Решение по дело №5182/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260714
Дата: 1 октомври 2021 г. (в сила от 22 октомври 2021 г.)
Съдия: Генчо Колев Атанасов
Дело: 20205530105182
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                 Година 01.10.2021        Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                  Първи  граждански състав

На четиринадесети септември                        Година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 5182 по описа за 2020 година.

 

                Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Ищецът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, гр.Пловдив твърди, че на 02.09.2020г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Стара Загора за вземанията си към Л.Г.М.. По входираните документи било образувано ЧГД № 3413/2020г. По посоченото дело била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството. По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН 2796727, находящ се в к.к. Слънчев бряг, Кристал блок 2, ап. 128. За Л.Г.М. бил открит клиентски номер ********** в качеството на собственик на посочения имот, видно от представени заявления за откриване на партида и нотариален акт от 05.09.2012г. Ответникът, от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД доставило на обекта на Л.Г.М. за периода 02.07.2019г. - 01.10.2019г. електроенергия на обща стойност 209,37 лв., която до този момент не била заплатена. Поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължал законна лихва в общ размер от 19,26 лв. за периода 21.08.2019г. - 01,09.2020г. Законна лихва за забава се дължала по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата. Моли съда да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията му към Л.Г.М. както следва: 209,37 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 02.07.2019г. — 01.10.2019г.; 19,26 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 21.08.2019г. - 01.09.2020г.; законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 02.09.2020 г., до окончателното изплащане на задължението. Претендира за направените в заповедното производство и в исковото производство разноски.

Ответникът Л.Г.М., чрез назначения му особен представител – адв.Н.М., счита, че искът е изцяло неоснователен. Както и самият ищец признавал в свое становище вх.№ 266168 от 05.03.2021г. по делото, претендираните от него суми по делото - 209.37 лева, представляващи стойността на консумирана в обект на потребителя в гр.Слънчев бряг, електрическа енергия за периода 02.07.2019г. - 01.10.2019г., и 19.26 лева, представляващи законна лихва за забава върху главницата, били изцяло заплатени от ответника. Поради което претенциите на ищеца за заплащане на същите, вече заплатени от него суми, били изцяло неоснователни. Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 3413/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд,  съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1627/08.09.2020 г. за сумата 209,37 лева за главница, представляваща неизплатено задължение за заплащане стойността на електрическата енергия, доставена за периода от 02.07.2019 г. до 01.10.2019 г. по партида с клиентски номер № **********, отнасяща се за обект на потребление: гр. Слънчев бряг, Кристал блок 2, ап. 128, ИТН: 2796727,  с 19,26 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 21.08.2019 г. до 01.09.2020 г. и законната лихва върху главницата от 02.09.2020 г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

От представените по делото заявление-декларация за започване на продажба на електрическа енергия от 13.09.2012 г., декларация за достъп до мрежата от същата дата и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 91, том XIV, рег.№ 12626, дело № 2629/05.09.2012 г. на нотариус Стоян Ангелов се установява, че между страните е възникнало правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия при общи условия относно обект на потребление гр. Несебър, к.к.Слънчев бряг, Кристал 2, ет. 1 ап. 128, ИТН: 2796727. По делото са представени и издадените от ищеца фактура № **********/09.08.2019 г., фактура № **********/09.09.2019 г. и фактура № **********/09.10.2019 за доставена електрическа енергия до посочения обект на потребление през периода от 02.07.2019 г. до 01.10.2019 г.

Съгласно чл. 11, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество клиентът е длъжен да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в общите условия. Според чл.18, ал.1 от общите условия потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. По делото е представен препис-извлечение от сметката на ответника, в който детайлно са описани издадените от ищеца фактури, периодите на задълженията и техният размер, като общият размер на задължението е 209,37 лв. главница и 19,26 лева лихва. Посоченото извлечение не е оспорено от ответника и по делото няма данни за нередовно водене на счетоводните книги на ищеца, поради което същото се ползва с доказателствена сила съобразно разпоредбата на чл.182 ГПК.

От горепосочените доказателства съдът намира за установено наличието на неизпълнено задължение на ответника към ищеца по договор за продажба на електрическа енергия за периода от 02.07.2019 г. до 01.10.2019 г. в размер на 209,37 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ответникът е изпаднал в забава съобразно посоченото в чл.18, ал.2 и 3 от Общите условия. Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. единствен от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода на забавата, намира за доказан претендираният в заповедното производство размер на лихвата за забава.

В становище от 05.03.2021 г. ищецът е заявил, че на 14.01.2021 г., след образуване на настоящото дело, ответникът е заплатил изцяло претендираните от дружеството главница и лихва. Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК при постановяване на решението съдът е длъжен вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Това означава, че решението на съда следва да отразява фактическото положение към момента на приключване на съдебното дирене, отчитайки настъпването както на правопораждащи, така и на правопогасяващи факти. В този смисъл е и т.9 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК. При тези обстоятелства съдът приема, че вземането на ищеца за главница и лихва е погасено  изцяло към приключване на съдебното дирене в настоящото производство.

По тези съображения предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Доколкото искът се отхвърля поради извършено плащане от ответника в хода на производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски както следва: в заповедното производство - в размер на 75 лв., представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 475 лв., представляващи държавна такса, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение.  

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, гр.Пловдив, ул.Христо Г. Данов 37, ЕИК *********, представлявано от Жанет Петкова Стойчева и Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, против Л.Г.М. *** иск за установяване съществуването на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1627/08.09.2020 г. по ч. гр. д.№ 3413/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд за сумата 209,37 лева за главница, представляваща неизплатено задължение за заплащане стойността на електрическата енергия, доставена за периода от 02.07.2019 г. до 01.10.2019 г. по партида с клиентски номер № **********, отнасяща се за обект на потребление: гр. Слънчев бряг, Кристал блок 2, ап. 128, ИТН: 2796727, с 19,26 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 21.08.2019 г. до 01.09.2020 г. и законната лихва върху главницата от 02.09.2020 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Л.Г.М. *** да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, гр.Пловдив, ул.Христо Г. Данов 37, ЕИК *********, представлявано от Жанет Петкова Стойчева и Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, сумата 75 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както  и сумата 475 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :