РЕШЕНИЕ
№ 3496
гр. Пловдив, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20225330103373 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54,
представлявано от Н.Г.С. и А.Ч.Д. в качеството им на ********** против Б. И. Д., ЕГН
**********, с адрес в ************************, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 01.04.2020 г. между страните бил сключен договор
за потребителски кредит № **********, по силата на който на ответницата била
предоставена сума в размер на 1817,14 лева. Към отпуснатия кредит се включвала
еднократна такса за оценка на риск в размер на 194,69 лева, дължима в деня на подписване
на договора, която по искане на ответницата била финансирана от ищеца и следвало да се
възстанови с месечните вноски. Посочва се, че когато потребителят пожелае сключване на
застраховки или да се присъедини към застрахователни програми, застрахователните премии
се финансирали от кредитора и се превеждали по сметка на избрания от потребителя
застраховател. Твърди се, че ответницата пожелала да сключи застраховка „Кредит“ в
размер на 262,80 лева, както и застраховка „Сметка“ в размер на 359,65 лева. Общата
дължима сума по договора възлизала на 2847,49 лева, разсрочена на 36 погасителни месечни
вноски, от които 35 в размер на 79,09 лева и една последна изравнителна вноска в размер на
79,34 лева. Уговорен бил годишен лихвен процент от 31,95 %. Кредитополучателят следвало
да върне предоставената сума на месечни вноски, всяка от които включвала главница и
договорна лихва. Ответницата не погасила три последователни месечни вноски с падежи –
05.06.2020 г., 05.07.2020 г. и 05.08.2020 г., поради което и доколкото били налице
предвидените в чл. 16, ал. 2 от договора предпоставки, ищецът обявил кредита за
предсрочно изискуем. За това обстоятелство ответницата била уведомена на 24.02.2021 г. с
писмо, изпратено с обратна разписка, от която се твърди да е настъпила предсрочната
изискуемост на всички вземания по сключения договор за кредит. На основание чл. 9, ал. 4
1
от договора било начислено и обезщетение за забава /лихва за просрочие/.
Задълженията възлизали на сумите от: 1786,43 лева – неплатена главница; 420,70 лева
– договорна лихва за периода 05.06.2020 г. – 24.02.2021 г., 75,58 лева – обезщетение за
забава за периода 05.06.2020 г. – 16.04.2021 г.
Поради липсата на плащане, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК № 4069/29.04.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 7144/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение за недължимост,
при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за
уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда – 28.04.2021 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноските
в заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата молба, нито
е изразено становище по иска, като страната не се явява и не изпраща процесуален
представител на първото по делото съдебно заседание, не се ангажират доказателства и не е
направено искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Като писмени доказателства по делото са приети Договор за потребителски кредит №
********** от 01.04.2020г., искане-декларация за потребителски кредит, застрахователно
удостоверение, известие за доставка на пратка и уведомление за предсрочна изискуемост.
Ответника не твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане.
В исковата молба е обективирано искане за постановяване на неприсъствено решение
при наличие на предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки, което се поддържа, видно от
депозираната преди съдебното заседание молба.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответната страна. Същата е редовно
призована и за първото по делото заседание, като в изпратеното й съобщение, изрично е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без
да е направено изрично искане делото да се гледа в отсъствие на представител на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните
от ищеца, приети по делото писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно
основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без
решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното
парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение.
Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от
ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се
произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират и са
налице доказателства, че са действително заплатени- държавна такса за образуване на
делото в размер на 125,85 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева,
както и разноските в заповедното производство – заплатена ДТ в размер на 45,65 лева и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лева.
2
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника Б. И. Д., ЕГН **********, с адрес
в ************************, че дължи на ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54,
представлявано от Н.Г.С. и А.Ч.Д. в качеството им на ********** следните суми: 1786,43
лева – неплатена главница по Договор за потребителски кредит № **********; 420,70 лева –
договорна лихва за периода 05.06.2020 г. – 24.02.2021 г., 75,58 лева – обезщетение за забава
за периода 05.06.2020 г. – 16.04.2021 г., ведно със законнаталихва върху главницата, считано
от 28.04.2021г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед
№4069/29.04.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК по ч.гр.д. № 7144/2021г. по описа на ПРС, 1-ви гр. състав.
ОСЪЖДА Б. И. Д., ЕГН **********, с адрес в ************************ да
заплати на ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от Н.Г.С. и
А.Ч.Д. сумата от 425,85 лева /четиристотин двадесет и пет лева и осемдесет и пет
стотинки/, представляваща направени в настоящото производство разноски, както и
направените в заповедното производство разноски в размер на общо 195,65 лева /сто
деветдесет и пет лева и щестдесет и пет стотинки/.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу
него, съобразно чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
3