Р Е Ш Е Н И Е
№ 260025 12.09.2022 г. гр.Димитровград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд .........................
колегия в публичното
заседание на двадесет и първи януари
.…….................................................
през две хиляди двадесет и втора година в
състав :
Районен съдия : Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Т.Д.
.................................................... и в присъствието на
прокурора …..…………........................................... като разгледа
докладваното от съдия
Андреев .........................…............................…........… гр.д. № 1395 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК – отрицателен установителен иск.
ИЩЕЦЪТ
– Н.Т.Д. *** твърди, че на 10.09.2020 г. по телефона бил уведомен от
представител на ответното дружество, че дължи сумата от 1737,58 лева. Било
обяснено, че дължал посочената сума в качеството на наследник на Т.В.Д., негов
баща, починал на 09.08.2008 г. Получил информация, че вземането било продадено
с договор за цесия. Счита, че вземането било погасено по давност. Същото
произтичало от договор за потребителски кредит, сключен през 2015 с „Транскарт
Файненшъл Сървисис“ АД София за сумата от 1000 лева. Договорът включвал
главница, възнаградителна лихва и неустойка за изпълнение на същия. Моли след
установяване на изложеното, съдът да постанови решение, да се признае за
установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 1737,58 лева.
Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
– „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София
подава отговор, в който намира иска за недопустим и неоснователен. Счита, че за
ищеца липсва правен интерес от предявяването на иска. Искът бил и
неоснователен, тъй като липсвали доказателства, които да подкрепят твърденията
на ищеца. Ответникът не бил предприемал действия по събиране на вземането чрез
способи на принудително изпълнение. Счита, че с поведението си не е дало
основание за предявяване на иска. Претендира деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът представя
удостоверение за наследници на Т. Д. ***, починал на 09.08.2008 г. в гр.Димитровград, като след
смъртта си същият е оставил за наследници по закон лицата: С.К.В. – съпруга, Т.
Т.ова Д. – дъщеря и ищеца Н.Т.Д. – син.
От
показанията на свид. П.В. Д. – съпруга на ищеца се установи, че Т. Д. е нейн
свекър. От „ЕОС Матрикс” й се обадили, че Т. дължи някакви пари, обаче за тази
карта свидетелката и съпруга й нищо не знаели – дали имало такава, дали я
ползвал. Съпругата и дъщерята на наследодателя можели да знаят повече. От „ЕОС
Матрикс” започнали да се обаждат на мобилния й телефон, не може да посочи, кога
съпруга й е получавал обаждане. Тя получила обаждане последно през есента на
2020 г. на скоро също имала обаждане, но вече престанала да вдига телефона.
Есента на 2020 г. се обадили и я попитали дали познава Т. Д., че дължал пари.
Сумата била около 2000 лева, не обяснили за какво ги дължи. Представила се
някаква жена – от фирма „ЕОС Матрикс”, поне три.четири пъти се обаждали, че се
дължи тази сума. Сега узнала за делото. Вече не им вдигала телефона, не били
заплатили никакви суми. Не може да посочи откъде са взели телефонните номера.
Не поддържа ли връзка със свекървата и със сестрата на съпруга й.
За изясняване на делото от фактическа страна по
делото беше назначена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице посочва, че
въпреки направеното искане до „ЕОС Матрикс” ЕООД за предоставяне на сключен договор между наследодателя на ищеца Т.
Д. В. и „Транскарт Файненшъл Сървис” АД-София, такъв не бил предоставен, тъй
като от „Транскарт Файненшъл сървис” АД са им изпратили само Движение по
кредит- транскарт, карта № на Т. Д. В. за периода от 18.02.2006 г. до
03.04.2013 г. поради това не може да се установи какъв кредитен лимит е бил
отпуснат, с каква годишна такса и каква годишна лихва. Съгласно представеното
Движение по кредит- Транскарт, за посочения период се виждзат всички извършени
транакции по кредитната карта, като първата е била на 18.02.2006 г. – покупка
на POS и последната на 31.07.2008 г. – теглене на пари от POS. За този период
постъпилите плащания по кредитната карта
са 986,63 лева. Изтеглените суми за същия период са 1250,97 лева, към тях
начислени лихви в размер на 185,34 лева и такси на теглене пари в размер на
32,80 лева. Така общо дължимите суми за периода от 18.02.2006 г. до 31.07.2008
г. стават 1542,11 лева. След 31.07.2008 г. няма извършвани трансакции по
кредитната карта. За периода от 31.08.2008 г. до 30.11.2008 г. навярно са били
издадени още четиримесечни извлечения по кредитната карта, тъй като за този
период има начислени лихви в размер на 31,20 лева и напомнителни такси в размер
на 20,00 лева или общо 51,20 лева. така за периода от 18.02.2008 г. общо
дълживмата сума става 1593,31 лева. След този период кредитната карта не е
анулирана и банката е продължила да начислява лихви и такси. От 30.11.2008 г.
до 03.04.2013 г. има начислени такси 1130,90 лева, посочени подробно в
заключението по периоди, като общо дължимата сума за този период става 2724,21
лева. постъпилите плащания са 986.63 лева, като се претендира дължима сума от
1737,58 лева към 03.04.2013 г.
Кредитната
карта trans.kard,
каквато е ползвал Т.В.се различава съществено от потребителските кредити с
еднократно усвояване на цялата сума. При нея има разрешен кредитен лимит – в
случая не знаем какъв е бил той, тъй като липсва договора. В рамките на
разрешения лимит могат да се ползват и погасяват произволни суми неограничен
брой пъти. Договорът за кредитна карта също може да се подновява неограничен
брой пъти – автоматично, без подаване на нови изявления. При тази кредитна
карта няма погасителен план с фиксиран размер на месечната погасителна вноска,
нито дата на погасяване. Тъй като вещото лице не разполага с договор и месечни
извлечения от кредитната карта, не може да покаже друга информация, освен тази
по т.2, където са проследени трансакциите и операции по кредитната карта, а
именно: Към 31.07.2008 г. когато са
прекратени трансакциите и плащанията по кредита, дължимата сума е 1542,11 лева
– главница по кредита. За периода от 31.08.2008 г. до 30.11.2008 г. са
начислени лихви в размер на 31,20 лева и напомнителни такси в размер на 20,00
лева или общо 51,20 лева. постъпилите плащания по картата в този период са
986,63 лева. След 30.11.2008 г. до 03.04.2013 г. има начислени 1130,90 лева
лихви и такси. Прилага се Движение по кредит-транскарт, карта №
76700**********9304 на Т. Д. В. за
периода от 18.02.2006 г. -04.03.2013г.
В
съдебно заседание вещото лице посочва, че от движението се вижда, че
най-вероятно е извършвано зареждане с гориво и закупуване на стоки от
бензиностанции и са внасяни по 22,25 лева. След смъртта няма движение. Картата
не е анулирана е са продължили да начисляват такси и лихви.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК – за признаване
са установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сума – задължение,
произтичащо от договор за издаване на кредитна карта с
„Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД, което вземане
ответното дружество придобило по силата на договор за цесия.
По допустимостта на
иска: ответното дружество счита, че за ищеца липсва правен интерес от
предявяването на иска, в която насока са позовава на Определение №
91/09.002.2018 г. по гр.д. № 3448 по описа на ВКС за 2017 г.
По цитираното гр.д №
3448/2017 г., ВКС, ІІІ г.о. е
постановено Решение № 83/23.05.2018 г. В същото е взето становище за това, че
интересът от установителния иск е конкретен, а не абстрактен. Според тази
практика правният интерес от предявяването на установителен иск е винаги
конкретен, зависи от обстоятелствата по делото, трябва да бъде доказан от ищеца
и като положителна процесуална предпоставка трябва да е налице при всяко
положение по делото.
С посоченото решение
съставът на ВКС е отрекъл допустимостта на отрицателен установителен иск за
вземания, предмет на изпълнителен лист, с оглед на липсата на висящо
изпълнително дело и на извън съдебна покана от кредитора, и с оглед признанието
на кредитора на иска в отговора на исковата молба.
Настоящият докладчик, счита,
че искът е допустим и е налице правен интерес у ищеца. Това е така защото
ищецът излага твърдения именно за извънсъдебно поведение на кредитора, който
претендира вземането си чрез покана по телефона от наследник на починалия
кредитополучател. Същевременно с отговора си ответникът не прави признание на
иска, а намира и същия за неоснователен.
Съдът възприема другото
становище в практиката, в т.ч. и Определения № 513/24.11.2016 г. по ч.т.д. №
1660/2016 г., ВКС, І т.о. и Определение № 410 от 20.09.2018 г. по ч.гр.д. №
3172/2018 г., ВКС, ІV г.о. В същите определения се приема, че предявяването на
отрицателен установителен иск за погасено вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, е допустимо независимо от това дали за събирането на това
вземане има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен
титул. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за
иницииране на ново/бъдещо изпълнително производство.
Следва да се изходи от
тезата, че всякога извънсъдебната покана за плащане на едно вземане, вкл.
погасено по давност, предизвиква повод за отричането на вземането по исков ред
от претендирания длъжник. Самият длъжникможе да се позове на изтекла погасителна
давност, с която лишава кредитора от възможността да реализира по принудителен
ред вземането си, чрез възражение или чрез иск. Законът не създава задължение
за длъжника да предявява възраженията си, вкл. и тези за изтекла погасителна
давност, пред кредитора си извънсъдебно, поради което и негов е изборът дали да
упражни правото си чрез иск или чрез възражение по предявен срещу него иск.
В случая категорично по
делото се установи, че през 2005 г. между наследодателя Т.В.Т. и „Транскарт Файненшъл
Сървисис“ АД София е сключен Договор за портебителски кредит-Транскарт.
Следва да се приеме, че
ответникът не оспорва придобиването на вземането по силата на договор за
цесия - въпреки че не представя
доказателства за това, но в отговора сам посочва, че не е предприемал никакви
действия по събиране на вземането чрез способи на принудително изпълнение.
Видно от заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, общо дължимата сума за
периода от 18.06.2006 г. до 03.04.2013 г. по кредитната карта възлиза на
2 724,21 лева. Постъпила са плащания по картата в размер на 986,63
лева, като към момента дължимата сума е
1737,58 лева.
От 03.04.2013 г. до 03.04.2018 г. – следва да се приеме, че е
изтекла петгодишната погасителна давност на основание чл.110 вр. чл.114 ЗЗД.
Твърденият от ищеца
отрицателен факт – липса на основание на дължимост на сумата от 1737,58 лева в
полза на цесионера, възлага на ответника тежестта за провеждане на главно и
пълно доказване наличието на облигационна или друг вид правна връзка,
легитимираща го като кредитор на ищеца по процесния договор за спорната сума –
чл.154, ал.1 ГПК.
Ето
защо предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен изцяло в размер от 1737,58 лева, като
бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи тази
сума в качеството си на наследник.
С
оглед изхода на производството в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените деловодни разноски, произтекли от заплатена ДТ – 69,50 лева и 200,00
лева разноски за ССчЕ, като на основание чл.38 ЗА в полза на адвокатското
дружество следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минималния размер от
421,95 лева с ДДС.
Не са
налице и двете предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК – ответникът е дал повод за
завеждане на делото с извънсъдебното си поведение, а от друга страна липсва
признание на иска.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Т.Д. ***, ЕГН ********** като наследник на Т. Д. В., ЕГН **********,***,
починал на 09.08.2008 г., не дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, район
Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Райчо Петков-Казанджията” № 4-6, ЕИК
*********, представлявано от Р.И.М. - Т.ова – управител, сумата в размер на 1737,58 лева (хиляда
седемстотин тридесет и седем лв. и петдесет и осем ст.) по Договор за кредит – Транскарт, карта № карта №
76700**********9304 на Т. Д. В., ЕГН **********, сключен с „Транскарт Файненшъл
Сървис“ АД, като вземането е цедирано на ответника.
ОСЪЖДА „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.
„Малинова долина”, ул. „Райчо Петков-Казанджията” № 4-6, ЕИК *********,
представлявано от Р.И.М. - Т.ова – управител да
заплати на Н.Т.Д. ***, ЕГН **********
деловодни разноски в размер на 269,50
лева.
ОСЪЖДА
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД със седалище и
адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Райчо
Петков-Казанджията” № 4-6, ЕИК *********, представлявано от Р.И.М. - Т.ова –
управител да заплати на Адвокатско
дружество „Гърбев“, Булстат *********, гр.Пловдив, ул.“Братя Пулиеви“ № 1,
представлявано от С.А.Г., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на
421,95 лева, на основание чл.38,
ал.1 ЗА.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: