МОТИВИ по присъда
№ 14/22.03.2019 г. по НЧХД № 214/2018 г. по описа на СВС.
Подсъдимият полковник Д.Х.Х. е на служба в Българската
армия от 1992 година. Със Заповед № КВ – 320/18.07.2018 г. на министъра на
отбраната е назначен считано от 06.07.2018 г. за командир на в.ф. 28 860 –
Горна Малина /мобилна комуникационна и информационна система/. По време на
службата си в БА изпълнява поставените му задачи самостоятелно, в пълен обем и
в заповяданите срокове. При преодоляване на трудности е съобразителен,
решителен и настойчив. Притежава способност за продължителна и ефективна работа
при значителни натоварвания и условия на стрес. Дисциплиниран, отговорен,
уравновесен и умеещ да работи в екип. Ползва се с изключителен авторитет пред своите началници и подчинени . Успешно
прилага в дейността си регламентиращите документи на НАТО по отношение на КИС.Притежава
сертификати за достъп до класифицирана информация / освен български / на НАТО и
Европейски съюз строго секретно. По
време на службата си е награждаван 11 пъти. Няма непогасени с давност наложени
дисциплинарни наказания. Разведен. Упражнява родителски права над двете си
ненавършили пълнолетие дъщери. Неосъждан.
Подсъдимият полк.Х. на 10.06.2001 г. сключил
граждански брак с частната тъжителка по делото Й.К. Петкова, която взела фамилното име на съпруга
си и станала Х.. От брака си съпрузите Хлебарови имат две деца: 17 годишната /в
момента/ Х.Д. Х. и 8 годишната Мари-Никол Димитрова Х.. Семейството
през 2017 г. живеело в гр.София, кв.“Красно село“ , ул.“Царево село“ № 3, ет.3,
ап.20-21 / обединени в едно два апартамента/. Тъй като отношенията между
съпрузите се влошили през 2017 г. подсъдимия Х. завел гражданско дело №
13334/2017 г. на СРС, 3-то гражданско отделение
за развод. С Решение № 300928/21.12.2017 г. на СРС , 3-то гражданско
отделение ,139-ти състав влязло в сила на 01.05.2018 г. бракът между Х. бил
прекратен по вина на съпругата Й.Х. , а упражняването на родителските права над
двете деца било предоставено на бащата – подсъдимия Д.Х. /л.35-37 НЧХД/ . След развода семейното
жилище отново било разделено на два апартамента, като в единия живеел
подсъдимия Х. с дъщерите си Х. и М.-Н., а в другия частната тъжителка Й.Х..
През месец октомври 2017 г. цялото семейство живеело
все още в обединеното жилище независимо
от заведеното, но неприключило дело за развод. На 14.10.2017 г. /събота/,
подсъдимият полк.Х. както всяка друга сутрин станал рано сутринта и приготвил
закуска на двете си дъщери. Тримата имали уговорка да посетят пазара „Илиянци“
за покупки на децата. По това време частната тъжителка Й.Х. спяла. Около 09.20
часа подсъдимият и децата му започнали да
се обуват в коридора за да излязат, когато Й.Х. се появила и поискала и тя да
дойде с тях. Тъй като подсъдимия бил в обтегнати отношения със съпругата
си / висящо бракоразводно дело/, а и
нито той, нито дъщерите му искали да чакат Х. да се оправи за излизане, те
отказали да я чакат и тръгнали с автомобила към „Илиянци“. Около 11.00 часа
частната тъжителка Й.Х. се обадила по телефона на подсъдимия полк.Х., като по
телефона тя хлипала и плачела, поради което подсъдимия й казал да се успокои и
да звънне пак. При второто позвъняване Х. казала на съпруга си, че е паднала в
апартамента и си е счупила носа. Въпреки, че подсъдимия си помислил, че това е
някаква постановка от нейна страна, веднага тръгнал заедно с дъщерите си към
дома си. Пристигайки малко преди 12.00 часа , той видял, че съпругата му Й.Х.
има лепенка на носа, тъй като по негови указания била посетила близкия
медицински център „Лора“ за оказване на
първа медицинска помощ. Й.Х. обяснила на съпруга си и на дъщеря си –
свидетелката Христена Х. , че се е подхлъзнала в банята , паднала е и си е
счупила носа. Подсъдимият незабавно я откарал в „Исул“ – болница „ Царица
Йоана“, където ей била направена рентгенография и била констатирана фрактура на
носните кости, след което двамата се прибрали у дома. На частната тъжителка Й.Х.
бил издаден фиш за образна диагностика № 156376/14.10.2017 г. на УМБАЛ “Царица
Йоана – Исул“ ЕАД / л.6 НЧХД/ . На
20.10.2017 г. частната тъжителка Й.Х. била прегледана от специалист по съдебна
медицина – доц.д-р А., който й издал медицинско удостоверение № 302.10/2017 г. с
констатирани травматични увреждания : контузия на носа с повсеместен оток ,
повърхностна разкъсно-контузна рана и кръвонасядане, както и подлежащо счупване
на носни кости, кръвонасядане на клепачите на двете очи по типа на
т.нар.“хематомни очила“, кръвонасядания на двете мишници, които увреждания са й
причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота съгласно чл.130,
ал.1 от НК / л.4-5 НЧХД/.През пролетта на 2018 г. – 05.04.2018 г. Й.Х. подала
до Софийски военен съд частна тъжба с която обвинява съпруга си полк.Д.Х. в
това, че на 14.10.2017 г. й е нанесъл
побой резултат от който са горепосочените телесни увреждания, като по тази
частна тъжба е образувано настоящето НЧХД.
Видно от заключението на назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза № П-11/2019 г. е, че контузията на носа със
счупване на носни кости сама за себе си реализира критериите на медико-биологичния
признак временно разстройство на здравето неопасно за живота с оглед чл.130,
ал.1 от НК, а травмите на мишниците са с характер да обусловят критериите на
медико- биологичния признак, болка или страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. В експертизата се сочи, че травмата на носа е резултат от удар със
значителна сила с или върху твърд, тъп предмет. Наличието на описана
разположената на гръбната повърхност на носа разкъсно-контузна рана, дава
основание да се приеме, че въздействалия предмет е имал неравност /ръб/ по контактната
повърхност. Констатираните отоци на клепачите следва да се отдадат на
кръвостичане от травмираната носна пирамида със счупване на носните кости.
Ограничените по площ кръвонасядания на двете мишници са причинени от действие на твърди, тъпи
предмети, като може да се обсъжда въздействие в тези зони по механизъм на удар
или притискане от такива предмети с ограничена по площ контактна
повърхност.Описанието на нараняванията позволява да се приеме, че в съвкупност
травмите могат да се причинят по време и начин съобщени от пострадалата в
тъжбата й.
Горната фактическа обстановка се доказва от
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелката Христена Димитрова Х.,
разпита на вещото лице д-р Гатев пред съда, приложените по делото медицински
документи, заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза и всички
останали писмени доказателства по делото.
С тъжбата си до Софийски военен съд Й.Х. обвинява
съпруга си полк.Д.Х. , че на 14.10.2017 г. около 10.00 часа във всекидневната
на жилището в гр.София, кв.“****“, ул.“****“ № *,ет.*,ап.*** й нанесъл с глава
удар в областта на носа, което предизвикало кръвотечение. В тъжбата си Х. сочи,
че подсъдимият я хванал с две ръце за мишниците в областта на лактите, стиснал я силно и я разтърсил няколко пъти. В
тъжбата се сочи, че причината за действията на подсъдимия Х. била спречкване
между тях двамата за това кой да ползва през деня семейната кола. Нанасянето на
телесните увреждания от Х. спрямо частната тъжителка станало в присъствието на
майката на Х. – свидетелката по делото М. А.К., която в този ден се намирала в
София на гости на дъщеря си и зет си и също се намирала във всекидневната на
жилището. В тъжбата се посочва, че след това нападение подсъдимият напуснал
жилището заедно с двете си дъщери и отишъл на пазар в търговска база „Илиянци“.
С тъжбата се претендира , че с действията си подсъдимият е осъществил състава
на престъплението по чл.130, ал.1 от НК , тъй като : На 14.10.2017 година, около 10.00 часа в
гр.София, кв.“*****“, ул.“*****“ № ***, ет.****, във всекидневната на апартамент ******, причинил на съпругата си Й.К.Х. лека телесна
повреда /извън случаите на чл.128 и чл.129 НК/ изразяваща се в контузия на носа
с повсеместен отток, повърхностна разкъсно-контузна рана и кръвонасядане, както
и подлежащо счупване на носни кости,
кръвонасядане на клепачите на двете очи от типа на така наречените хематомни
очила, кръвонасядания на двете мишници, довела до временно разстройство на
здравето неопасно за живота. С оглед на това с тъжбата се иска от съда
подсъдимия да бъде признат за виновен за това престъпление като му се наложи
съответното наказание.
В съдебно заседание частната тъжителка Й.Х. изцяло поддържа тъжбата си и всичко изложено
в нея. От съда иска справедливо решение. Посочва, че по време на брачния й
живот не е имало равенство между съпрузите, а строга йерархия на върха на която
се намирал подсъдимият полк.Х.. Констатира се, че цял един семеен живот Х. е
живяла в казарма.
Повереника на частната тъжителка - адв.С.М. в пледоарията си сочи, че
подсъдимият е извършил деянието описано в частната тъжба и е осъществил състава
на престъплението по чл.130, ал.1 от НК , като се иска на същия да се наложи
наказанието предвидено в закона. Изтъква се, че заключението на
съдебно-медицинската експертиза подкрепя изцяло обвинението. Сочи се, че не е имало
нито подхлъзване на частната тъжителка в банята на апартамента, нито
самопричиняване на тези телесни увреждания , а те са в резултат на действията
на нейния съпруг Д.Х.. Сочи се , че
деянието, което подсъдимия е извършил е
в резултат на влошените отношения между съпрузите с оглед заведеното
бракоразводно дело.
Подсъдимият дава обяснения по делото, като сочи, че на
14.10.2017 г. не е нанасял побой над
съпругата си, а е отишъл заедно с децата си на пазар в „Илиянци“. Същият е
категоричен, че на въпросната дата и въобще в този период майката на частната
тъжителка – свидетелката М.я А.К. *** , а си е била в гр.Я,, където живее.
Подсъдимият сочи, че по телефона е бил уведомен от Й.Х., че същата е паднала в
апартамента и си е счупила носа. Х. посочва, че веднага са се прибрали с децата
след което откарал съпругата си в „*****“ за преглед и лечение. Според
подсъдимия тъжбата срещу него е подадена по реваншистки мотиви от Й.Х., която
не може да преживее, че след развода упражняването на родителски права над
двете деца е присъдено на него. Сочи се, че Х. и на него и на дъщеря му Х. е
заявила, че се е подхлъзнала в банята и е паднала откъдето е травмата на носа
й. По отношение на медицинското удостоверение от 20.10.2017 г. подсъдимия сочи,
че за него е разбрал чак, когато са му връчени обвинителните книжа по
настоящето дело. В заключение подсъдимия иска да бъде оневинен , като заявява,
че категорично не е удрял съпругата си, тъй като не е такъв човек.
Защитникът на подсъдимия – адв. И.А. също иска от съда
подсъдимият Х. да бъде признат за невинен по обвинението за извършено
престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Изтъква се, че на 14.10.2017 г. подсъдимият
заедно с дъщерите си доста преди 10.00
часа /твърдяният в частната тъжба час на побоя/ напуснал апартамента си заедно
с тях , като отишли да пазаруват в търговска база „Илиянци“. Сочи се, че след
като разбрал , че съпругата му има медицински проблем, подсъдимият веднага се е
прибрал и я е придружил до УМБАЛ „****** – И.“ за оказване на лекарска помощ. Изтъква
се, че настоящето дело е заведено от бившата съпруга на подсъдимия с цел
реваншизъм и отмъстителност. Конкретно по делото се иска от съда да кредитира
изцяло показанията на голямата дъщеря на подсъдимия – свидетелката Х. Х., чийто
показания са непротиворечиви, кореспондират с доказателствата по делото и
същата е била непрекъснато с баща си от сутринта до обяд на 14.10.2017 г. По отношение на показанията
на свидетелката С.Х. се иска съдът да не ги кредитира , тъй като тя не е
очевидец на събитията от 14.10.2017 г. , а само преразказва пред съда това
което частната тъжителка й е споделила относно
получените телесни увреждания. Самите следи от тези увреждания тази
свидетелка ги е констатирала дни след инцидента на 14.10.2017 г., а не веднага
на самия ден. По отношение на показанията на свидетелката М. А.К. – майка на
частната тъжителка също се иска от съда да не ги кредитира, като се сочи, че
същата изобщо не е била в София и в жилището на дъщеря си и зет си на
14.10.2017г. Изтъква се противоречието между показанията на тази свидетелка
пред съда , че не е видяла лично удара нанесен от подсъдимия на дъщеря й , а
само последствията от него /окървавено
лице на дъщеря й/ и посоченото в частната тъжба до съда от Й.Х., че майка й е
пряк очевидец на нанесения удар в лицето от подсъдимия и стискането на
мишниците й след това. Иска се съдът изцяло да кредитира назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза , както и устното допълнение към нея на експерта
д-р Гатев в съдебното заседание. Не се оспорват констатираните телесни
увреждания , като се изтъква казаното от експерта, че удара в носа на частната
тъжителка предполага въздействие на твърд, тъп предмет с неравна повърхност
каквато човешката глава и по-специално челото няма. Сочи се, че вещото лице
заявява по отношение на кръвонасяданията на двете мишници , че не може да се
определи кога те са получени – преди или след 14.10.2017 г. , тъй като частната
тъжителка е прегледана 6 дни след тази дата.
Съдът счита, че подсъдимият следва да бъде признат за
невинен по повдигнатото с частната тъжба обвинение по чл.130, ал.1 от НК срещу него, тъй като не се установи ,че
деянието е извършено.
За да обоснове този извод съдът, изцяло кредитира
обясненията на подсъдимия полк.Х. и дъщеря му свидетелката Х. Х. , тъй като
същите са непротиворечиви и се подкрепят от събраните доказателства по делото –
съдебно-медицинската експертиза, медицинските документи, разпита на вещото лице
д-р Гатев пред съда и т.н. Безспорно е по делото, че на 14.10.2017 г. частната
тъжителка е получила фрактура /счупване/ на носните кости съпроводено с оток на
носа, кръвонасядане, повърхностна разкъсно-контузна рана по гръбната повърхност
на носа като кръвонасядането и отокът се разпространили и към клепачите на
двете очи от типа „хематомни очила“.
Това е видно от приложения фиш за образна диагностика № 156376 / 14.10.2017 г.
/л.6 от НЧХД/ издаден от УМБАЛ „Царица Йоана – Исул“ ЕАД и по-точно от д-р
Драгомир Дацев , който извършил прегледа в 13.04 часа. Това телесно увреждане
съобразно заключението на съдебно-медицинската експертиза / л.65-68 НЧХД/
реализира критериите на медико-биологичния признак временно разстройство на
здравето неопасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.Основния въпрос
тук обаче е каква е причината за тази лека телесна повреда – дали нанесен удар
с глава в носа на частната тъжителка Х. от страна на подсъдимия или както
твърдят подсъдимия и голямата му дъщеря Христена – подхлъзване на Й.Х. в банята
на апартамента в който живее цялото семейство. В тъжбата си Х. категорично
заявява, че очевидец на нанасянето на тази телесна повреда / а и на другата – кръвонасяданията
на двете мишници довели до болка или страдания по смисъла на чл.130, ал.2 от НК/ е нейната майка свидетелката М. А.К. , която също се е намирала във
всекидневната , когато подсъдимият й посегнал. Когато тази свидетелка обаче бе
разпитана пред съда / пред който се яви с явно нежелание, пропускайки поне две
съдебни заседания за явяване/ , същата даде показания , че не е очевидец на
действията на своя зет във всекидневната на жилището , а по това време на
14.10.2017 г. била в детската стая заедно с по-малката дъщеря на страните по
делото – малолетната М.-Н. Х.. Свидетелката К. пред съда сочи, че само е видяла
дъщеря си след като тя дошла при нея в детската стая , като е била с кръв по носа.
Майката на частната тъжителка изтъква, че дъщеря й и е казала, че е била
ударена от съпруга си , но не е потърсила сметка от него защо удря детето й
- Й.Х.. Налице е голямо противоречие
между посоченото в тъжбата , че свидетелката К. е очевидец на деянието на
подсъдимия и показанията на свидетелката в съдебно заседание, че тя не е
присъствала на нанасянето на удара в носа на Х. и стискането на мишниците й.
Съдът не кредитира изцяло показанията на майката на частната тъжителка – свидетелката
К.. Нещо повече, съдът счита, че на тази дата тази свидетелка не се е намирала
в град София в семейното жилище на дъщеря си. Посочена е от нея за свидетел за
да подкрепи версията й за нанесен удар от страна на подсъдимия, но явно
стиковането на показанията й не е било успешно с оглед горепосоченото
противоречие. Нелогично е подсъдимия да причинява телесни увреждания на
съпругата си пред очите на нейната майка, сякаш няма друго време в което те са
сами и ако той иска да направи това, да го направи без да има свидетели. Лишено
от всякаква логика е твърдението на свидетелката К. да не потърси сметка от
подсъдимия затова, че е ударил дъщеря й , ако тази свидетелка е била очевидец
на деянието или на последствията от него. Всяка майка би направила това за
детето си. Показанията на непълнолетната дъщеря и свидетелка по делото Х. Х.
също опровергават казаното пред съда от К.. Х. е категорична, че във въпросния
ден баба й Мария К. не е била в апартамента и въобще в София. Същата сочи, че
откакто са започнали неразбориите в семейството баба й отказала да идва при тях
в София, тъй като се чувствала неудобно.
