РЕШЕНИЕ

 

№ 2336

 

гр. Пловдив, 26.11.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в открито заседание на шестнадесети ноември  през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията Янко Ангелов административно дело № 1787 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното

 

Делото е образувано по жалба „Стоянови-73“ООД, с ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление: град Асеновград, ул.“Железарска“ №6, вход А, етаж 4, ап.9, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-235-0017290/08.06.2021 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която на търговеца е наложена ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „А“ от ЗДДС – запечатване на търговски обект – Магазин за хранителни стоки в град Асеновград, ул.“България“№40 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, че не са изпълнени законовите изисквания за налагане на ПАМ, че същата не съдържа конкретни факти, които да дават основание за налагането и. Счита принудителната мярка за прекалена, тъй като не съответства на принципа за съразмерност и моли оспорената заповед, с която е наложена, да бъде отменена.

Ответникът по жалбата - Началник отдел "Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП – Пловдив, в съдебно заседание не се представлява. С писмено становище по делото, чрез юрк. С., се оспорва жалбата и моли да се потвърди издадената заповед за ПАМ, като правилна и законосъобразна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

 

 

Видно от протокол за извършена проверка / стр. 12/, е извършена проверка на осн. чл. 110, ал. 1-4 от ДОПК, при която е извършена контролна покупка на обща стойност 1,60 лв. – заплатени в брой от проверяващите, за която сума не е издаден фискален касов бон /ФКБ/ от монтирано в обекта фискално устройство.

Във връзка с извършената проверка е разпечатан дневен финансов отчет и е установено, че продажбата не е регистрирана чрез издаване на фискален касов бон. Установена е фактическа наличност в каса на сумата от 434,50лв., а отразените продажби на ФУ са били в размер на 634,11 лв., или констатираната разлика е в размер на 199,61 лв. Горните обстоятелства не се оспорват от страните.

Издадена е оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка при действието на чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

С процесната заповед е наложена ПАМ на търговски обект – Магазин за хранителни стоки в град Асеновград, ул.“България“№40, стопанисван от „Стоянови-73“ООД, с ЕИК  *********, за това, че на 01.06.2021 г., след извършена от инспектор по приходите проверка на осн. чл. 110, ал. 1-4 от ДОПК, при която е извършена контролна покупка на 1 бр. минерална вода и дъвки, общо на стойност 1, 60 лв. - заплатени в брой, за която сума не е издаден фискален касов бон /ФКБ/ от монтирано в обекта фискално устройство. Прилагането на ПАМ е обосновано с обстоятелството, че установеното нарушение- неотразяване на продажби/неиздаване на ФКБ, накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика в страната и причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените в обекта продажби и като последица се явява неправилното определяне на реализираните доходи на стопанисващия го търговец. Също така се препятства присъщата контролна дейност на приходната администрация. Прието е още, че създадената организация в този търговски обект няма за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти. Ето защо, административният орган е счел, че следва да бъдат предприети мерки за защита на фиска, като се предотврати възможността неотразяването на продажби чрез неиздаване на ФКБ да се превърне в системно нарушение, а също така и да се коригира поведението на търговеца към спазване отчетността и начисляването на дължимите данъци върху реализираните обороти.

Налагането на принудителна административна мярка е друга форма на държавна принуда, предвидена по чл. 22 и 23 от ЗАНН, и е различна от административното наказване, респективно санкциониране с имуществена санкция на търговците. ПАМ се налага в отделно производство с издаването на индвидуален административен акт, който подлежи на оспорване по реда на АПК, като същото не представлява административно наказание или имуществена санкция, по арг. от чл. 39 и чл. 83 ЗАНН, предвиждащи изрично съответно видовете административни наказания, сред които не са ПАМ, и налагането на имуществени санкции. Изрично в този смисъл в специалната норма на чл. 186, ал. 1 ЗДДС е предвидено, че ПАМ са налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.

Поради това издаването /респ. неиздаването/ на НП е ирелевантно за преценката за законосъобразност на наложената ПАМ.

По съществото на оспорената заповед, съдът намира същата за законосъобразно издадена.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба /фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба/, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба; въвеждане в експлоатация или регистрация на фискалните устройства; ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително.

В конкретния случай в процесната заповед е посочено като основание разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а“ от ЗДДС – неиздаване на съответен документ за продажба /фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба/, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба.  Безспорно неиздаването на надлежен документ за осъществената продажба - фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба, предпоставят налагането на принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС.

В тежест на административно – наказващият орган е да установи всички фактически основания породили необходимостта от налагане на ПАМ в условията на пълно и главно доказване.

Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от АНО съобразно преследваната от закона цел. Действително при упражняване на правомощията по налагане на ПАМ, административният орган е в условията на обвързана компетентност.

В оспорената заповед е посочено, че при проверката е констатирано и друго нарушение на Наредба Н-18/2006 г. на МФ, а именно на чл.33, ал.1. (Доп.- ДВ,бр.80 от 2018 г.) …“Извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени "или" служебно изведени"суми“.

При съобразяване на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 – ал. 5 от АПК, съдът намира, че правилно е определен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок, съответстващ на тежестта на нарушението, вида и местоположението на търговския обект, благоприятстващо реализиране на значителни обороти и вида на стоките, които се предлагат за продажба, а именно - бързо ликвидни стоки. Съобразено е и обстоятелството, че при проверката е установена положителна разлика в размер на 199,61 лева между разчетената от Фискалното устройство и фактическата наличност, което според органа представлява индиция, че допуснатото нарушение не е еднократно и са извършени и други продажби, приходите от които са останали неотчетени.

Неоснователни в тази връзка са доводите и обясненията на търговеца, предвид представените по делото фактура № ********** от 01.06.2021 г. и фискален бон от същата дата /л.7/, че сумата от 199,61 лева е била предназначена за частично плащане по доставка на цигари на фактурираната стойност 726, 82 лева.

В тази насока следва да се съобрази нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин определя, че извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

В хода на проверката не е установено, че в касата служебно е била въведена операцията "служебно изведени" суми сумата 199,61 лева.

Изложеното налага извода, че накърнените обществени отношения във връзка с отчитане на реализираните обороти от стопанския субект не се свеждат само до сумата 1, 60 лева, тъй като установената положителна касова разлика свидетелства за системност на нарушенията от този вид, поради което обосновано същата е отчетена при определяне на срока на продължителност на мярката. При така изложените обстоятелства срок на мярката от 14 дни, който се явява около средата на законовоопределената мярка на срока от 1 до 30 дни съответства на целта на закона и не може да бъде прието, че е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК.

В настоящия случай наложената ПАМ съответства и на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като в тази връзка съдържанието и предпоставките за налагането на ПАМ я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началник на отдел "Оперативни дейност" – гр. Пловдив в дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП.

Предвид на изложеното следва да бъде прието, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 ЗДДС.

При този изход от процеса, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна за сумата от 100 лв.

С оглед горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Пловдив, десети състав

 

                                            Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Стоянови-73“ООД, с ЕИК  *********, срещу  Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-235-0017290/08.06.2021 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Стоянови-73“ООД, с ЕИК  *********, да заплати на Националната агенция за приходите, сумата от 100 лева  за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

 

                     

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: