РЕШЕНИЕ № 112
гр.
Кюстендил, 06.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
в открито заседание от седемнадесети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН
В.-мл. съдия
При
участието на секретаря В. Б., като разгледа докладваното от младши съдия В. в.
гр. д. №39/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №
25227/15.11.2019г. от Л.В.С., ЕГН:**********, адрес: ***, чрез процесуалния си
представител адв. Д.Б., адрес: гр. ***, ул. „***“ ***, ет.***, ап**, против
решение №881/22.10.2019г., постановено по гр. д. № 703/2019г. по описа на КРС.
С оспорваното решение е отхвърлен
като неоснователен предявеният от Л.В.С., срещу М.Ц. С., ЕГН **********, адрес:
***, иск да бъде прекратен с развод сключения между тях на 19.04.1998 г.
граждански брак, поради дълбокото му и непоправимо разстройство. Отхвърлени са
и предявените от Л.В.С., небрачни искове с правно основание чл. 59 във вр. с
чл. 143, ал.2 и чл. 56 от СК за определяне местоживеенето и предоставяне
упражняването на родителските права на ненавършилото пълнолетие и родено от
брака дете Д.Л.С., ЕГН ********** на ищеца като негов баща; за определяне режим
на лични контакти с ответницата; за осъждане на ответницата да заплаща месечна
издръжка на малолетното дете Д.Л.С. в размер на 160,00 лева от депозиране на
исковата молба до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване; за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се на
адрес: гр. ****, ул. „***“ №*** на ищеца и детето. С. е осъден да заплати в
полза на държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на КРС, държавна
такса в размер на 25 лв., на осн. чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК.
Въззивникът счита
първоинстанционния акт за неправилен, незаконосъобразен и необоснован и иска
същият да бъде отменен и вместо него да бъде постановен акт, с който да бъдат
уважени всички претенции, поставени в исковата молба. Претендират се и
разноските в производството, както и тези по въззивното обжалване.
Въззивникът сочи, че с исковата молба били
изложени обстоятелства за съществуваща фактическа раздяла, разкъсана
емоционална връзка между съпрузите, разминаване в интересите им, неизвестност
за ищцеца на местопребиваването на ответницата в чужбина, липсата на личен
контакт с нея и полагане на самостоятелна грижа на малолетното им дете, които
са и въведените основания на бракоразводния иск по чл. 322, ал. 1 ГПК, т.е
фактите причинили дълбокото разстройство
на брака им, като всеки един от тях представлява основание на отделен иск за
развод. Изтъква се Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. №
1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Развод не можел да бъде допуснат само по изявленията
и оценката на самите страни, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, но
изявленията и признанията им се преценяват на общо основание с оглед на всички
обстоятелства по делото, тъй като съдът се произнасял по състоянието на брака,
като прецени всички данни по делото /според тълкуванието в Постановление № 10
от З.Х1.1971 г. Пленум на ВС. Относно подлежащите на доказване твърдения в
разглеждания процес били събрани достатъчно данни.
В
образуваното производство по гр.дело №703/2019г. правната квалификация на спора
била дадена от съдебния състав с доклад по чл.140, ал.1-3 от ГПК, обективиран в
определение №1199/19.09.2019г, който впоследствие в открито с.з на 16.10.2019г.
е обявен за окончателен. Чрез същия съдът бил извел правната квалификация на
спора като иск по чл.49,ал.1 от СК, а в пункт 3 от него бил приел, „че няма
признати права , като страните не спорят по фактите за сключен гражданския
брак, брой родени деца и общо желание за прекратяване на брака, поради дълбоко
и непоправимо разстройство", както и с пункт 5 от определението бил
разпределил доказателствената тежест за страните, вменявайки на ищеца
доказването на „брачната връзка и установяване на основанията за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака". Въззивникът намира съдържанието на
доклада за непълно, независимо от становището на страните по неговото приемане
в открито с.з. С доклада си по делото съдът е квалифицирал предявения главен
иск като такъв за развод по исков ред и чл. 49 от СК, но без да отчете
обвързващото го волеизявление на страните по ал.3 от същата норма относно
неиздирване на вината и останалите ищцови претенции за предоставяне на
родителски права, издръжка и т.н. Именно този пропуск бил довел и до
неразпределяне на доказателствената тежест за другите искови претенции и
релевантните в тази част факти и обстоятелства, което бил съществен процесуален
порок и засягане правото на защита. Неправилно била зачетена изразената защитна
позиция на определения особен представител на ответницита, която с отговора си
по чл.131 от ГПК била заявила „НЕ ОСПОРВА ИСКА", намирайки в цялост
исковата претенция за основателна.
В първоинстанционното производство
били допуснати по искане на страните и събрани служебно от съда достатъчно
писмени доказателства, релевиращи на възникване, развитието и разрушаването на
брачната обвързаност между съпрузите, за потвърждаването на които били ползвани
и гласни доказателства, редуцирани до един свидетел, тъй като не се оспорва
фактическото положение от ответната страна. В защита интересите на
непълнолетното дете от съответния отдел „закрила на детето" при
ДСП-Кюстендил е извършено нарочно социалното изследване, чийто резултати са
изразени чрез изслушването на социалния работник по делото. От изявлението му
пред съда се били събрали нужните данни относно всички факти по делото,
родителския капацитет и годност на претендиращия упражняването на родителските
права, влиянието му като родител върху детето и др.обстоятелства за връзките с
майката, които следва да се възприемат като достоверен източник на информация.
Изложеното от служебното лице не било оспорено, тъй като у никоя от страните не
е възникнало съмнение за необективност, а и това кореспондирало изцяло с
показанията на св.С.. Следователно изнесеното пред съда отразявало заявените с
исковата молба факти и обстоятелства. В този смисъл при преценката на
допуснатото свидетелстване и по чл. 172 от ГПК съдът е следвало да кредитира
показанията на св. С., като съблюдавал обективността им и тяхната възможна
заинтересованост, но с оглед на всички други данни по делото, които ги
определяли за безпротиворечиви с останалия доказателствен материал. Това било
извършено стеснително, изхождайки само от вероятната пристрастност поради
близката роднинска връзка с ищеца, но без в анализа да се откривала съпоставка
с други доказателства и/или събраните специализирани данни по делото. Доколкото
съдът бил обосновал на това и крайния си съдебен акт, то отново било допуснато
съществено нарушение на процесуалния закон, което опорочавало неговото произнасяне.
Доказателствата, според въззивника,
сочели продължителна фактическа раздяла между страните от 2018г. и липсата на
всякакви съпружески отношения, вкл. били прекъснати всякакви духовни,
икономически и интимни връзки между съпрузите. За наведената раздяла сочело и
местоживеенето на съпрузите в различни държави, обусловило осигуряване и на
особеното представителство на ответницата. Нарушаването на контактите след
установяване на ответницата в Англия и нежеланието за поддържане на такива било
разрушило трайно и необратимо семейната общност. Изхождайки от процесуалното
поведение на страните, били доказаните фактите в процеса и въззивникът не
споделял изведената с акта неправилна правна квалификация на администрираните
брачни отношения, тъй като в делото не били въвеждани възражения, не се
откривало оспорване и не се внасяло съмнение в свидетелстването на св.С. за
действителното разрушаване конкретните семейни ценности, основи и общуване
между партньорите и децата им. Липсвали обосновки за квалификацията на
разглежданата брачна връзка съобразно доказателствата и правни изводи от
процесуалното поведение на участниците в производството. Не било обсъдено
социалното становище по делото, релевиращо на настъпила фактическа раздяла
между съпрузите с нейните трайни компонетни, от което също се извеждало
изостряне на отношенията между съпрузите с белези на трайност. Съдът бил
осъществил стеснително и погрешно анализиране на фактите, за да се стигне до
произнасяне - „извън предмета, заявеното пред него и очертанията на сезирането
му". Доказателствата установявали трайно разединение на съпрузите като
отрицателно състояние на брачните им отношения и решаващият съд нямал основание
за налагане на изводи за тяхната поправимост по изложените мотиви в решението.
Съвкупната преценка на изложените от страните твърдения и събраните по делото
доказателства навеждали на извод, че между страните не съществували нормални
съпружески отношения и така бракът им се е превърнал в една формалност.
Неправилното отхвърляне на развода,
според въззивника, предпоставило и отхвърляне на кумулативно предявените искове
по последиците му, които отсъствали като предявени в доклада. Въпросите по
предмета на брачните искове са регулирани от съдебна практика, имаща
задължителен характер, тъй като са решени освен цитираното ППВС № 10 /1971 г.
за обобщаване на практиката на съдилищата по допускане на развода (включително
за вината), но и с ППВС №5/1970 г. за обобщаване практиката на съдилищата по
някои въпроси за задължението за издръжка и ППВС № 5 /1981 г за изменение и
допълнение на (посоченото вече) ППВС № 5 /1970 г., ППВС № 12 /1971 г. относно
ползването на семейното жилище след развода и т.н. Ищецът бил във фактическа
раздяла с ответницата и именно той бил родителят, отглеждащ роденото от брака
дете в една трудна възраст, в което разчитал на ежедневната помощ на неговите
родители, а майката не била открита на заявения постоянен адрес и правото й на
защита било гарантирано чрез особено представителство, поради установяването й
трайно в чужбина. Ето защо, позоваването по аналогия на изведени задължителни
тълкувания на ВКС било неприложимо съобразно установеното пред съда и оттам за
регулацията на конкретния спор.
Дълбокото и непоправимо разстройство на
брака следвал от твърдяната от въззивника липса на взаимност, доверие и
уважение, обусловили невъзможност да се преодолее отчуждението и да се
възстановят нормалните им отношения.
Съдът бил сезиран и с иск по чл. 59 ал. 2
от СК относно местоживеенето и предоставяне упражняването на родителските права
по отношение на малолетното дете. Докладът на дирекция „Социално
подпомагане" затвърждавал наведената с иска фактология и определял
търсените последици от развода като гарантиращи интересите на Д.. Съдът, според
въззивника, е следвало да изслуша родителите и малолетния при условията на чл.
15 от Закона за закрила на детето, както и да вземе предвид становището от
дирекция „Социално подпомагане", което КРС не бил сторил. Изслушването на
родителите по реда на чл. 59. ал. 6 СК било задължително и неспазването на
задължението за изслушването им от съда съставлявало нарушение на
съдопроизводственото правило на пр. 1 от чл. 59. ал. 6 СК. Цитира се Определение №301 от 02.05.2018 г.
по гр. д. № 4993/2017 г. на Върховен касационен съд. 3-то гр. отделение.
Формирането на отхвърлителния диспозитив бил изключил и всякаква друга преценка
и на примерно изброените с Постановление №1 от 12.11.1974г.на Пленума на ВС
обстоятелствата, които съдът е следвало да съобрази при предоставяне
упражняването на родителските права, а именно: възпитателски качества на
родителите, морален лик на родителите, грижи и отношение на родителите към
децата, желание на родителите да отглеждат децата, привързаност на децата към
родителите, пол, възраст на децата, помощ на трети лица, социално обкръжение,
жилищно-битови и други материални условия на живот. В т.1 от същото
постановление било изяснено и понятието „интерес на детето", като изрично
е подчертано, че за него „решаващо значение има цялата съвкупност от интереси, но
от аспекта на всестранното развитие на личността, т.е както материални, така и
тези, които са от значение за правилното отглеждане и възпитание на детето.
Поради отхвърлянето на главния иск за развод, съдът не достигнал до разрешаване
на последиците му и съответно не оценил, че ищецът имал предимство по
критериите - възпитателски качества, морален лик, помощ на трети лица, социално
обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот, като е следвало
да се даде превес на пола и на умението на родителя добре да направлява детето
в живота, да дава положителен пример, да внушава правилни постъпки, както и на
материалната и социално-битова стабилност, които осигуряват възможност за
сигурност и независимост. Освен това с решение №162 от 27.7.2015г, постановено
по гр.дело № 7228/2014 г на ВКС, Трето ГО по реда на чл.290 от ГПК за
уеднаквяване на съдебната практика било прието, че интересът на децата
предпоставял не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и
необходимия родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането на детето
като личност, за което е нужен авторитет. Желанието на бащата да го оглежда и
привързаността към него бил установен от социалния работник, но и с
възприятията на свидетеля С.. От показанията на последния ставало ясно за непостоянното, безотговорно и авантюристично
поведение на майката.
Въззивникът сочи за порочен анализ на
доказателствата и възприетата въз основа на това фактическа обстановка, поради
което се неглижирал „интереса на детето", което се отглеждало от бащата,
живеело в позната среда - семейното жилище с него, сред близки хора, които го
обичат и които имат възможност, условия, средства и желание да се грижат за
него /според соц. доклад/, както и то не било ограничавано в контакти с другия
родител. В периода след фактическата раздяла цялостно били задоволени неговите
жилищно-битови условия на живот. Неправилно била отхвърлена и представената по
делото декларация, което го лишавало в процеса от установяване на материалното
му състояние, тъй като не всеки субект разполагал с видими трудови или
др.доходи, а имущественото му състояние не релевира на доходност.
Разпоредбата на чл. 5 ГПК вменявала на
съда задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотезата, като
трябвало да намери приложение на конкретно установената материалноправна норма.
В мотивите на ревизирания акт не можело да бъде открита подобна логична правна
аргументация за възприетата с него неоснователност на иска за развод. Без
извършването на подробен и точен анализ на целия събран доказателствен
материал, съобразно позициите на страните и приетата за установена фактическа
обстановка в процеса съдът бил изградил погрешно вътрешното си убеждение и
наложил неправилна правна квалификация на спорното правоотношение. Така извън
обсега на изследване били останали значимите за правилното решаване на спора
факти и обстоятелства, довели до явно нарушение на материалния и процесуалния
закон. Допуснати били грешки на съда относно релевантните за делото факти и
тяхното подвеждане под хипотезиса на съответната материалноправна норма.
Обосновавайки акта си първата инстанция била изложила несъстоятелните си и
крайно нелогични изводи, които не кореспондират с доказателствения материал,
изискванията на закона и приложимата задължителна съдебна практика. При
разрешаването на спора съдът не бил обсъдил всички установени по делото
обстоятелства. Разрешението на спора не бил съобразен с общия принцип на чл.
235 от ГПК и се явявало немотивирано по см. на чл. 236, ал. 2 от ГПК, тъй като
отсъствало задължителното цялостно обсъждане на доказателствата в процеса,
всестранно и в тяхната съвкупност, което представлява, съществено процесуално
нарушение. Изложението на подбраните от съда доказателства или некредитирането
на редовни такива е последвано от незачитане на налична по делото информация от
становището по социалния доклад в откритото с.з. на 16.10.2019г. Едновременно с
това показанията на свидетеля С. били подведени твърде критично спрямо
приложението на чл.172 от ГПК, без да е отчетена доказателствената им стойност
за процеса и съвпадането им с други данни по делото.
Направено е и доказателствено искане с
въззивната жалба - доколкото в първата инстанция въззивникът твърди, че е
ангажирал писмени доказателства - декларация за материалното и имотно състояние
на ищеца, относно изясняването на действителния статут на баща, претендиращ
родителските права и възможностите му за издръжка и доколкото същата е
отхвърлена от първата инстанция, на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК иска същата
да бъде допуснете и приета като доказателство в процеса.
