемна дееспособност от страна на председателя към момента на
подписването на заповедите, предмет на това производство.
3. Писмените изявления до съда съдържат: … (2) Към писмените изявления се прилагат: 3.
преписи от изявлението и приложенията според броя на насрещните страни (чл. 102, ал. 2, т.
3 от ГПК). Изложеното е във връзка с документацията, находяща се към молба от
23.11.2021г. Както бе посочено и в протокола (о.с.з. от 17.02.2021г.) не е ясно и защо тези
документи са изпратени по пощата, съответно получени от решаващия орган след първото
о.с.з. (резолюция от 31.11.2021г.), след като страната се уви лично и то с двама процесуални
представители.
4. едностраннато искане за спиране на производството по никакъв начин не обвързва
насрещната страна, а още по-малко съда.
2. по иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи:
когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е
придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст (чл. 328, ал. 1, т.
10б от КТ).
Съгласно Решение № 218 от 19.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7139/2014 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Г.: Упражняването на правото на пенсия следва да се свърже с
момента, от който дадено лице придобива правното положение на пенсионер, т.е. когато с
насрещното волеизявление на НОИ е признато и установено съществуването на правото и
пенсията е отпусната от конкретната дата, посочена в разпореждането на осигурителния
орган. Релевантният момент за преценка на условието по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, дали
трудовото правоотношение е възникнало, след като лицето е упражнило правото си на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, е датата, от която осигурителният орган е отпуснал
пенсията в съответния размер. Ако тази дата предхожда датата на сключване на трудовия
договор, работодателят може да упражни потестативното си право да го прекрати в
хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ; ако датата на отпускане на пенсията е по-късната в
сравнение с тази на сключване на трудовия договор, не е налице фактическият състав на
прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ. В тази втора хипотеза работодателят
може да прекрати трудовия договор на някое от останалите предвидени в КТ основания
(цитираната практика е във връзка с предходната номерация на нормата - Определение №
439 от 17.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 767/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла
Бояджиева).
Не са ангажира доказателства за проблемност на волята на председателя на
кооперацията - чл. 26, ал. 2 (липса на съгласие) или чл. 27, предл. 1 от ЗЗД. Най-малкото,
поддържането на оспорването на исковете от страна на настоящето ръководство на
9
кооперацията би санирало евентуалния порок (арг. от чл. 31 и чл. 35 от ЗЗД.
Фактическият състав на уволнението в тази хипотеза предполага: ТД, сключен с
пенсионер и последяващо волеизявление от страна на работодателя. Той е налице и то
изцяло. Преценката дали да се прекрати подобно правоотношение е на работодателя. Тя не
подлежи на съдебен контрол.
Искът е неоснователен.
3. по иска с пр. осн. чл. 220 от КТ:
Поради сбъдване на вътрешното процесуално условие – отхвърляне на втората претенция,
съдът дължи произнасяне по третата (Р. № 527 от 21.06.2010г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. №
1363/2009г.: От изложените обстоятелства в исковата молба съдът извлича точното правно
основание, въз основа на което решава конкретния правен спор по същество, както и
преценява съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, без да е
обвързан от квалификацията, поддържана от страните). Причината за горното съждение е че
ако уволнението беше незаконосъобразно, то щеше да се дължи обезщетение по чл. 221 от
КТ, а не по чл. 220 от КТ. Двете са алтернативи и не могат да се кумулират.
Обезщетението се дължи след като работодателят бъде поставен в забава – т.е. то бъде
поискано. В случая самата кооперация е уведомила работника, че ще изплати обезщетение.
Това означава, че се дължи лихва, считано от 19.08.2021г. до 27.09.2021г., но върху сумата
от 7 468,31 лева.
по разноските:
1. На ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от исковете (чл. 78, ал. 1 от
ГПК). Това се отнася до 1 претенция изцяло и 1 наполовина – т.е. 325 лева. Преценката е
към момента на предявяване на пренециите.
На ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от исковете (чл. 78, ал. 3 от
ГПК) – по същата логика: 330,50 лева.
По компенсация ищецът дължи на ответника сумата от 5,50 лева.
2. Ответникът дължи държавна такса по уважената част от исковете 80 лева + 298,73 лева =
378,73 лева (чл. 77 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание осн. чл. 357, във вр. с чл. 188, ал. 1, т. 2 от КТ наложеното на КР.
ИВ. ПР., ЕГН **********, със Заповед № ...../22.06.2021г. на представляващ ответника -
10
Н...., чрез адв. М. Хр. от САК, дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”,
като НЕЗАКОННО.
ОТХВЪРЛЯ иска с пр.осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, предявен от КР. ИВ. ПР., ЕГН
**********, срещу- Н...., чрез адв. М. Хр. от САК, за отмяна на уволнението (Заповед №
../12.07.2021г., на председателя на НПКСБ), като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от КР. ИВ. ПР., ЕГН **********, срещу Н. чрез адв. М. Хр. от
САК, иск с пр.осн. чл. 220 от КТ, иск за заплащане на сумата от 14 936,62 (четиринадесет
хиляди деветстотин тридесет и шест лева и шестдесет и две стотинки) лева, поради
ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА (7 468,31 лева) и НЕОСНОВАТЕЛНОСТ – в
останалата част
ОСЪЖДА Н., чрез адв. М. Хр. от САК, да заплати на КР. ИВ. ПР., ЕГН **********,
законната лихва върху сумата от 7 468,31 лева за периода от 19.08.2021г. до 27.09.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 1 от ГПК, КР. ИВ. ПР., ЕГН **********, да
заплати на Н., чрез адв. М. Хр. от САК, сумата от 5,50 (пет лева и петдесет стотинки)
лева, сторени деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете и направена
компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, Н., чрез адв. М. Хр. от САК, да заплати по сметка
на Софийски районен съд, сумата от 378,73 (триста седемдесет и осем лева и седемдесет
и три стотинки) лева, дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11