№ 13090
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110125054 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск от „..........“ АД с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът Т.
М. Г. дължи на ищцовото дружество сумата 2051,93 лева – неплатена цена на доставена и
потребена вода за периода 31.07.2013 г. до 06.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.11.2022 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№62531/2022 г. на
Софийски районен съд, 71 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз
основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия на „..........“ АД с предмет доставка на Вик услуги. Поддържа, че ответникът е
потребител на ВиК услуги и че за процесния период е доставил на ответника ВиК услуги в
обект, находящ се в ..........., които не са заплатени. Твърди, че ответникът е собственик и
ползвател на процесния имот, респ. следва да отговаря като потребител на ВиК услуги по
смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Посочва,
че по силата на чл. 8 от Наредба №3 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи
получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационни системи или
от съответния регулаторен орган. Съгласно действащите общи условия на ищеца
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в
30 – дневен срок след датата на фактуриране. Претендира присъждането на разноски и за
двете производства.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва исковете. Оспорва качеството потребител,
като твърди, че в имота живее ползвател, за което прилага нотариални актове. Моли съда да
отхвърли иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198, ал. 1
от Закона за водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК
1
услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния
период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 198о, ал. 1 от ЗВ стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги
на потребителите срещу заплащане, се извършва от ВиК оператори по реда на този закон и
на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Според
същия закон ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови,
промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните
образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции
и другите съоръжения. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. В § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ се съдържа легална дефиниция на
понятието „потребители“ на ВиК услуги, като съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това
са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги.
В настоящия случай от представените по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 27.03.1992 г. на I нотариус И Г при нотариална служба при II Районен съд
и нотариален акт за дарение на недвижим имот от 09.04.2009 г. на нотариус Л А с №427 на
НК и район на действие СРС се установява, че Т К А и Е А А даряват на М А А собствените
си идеални части от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ
апартамент №7, находящ се в гр. ............., която от своя страна дарява на сина си Т. М. Г.
същият недвижим имот, дарен й преди брака и представляващ нейно лично имущество.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот от 27.03.1992 г. на I нотариус И Г
при нотариална служба при II Районен съд прехвърлителят Т К А си запазва правото на
ползване върху дарения имот пожизнено и безвъзмездно. По делото не са представени
доказателства учреденото вещно право да е погасено преди депозиране на исковата молба в
съда, поради което потребител на предоставените от ищеца услуги е лицето, което е
запазило вещното право на ползване, независимо че правото на собственост върху
процесния имот е придобито от ответника Т. М. Г. преди исковия период. Независимо, че
имотът е бил предмет на прехвърлителна сделка вещното право не се погасява, а новият
собственик придобива т.нар. гола собственост, като реално вещният ползвател е този, който
потребява доставените му ВиК услуги. Правото на ползване определя титуляра му като
страна в правоотношението с ищеца, тъй като е ограничено вещно право, което изрично е
предвидено като основание за възникване на правоотношението по доставка на ВиК услуги,
съответно до погасяването му изключва както правото на собственика да упражнява
фактическа власт и да ползва имота, така и по отношение на него да възникне
правоотношение с ищеца. По-ограниченото по обхват вещно право ограничава
упражняването правото на собственост, поради което обстоятелството, че ответникът е
собственик на имота не е основание, за да възникне задължение за заплащане на топлинната
енергия за процесния период. Недоказването наличието на облигационно правоотношение
като елемент от фактическия състав на иска води до извод за неоснователност на същия.
Изложеното обосновава извод, че ищецът не е установил в процеса при условията на пълно
и главно доказване наличието на облигационна връзка с ответника за доставка на ВиК
услуги по отношение на процесния имот за процесния период, поради което исковата му
претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора право на разноски има ответника, който не претендира
2
присъждането на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „..........“ АД, ЕИК ........ със седалище и адрес на
управление; .......... срещу Т. М. Г. ЕГН ********** с адрес: ........... установителен иск с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 2051,93
лева – неплатена цена на доставена и потребена вода за периода 31.07.2013 г. до 06.07.2022
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
17.11.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№62531/2022 г. на Софийски районен съд, 71 състав като
неоснователен.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3