Съдът, не кредитира и изложеното в тъжбата от страна
на частната тъжителка Й.Х., че подсъдимият й е нанесъл телесните увреждания
визирани във фиша от 14.10.2017 г. от
„Исул“ и отразени в съдебно-медицинското удостоверение №
302.10/20.10.2017 г. на доц.д-р Александров /л.4-5 НЧХД/. Това е така, тъй като
от аргументите по-горе става ясно, че частната тъжителка сочи в тъжбата си , че
майка й е очевидец на действията на подсъдимия на 14.10.2017 г. , а това не е
така. И след като безспорно това обстоятелство
/че свидетелката К. е очевидец на деянието на подсъдимия/ сочено от
частната тъжителка е невярно, как съдът да й даде вяра на останалите
обстоятелства, които сочи в тъжбата си. От друга страна и медицинските
документи /фиша от „Исул“, съдебно-медицинското удостоверение, представените в
съдебно заседание лист за преглед на пациент и извадка от лична амбулаторна
карта/ и заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото са
категорични, че тези телесни увреждания са налице. Експерта д-р Гатев сочи в
експертизата си , че могат да се причинят по време и начин съобщени от
пострадалата в тъжбата й. От друга страна обаче, при разпита си в съдебно
заседание експерта Гатев не изключи възможността тези увреждания да са
причинени и при падане в баня и получаване на удар в носа от някакъв ръб –
мивка или изпъкващ предмет , а така също и самопричиняване на уврежданията. Именно
това и сочат в обясненията и показанията
си подсъдимия и дъщеря му
Христена, а именно, че Й.Х. им е казала и по телефона и след това, че
е паднала в банята и е наранила носа си, като съдът кредитира изцяло
твърденията им. По отношение на кръвонасяданията в мишниците експерта Гатев е категоричен, че не може да
се определи по кое време е получена тази
телесна повреда – преди инцидента на
14.10.2017 г. или след него , тъй като самия преглед е извършен шест дни след
тази дата от доц.д-р Александров видно
от съдебно-медицинското удостоверение приложено по делото. Ето защо съдът
счита, че тези увреждания може да са получени от частната тъжителка по всякакъв
друг повод включително самопричиняване с цел да обвини съпруга си за това, но
не и на 14.10.2017 г. от съпруга й. Относно показанията на приятелката на
частната тъжителка – свидетелката Събина Христова / прокурор от СГП/ съдът,
счита , че те не изясняват факта дали подсъдимият е нанесъл телесните
увреждания на Х.. Тази свидетелка /Х./ в показанията си сочи, какво е възприела
няколко дена след 14.10.2017 г. – кръвонасядания около очите на Х. и това, че
тя й е споделила, че съпруга й я е ударил в носа и й го е счупил. Никой не
оспорва факта, че Х. е получила тези телесни увреждания – счупения нос и
кръвонасядане около очите на въпросната дата , но съдът приема, че те са
получени при нейно падане в банята, както тя е заявила на съпруга си и дъщеря
си веднага след инцидента. И ако за подсъдимия е нормално с оглед влошените
отношения с частната тъжителка да заеме защитна позиция , че не е причинил
телесните увреждания , то показанията на дъщерята на двете страни – св. Х. Х. са независими, не се опровергават от
събраните доказателства по делото / с изключение на показанията на свидетелката
К., които съдът изцяло не кредитира по причини посочени по-горе/ и това е
свидетелката , която през цялото време е била с баща си през въпросния ден / от
сутринта до обяд/ и не е видяла той да бие майка й преди да тръгнат за пазара
„Илиянци“. Още повече, че тази свидетелка Х. сочи, че „майка ми има много дела
, които са измислени случки и това според мен е поредното измислено дело срещу
баща ми“. Следва да се добави, че за инцидента от 14.10.2017 г. частната тъжителка
не е уведомила с жалба, нито полицията, нито прокуратурата /независимо, че се касае за деянието от
частен характер/ за да се вземат мерки спрямо съпруга й например съставяне на
предупредителен протокол, което също навежда на изводите на съда, че не
подсъдимият е причинил тези телесни увреждания. Самата частна тъжба не е
заведена в СВС веднага след инцидента , а месеци след това – 9 дни преди
изтичане на 6 месечния срок от узнаване на инцидента, което също говори , че
делото се завежда за да има с какво да бъде притиснат подсъдимия.
По изложените аргументи, съдът счита, че подсъдимият
следва да бъде признат за невинен за деянието визирано в частната тъжба и
оправдан по него.
Разноските по делото направени от подсъдимия за
адвокатска защита в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.190,
ал.1 от НПК следва да бъдат възложени на частния тъжител, тъй като подсъдимият
е признат за невинен.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
27.03.2019 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ :