Р Е Ш
Е Н И Е
№………/………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, III- ти състав в публично съдебно заседание, проведено на единадесети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря И. В.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 975 по описа за 2015г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание по чл.69 ал.1 от ЗН и
чл.34 ал.1 ЗС.
Производството е по реда на
чл. 341 и сл. ГПК, в първа фаза на съдебната делба, а именно по допускането й.
Ищцата Д.А.М. твърди, че с
ответницата Н. А.К. са съсобственици по
наследство от наследодателя А. С. А.ов на следния недвижим имот, находящ се в ********:
ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 290
кв.м., съставляващо УПИ XLIV-566 в кв.29 по плана на града при граници: от две
страни-улица, УПИ II-567 и УПИ
XLIII-565, ведно с построената в имота жилищна сграда на един етаж с площ от 60
кв.м., състояща се от две стаи и коридор при РАВНИ квоти: по 1 / 2 идеални части.
С допълнителни молби,вх.№№ 2436/06.06.2016г. и
5734/04.11.2016г. процесуалният
представител на ищцата уточнява, че
процесния недвижим имот е придобит в собственост от родителите й А. С. А.ов и
Кериман Зекериева А. в режим на СИО въз основа на давностно владение в периода
1964г.-1999г. Твърди че в хода на снабдяването със скица и удостоверение за
данъчни оценка, установила, че ответницата К. се е снабдила с КНА № 3, т.XII,
н.д.№2222/2010г. за собственост върху имота по давност, констатациите по който
изцяло оспорва и прави искане за отмяната му.
В отговора на исковата молба по реда на чл.131
от ГПК ответницата Н.А. К. оспорва предявения иск, като твърди, че е
изключителен собственик на спорната недвижимост, придобит по силата на
оригинерен способ- давностно владение, осъществено в периода 1999г.-2010г. за
което се е снабдила с КНА № 8, т.VI, рег.№ 4924, н.д.№ 960/2010г. на нотариус
Зоя Аврамова, вписан с рег.№ 333 в регистъра на Нотариалната камара с район на
действие Районен съд- гр.Провадия.
В хода на процеса е
конституиран като ответник Н.М.К. - съпруг на ответницата, който не е дал
отговор на исковата молба в срока по чл.131от ГПК и не е изразил становище по
предявения иск.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по
вътрешно убеждение, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От
удостоверение за наследници № 347/09.05.2012г., издадено от Община-Провадия се установява, че наследодателите А. С. А.ов/
починал на 05.04.1999г./ и К. З. А./
починала на 28.08.1999г./ са оставили за наследници: ищцата Д.А.М. и
ответницата Н.А. К./ техни дъщери/.
С констативен
нотариален акт №
8, т.VI, рег.№ 4924, н.д.№ 960/2010г. на нотариус Зоя Аврамова, вписан с рег.№
333 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд-
гр.Провадия ответницата К. се легитимира като изключителен собственик по
давност на следния недвижим имот, находящ се в ********: дворно място от 290
кв.м. при граници: от две страни-улици, УПИ №№ II- 576 и XLIII- 565,
съставляващо УПИ XLIV-566 в кв.29 по плана на града, ведно с построената в него
жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м.
Събрани са две диаметрално
противоположни групи гласни доказателства.
Свидетелите на ищцовата страна Н. С. Х., Д. В. Г. и Е. М. О. твърдят, че
след смъртта на родителите им през 1999г. двете сестри заедно ползвали и
поддържали имота, но от известно време той бил изцяло изоставен. Твърдят, че
жилищната сграда е полуразрушена и негодна за обитаване.
Свидетелите Д. Б. М./ майка на ответника К./
и Д. Н. М. / дъщеря на ответниците/ твърдят, че от 1999г. ответницата владее и
обработва процесното дворно място, което е оградила и засажда с различни
земеделски култури, ограничила е достъпа на трети лица, като единствено тя
разполага с ключ от входната врата.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни извода:
При иск основан на разпоредбата на чл.69 от ЗН съделителят-наследник следва
да установи по несъмнен начин правовъзникващите факти, а именно, че
имотът-предмет на делбата е бил собственост на общите наследодатели, които са
придобили по силата на оригинерен или деривативен способ.
Действително с ТР№ 4/2012г. на ВКС се
прие, че правото на позоваването на давностно владение
по чл.79 от ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на
владелеца, а се включва в наследството му, и т.к. действието на придобивното основание
се зачита от момента на изтичане на срока, то при позоваване от страна на
наследниците ще се счита, че придобивното основание е осъществено от
наследодателя.
В хода на процеса обаче не
бяха събрани убедителни доказателства, че приживе в полза на общите
наследодатели е изтекъл изискуемият съобразно разпоредбата на чл.79 от ЗС
десетгодишен давностен срок.
Свидетелите Н. Х., Д. Г. и Е.
О.,, твърдят, че наследодателите А.ови преди да се преместят в апартамент са
живеели в процесния имот, но техните непосредствени впечатления са за периода
след 1990г.до смъртта на двамата през 1999г.
От
друга страна с констативен нотариален акт № 8, т.VI, рег.№ 4924, н.д.№ 960/2010г.
на нотариус Зоя Аврамова, вписан с рег.№ 333 в регистъра на Нотариалната камара
с район на действие Районен съд- гр.Провадия ответницата К. се легитимира като
изключителен собственик по давност на спорната недвижимост.
С постановките на ТР №11/2012г. се прие, че
констативните нотариални актове за собственост по давност се ползват с
легитимиращо действие-правните изводи на нотариуса се считат за верни до
доказване на противното, като в тежест на оспорващата страна/ в настоящия казус
ищцата М./ е при условията на главно и пълно доказване да установи, че не са се
осъществили юридическите факти от които ответницата извежда правото си на
собственост с оспорения нотариален акт.
Показанията на свидетелите на ищцовата
страна съдът не кредитира, тъй като са противоречиви и непоследователни.
Свидетелката Х., казва, че имота е бил ползван и обработван съвместно от двете
сестри, но в същото време твърди, че когато й се е наложило да преминава през
дворното място по повод предприети от нея ремонтни дейности в собствения й имот
е взела разрешение от г-жа К., която единствено е имала ключ от входната врата.Свидетелката
Г. изказва само предположения, че и двете сестри са се грижели за имота.
Показанията на
свидетеля Е. М. О. не следва изобщо да бъдат ценени, т.к. същият е ненадежден
защото е участвал като свидетел и в охранителното нотариалното производство по
издаването на оспорения КНА, където е депозирал напълно противоположни
показания, а именно, че г-жа К. е владяла самостоятелно имота в продължение на
10 и повече години.
Показанията на
свидетелите Д. Б. М. и Д. Н. М., преценени по реда на
чл.172 от ГПК са последователни, безпротиворечиви и базирани на непосредствени впечатления, поради което съдът изцяло ги
кредитира.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че легитимиращото действие на оспорения КНА
не е оборено и ответницата К. е придобила в собственост процесния недвижим
имот, въз основа на давностно владение.
По
изложените съображения искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Водим
от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.А.М., ЕГН: **********,*** срещу Н.А.К., с ЕГН: **********,*** и Н.М.К., с
ЕГН: **********,*** иск за делба на
следния недвижим имот, находящ се в ********: дворно място от 290 кв.м. при граници:
от две страни-улици, УПИ №№ II- 576 и XLIII- 565, съставляващо УПИ XLIV-566 в
кв.29 по плана на града, ведно с построената в него жилищна сграда със
застроена площ от 60 кв.м.на основание чл.34 от ЗС.
ОСЪЖДА ищеца
Д.А.М., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд Провадия, сумата от
50.00 лева (петдесет лева), представляваща държавна такса на основание чл. 9 от Тарифата, като съдът съобрази броя
на съделителите, броя и стойността на имотите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: