№ 1019
гр. П., 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселка Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Веселка Златева Гражданско дело №
20215220102197 по описа за 2021 година
.
Предявен е иск с правно основание чл.127а от СК във вр. с чл.76, т.9 от
ЗБДС.
В исковата си молба против Г. ИВ. ГР., ЕГН********** от гр.П., ул.“К.
В.“№55, ет.2, ап.6 ищцата В. Д. П., ЕГН********** от гр.П., ул.“К.“ №17,
чрез адв.Б. твърди, че с ответника са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с
решение по гр.д.№2643/20г. по описа на РС-П.. От брака имали родено дете –
Н., родена на ...г. Родителските права били предоставени за упражняване на
майката, определен бил и режим на лични отношения с бащата. От раздялата
им за детето се грижела майката, подпомагана от своите родители. –
търговия с трикотажни изделия - налагали тя да пътува извън страната, като
тя имала желание да води със себе си и детето, включително и на почивки и
екскурзии. Родителите на майката също пътували във връзка с бизнеса си
често извън България и също можели да водят със себе си детето Н.. Майката
искала няколко пъти съгласие от бащата за издаване паспорт на детето и
съгласие да напуска страната, но той нямал отношение към неговото
развитие, възпитание и наклонности и не давал такова, като по този начин
лишавал детето си от възможността да се развива и обогатява и не на
1
последно място нарушавал конституционното му право да се придвижва
свободно. Нарушавал също и Конвенцията за защита правата на детето
относно визираните в чл. 10, ал.2 от същата негови права. Не на последно
място възпрепятствал майката да упражнява своите права и задължения като
родител. Твърди, че било в интерес на детето издаването на международен
паспорт и даването на разрешение то да пътува в чужбина Поради това моли
съдът да постанови решение, с което даде разрешение малолетното дете Н. Г.
Г., родена на ...г. да се снабди с паспорт, да пътува в чужбина, без за това да е
необходимо разрешението, респ. съгласието на нейния баща Г. ИВ. ГР., както
и да се снабдява с визи при необходимост. Сочи доказателства. Претендира
разноси.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Оспорва
твърдението, че след раздялата за детето се грижи само майката. Напротив –
той полагал в рамките на режима на лични отношения съответните грижи.
Твърди, че било неподходящо 10-месечното бебе /към момента на отговора/
да пътува в чужбина, тъй като това не било в негов интерес, а пък и поставяло
в риск и се нарушавал ритъмът на грижи за детето. Твърди ответникът, че не
лишавал детето от възможността да се обогатява, тъй като било твърде малко,
за да пътува. С оглед възрастта на детето изложените в исковата молба
аргументи били относими към дете на възраст около 7-8 годишно. Не е
против детето да пътува в чужбина с майка си, но съобразно ограниченията с
оглед възрастта. Не дава разрешение всеки път детето да пътува до всички
страни в света неограничено, без да бъде конкретизирано къде и за колко
време, тъй като това създавало риск за детето. Неограничено по брой, време и
дестинация пътуване не би било в негов интерес, с оглед опасности от
различно естество, вкл. и пандемията Ковид 19. Счита, че ако се даде такова
разрешение, то трябва да бъде за определен период от време, а именно не
повече от 7 поредни дни или общо не повече от 20 дни годишно, като
ограниченията били необходими с оглед спазване на режима за лични
отношения между бащата и детето. Имало значение и за това, че след като
започнело да посещава детски ясли не било в негов интерес да отсъства дълго
от тях. Следвало да се отчете и изключително ниската възраст на детето,
неговото развитие, възможността да общува и с другите си близки и роднини.
Твърди, че в случай, че се уважи молбата, то следвало срокът, за който да се
даде такова разрешение да бъде петгодишен – с оглед валидността на
2
паспортите на децата до 18-годишна възраст, като след изтичане на този
период срокът би могъл да променен с оглед възрастта на детето.
Затова моли искът да бъде отхвърлен, а евентуално в случай, че бъде
уважен, то да бъде при посочените ограничения. Сочи доказателства.
Претендира разноски.
Бащата не се яви в съдебно заседание, като причини за това не са
посочени нито от него, нито от пълномощника му, поради което съдът не го е
изслушал по реда на чл.12а, ал.3 от СК.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
От изложените фактически обстоятелства съдът приема, че са
предявени искове с правно основание чл.127а от СК във вр. с чл.76, т.9 от
ЗБДС - за даване разрешение за снабдяване с паспорт и за пътуване извън
пределите на страната.
Исковете са ДОПУСТИМИ като разгледан по същество са
ОСНОВАТЕЛНИ. В настоящия случай съдът приема, че несъмнено е налице
разногласие между родителите по въпроса следва ли малолетното дете да се
снабди с паспорт и да пътува в чужбина. Конкретната проява на това
разногласие е отказа на бащата да даде съгласие за издаване на паспорт на
детето и то да а пътува с майка си извън страната.
Не се спори по делото, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е
прекратен с решение по гр.д.№2643/20г. по описа на РС-П.. Упражняването на
родителските права върху роденото от брака им дете Н. Г. Г., родена на ...г. е
предоставено на майката.
От показанията на разпитания свидетел П. – баща на ищцата – се
установи, че В. се занимава с онлайн търговия на дрехи и често пътува.
Родителите й също търгуват. Искали да пътуват всички заедно, още повече,
че малката му дъщеря се занимавала със спорт и искали да ходят с нея на
състезания, за да я подкрепят, но ответникът не давал съгласие да.етето на
има паспорт и да пътува. Когато е време за свиждане с детето, идвали бабата
и дядото да го вземат. Бащата не идвал.
Св.Я. – кръстница на ответника установи също, че В. се занимава с
онлайн търговия на дрехи и пътува до Република Турция, но не знае колко
3
често. Бащата виждал детето много рядко - само в рамките на режима за
лични отношения. За детето се грижела майката.
От приетия по делото социален доклад, изготвен от Д"СП", отдел "ЗД",
гр.П. се установява, че основни грижи за детето полага майката – на нея са
предоставени за упражняване родителските права, а и с оглед ниската възраст
на детето. Бащата от своя страна общува с детето в рамките на определения за
това режим. И двамата родители разчитат на емоционална и финансова
подкрепа от своите родители.
Съдът в настоящото производство следва да се произнесе ръководен
само и единствено от интереса на детето и съобразявайки гарантираните с
Конституцията на РБ права на детето и с разпоредбите на Конвенцията за
защита правата на детето. Съгласно чл.10, т.2 от КЗПД правото на децата да
напускат която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са
предписани от закона и са необходими за защита на националната сигурност,
обществения ред, общественото здраве или морал или правата или свободите
на други лица и които са съвместими с другите права, признати в
конвенцията.
От друга страна съдът следва да съобрази и практиката на ВКС, която
е категорична, че разрешение за неограничено извеждане на дете от
територията на страната, без съгласие на единия от родителите, не е в негов
интерес. Разрешение може да бъде дадено за определен период в определена
държава или в държави, чиито кръг е определяем (например държавите -
членки на ЕС), или за неограничен брой пътувания, през определен период от
време, но също до определени държави. В конкретния случай с оглед
събраните по делото доказателства се налага извода, че се касае предимно за
пътуване до Република Турция и по-рядко до други държави - на почивка или
екскурзия.
Съобразявайки от една страна гореизложеното и от друга възрастта на
детето съдът счита, че ще бъде в негов интерес то да пътува до държавите в
Европейския съюз и до Република Турция. С последната РБ има сключени
договори и спогодби, уреждащи взаимоотношенията във всяка една област,
държавата ни има възможност за пълен контрол върху действията на
родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права и може
да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за
4
осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя, който се
е противопоставял на извеждането му зад граница.
