Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, 03.02.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година в
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар Геновева
Димитрова
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 2150 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Търговско дружество „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, град София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, е предявило против А.С.С.,
ЕГН ********** ***, по реда на чл. 415 от ГПК искове за установяване на
вземанията, за които е издадена заповед № 445 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 07.03.2019г. по ч.гр.д.№ 842 по описа на ДРС за
2019г., а именно:
1) 894,51 лева
(осемстотин деветдесет и четири лева и петдесет и една), представляваща дължима
сума по договор за потребителски кредит № ********* от 01.04.2016г., сключен с
„Файненшъл България”ООД, прехвърлена с договор за цесия от 01.07.2017г. на „Изи
асет мениджмънт”АД, прехвърлено с Приложение 1 от 01.06.2018г. към допълнително
споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010г. на настоящия ищец, заедно със законната лихва върху
нея от датата на подаването на заявлението (06.03.2019г.) до окончателното
плащане.
2) 134,31 лева (сто тридесет и четири лева и
тридесет и една стотинки), представляваща договорна лихва за периода
10.07.2016г. до 28.05.2017г.
3) 42,12 лева
(четиридесет и два лева и дванадесет стотинки), представляваща такса за оценка
на досие.
4) 215,82 лева (двеста и
петнадесет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща такса услуга
„кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя за периода 17.07.2016г. до 28.05.2017г.
5) 503,49 лева
(петстотин и три лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща такса
услуга „кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя за периода 17.07.2016г. до 28.05.2017г.
6) 196,27 лева (сто
деветдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки), представляваща обезщетение
за забава за периода 11.07.2016г. до 06.03.2019г.
Претендират се
разноските.
Исковете се основават на следните обстоятелства: Сключен е договор
за потребителски кредит № ********* от 01.04.2016г. между „Файненшъл България” ООД и
ответницата. Налице е неизпълнение от страна на ответницата на задълженията за
плащане на следните суми по договора: 894,51 лева главница; 134,31 лева
договорна лихва за периода 10.07.2016г. до 28.05.2017г.; 42,12 лева такса за
оценка на досие; 215,82 лева такса услуга „кредит у дома” за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода 17.07.2016г. до
28.05.2017г.; 503,49 лева такса услуга „кредит у дома” за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода
17.07.2016г. до 28.05.2017г.; 196,27 лева обезщетение за забава за периода
11.07.2016г. до 06.03.2019г. Вземанията по договора са прехвърлениа с договор
за цесия от 01.07.2017г. на „Изи асет мениджмънт”АД, прехвърлено с Приложение 1
от 01.06.2018г. към допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.
Ответницата не представя отговор, в
съдебно заседание оспорва исковете. Твърди, че е плащала редовно задълженията
си, но кредиторът не е изпълнявал своите по допълнителните услуги, както и е
отказал да приеме предложеното му изпълнение в офис.
Добричкият районен съд,
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 842/2019г. по описа на ДРС.
С разпореждане от 07.03.2019г. е издадена заповед № 445 от същата дата, с която
е разпоредено А.С.С. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД следните суми: 1) 894,51 лева, представляваща дължима сума по договор за
потребителски кредит № ********* от 01.04.2016г., сключен с „Файненшъл
България” ООД, прехвърлена с договор за цесия от 01.07.2017г. на „Изи асет
мениджмънт”АД, прехвърлено с Приложение 1 от 01.06.2018г. към допълнително
споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010г. на настоящия ищец, заедно със законната лихва върху
нея от датата на подаването на заявлението (06.03.2019г.) до окончателното
плащане. 2) 134,31 лева, представляваща
договорна лихва за периода 10.07.2016г. до 28.05.2017г. 3) 42,12 лева,
представляваща такса за оценка на досие. 4) 215,82 лева, представляваща такса
услуга „кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя за периода 17.07.2016г. до 28.05.2017г. 5) 503,49 лева,
представляваща такса услуга „кредит у дома” за събиране на погасителните вноски
по местоживеене на кредитополучателя за периода 17.07.2016г. до 28.05.2017г. 6)
196,27 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 11.07.2016г. до
06.03.2019г. 7) 89,73 лева разноски. Съобщението
е връчено на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, следствие на което
и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя е дадено указание да
предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземанията си. Съобщението е
връчено на 15.05.2019г. Исковата молба е постъпила в съда на дата 12.06.2019г.,
поради което като допустими, исковете подлежат на преценка по основателност.
Предявените искове
черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1,
предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 и сл. от ЗЗД. Приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Предявени са като установителни в срока по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Вземанията, присъдени
със заповедта за изпълнение, издадена в заповедното производство, чието
съществуване подлежи на установяване в настоящия исковия процес, са с произход договор
за потребителски кредит № ********* от 01.04.2016г., сключен между ответницата
и „Файненшъл България” ООД, представен от ищеца като писмени доказателства.
Възникналите от сключването му права и задължения са установени по делото. Договорът
е сключен за сумата от 1100 лева (получени, съгласно чл. 27 от договора при
подписването му), при 31,82% годишна лихва (216,98 лева) и такса за оценка на
досие в размер на 55 лева. Всяко от задълженията се дължи на 60 равни седмични
вноски. Годишният процент на разходите е 48%. Страните са договорили
допълнителна услуга „Кредит у дома“, изразяваща се в домашна доставка на заемна
сума в брой по местоживеене и седмично домашно събиране на вноските по кредита.
Възнаграждението за тази услуга е в размер на 938,27 лева и е фиксирано за
целия период на договора. Тази такса/комисионна е разпределена поравно и е
добавена към седмичните погасителни вноски. От нея 30% е равностойността на
разходите, свързани с организацията на допълнителната услуга и своевременната
доставка на заетата сума в брой в дома на клиента, като тя се дължи при
подписване на договора, но е включена поравно в седмичните вноски като
улеснение на клиента. Останалата част от таксата представлява разходите по
събирането на седмичните погасителни вноски в дома на клиента и се дължи за
договорения период, като също е включена поравно в седмичните плащания. Така
общата сума за плащане от кредитополучателя възлиза на 2310,25 лева (заемна
сума, такса оценка на досие, фиксирана лихва, такса за допълнителна услуга).
Срокът на договора е 60 седмици, вноските са в размер на 38,51 лева и последна
в размер на 38,16 лева. Първото седмично плащане е определено на 08.04.2016г.,
а всяко следващо – в съответния вторник. В договора са посочени падежните дати
и размера на всяка вноска.
На 01.07.2017г. е
сключен договор за цесия между „Провидент Файненшъл България“ ООД и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, по силата на който вземането, произтичащо от процесния договор,
е прехвърлено на нов кредитор, който е упълномощения от стария да извърши уведомяване
на длъжника. На 01.06.2018г. е подписано Приложение № 1 към Допълнително
споразумение от 01.11.2017г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, както и новият кредитор е упълномощен да уведоми длъжника за цесията. По
делото са представени две изпратени до ответницата уведомления, които не са й
връчени преди образуване на делото. С факта на получаване на исковата молба и
приложенията към нея, ответницата следва да се счита уведомена за смяната на
страната на кредитора по правоотношението. Връчването на уведомлението обаче,
заедно с пълномощното от стария кредитор, ведно с преписа от исковата молба по
настоящото дело, следва да се възприеме като надлежно уведомяване, извършено в
хода на производството, което съдът следва да вземе предвид, на основание чл.
235, ал. 3 от ГПК (в този смисъл решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г.
на I т.о. на ВКС и решение № 123/24.06.2009г по т.д. № 12/2009г. на II т.о. на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК). Ответницата не е оспорила
прехвърлянията на вземанията, не е възразила да е платила на предишните
кредитори преди получаване на съдебните книжа.
От заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
ответницата е платила в изпълнение на задълженията си по договора сумата от 520
лева. Остатъкът по кредита е, както следва: 894,51 лева главница, 134,31 лева
договорна лихва, 42,12 лева такса за оценка на досие, 719,31 лева такса за
услуга кредит у дома, от които 215,82 лева за предоставяне на кредит у дома и
503,49 лева за събиране на кредит у дома (общо 1790,25 лева). Размерът на
законната лихва върху неплатената главница от 11.07.2016г. до 06.03.2019г. е 240,76
лева. Дължимите по договора суми не са платени от ответника (противното не се
твърди по делото).
Клаузите за дължими от
ответника такси „кредит у дома“ и такса за оценка на досие за нищожни на
основание чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗПК. Начислени са такса услуга „Кредит у дома”
за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя и такса услуга „Кредит у дома” за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, което е недопустимо по
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 вр. чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Клаузите на договора
са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като с тях се оскъпява
кредита и това води до неоснователно обогатяване. Тези дейности нямат характера
на „допълнителни услуги” в полза на потребителя, а са разходи, които не попадат
в изброените услуги в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Освен това не са ангажирани
доказателства за изпълнението на услугата „Кредит у дома“ от страна на ищеца,
който по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК следва чрез пълно и главно
доказване да установи това обстоятелство, за да обоснове възникването на
задължението на ответника да заплати нейната стойност. По отношение на таксата
за оценка на досие, която по своята правна същност представлява дейност на
кредитора по проучване платежоспособността на кредитополучателя, съдът намира,
че същата противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Освен това с
определението по чл. 140 от ГПК съдът изрично е указал на ищеца, че следва да
представи погасителен план към договора. С оглед писменото становище на ищеца в
молба от 23.10.2019г., нарочен погасителен план към договора не е изготвен.
Според ищеца, такъв съставлява посочването в договора на размера на
погасителната вноска (включваща главница, договорна лихва, такси) и падежната
дата. Този довод не се споделя от съда. Видно е от таблица на стр. 2 и 3 от
заключението на вещото лице, че месечната погасителна вноска включва такси в
един и същ размер, но главница и лихви в променливи стойности. Съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 11 и т. 12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и трябва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, за целите на
погасяването. Планът следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база лихвения
процент и когато е наложително допълнителните разходи. Погасителния план следва
да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания. В случая, макар в договора да са посочени размерът на погасителните
вноски, броят на погасителните вноски и срокът за плащане, липсва яснота
относно съдържанието на всяка погасителна вноска, разбита по пера, от която да
е ясно каква част от задължението за главница и лихва се погасява. Включително таксите
следва да бъдат отразени в погасителния план, тъй като те се погасяват на равни
месечни вноски през периода на действие на договора, а не се заплащат
еднократно. Не може да се приеме, че погасителният план се съдържа в самия
договор, защото от него не може да се установят отделните елементи на всяка от
погасителните вноски, които са различни. Последното се потвърждава от
заключението на вещото лице. Липсата на законосъобразен и ясен за потребителя
погасителен план прави договора за потребителски кредит напълно недействителен,
като противоречащ на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, по
аргумент от чл. 22 от ЗПК. Съгласно правилото на чл. 23 от ЗПК, когато кредитът
е обявен за недействителен, кредитополучателят връща само стойността на
главницата, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Предоставеният
кредит е в размер от 1100 лева, платената от длъжника по договора сума за
погасяване на главницата възлиза на 205,49 лева, поради което неплатеният
остатък е 894,51 лева. Искът за главницата е основателен, а за всички други
претендирани суми исковете подлежат на отхвърляне.
По разноските:
Съответно на изхода от
спора ищецът има право на част от разноските, направени в заповедното
производство, съразмерно на уважената част от исковете – 40,40 лева. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право и на съответната част от
разноските в исковото производство – 126,93 лева. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25 от НЗПМ в полза на ищеца следва да се присъди възнаграждение за
юрисконсулт в минимален размер на 45,03 лева, съразмерно на уважената част от
иска.
Водим от гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че А.С.С., ЕГН ********** ***, дължи на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, град София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следната сума, за която е издадена заповед № 445 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.03.2019г. по ч.гр.д.№ 842 по описа
на ДРС за 2019г., а именно: 894,51 лева, представляваща дължима сума (главница) по договор
за потребителски кредит № ********* от 01.04.2016г., сключен с „Файненшъл
България”ООД, прехвърлена с договор за цесия от 01.07.2017г. на „Изи асет
мениджмънт”АД, прехвърлено с Приложение 1 от 01.06.2018г. към допълнително
споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010г. на настоящия ищец, заедно със законната лихва върху
нея от датата на подаването на заявлението (06.03.2019г.) до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, град София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, е предявило против А.С.С.,
ЕГН ********** ***, по реда на чл. 415 от ГПК искове за установяване на
вземанията, за които е издадена заповед № 445 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 07.03.2019г. по ч.гр.д.№ 842 по описа на ДРС за
2019г., а именно:
- 134,31 лева,
представляваща договорна лихва за периода 10.07.2016г. до 28.05.2017г.
- 42,12 лева,
представляваща такса за оценка на досие.
- 215,82 лева,
представляваща такса услуга „кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене на кредитополучателя за периода 17.07.2016г. до 28.05.2017г.
- 503,49 лева,
представляваща такса услуга „кредит у дома” за събиране на погасителните вноски
по местоживеене на кредитополучателя за периода 17.07.2016г. до 28.05.2017г.
- 196,27 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 11.07.2016г. до 06.03.2019г.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН **********
***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, град
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 842/2019г. по описа на ДРС, в размер на 40,40
лева.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН **********
***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, град
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
разноски по гр.д.№ 2150/2019г. по описа на ДРС в размер на 126,93 лева и възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 45,03 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :