Определение по дело №687/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1371
Дата: 30 ноември 2022 г. (в сила от 30 ноември 2022 г.)
Съдия: Пламен Стефанов Златев
Дело: 20225500500687
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1371
гр. Стара Загора, 30.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500687 по описа за 2022 година
Производството е на осн. чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 417 и чл.418 от ГПК.
Делото е образувано по повод настъпила в законния 1- седмичен срок
частна жалба вх.№ 23531/17.10.2022г. от заявителя “Б.Д.”- АД, гр.С. срещу
Разпореждане № 6491/04.10.2022г. по ч.гр.д.№ 4648/2022г. по описа на РС-
Ст.Загора, с което е било частично отхвърлено писменото заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК вх.№
22471/04.10.2022г. за сумите 15 лв.- лихвена надбавка за забава от
27.06.2020г. до 04.01.2021г., и 823. 99 лв.- обезщетение за забава от
05.01.2020г. до 03.10.2022г., като излага оплаквания за неправилност на
обжалваното разпореждане, поради постановяването му в противоречие със
закона. Претендира се отмяната му и постановяване издаването на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми, със
законните последици.
Въззивният ОС- Ст.Загора, след като обсъди оплакванията в частната
жалба, като взе предвид материалите от първоинстанционното ч.гр.дело, и
като се съобрази с приложимите материалноправни и процесуални норми,
намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин от
фактическа страна следното :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по писмено
заявление от 04.10.2022г. за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.417 от ГПК от заявителя “Б.Д.”- АД, гр.С. срещу длъжницата-
пълнолетната българска гражданка А. И. А. от гр.С.З. за няколко отделни
вземания- 4 678. 62 лв.- главница по Договор за кредит, 152. 05 лв.- договорна
лихва за периода от 20.05.2020г. до 04.01.2021г., 15, 82 лв.- лихвена надбавка
за забава от 27.06.2020г. до 04.01.2021г. и 823, 99 лв.– обезщетение за забава
от 05.01.2021г. до 03.10.2022г., което вземане произтича от Договор за кредит
от 28.02.2019г.
1
С обжалваното Разпореждане РС- Ст.Загора е постановил отказ само
относно част от претенциите на заявителя- относно сумите 15, 82 лв. за
лихвена надбавка за забава от 27.06.2020г. до 04.01.2021г. и 823, 99 лв. за
обезщетение за забава от 05.01.2021г. до 03.10.2022г., като заповедния съд е
отхвърлил частично така подаденото заявление, тъй като е приел, че в тази му
част искането на заявителя противоречи на разпоредбите на чл.33, ал.1 и 2
ЗПК.
При така установените обстоятелства въззивният съд направи следните
правни изводи- процесната частната жалба е подадена в законния 1- седмичен
срок от легитимирано да обжалва лице/заявител/, поради което тя е
процесуално допустима и по нея въззивният съд следва да се произнесе по
съществото на направеното оплакване.
Разгледана по същество частната жалба се явява изцяло неоснователна
и недоказана, тъй като, съобразно разпоредбата на чл.417 от ГПК заповед за
изпълнение може да се иска, ако се основава на изчерпателно изброените от
т.1 до т.10 включително изрично посочени документи. За да издаде заповед за
изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист, заповедният РС
извършва формална преценка дали документът е редовен от външна страна и
удостоверява ли той подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, което
се сочи като длъжник. Съобразно изискването на чл.418, ал.3 от ГПК, когато
според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от
дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е
удостоверено с официален или с изходящ от длъжника писмен документ, като
едно такова обстоятелство е и обявяването на кредита за предсрочно
изискуем. В този смисъл разпоредбата е изтълкувана и в задължителното за
страните и за съда съгласно императивната разпоредба на чл.130, ал.2, пр.1 от
ЗСВ т.18 от ТР № 4/2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС- С., с която е
прието, че предпоставките по чл.418 от ГПК за постановяване на незабавно
изпълнение са налице само, ако получаването на уведомлението от длъжника
предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, независимо дали страните са уговорили клауза за автоматична
изискуемост, предоставяща на кредитора възможност да се позове на
уговорен факт, без да дължи уведомяване за това.
Настоящият въззивен състав, при преценка на представеното към
процесното заявление извлечение от счетоводни книги, констатира, че то
съдържа всички изискуеми задължителни реквизити и съответства напълно на
разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ, поради което и съдът го приема като
редовен от външна страна документ.
По отношение на претендираната от заявителя лихвена надбавка за
забава върху главницата за посочения период, въззивният съд намира, че
банката- заявител основава претенцията си на Договор за кредит от
28.02.2022г., който е потребителски по естеството си и за него са приложими
нормите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Разпоредбата на чл.33 от
ЗПК предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на
2
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, както и че
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В този
смисъл предвиденото в чл.9 от договора за кредит наказателни
надбавки/лихва за забава, приложими към сключения потребителски кредит е
в противоречие с императивната норма на чл.33 от ЗПК, защото видно от
същата клауза на договора лихвите са в размер на номиналния фиксиран
лихвен процент от 5.77 % годишно, плюс наказателна надбавка от 6 %- или в
размер на общо 11.77 % годишно, и следователно те надвишават законната
лихва, която за същия период е 10 % годишно съгласно ПМС
426/18.12.2014г., обн. в ДВ № 106/2014г.
Предвид всичко гореизложено се налага извод за неоснователност на
частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да се
потвърди изцяло, със законните последици от това.
Ето защо воден от горните мотиви и на осн. чл.413 във вр. с чл.417 от
ГПК и във вр.с чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, въззивният ОС- Ст.Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 6491/04.10.2022г. по ч.гр.д.
№ 4648/2022г. по описа на РС- Стара Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3