Що се касае до пътуванията в рамките на ЕС, то няма съмнение, че
правата и интересите на детето са напълно защитени, гарантирани са и
интересите на другия родител. Наведоха се доводи в тази връзка, че бабата и
дядото по бащина линия нямало да имат възможност да виждат и общуват с
детето. Никакви доказателства в подкрепа на това твърдение не са
ангажирани от ответника, напротив – установи се, че майката по никакъв
начин не възпрепятства било бащата, било бабата и дядото да виждат детето,
да общуват с него и да поддържат емоционална връзка. Този факт е отразен и
в изготвения социален доклад. Освен това разрешението за пътуване, което
следва да бъде дадено в интерес на детето, е с определени времеви
ограничения именно заради ниската му възраст от една страна и от друга – за
да не се създават предпоставки за прекъсване на контактите на детето с
неговите баща, баба и дядо.
Вярно е, че към момента детето е на година и два месеца, но ниската
възраст не е пречка за пътуване в съвременните условия, а и по този начин
майката пълноценно ще упражнява родителските права върху него. Не е за
пренебрегване факта, че от ранна детска възраст детето ще има възможност
да се запознае с различни култури, да придобива впечатления и трупа знания
за държавите извън РБългария – което в днешно време е необходима
предпоставка за успешно порастване.
Така съдът намира, че следва да бъде дадено разрешение детето да
пътува до Република Турция и до държавите – членки на ЕС до четири пъти
годишно за не повече от по 8 дни за отделното пътуване, като тези пътувания
не съвпадат с дните, през които бащата има определен със съдебно решение
от 30.10.2020г. по гр.д.№2643/20г. режим на лични отношения с детето.
Към настоящия момент не съществуват обективни фактори, с които да
бъде съобразено това разрешение. При възникване на предпоставки за това,
всеки от родителите разполага с нормативно гарантирана възможност да иска
изменение на постановените мерки.
Като естествена предпоставка за пътуването на детето извън страната е
и издаването на паспорт. Разрешение следва да бъде дадено, за да се обезпечи
възможността детето да пътува извън страната.
5
Когато се налага детето да пътува до държави, различни от горните,
както и за период, различен от посочения, то следва да се иска отделно
разрешение.
Пълномощникът на ищцата е поискал съдът да допусне предварително
изпълнение на решението. С оглед предвидената в чл.127а, ал.4 от СК
възможност за това и при липса на доводи и доказателства, които да
мотивират приемане на обратното, то следва да бъде уважено искането.
Разноски не следва да се присъждат в тежест на нито една от страните –
касае се за спорна съдебна администрация, приложима при спор относно
родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат
извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство в
настоящото не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването
или несъществуването на материално право, а само се оказва съдействие
относно начина на упражняване на родителските права, признати и
гарантирани от закона. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл
напр. определение № 385 от 25.08.2015 г. по ч.гр.д.№3423/15г. на ВКС, І г.о. и
др.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПО ИСКА на В. Д. П., ЕГН********** от гр.П., ул.“К.“ №17 против
Г. ИВ. ГР., ЕГН********** от гр.П., ул.“К. В.“№55, ет.2, ап.6 РАЗРЕШАВА
издаване на паспорт на детето Н. Г. Г., ЕГН**********.
ПО ИСКА на В. Д. П., ЕГН********** от гр.П., ул.“К.“ №17 против
Г. ИВ. ГР., ЕГН********** от гр.П., ул.“К. В.“№55, ет.2, ап.6 РАЗРЕШАВА
детето Н. Г. Г., ЕГН********** да пътува до Република Турция и до
държавите – членки на ЕС до четири пъти годишно за не повече от по 8 дни
за отделното пътуване, като тези пътувания не съвпадат с дните, през които
бащата има определен със съдебно решение от 30.10.2020г. по гр.д.
6
№2643/20г. режим на лични отношения с детето – всяка първа и трета събота
от месеца от 10ч. до 18ч. -, придружавано от своята майка В. Д. П., без
съгласието на бащата Г. ИВ. ГР..
На основание чл.127а, ал.4 от СК ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в 2-седмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7