Въззиваемата М.Ц. С., чрез процесуалния си представител –
адв. В., е получила препис от въззивната жалба и е депозирала писмен отговор на
същата в законоустановения срок. Сочи се, че жалбата е допустима, но
неоснователна, тъй като решението намират за правилно и законосъобразно.
Изтъква се, че по делото не са събрани доказателства за дълбоко и непоправимо
разстроен брак. Единствените свидетелски показания по делото били тези на един,
според въззиваемата, заинтересован свидетел – тези на бащата на ищеца. На
следващо място е посочено, че С. се намира във Великобритания заедно с
пълнолетния им син, за да подпомага финансово семейството. Това на свой ред представлявало
признание на неизгоден за ищеца факт. Не било вярно твърдението, че въззивникът
не знае адреса на С. и, че същата не поддържала връзка с членовете на
семейството си, които са останали в България. Не било доказано и твърдението за
изневяра от нейна страна. Твърди се да не са били налице двата кумулативни
изискуеми белега – дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Набляга се на
обстоятелството, че действително особеният представител на ответницата в
първоинстанционното производство да е изразила становище за вероятна
основателност на иска, то тя всъщност не е познавала страните и не е била
запозната с отношенията в семейството, освен че не е могла да ангажира
доказателства. Иска се да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния
съд.
В
съдебно заседание страните, редовно призовани, явяват се жалбоподателят Л. С., заедно с процесуалния
си представител - адв. Б.. Ответницата Я.
не се явява, изпраща представител – адв. В.. Въззивникът иска отмяна на първоинстанционното
решение и присъждане на разноски. Представителят на въззиваемата иска оставяне в сила на първоинстанционото
реешение и алтерантивно, ско съдът прецени, че същото е порочно да постанови
акт, с който да прекрати брака между съпрузите и да предостави упражняването на
родителските права на майката.
Поискано е предоставяне на срок за
представяне на писмени защити, такъв е предоставен и е изтекъл на 27.06.2020г.
На 29.06.2020г., след изтичане на срока, чрез куриер е изпратена писмена защита
/наименована „становище“/.
Въззивният съд,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и след проверка на данните по
делото, съдът установи от фактическа страна следното:
Жалбата и отговорът по нея са подадени в срок,
от надлежни страни, процесуално допустими са, заплатена е дължимата държавна
такса, поради което съдът пристъпи към разглеждане на тяхната основателност. Атакуваното
решение е валидно и допустимо.
Съгласно удостоверение за сключен граждански
брак от 28.03.2019г. са съпрузи. Бракът
е сключен на 19.04.1998г. в гр. Кюстендил. Приложен е акт за граждански брак №****/****г.
По време на брака са родени две деца, от които едното е малолетно – Д.Л.С.,
ЕГН:**********, съгласно удостоверение за раждане от ***г. Представен е
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, том ***, рег. №***, дело №*** от ***г., видно от който М. С.
и Л.С. са закупили недвижим имот, находящ се в гр. ****, ул. „Гоце ****“ №***,
представляващ ½ ид. ч. от урегулиран поземлен имот, за който е отреден
парцел ***, имот планоснимачен №*** в квартал ***по плана на гр. Кюстендил,
одобрен със заповед №1345/26.05.1965 г., който имот е с площ 419 кв.м. празно и
застроено място заедно със западна половина от построена в имота двуетажна
масивна жилищна сграда. Представена е декларация /приета от съда във въззивното
производство/ за имущественото състояние на семейството, в която са описани
придобития по време на брака недвижим имот, няколко моторни превозни средства и
се сочи участие на Л.С. в няколко търговски дружества, добавяйки, че се
осигурява на минималния осигурителен доход в едно от дружествата. По делото е
изготвен социален доклад от служители на Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция
„Социално подпомагане“ – Кюстендил.
Исковата
молба за прекратяване на брака е предявена от съпруга – Л.С. – иск за развод по
чл. 49 от Семейния кодекс СК/, който обективно е съединен с иск по чл. 59, ал.
2 от СК – искайки упражняването на родителските права по отношение на Д.Л.С.,
да му бъдат предоставени на него, като бъде осъдена ответницата – М.Ц. С., ЕГН**********,
да заплаща месечна издръжка за
малолетния Д.С. в размер на 160 лв., считано от датата на исковата молба, ведно
със законна лихва върху всяка просрочена месечна вноска от падежа до
погасяването й, иск по чл. 56 от СК – за предоставяне на Л.С. и Д.С. ползването
на семейното жилище, находящо се в гр. ***, ул. „**“ №*** както и да бъде
определен режим на лични отношения.
Разпитани
са свидетелите В. С. С., М. С. К., И. Ц.Я.- В., Л.С. и Л. В. П.. На основание
чл. 15 от ЗЗД е изслушано детето Д.Л.С. в съдебно заседание. Изслушани са
становища от социалните работници от Отдел „Закрила на детето“ А. Г. и В. С..
Приети са писма от Община Кюстендил и удостоверения за декларирани данни, както
и писмо от Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил, видно от което М. С. е
подпомагана за Д.С. по чл.7, ал.1 от
ЗСПД в размер на 45 лв. месечно. През 2019г. не е подпомагана. Л.С. не е
получавал парични помощи за Д.С..
В.
С. – баща на Л.С., заявява, че снаха му живее в Англия от август 2018г. и от
тогава двамата не живеят заедно. През това време се прибирала два пъти в
България, но не се е прибирала в семейното жилище. Сочи, че Л.С. се е грижел
изцяло за Д.С. през това време. Добавя, че често посещава дома на сина си – Л.С.,
но няма контакт със снаха си, както и че няма комуникация между Л. и М..
М.
К. заявява, че живее на съпружески начала с Л.С. от септември 2019г. в
семейното жилище на С. заедно с малолетния Д.. Намира, че атмосферата е
нормална, помага на детето с уроците,но забелязва, че му липса майка му. Сочи,
че детето не е оставало само в жилището. Има хранителни вкусове, различни от
възрастните в домакинството. Коментира, че баща му е по-строг от нея във
възпитанието, но счита, че така е правилно. Д. имал самостоятелна стая, обича
да комуникира с майка си и това се случва често – понякога по няколко пъти на
ден. Понякога тримата – Д., М. и Л., излизали заедно. От време на време М.
изпращала дрехи на Д.. Когато майката се прибира Д. е изцяло с нея, преспива
заедно с нея извън семейното жилище. Л. не ограничавал контактите на Д. с
майката. По време на пандемията Д. за 3-4 седмици е бил в жилището, където е
леля му. Последната живеела с родителите си. Адресът на къщата е в кв. „***“. М.
и Л. имат няколко дружества, Л. бил и земеделски производител и имали доходи, с
които да покриват разходите за детето. Бабата по бащина линия помагала за Д.,
когато възрастните отсъствали от вкъщи. Д. общувал и с родителите на баща си
ежемесечно.
Свидетелят В., сестра на М. С., заявява, че
откакто Л. и М. са семейство Л. отсъствал много и счита че са били заедно не
повече от четири години. Л. работел по морето и на ***. По трайно се задържал в
Кюстендил от две години. М. заминала за Англия, за да работи там и с парите да
плаща разходите за квартира и обучението на големия им син. Друга причина било,
че М. научила че Л. съжителствал с М. К.. Счита, че Л. е имал минимална и
недостатъчна комуникация с децата си, докато те са растяли. М. не държала Д.
непременно да е с нея в Англия, но искала той да се чувства добре. Д. споделял
пред нея, че не се чувства добре в Л. и М.. М. нямала ключ от семейното жилище
заради сменени брави от Л. и не можела да се прибира там, идвайки си от Англия.
Д. не е гостувал на майка си в Англия, нито В. го е посещавала. Знаела, че М.
ползва стая от къща, но заявявала желание да смени жилището, ако съдът й
предостави родителските права. М. почиствала къщи, работела сутрин и следобед с
три часа обедна почивка. Последната имала планове и за намиране на училище за Д.
в Англия. М. пращала ежемесечно по 150 паунда за Д. на родителите си, които
преценявали какво е необходимо за него и му го купували. По време на пандемията
за няколко седмици Д. бил с леля си, баба си и дядо си. Чувствал се добре с
тях. В. предава мнение на М., че в къщата, където живее Д. битовите условия
били лоши. М. плащала два наема в Англия – своя и на големия си син, който
живее в ***, който се намирал на около 200 км. от Лондон, където живеела М.. М.
имала планове да наеме самостоятелен апартамент, в който да живеят тя и двамата
й сина. Наемът щял да е в размер на 1500 паунда. В. споделя за случаи, в които Д.
й се обаждал да й каже, че няма храна по вкуса му в жилището, където живее. В.
го посещавала и му носела храна.
Свидетелката
П. сочи, че през дълъг период от съвместния живот на Л. и М.Л. отсъствал, тъй
като работел на ****. Майката полагала изцяло грижите за Д. и големия син. Тя
се принудила да замине за Англия по финансови причини – трябвало да помага за
големия си син, а нямала достатъчно доходи в Кюстендил. Родителите нямали
същински взаимоотношения. По данни от М. бравите на жилището били сменени и
майката нямала достъп до семейното жилище.
П. знае, че Л. има връзка с друга жена, както и че М. пращала пари за Д..
Виждала е М. заедно с детето си, когато тя се е прибирала от Англия и е
забелязала привързаността на детето към майката. М. преспивала в жилището на
родителите си в кв. „***“, когато се прибирала от Англия.
Изслушан
е бащата на Д. – Л.С.. Заявява, че няма никакви отношения със съпругата си,
счита че полага необходимите грижи за сина си. Не го спирал да общува с М. и
другите роднини. Допуска, че детето е най-добре да е с майка си, но счита, че
то няма да има нормални битови условия, ако отиде да живее при майка си. Счита
че е положил необходимите усилия, за да му даде добър стандарт на живот в
Кюстендил, детето имало нужните удобства. Добавя, че двамата имат добра
емоционална връзка и казва той е привързан към него. Намира за правилно детето
да остане още време в България, за да завърши седми клас в училището. Казва, че
е изоставил няколко бизнес начинания, за да е по-близо до детето си в Кюстендил.
Съгласен е детето да отиде в Англия след като завърши седми клас и той се
увери, че има добри битови условия там. Майката не помагала финансово за
отглеждането на Д.. Заявява, че майката на Л., която била медицинска сестра в
детска ясла в града помагала в отглеждането на детето. Финансово Л. можел да
отглежда детето.
Д.С.
е изслушан в съдебно заседание. Казва, че има добри отношения с баща си и с
неговата приятелка М. Завършил училище с 5.40 успех. Има своя стая в жилището,
където живее на гр. ***, ул. „***“. Има приятелски кръг. Ежедневно комуникира с
майка си чрез видео връзка. Баща му не го ограничавал в контактите с майка му. М.
му изпращала колети с храна и дрехи. Казва, че иска да отиде да живее постоянно
при майка си в Англия. Знае, че майка му живее в една стая, но научил от майка
си, че след като родителите се разведат тя можела да получи по-голямо жилище.
Не е посещавал майка си в Англия. Живял е продължително време с майка си и е
свикнал с нея. Казва че учи английски в училище, не посещава курсове. Гостува при родителите на майка си и тези на
баща си. Брат му е в Англия, но не в града, където живее майка му. Когато майка
му си идва в Кюстендил той е непрекъснато с нея. Родителите на Д. имали влошени
отношения. По време на пандемията той бил в жилището на баба си и дядо си по
майчина линия, където живеела и леля му. Помагали му за уродите и се грижели за
него.
Социалният
работник Г* в хода на първоинстанционното производство е посетила адреса, на
който живее бащата с детето. Пред съда заявява, че битовите условия са добри,
бащата имал реализирал доходи, достатъчни за отглеждане на дете. Заявява
преценка, че е в интерес на детето родителските права да бъдат предоставени на
бащата. Същият имал родителски капацитет. На майката следвало да се определи
подходящ режим на лични контакти, както и последната да изплаща издръжка в
съобразен с нуждите на детето размер.
В
хода на въззивното производство е изискан социален доклад от Отдел „Закрила на
детето“. В същото е посочено, че Л.С. има необходимия родителски капацитет.
Становище по отношение на М. С. не е изразено, тъй като същата живее във
Великобритания. Изтъква се в доклада, че Д. е спокоен и комуникира с майка си и
с брат си, както и с родителите на майка си и баща си. Бащата споделял пред
социалния работник, че майката липсвала на Д. и това му се отразявало на
емоционалното състояние. Бащата имал подкрепа в отглеждането на детето от
своите родители, помагали и родителите на жена му. Жилището, в което живее
детето имали необходимите битови условия за отглеждането му.
От
правна страна съдът установи следното:
Брачните искове са допустими с оглед съществуваща
брачна връзка между страните, наличието на малолетно дете, родено по време на
брака и семейно жилище, намиращо се в режим на съпружеска имуществена общност.
По иска с правно основание чл. 49 от
Семейния кодекс:
Въззивната жалба е основателна и бракът
следва да се прекрати поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство. От
събраните пред въззивния съд доказателства става ясно, че М. и Л. С. са живеели
през дълъг период от време в различни населени места – това се подкрепя от
показания на свидетелите В., П., К.. Майката е живеела в гр. Кюстендил, докато Л.С.
е управлявал различни комплекси, като най-продължително е работел в комплекс „***“.
С. потвърждава тези обстоятелства. Свидетелката К. заяви, че живее на
съпружески начала с Л.С. от септември 2019г., но понякога е преспивала в жилището от началото
на 2019 г. Факт, потвърждаващ липсата на каквито и да е съпружески
взаимоотношения, е обстоятелството за сменени брави на семейното жилище, така
че М. С. няма достъп до него при прибирането си от Англия в Кюстендил.
Малолетният Д.С. също заявява отрицателната си оценка за взаимоотношенията
между родителите му, заявявайки – „ не са в много добри отношения, не общуват
хич“. От свидетелските показания, включително и тези на В. С., безспорно се установява, че Л. и М. нямат
никаква комуникация, включително и когато М. ***. М. пребивава на адреса на родителите си
когато е в България. При тези обстоятелства съдът намира, че брачната връзка
съществува само формално, липсва уважение и взаимност, няма никакви другарски
отношения на взаимопомощ и подкрепа. При наличие на нова сравнително трайна
връзка на Л. със свидетелката м. К.е явен изводът, че разстройството в брака е
настъпило и то е непреодолимо за възстановяване на нормалните съпружески
отношения. Не може да се подцени обстоятелството за липсата на каквато и да
било комуникация между съпрузите, която ако е била недостатъчна през годините,
то е изличена със заминаването на М. Стоянова да работи и живее във
Великобритания. При тези обстоятелства съдът ще прекрати бракът, намирайки, че
е реализирано единственото основание за развод – дълбокото и непоправимото му
разстройство.
По искa с основание чл. 59, ал. 2 от СК – упражняването на родителските права по
отношение на Д.Л.С.:
Упражняването на родителските права по
отношение на малолетния Д.Л.С. следва да бъдат предоставени на Л.С. по следните
съображения. На първо място съдът оценява искреното желание на малолетния Д. да
живее постоянно при майка си М. С.. Същевременно, обаче, съдът трябва да
прецени, че желанието е изразено от дете на 11 години, което тъкмо е завършило
пети клас. Липсват обаче всякакви данни
по делото, от които да е видно не само желанието на майката, предадено чрез
процесуалния й представител детето да живее при нея, от които да стане ясно
какви битови условия ще бъдат предоставени на детето. По делото се установи, че
М. С. обитава една стая в жилище под наем заедно с неустановен брой лица. Има
непотвърдени индиции за самостоятелен санитарен възел. По делото не стана ясно
и адреса на майката, тъй като нейната сестра – свидетелката В. споменава в
разпита, че тя живее в гр. ***, а Д.С.,
казва че майка му живее в градче близо до ****. Не бяха събрани никакви данни,
освен твърдения от свидетелката В., че за детето може да се намери подходящо
училище в Англия, съобразно учебните му познания и нивото му на владеене на
английски език. Не се предоставиха данни за доходите на майката, нито за
трайния характер на трудовата й заетост в Англия. Нейната сестра коментира, че М.
С., че последната чисти къщи, без да е установено в какъв период от време тя отсъства
от вкъщи. Действително В. сочи, че М. присъства по три часа по обед в жилището
си, но това не се подкрепя от никакъв писмен график за дейността на Т.. Вярно
е също, че на съда не стана известно
какъв е доходът на Л.С., но са представени данни за участието му в няколко
търговски дружества и от социалните работници се коментира наличието на добри
битови условия. Настоящата инстанция при вземането на решение на кого да
присъди упражняването на родителски права по отношение на детето не може да не
отчете фактите, че Л.С. разполага с разширен кръг от лица, които го подпомагат
в оказването на грижи за Д. – това са М. К., с която се намира във фактическо
съжителство и детето каза, че се разбира добре с нея, макар да не може да
сравни комуникацията си с нея с тази спрямо майка си, родителите на Л.С.,
родителите на майката М. С., които също живеят в Кюстендил, както и лелята на
детето – И. В., за която по делото се установи, че също полага грижи за Д..
Такъв широк кръг от подкрепа не беше установен да разполага М. С.. Както стана
ясно от свидетелските показания големият син живее на 200 км. от майка си,
работи и учи, което сочи, че същият трудно би могъл да оказва помощ на майка си
в отглеждането и възпитаването на Д.С.. Не без значение е и обстоятелството, че
за период от близо две години Д. не е посещавал майка си в Англия. Дори ако се
приеме, че от страна на бащата не е имало съгласие за пътуване на детето му в
чужбина, то са налице правни способи за даване от съд на заместващо съгласие.
Било е възможно подобно иницииране от страна на майката при престоя си в
България. Гостуване не е осъществено и от друго лице, роднина на М. С., което е
известна индиция за това, че вероятно съществуват битови пречки за това или
липсва желание от някоя от страните. Това съдът излага единствено, за да посочи
пречките пред взимането на решение за присъждане на родителските права на
майката, като е убеден в силната и взаимна емоционална привързаност между
майката и малолетния Д.С.. Взема се предвид и социалния доклад, изготвен от
Отдел „Закрила на детето“ и становищата изразени в съдебни заседания от
социалните работници Г. и С., според които бащата има необходимия родителски
капацитет да се грижи за детето, налице са достатъчно добри битови условия за
отглеждането му в семейното жилище и се взема предвид широкия роднински кръг,
който оказва подкрепа на Л.С.. Съдът намира за изолирани възприятията на
свидетелката В., че хигиената в жилището е лоша. В дизпотизива на решението
конкретно ще се посочи възможността детето да прекарва празници и рождени дени с майката.
По иска с правно основание чл. 56, ал. 1
от СК – предоставяне ползването на семейното жилище:
Жилището, в което понастоящем живеят Д.С. и
Л.С. ***, е семейно по смисъла на пар. 1
от допълнителните разпоредби на СК. Доколкото с настоящото решение
упражняването на родителските права по отношение на малолетния Д.С. се
предоставят на баща му Л.С., то съдът има задължение по силата на чл. 56, ал.
1, изр. второ от СК да определи ползването на семейното жилище. В настоящия
случай ползването се предоставя на Л.С..
По иска с правно основание чл. 59, ал.
5 от СК – определяне на издръжка за детето:
С оглед обстоятелството, че упражняването
на родителските права по отношение на детето се присъждат на Л.С., то съдът ще
осъди М. С. да плаща ежемесечна издръжка за Д.С.. Нормата на чл. 59, ал. 5 от СК сочи, че нейният размер трябва да е такъв, че да осигури стандарт на живот
за детето, какъвто е имал преди настъпване на развода на родителите му, освен
ако това не било затруднило особено този, който я дължи. Претенцията на Л.С. е
издръжката да бъде в размер на 160 лв. месечно, като съдът имайки задължение да
се ръководи от интересите на детето, съобразявайки и възможностите на дължащия
издръжка не е възпрепятстван да определи и по-голям размер. Нормата на чл. 142,
ал. 1, и ал. 2 от СК определя, че размерът на издръжката се определя според
нуждите на детето и възможностите на дължащия издръжка, но не по-малко от една
четвърт от минималната работна заплата за страната. Съгласно чл. 1 от
Постановление №350 от 19.12.2019г. на Министерския съвет за определяне размера
на минималната работна заплата за страната, то нейният размер понастоящем е 610
лв. една четвърт от нея е 152, 50 лв. този размер обикновено се присъжда за съвсем
малко дете, а настоящият случай касае
дете на 11 години, завършил пети клас. По делото се събраха данни /св. В./, че
майката праща ежемесечно сума в размер на 150 паунда, с която нейните родители
по свое усмотрение да закупуват необходими за Д. вещи, дрехи и храна. По
официални статистически данни минималното часово заплащане във Великобритания
считано от 01.04.2020г. е 8,72 паунда на час. Това сочи, че при положен труд
през четири седмици в месеца по 40 часова работна седмица, получените доходи
следва да бъдат в не по-малък размер от 1400 паунда месечно. При такъв доход,
вземайки предвид обичайните битови разходи на С., съдът намира, че няма да я
постави в особено затруднено положение, определяйки месечна издръжка в размер
на 200 лв., равняващи се на 92 паунда. Така от двамата родители ще се оформи
месечна издръжка за Д. в размер на 400 лв., което следва да покрива месечните
му нужди. Издръжката ще бъде присъдена за изплащане, считано от постановяване
на съдебното решение – 06.07.2020г., от който момент е и прекратяването на
брака, като ще се присъжда законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното погасяване на задължението.
С аргумент от чл. 53 от СК, поради липса на
изрично изявление от М. С. за промяна на фамилното й име при евентуално
постановяване прекратяване на брака, то същата ще запази фамилното име С. и
след прекратяване на брачната връзка, но съдът не
дължи служебно произнасяне в диспозитив, с оглед липсата на подобно искане.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав на КОС ще отмени атакуваното решение и вместо него ще се
произнесе по обективно съединените брачни искове.
По
разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1 от ГПК съдебните разноски по
брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, а когато
няма вина или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни,
разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
В настоящия случай разноските ще се възложат
на двете страни, включително и плащането на държавна такса за прекратяването на
брака, която съдът определя в размер на 50,00 - петдесет лева, от която
половината е внесена от въззивника, а разликата ще бъде
осъдена да заплати въззиваемата. Въззиваемата ще бъде осъдена да плати държавна
такса от 288 лв., определена върху размера на издръжката на с аргумент от чл.
7, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс, имайки предвид, че в случая съдът не се
произнася по споразумение, поради което процентния множител е 4, а не 2 по
размера на издръжката, събрана за тригодишен период.
По обжалваемостта:
Настоящото съдебно решение на основание
чл. 283 от ГПК подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаването му чрез
Окръжен съд – Кюстендил пред Върховния касационен съд при спазване на
предпоставките на чл. 280 от ГПК.
Водим
от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №881/22.10.2019г.,
постановено по гр. д. №703/2019г. по описа на КРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на
19.04.1998г. граждански брак между Л.В.С., ЕГН:**********, и М.Ц. С., ЕГН:**********,
и двамата с постоянен адрес: ***, за което е съставен акт за граждански брак №***
от ****., съгласно дубликат на удостоверение за сключен граждански брак,
издадено от Община Кюстендил, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на малолетния Д.Л.С., ЕГН:**********, на Л.В.С.,
ЕГН: **********, с адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и контакти на майката М.Ц. С., ЕГН:**********, с детето Д.Л.С., ЕГН:**********, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. на съботния ден до 18:00 ч. на неделния, с преспиване при майката; всяка нечетна година то да е с майка си за коледните празници от 10:00 ч. на двадесет и четвърти декември на съответната година до 18ч. на двадесет и шести декември с преспиване при майката; всяка четна година майката да взема детето за великденските празници от 10:00 ч. на първия официален великденски почивен ден до 18:00 ч. на последния официален почивен ден от великденските празници с преспиване при майката; всяка четна година детето да е с майка си за рождения ден на детето, считано от 10:00 ч. на рождения ден до 18:00 ч. на следващия ден с преспиване при майката, както и на първи юни за времето от 10:00 ч. на първи юни до 18 ч. на първи юни; всяка година за рождения ден на майката от 10:00 ч. на съответния ден до 18ч. на следващия ден с преспиване при майката, а по уговорка между страните и по всяко друго време, както и правото майката да го взима при себе си за един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА М.Ц. С., ЕГН:**********,***, ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка на детето Д.Л.С., ЕГН:**********, чрез неговия баща като законен представител Л.В.С., ЕГН:**********, с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 200, 00 лв. (двеста лева), считано от датата на постановяване на съдебния акт – 06.07.2020ч. до настъпване на законни основания за изменяването или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното погасяване на задължението.
ПРЕДОСТАВЯ на Л.В.С., ЕГН:**********,
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. ***, ул. „***“ №***.
ОСЪЖДА М.Ц. С., ЕГН:**********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на Окръжен
съд - Кюстендил, сумата в размер на 25,
00 лв. окончателна държавна такса по развода, сума в размер 288, 00 лв., представляваща държавна върху иска за издръжка, както
и сумата от 5. 00 лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване чрез КОС пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.